ЛИЧНОСТИ
Български пенсионери се бесят, отчаяни от мизерията, а на циганите в Столипиново им опрощават сметките за тока

Волен Сидеров е един от водещите публицисти у нас, носител на наградата на Съюза на журналистите за 2000 г., един от първите главни редактори на неизлизащия вече вестник “Демокрация”, в последните години – водещ на предаване “Атака” по телевизия “Скат”. Автор на повече от 2000 политически статии и 3 книги.

- Г-н Сидеров, кой е най-големият скандал в българската политика през последните години – питам ви и като журналист, и като политик.
- Коментирам непрекъснато политическите събития, според мен скандалите не са един и два, те са върволица. Хората от това, последното управление – на НДСВ и ДПС, – извършиха толкова много далавери, че вече не ги и крият – явно решиха, че у нас няма обществено мнение, а и голяма част от медиите са под контрол. Така или иначе аз виждам тези, “юпита”, които дойдоха през 2001 г., много притеснени, как ще се реализират като министри, сега се изявяват като едни арогантни млади “лъвове”, които не се притесняват да кажат, че грабежът е голям успех. Милен Велчев прави голям “удар” с дълга, но “удар” за “Мерил Линч” и за себе си. Ударът обаче е срещу българския бюджет, защото със сделката по книжата на външния дълг (много авторитетни финансисти се изказаха) са нанесени щети на страната между 600 млн. долара и 900 млн. до милиард долара. Дългът е нараснал с 5-6 млрд. долара през последните няколко години и това се трупа на наш гръб. Ние все повече и повече плащаме, а дългът се увеличава. От откровените им далавери мога да спомена: хотелите по морето на брата на Велчев, огромни хотели дворци, които явно не се строят само с една министерска заплата, сделките, които са явно корупционни – магистрала “Тракия” предизвика шум и реакция дори на Европейската банка, че сделката не е направена по правилата, болницата, която гласуваха в парламента да бъде построена с огромен заем и която е на цена, двойно и тройно по-висока от пазарната. Блоковете на АЕЦ “Козлодуй”, които ги предадохме без бой, продажбата на енергото на цената на кабелите, БТК, която продадохме за 230 милиона, а после се оказа, че миноритарния пакет (по-малкия – бел. ред.) бе продаден на борсата за по-голяма сума. Това са откровени удари по българските интереси, но тези неща бяха ежедневие за този кабинет.
- Защо решихте да участвате в изборите?
- Политиката ми е занимание още отпреди 1989 г., тя е основна част и от публицистиката ми. А реших да участвам в изборите, защото смятам, че в парламента трябва да има една формация, която да казва “Не!”, когато се засягат интересите на България. И не това да са отделни хора, както бяха Стела Банкова, проф. Сапарев, които са сега при нас. Трябва да бъдем група, за да се чува този глас, да се вижда такъв модел на поведение и хората да повярват, че не всичко е загубено, че могат да се борят и да отстояват права. Мисля, че подредихме добре нещата в коалицията, с много стойностни хора, и смятам, че можем да направим пробив.
- Наричат ви “националист”, гордеете ли се с това, съгласен ли сте или подобно определение ви обижда?
- С определението съм съгласен, тъй като “националист” по дефиниция означава “силно родолюбиво чувство, силно желание за защита на националните интереси”. Да си националист в момента в България означава да защитаваш позиция на изграждане на имунната система на нацията, тъй като ние сме в криза като общество и като нация. Национализмът в момента е много необходим, възможно е да дойде време, когато няма да е толкова необходим – при една стабилизирана, добре стояща България, но в момента е необходим, както за един болен организъм е нужно сериозно лечение, с ударни дози лекарства. Какво се включва в национализма? Моето разбиране е следното: премахване на двойните стандарти за българина. Българинът сега е поставен в неравноправно положение спрямо представителите на останалите европейски държави по всякакви параметри – доходи, социални грижи, култура, образование, здравеопазване. Това не е нормално положение, това трябва да се поправи, т. е. трябва приоритетно, ударно да започнеш да изискваш да се защитават твоите интереси. Не може българинът да е много по-ниско платен от чуждия специалист. Давам пример – продават БТК, идва един чужд мениджърски екип, той веднага започва работа със заплати от по 15 – 20 хиляди евро месечно. А българският мениджър, който е не по-малко подготвен и квалифициран, е взимал до този момент 700 – 800 лв. Или случаят с “Краун ейнджънс” – идват тука петнайсетина пенсионирани английски ченгета, дават им много високи постове в митницата, също срещу 15-20 хиляди долара на месец. А българският митничар получава 250–300 лв. месечно. Коя друга нация би приела такъв двоен стандарт, аз мисля, че само при нас има такава търпимост.
- Имах предвид, че вашите противници, наричайки ви “националист”, се опитват да внушат на широката публика, че ако движението, което вие ръководите, спечели на изборите, ще започнете жестоко преследване на цигани, турци, евреи? Вашият коментар?
- Този, който представя така нещата, е клеветник и интригант. По отношение на така наречените малцинства, първо, трябва да уточним, че в международното право няма установено такова понятие “национално малцинство”. Има малцинства като верска, етническа и друга различност, но не е и като национално малцинство. И в никои норми – български или международни – те не могат да имат колективни права. Има индивидуални права, има спазване на закона от всеки. А при нас неспазването на закона от определена група вече я прави привилегирована. Знаем например, че в Столипиново не са плащали ток от години, там сметките са десетки милиони вече, но те им се опрощават. В същото време български пенсионери се обесват или самозапалват (имаше такива драстични случаи) от отчаяние, че не могат да си платят тока, парното или лекарствата. Колкото до определението “българин – небългарин” моето виждане е следното: този, който изтъква своето етническо или верско различие над българската националност, той се самоотделя от общество и държава и не може да има претенции. Специално за циганската общност имам данни, че там много сериозно се работи отвън, и то – провокативно, подгряват се определени групи, както беше тази вандалска история в кв. “Захарна фабрика” – една банда съвсем организирано, подготвено (това не е спонтанно) напада хора, в тяхното собствено заведение, които празнували нещо, и после това се представя от тенденциозни медии като сблъсък между роми и българи. Лошото е, че зад тези неща застават организации, които са скъпоплатени от чужбина, от Соросовите пари, застават вече цели партии…
- Вярно ли е, че участието на циганските партии в изборите се финансира отвън?
- Ами те самите лидери си го казват и публикуваната напоследък цифра в някои всекидневници беше 480 милиона евро, които са влезли за няколко години у нас, именно с тази цел – за създаването на такъв тип организации.
- Това не е ли намеса във вътрешните ни работи?
- Разбира се, че е намеса и опит да се дезинтегрира българското общество. Аз имам данни, че и в България се подготвя нещо като “вариант Косово”. Това е един сценарий, балканските народи да се насъскват един срещу друг, да се разцепват, да се провокират… правен е опит с турското население, но не е излязъл успешен, сега се залага на циганските провокации. И тия цигански лидери взимат за това огромни пари. Аз мога да ви кажа от личен опит – излизаме от студиото на някакво предаване с цигански лидери на неправителствени организации и тоя, същият “дискриминиран” циганин се качва в луксозния си мерцедес с личен шофьор, а аз се отправям към таксито или към обществения транспорт.
- Помъдрява ли човек с годините, макар че за вас може би е рано да правите такива равносметки?
- При всички случаи има някакво уравновесяване. И най-важното е, че виждаш криволиченията, които си правил. Най-хубавото е, ако можеш да направиш нещо, което досега не е правено, или да направиш нещо по-добре, отколкото си го правил преди. Сега, ако с това мислене можех да се върна в 1989 г. (сега виждам огромните грешки, които тогава сме правили, илюзиите, на които робувахме), струва ми се, че съвсем друго щеше да бъде – и за България, и за всеки отделен човек.

Маруся ПАНКОВСКА