Нели Атанасова: Брат ми беше в кома след катастрофа
Когато бях на 19 ставаха ужасни неща - имаше престрелки по улиците, изнасилвания, побоища…
Когато бях на 19 ставаха ужасни неща - имаше престрелки по улиците, изнасилвания, побоища…
<em>Нели Атанасова е родена на 2 октомври 1974 г. в София. Завършва спортното училище на „Левски”, 11 години тренира художествена гимнастика при Нешка Робева. Носителка е на много медали от международни състезания, европейска шампионка с ансамбъла. Телевизионната й кариера стартира през 2002 г. като репортерка в „Огледала” по bTV. Следват няколко други предавания, сред които „Студио VIP”. Миналата година красавицата беше един от най-коментираните участници в танцовото шоу „Денсинг старс” по Нова телевизия. От връзката си с небезизвестния бизнесмен Иво Карамански, застрелян през 1998 г., Нели има син Иво-младши. <br /> <br /> Пред последните 7 години тя живее с актьора Александър Сано-Среброто, а двамата имат и дъщеря – Ава. Припомняме, че в края на миналата година двамата вдигнаха тайна романтична морска сватба в тесен приятелски кръг и без никакви медии. <br /> <br /> Нели Атанасова дава рядко интервюта, донякъде и заради стаеното в себе си разочарование през годините от родните медии. В този разговор обаче тя е по-откровена отвсякога!</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img border="0" hspace="9" alt="Neli_vatre1.JPG" align="left" width="320" height="481" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Neli_vatre1.JPG" />- Нели, в предварителния ни разговор ми споделихте, че в самото начало на телевизионната си кариера, са се намирали „доброжелатели”, които да ви обясняват всякакви криви, негативни информации…</strong><br /> - Така е, да. Но аз винаги съм общувала с хората като с приятели. Винаги съм била открита и съм очаквала същото отношение и от тях. За съжаление, явно съм подхождала много наивно, защото, признавам ви, доверявах се на всичко, което виждах и чувах около себе си. С времето си направих съответните изводи, тъй като хората наистина се оказват много лицемерни. Повечето, за съжаление… Не знам дали е само в тези среди, защото не съм имала опит в други, но факт е, че съм попадала в редица такива ситуации, в които съм смятала, че имам хора, на които мога да вярвам, да разчитам и които да нарека свои приятели, но се е оказвало различно… Трудно ми беше, много даже… Имах период, в който много се борех със себе си. Но понеже съм и търпелив, а и инатлив човек, в крайна сметка успях да се преборя.<br /> <br /> <strong>- Винаги става така, че, за да оцени човек хубавото, минава през мръсното, калното, разочароващото… А често остава разочарован и от самия себе си!</strong><br /> - Получава се точно така наистина… Но пък аз съм възпитана така от родителите си, че да бъда не само толкова открит, но и добър и честен човек. И това до ден-днешен, слава Богу, ми помага да затварям вечер очи и да ги отварям сутрин с чиста съвест. Спя спокойно нощем. Такива проблеми със себе си не съм имала, но на моменти, попадайки в телевизионните среди и гледайки отстрани мои колеги и хора в бранша, които преследват мечтите си, понякога с цената на всичко, вероятно съм искала да приличам на някои от тях… Да имам някои техни качества – като това например да имам малко повече амбиция за някои неща, но телевизията се появи в живота ми толкова изненадващо, че единственото, което ме интересуваше, е да науча максимално много, за да мога да върша добре работата си.<br /> <strong><br /> - Амбиция ли? Моята представа за нея във вас доближава предела! Същата борбеност, каквато не само аз видях при участието ви в „Денсинг старс” миналата година. Тогава бяхте на ръба на срив, със силни болки и… бетонирана амбиция да пребъдете в състезанието, въпреки тях!...</strong><br /> - (смее се) Ами, така е… Не мога да оспоря. Абсолютно сте права за тези думи. В „Денсинг старс” ми се наложи да се изправям и да преодолявам наистина доста препятствия, но пък аз съм научена също така и да не се отказвам. Когато реша, че ще се захвана с нещо, съм абсолютно убедена и дълбоко с душата и сърцето си усещам и знам, че трябва да го доведа до абсолютния край – какъвто и да е той. Още повече че се надявам с добрия пример, който съм дала именно с тази си постъпка тогава, да съм показала най-вече и на децата си, че човек не трябва да се отказва. Не трябва да се предава, а да се бори докрай – особено, когато има някаква цел. Разбира се, не на всяка цена трябва да се прави всичко, но когато искаш нещо много силно и се стремиш към него, не бива да си половинчат и при първата трудност или препятствие да обръщаш глава назад и да спираш.<br /> <br /> <iframe height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=18056b014d&af=zg61bl2" frameborder="0" width="520" allowfullscreen=""></iframe><br /> <br /> <strong>- В „Денсинг старс” имахте много тежка контузия – усукване на прешлените на гръбнака, оттам - възпаление, което е достигнало и до ребрата, и мускулатурата. Как сте сега? Подобни контузии нерядко се превръщат в ситуация от хроничен характер…</strong><br /> - Уви, да… Факт е, че тогава <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>имах тежка контузия, много сериозна</strong></span><br /> <br /> но всъщност аз я имах от много отдавна, още от художествената гимнастика – а това са много години назад. Същата тази хронична ситуация, за която говорите и вие. Оказа се обаче, че преди шоуто години наред аз не се бях движила толкова активно – може би последните 20-ина години – и това ми изигра лоша шега. Тази контузия отново се събуди и ми създаде много проблеми. Истината е, че аз и тогава не исках да говоря за нея, да спекулирам, защото не исках да стане така – заради това, едва ли не хората да гласуват за нас и да ме съжаляват. Напротив! Исках да я запазя в тайна до края, но, за съжаление, не успях… Просто стигнах до момент, в който не можех да помръдвам, камо ли да танцувам.<br /> <br /> <img border="0" hspace="0" alt="Neli_dancing.JPG" align="baseline" width="500" height="413" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Neli_dancing.JPG" /><br /> <strong><br /> - Това бяха онези моменти, в които се появиха едни шокиращи заглавия от типа – че сте се парализирали, тотално обездвижена…</strong><br /> - Да… Това бяха абсолютно безумни писания. Слава Богу, всичко премина. Точно тогава дойдоха и великденските празници, имахме тази една седмица почивка – успях някак да се повъзстановя, доколкото можах. Върнах се и всичко си беше наред. Не беше чак толкова страшно, че изобщо да не мога да се движа, да дишам или нещо подобно. Просто тренировките бяха много сериозни и по няколко пъти на ден. А този стрес за организма – за моя специално, който през последните 20 години е по-пасивен, беше определящ. Не бях подготвена, а и може би малко надцених себе си.<br /> <strong><br /> - Кога за последно ви се наложи да стиснете зъби, ако излезем от тази ситуация с травмата?</strong><br /> - Извън спорта ли… Имала съм такъв случай в живота си. Беше свързан с инцидент. Брат ми катастрофира с мотор. Беше в много тежко състояние. Беше в кома. И това беше период от живота ми, в който някак си трябваше да продължа. Слава Богу, той се възстанови, но няколко месеца ние изобщо не знаехме дали той ще оцелее… Беше страшно за всички нас. Трудно се описва като усещане нещо страшно, което стои в душата… Аз много добре си спомням и до днес, и съм сигурна, че никога няма да го забравя – и усещането, и този период от живота си, в който силно вярвах, че той ще се оправи. Просто не допуснах лошите мисли, които можеха да объркат съзнанието ми. Въпреки че лекарите не даваха почти никаква надежда… Аз бях убедена, че той ще се справи, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>че ще живее!</strong></span><br /> <br /> <strong>- И това наистина се случи! Понякога чудесата оживяват за тези, които силно вярват в тях!<img border="0" hspace="9" alt="Neli_gimnastika.JPG" vspace="9" align="right" width="320" height="493" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Neli_gimnastika.JPG" /></strong><br /> - Да, слава Богу, случи се! Абсолютно съм съгласна с това и вярвам, че това е така. <br /> <br /> <strong>- Споменахте ми, че сте взела ценен и добър пример от своите родители – по отношение на възпитание, на поведение и на асимилиране на някои процеси в живота. Сега самата вие сте майка на две деца, но предполагам, че в света, в който живеем, имате своите страхове, притеснения…</strong><br /> - Опитвала съм се винаги – и към сина ми, и към дъщеря ми, да бъда не само родител, но и техен приятел. Искала съм да бъда достатъчно близка за тях, така, че да ме усещат наистина не само като човека, който може да размахва пръст и да обяснява кое е правилно и кое – не, а и като този, с когото могат спокойно да застанат очи в очи и да споделят. Надявам се да съм успяла да възпитам достатъчно добре сина ми, защото той вече е голям човек, дъщеря ми е все още мъничка. Нямам притеснения и за двамата. Заспивам с чиста съвест и като родител – направила съм всичко по силите си и съм дала най-доброто от себе си. И очаквам, че на определена възраст – 18, както е синът ми, ако няма желание или пък акъл в главата си, да направи сам така, че животът му да бъде прекрасен, абсолютно никой не е в състояние да го промени.<br /> <br /> <strong>- Точно тази възраст е най-опасна, особено при момчетата. По-лесно се повлияват, искат да опитват от всичко, а много от нещата, които могат да се опитват, са лоши – като например наркотиците…</strong><br /> - Така е и именно заради това не съм от хората, които тиранично размахват пръста и забраняват всичко – за да може евентуално той да се настърви още повече и да иска да опита точно това, което му се забранява. Естествено и че не съм му предложила на тепсия да опита от всичко онова, което е забранено, но той вече е достатъчно голям човек, достатъчно разумен според мен, животът е пред него и сам може да избере оттук-нататък какво ще бъде добре за него и какво - не. Аз мога да го подкрепям и да му давам съвети и ще продължа да го правя.<br /> <br /> <strong>- Миналата година той беше дал едно интервю, в което обяснява, че става дисководещ, рапър и артист. Но да хванем само рап песните – в много от парчетата се пее именно за наркотиците, за една друга реалност… </strong><br /> - Не съм сигурна, че абсолютно всички, чувайки и пеейки тези текстове, искат да опитат от това, за което се пее… Това е въпрос на личен избор. Всеки човек е различен и аз съм сигурна, че сам за себе си може да прецени… дори и на 18. И аз съм била на тази възраст и около мен е имало хора, които са правили глупости, но някак си човек си избира сам какво да направи и сам решава…<br /> <br /> <strong>- Вие сте били момиче, по-различно е, а и времето е било друго…</strong><br /> - Така е, при момичетата е по-различно, но пък времето беше много страшно, особено когато аз бях на 19. По-страшно от днешното време в пъти. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Ужасни неща ставаха! Имаше престрелки по улиците, изнасилвания, побоища </strong></span><br /> <br /> и какво ли не. В началото на 90-те години започнаха тези практики, най-страшните периоди, а аз точно тогава бях на тази възраст. <br /> Винаги ще ги има тези неща, може би и сега ги има, но не са толкова показни. Всичко отново опира до това какъв избор ще направиш за себе си, да бъдеш добър човек и да вървиш напред, или да се пуснеш по течението и да затънеш. А моят избор още тогава беше спортът. Била съм в залата от сутрин до вечер.<br /> <br /> <strong>- Спортът, който много ви е дал, но и много ви е взел, особено пък вашият, който е художествена гимнастика…</strong><br /> - Да, така си е… Но и това бе мой личен избор. Аз сама се записах да тренирам художествена гимнастика. Бях на 7 годинки, а когато се отказах, бях на 19. Никой насила не ме е накарал да го правя. Наистина ми е било много трудно, не съм изживяла детството на връстниците си, играла съм си с приятелите пред блока на улицата може би едва няколко години от смисленото ми детство, за което имам изобщо някакъв спомен. Всичко друго е минало в залата и е било мой личен избор. Знаела съм от какво се лишавам, но съм знаела и какво искам да постигна, така че всяко нещо с цената си.<br /> <br /> <img border="0" hspace="0" alt="Neli_fitnes.JPG" align="baseline" width="500" height="375" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Neli_fitnes.JPG" /><br /> <span style="font-size: x-small"><strong>Спортът винаги е бил нейният начин на живот!</strong></span><strong><br /> <br /> - Били сте на 7, когато избирате сама художествената гимнастика, синът ви Иво Карамански-младши пък едва на 6, когато грабва тенис ракетата…</strong><br /> - Да (усмихва се), така е. Брат ми го заведе веднъж с него да играе тенис, тоест – да го погледа малко, и Иво така се запали. Абсолютно на шега уж, но после стана много сериозен към този спорт. За съжаление, в последните години, преди да се откаже, имаше няколко сериозни травми, които постепенно го извадиха от ритъма, в който беше навлязъл. Затова се стигна и до момента, в който спря.<br /> <br /> <strong>- От разговора с него, който прочетох, останах с впечатлението, че Иво, въпреки възрастта си, е наясно с всичко в историята на родителите си. Знае кой е баща му – Иво Карамански, при все че много хора по-скоро се стремят да не открехват завесата на някои свои тайни или пък по-мътни периоди…</strong><br /> - Да, знае всичко. И за мен това е нормално. Нямам какво да крия от детето си. Нямам тайни от него. Той е наясно с моя живот. Знае как е живял до този момент, през какво е преминал, така че думите в интервюто, което е дал, вероятно са неговата гледна точка за нещата, които е преживял.<br /> <br /> <strong>- Един вид – подала сте към него истината, въпреки многобройните опити във времето тя да бъде изкривявана по един или друг начин в публичното пространство…</strong><br /> - Аз нямам притеснения от това, защото моето дете вярва на мен и на всичко, което съм му разказала и знае, че това е истината. С времето се научих да бъда по-обрана, когато говоря за личния си живот, тъй като разбрах, че полза от това да бъдеш искрен и открит човек просто няма. С времето разбрах, че хората, особено неуспелите, имат нужда от това да злорадстват, да се радват на чуждото нещастие – ако то изобщо съществува, защото понякога в техните очи, когато за някой се изпише нещо лошо, за тях това е достатъчна награда да изживеят още един прекрасен ден… според техните разбирания. Много често ми става мъчно за тези хора.<br /> <br /> <strong>- В едно интервю вашият съпруг Александър Сано отвърна по следния начин, когато го попитаха как гледа на слуховете и различните интерпретации във времето досега за вас и семейството ви: „Наскоро научих, че Ивчо има 14 милиона долара, оставени от татко му! Всеки ден го моля да ми даде джобни. Детето бърка в джоба си и се оказва, че пак аз трябва да му дам. Щастливи сме въпреки измислиците за нас!”…</strong><br /> - (смее се) Абсолютно е обобщил с този коментар ситуацията със слуховете по наш адрес. В самото начало дори не съм си и представяла, че ще попадна в този бранш, в тези среди, свързани с медиите и така нататък. Не бях подготвена за отношението на хората към мен. Бях прекалено наивна. Просто човек се научава.<br /> <br /> <img border="0" hspace="0" alt="Neli_family.JPG" align="baseline" width="500" height="374" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Neli_family.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Семейна снимка в Кюстендил!<br /> </strong></span><strong><br /> - С Александър Сано все пак вдигнахте сватба! А през годините ту ви разделяха, ту ви събираха… Промени ли се нещо след брака?</strong><br /> - Нищо не се е променило. Всичко си е, както си беше. Това бе просто един прекрасен ден, в който събрахме най-близките си хора, искахме с тях да го изживеем и да им покажем, че не само се обичаме ние двамата, а обичаме и тях – и искаме да бъдем оттук нататък заедно. Децата ни, разбира се, бяха най-щастливи от цялата тази работа (смее се).<br /> <br /> <strong>- Ще се появите ли отново на екран?</strong><br /> - Това е Божа работа… На този етап - по-скоро не. Споменах ви преди малко не толкова за разочарованията към самата мен, а за амбицията, която ми е липсвала на моменти. Телевизията за мен е едно страхотно преживяване, което ме научи на много, срещна ме с прекрасни хора, с които пък имам незабравими спомени. Поради тези причини никога не си повярвах до степен, в която да си кажа: „Аз съм най-добрата”. Докато в спорта беше друго – абсолютно целенасочено, нямаше как да се откажа просто ей така. Не казвам, че съм се отказала от телевизията, но на този етап, а и след всички емоции от миналата година, имах нужда просто от почивка. В момента си я взимам с пълни шепи. Дори не гледам телевизия от доста време. Нямам нужда, занимавам се с други неща в момента.<br /> <br /> <strong>- С какво се занимавате?</strong><br /> - Миналата година се дипломирах. Завърших интериорен дизайн и това е нещото, което ме интересува в момента и към което се стремя. Искам да продължа да се развивам в тази посока.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br type="_moz" /> </strong><br /> <iframe height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=3756eb6687&af=zg61bl2" frameborder="0" width="520" allowfullscreen=""></iframe><br /> <br />