Емилия Радева: От слабост, инат и лудост изживявах увлечения, без да се превърнат в изневяра
Косьо Кисимов ме сложи в скута си, обви ръка около талията ми и три пъти ме друсна, още помня смущението си, споделя актрисата
Косьо Кисимов ме сложи в скута си, обви ръка около талията ми и три пъти ме друсна, още помня смущението си, споделя актрисата
<em>Знаем я като Султана в „Иконостасът”, Юрталанката в „Снаха”, Зюлкяр от „Ребро Адамово”, Марьола в „Татул”, Екатерина Каравелова в „Дело 205/1913 П. К. Яворов”, Невена Алданова в „Дом за нашите деца”… Емилия, която на 23 май става на 83 г., създаде най-запомнящите се екранни и сценични образи на майка в българското изкуство. Наричат я „ледената кралица на българския театър”. </em><br /> <br /> В книгата „Коя съм...?” голямата българска актриса разказва за личните и професионалните си успехи и разочарования, за голямата си любов, за различните си лица на сцената и в живота – влюбена, майка, героиня, звезда! От споделените й мисли се разбира, че е живяла с чувството на човек второ качество. Емилия била едва 5-годишна, когато останала без майка. А това, според нея, вече я правело различна от другите деца. Малкото момиченце страдало от определението „дете без майка, жив сирак”.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Като пето дете малката Еми износвала дрехите на двете си по-големи сестри. Купували й обувки, когато предишните й умалявали така, че петите й изскачали </strong></span><br /> <br /> Красивата актриса завършва гимназия в родния Радомир. Девойката рисува добре от малка, но й се удават и литературата, съчиненията и преразказите. Пред нея е дилемата къде да продължи: в Художествената академия или в Театралното училище. <br /> <br /> Съученичката й <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Елка Константинова (бъдещият министър на културата) я съветва да избере Театралното училище и дори урежда среща с Николай Лилиев, брат на баба й по майчина линия </strong></span><br /> <br /> Големият поет и преводач посреща Емилия в кабинета си в Народния театър. Нейното вълнение е толкова голямо, че не си спомня почти нищо от срещата. "Когато дойдох на себе си - разказа ми тя, - го чух да говори по телефона. Привърши разговора и се обърна към мен: <br /> "Николай Осипович Масалитинов ще чуе материалите ви..."<br /> <br /> Така след литературния колос Лилиев кандидат-актрисата отива при театралния колос Масалитинов, професор по актьорско майсторство. Той е главен режисьор на Народния театър от 1925 до 1944 г. и след това режисьор до смъртта си през 1961 г. Смятан е за родоначалник на съвременната театрална школа в България.<br /> <br /> Масалитинов приема стеснителното момиче от Радомир в дома си. Одобрява избора му на стихотворението "Гладиатор" на Смирненски и откъса от романа "Майка" на Горки. Обаче басня момичето няма. И той веднага предлага басня от... кого, мислите? Крилов, разбира се. За лисицата, която решила посред зима да лови с опашката си риба от реката.<br /> <br /> И вече идва шоуто на бай Косьо Кисимов, както всички наричат големия артист. Влиза Емилия във всекидневната на дома му, подава листовете с материалите си и остава права с готовност да започне. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> "Ела, моето момиче, да седнеш тук!", казва Кисимов и тупва коляното на единия си крак </strong></span><br /> <br /> "Краката ми се подкосиха, хладна пот ме обля, дума не мога да произнеса. Като хипнотизирана сядам на коляното му с мъглявата мисъл: "Ще се жертвам за изкуството", спомня си Емилия Радева.<br /> <br /> Но през стъклото на вратата вижда силуета на съпругата на актьора и си отдъхва, че все пак до крайност няма да се стигне. А Кисимов слага ръцете си на талията на Емилия и движейки нагоре-надолу крака си, казва: "Друс, друс, друс..."<br /> <br /> Края го знаете, а Емилия Радева и днес казва, че това "друс" ще го помни цял живот. Емилия започва актьорското си обучение при Кръстьо Мирски, но във втори курс класа поема проф. Боян Дановски. Мирски е млад, красив и ерудиран, специализирал във Франция. <br /> <br /> Почти всички студентки са влюбени в него. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Проф. Дановски е известен с това, че е придружавал баба Парашкева до Лайпциг, където през 1934 г. съдят сина й Георги Димитров</strong></span><br /> <br /> по обвинение в подпалване на Райхстага. Той има навика да дава по 10 стотинки като премия на всеки студент, изиграл добре етюда си. <br /> Когато Емилия и Гинка Станчева са "млади непорочни момиченца" в първи курс, ги свалят красавците второкурсници Любомир Димитров и Пейчо Пейчев. Стават приятели, после гаджета и накрая съпрузи и даже кумове. Любо беше страхотен „Погледите ни се срещнаха. <br /> <br /> Неговият беше тъмен, жарък, топлината му облъхна сърцето ми. Коленете ми омекнаха, светът се завъртя като празнична въртележка и аз се понесох в небесата на любовта. Дълбокият тембър на гласа му ме следваше, стройната, жилава, гъвкава младежка фигура се виеше около мен. Красивите му ръце ме обгръщаха, устните му шептяха „Обичам те!”, връща се към младостта си актрисата. <br /> <br /> Двете двойки решават да се оженят, преди мъжете да заминат по разпределение в Пловдив. На 8 септември 1954 г. трябва да сключат граждански брак Емилия и Любо. Времето минава, него го няма никакъв. Емилия и кумовете Гинка и Пейчо изпадат в ужас, вече си мислят, че той се е отказал. Слава Богу, накрая подписите в брачната книга са поставени, кумовете им подаряват електрическа ютия (уточнявам, защото преди това ютиите бяха на въглени - б.а.) и четиримата отиват на обяд в ресторант "Червено знаме".<br /> <br /> Взаимоотношенията им претърпели различни метаморфози. Станали родители, дъщеря им Катето внесла в ежедневието им не само радост, но и грижи. Не ги отминали и нещастните случки. Ревността взаимно ги съпътствала. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> <strong>На два пъти подавали молба за развод, после пак се събирали и продължавали… </strong></span><br /> <br /> Радева се оказала много емоционална жена. Трудно приемала мъжките му страсти: бохемски компании, увлечение по алкохола, неутолимата страст за изява не само на сцената, но и в живота.<br /> <br /> Ревнувала го от всичко това. А и ревността от негова страна била непоносимо бурна. Преследвал я по време на снимки, „вардел” я от колеги и партньори, от почитатели и ухажори. “От накърнено самолюбие, слабост, малко инат и лудост изживях няколко увлечения, но не допуснах да се превърнат в изневяра. <br /> <br /> С Любо бяхме луди един за друг", признава Емилия. <br /> Емилия Радева признава, че най-добрите роли е изиграла със своя съпруг. На сцената двамата били влюбени, любовници, съпрузи, врагове. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Освен със съпруга си красивата Емилия Радева се е целувала само още три пъти на екрана: </strong></span><br /> <br /> с Любомир Кабакчиев в "Ребро Адамово", с Апостол Карамитев в "Легенда за любовта" и с Георги Георгиев-Гец в "А бяхме млади".<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Паулина БОЯНОВА</strong><br />