Владо Даверов: Георги Стоев беше убит от доживотния пандизчия, приятеля си Славчо

Висаджиите разбраха по свои канали кой е убиецът на Жоро Илиев още същата вечер и след 3 седмици Райко Кръвта беше направен на решето

<em>В средата на миналата седмица излезе от печат третото криминале на Владо Даверов под заглавие &bdquo;Три вещици и служебен дух&rdquo;. С главен герой - познатият вече от първите му две книги инспектор Агаин. <br /> <br /> &bdquo;Ще ги докарам до десетина и край на писането. Тръгвам да ловя риба, ставам рибар, още не умея, но ще се науча. Цяла година вече не чета вестници. Бях дълго време при жена си в Белгия и изобщо не се интересувах какво става в България. Душата ми беше в покой. Плановете ми бяха да си довърша &bdquo;ягодовите полета&rdquo; и край, но жена ми получи неочаквано инфаркт и се наложи да се върнем, за да си почива и лекува. А аз се захванах с моя последен герой. Така или иначе, не искам да ме залива медийната помия. Вие, журналистите, сте голяма сила и големи манипулатори. Ама и аз ви изманипулирах с побоя над мен миналия ноември, нали?! Хванахте се. Е, който от вас има очи да вижда и уши да слуша, разбра посланието ми. За останалите - да видят колко лесно може да се сглобят и манипулират нещата!&rdquo;, кефи се Владо Даверов. <br /> <br /> Междувременно обаче майсторът на думичките и четирите странички на ден нагази в дълбините на своя последен герой. Даверов неведнъж казва, че героите често изяждат своите създатели. Самият той направи третата крачка към...Остават му още седем. Ще ги извърви ли? </em> <br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_22/Vldaverov_vatre.JPG" alt="Vldaverov_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="430" />- Не сте идолопоклонник, т.е.скрит поклонник на вещерски заглавия за филмови трилъри.. Владо Даверов по-скоро е обвиняван, че е поклонник на ...Владо Даверов. Що за идиотско заглавие на последната ви книга, извинявайте?..</strong><br /> - Просто така се казва вариететният номер в известен софийски нощен локал, игран едва седмица в първата половина на 90-те години, преди да убият и четиримата вариететни словашки изпълнители. Това е факт, историята е истинска. <br /> <br /> <strong>- Разказана ви от митичния &bdquo;инспектор Агаин&rdquo;. Кой е всъщност той, ако изключим няколкото думи, които сте му посветили в първата си книга?</strong><br /> - Истинско ченге от плът и кръв, което вече е покойник. За справка можете да се обърнете към топследователя Ботьо Ботев. Той знае кой е той. С него се запознахме в самолета от Виена за София. Седна до мен, попита може ли да ме почерпи едно уиски, защото не обича да пие сам и така започна приятелството ми с едно необикновено ченге. Занимаваше се предимно с убийства, предимно битови. Така наречените знакови убийства оставяше на Ботьо Ботев. Той разбира от организирана престъпност, аз се гнуся от гангстерите, казваше ми моят покоен герой. &bdquo;Инспектор Агаин&rdquo; наистина беше необикновено ченге. Потомък на аристократичен софийски род, баща известен адвокат. <br /> <br /> Самият той блестящ юрист, който беше отхвърлил много предложения за блестяща кариера, за да стане блестящ обикновен следовател по тежки престъпления. Но не какъв да е, а необикновен. Той със сигурност беше единственото българско ченге, което нямаше шофьорска книжка, никога не е карало кола и никой никога не можа да го задължи да сложи патлак на задника си. <br /> <br /> Единственото, което бяха успели да направят, е да го накарат да изкара някакви курсове по стрелба. Това ченге владееше добре английски и немски, интересуваше се от философия, падаше си по Реймънд Чандлър и неговото фамозно ченге Филип Марлоу, в което особено си допаднахме и т.н. <br /> <br /> <strong>- Значи вашият инспектор Агаин е нещо като българския вариант на Филип Марлоу?</strong><br /> - Донякъде. Но не... Да, моят герой приживе също беше заклет ерген, женкар и чешит, но изтънчен, не арогантен като този на Чандлър. Даже според него Филип Марлоу не бе достатъчно достоверен, макар че беше влюбен в него, кой знае защо. Според моя инспектор единствено достоверният типаж на ченге беше неговият началник &ndash; истински милиционер-полицай динозавър. След време началникът му се пенсионира, моят герой зае мястото му, пенсионира се и след една година умря. <br /> <br /> Това е някъде 2005-2006 г. Запознахме се може би 1993 г. Но започна да разказва най-интересните си случаи едва през 2000 г. При условие, че няма да си водя записки. Не си водех, а и хабер си нямах тогава, че някога ще почна да пиша за него. Е, по-късно, когато се налагаше, бистрех детайлите от общата конструкция в консултации с &bdquo;достоверни източници&rdquo;, най-вече с Ботьо Ботев, но и с други. Разбрах, че това е доста интересно занимание, натрупах някои познания, не съм подозирал, че ще ми се наложи да ги трупам. <br /> <br /> <strong>- Изглежда доста сте натрупали, след като според моите скромни познания в последната си книга обръщате с главата надолу представите ни за българските наркоканали и наркобосове. Излиза, че още в първите години на 90-те България, е избрана за &bdquo;гара разпределителна&rdquo; на дрога за околните държави. </strong><strong>Тръгвате от фантастично убийство на вариететна плеймейтка с компактно лазерно оръжие, BG-продукт, непостигнат към момента от руснаци и американци, и стигате чрез вашия герой с гениалната му интуиция и анализ до разбиването на един от най-големите наркоканали на кокаин в света. Не бъркате ли &bdquo;вашата&rdquo; яхта &bdquo;Виктория&rdquo; с достоверната яхта &bdquo;Есприта&rdquo;, с наркобоса от супермеждународен мащаб Брендо и пр. Не бъркате ли времената? Тези неща не се ли случиха доста по-късно, отколкото в книгата ви?</strong><br /> - Нищо не бъркам. Вие сигурен ли сте, че сте чели книгата ми? <br /> <br /> <strong>- Повече от сигурен. При това надлъж и шир, отпред назад и отзад напред. Затова питам. Просто сверявам, защото не съм сигурен, доколко достоверни са източниците ви. Излиза, че наркобосовете ни в по-ново време, вярно, че днес поизчезнаха, са просто креатура на предшествениците си и отдавна установеното статукво, още от древните времена на българския преход? </strong><br /> - Виж какво. Писна ми. Моите източници са напълно достоверни. Проверете си вашите. Да, борбата между старите могъщи наркокартели и младите нарколъвчета, които заливат Европа с дрога менте в един момент се пренася от словашки на български терен. Какво ви е чудно? В Централна Европа бившите сателити на СССР бързо конструират държавност, а Балканите, най-вече България и Сърбия, са разграден двор. Е, какво ви е чудно, че именно този разграден двор е избран за &bdquo;гара разпределителна&rdquo; на дрога за половин Европа, а нашите &bdquo;големи наркобосове&rdquo; са обирали само бакшишите от големия наркотрафик? <br /> <br /> <strong>- И как така от убийството на четиримата словашки вариететни артисти, дребни жертви на голямата нарковойна, не се получи съответното ехо и до ден- днешен?</strong><br /> - Ами така. В България убийствата им бяха заметени под графата битови, криминални, а по-нататък случаят са поели самите словаци. Моята информация е дотук. <br /> <br /> <strong>- Явно сте информиран писател. Може би по-информиран вече и от покойния ви приятел Христо Калчев. Ние също сме информирани за някои неща. Вашият издател ви предаде, че в центъра на следващата ви книга от поредицата за инспектор Агаин ще бъде истината за убийството на Георги Илиев. Вие също се издадохте донякъде в началото на разговора ни?</strong><br /> - Аз самият не знам доколко Георги Илиев ще бъде основен персонаж на следващата или по-следващата ми книга, но явно вие знаете по-добре. Ако в началото съм се отплеснал по убийството му, то е защото вече знам истината. Засега само това.<br /> <br /> <strong>- И каква е истината? Май вече всички я знаят и тя се нарича &ndash; Райко Кръвта? Вярно, с много, уговорки и условности, изречени от бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров и откровенията на бандита Психото...</strong><br /> -Може да са по-близо до истината и от мен, но или не са сигурни в нея, или не я сричат докрай. Моята истина, че в убийството му не са замесени никакви финансови колизии и произтичащите от това последствия. Убийството на кумеца на Георги Илиев Васил Горчев-Кьоравия няма нищо общо с това на Главния. Нито с някакви неразплатени сметки между Кьоравия и хора на Райко Кръвта от порядъка на 400 000 или 800 000 или милион. Няма го и легендарния килър на мафията &ndash; Легионера, който не поемал поръчки, за по-малко от 500 000. Истината е много по-проста и нелепа. <br /> <br /> По принцип Георги Илиев никога не си е падал по убийствата като средство за разчистване на лични сметки. Визуално безобидният симпатяга Райко Кръвта обаче вътрешно е невероятно жесток индивид. А разпрата между него и Главния е по още по-нелеп повод. Всичко тръгва от това, че в края на &bdquo;обясненията&rdquo; Георги Илиев изпраща Райко с благословията &ndash; ей, копеле, и да знаеш, че ще те ликвидирам. Което е пълна глупост. Главния е обичал да шамаросва, когато го ядосат, но никога не си е падал по убийствата. <br /> <br /> Напротив &ndash; винаги е вардил извратените и жестоки бандюги да не извършат поредната си глупост. Дори е питал &bdquo;гърба си&rdquo;, т.е. полицията &ndash; как искате да ви го доставим тоя ненормалник, с белезници, ако можете да го осъдите, или в ковчег, ако не можете. Но това за гърба му е съвсем друг въпрос. Нека се върнем на убийството му. Георги Илиев никога не е имал намерение да убива Райко Кръвта, но тоя така се уплашил, че си рекъл &ndash; явно или той мене, или аз него. <br /> <br /> Седмица след скарването заминава за морето. Оставя любовницата си в Синеморец, а той почва да обикаля Слънчев бряг и да оглежда.Ей така, без ясна идея какво ще прави. Естествено знае навиците на началника си, знае кои са заведенията му, къде обича да купонясва, както и знае, че предстои мач между &bdquo;Локо&rdquo; &ndash; Пловдив и ОФК &ndash; Белград, в който клубът на Шефа триумфира. Всички отиват да празнуват в бара от комплекса на Георги Илиев в курорта. По едно време започва да говори от джиесема си, а той имал навика да става прав винаги, когато говори по мобилния си телефон. <br /> <br /> Тъкмо изрича фразата към Емил Наков отсеща: &bdquo; Нака, къде си, бе, айде обръщай обратно, идвай да празнуваме, аз съм вече на една ракия...&rdquo; Не довършва, защото в този момент се олюлява и пада с куршум право в сърцето. Настава страхотна паника. Гардовете му, които си пият уискито седнали от двете му страни, оставяйки го като жива мишена, почват да пищят и да гледат към някакъв отсрещен хотел на майната си, еййй, ето го, бе, ето го там. Там наистина се мярнала някаква фигура, която изчезва. Но това е навярно някаква случайност... <br /> <br /> <strong>- Само една скоба &ndash; в официално, документирано интервю легендарният кюстендилец Валери Ненов заяви, че имали уговорка за среща веднага след мача с Георги Илиев. Той тръгва към Кюстендил, изминава двайсетина километра и звъни на Валери Ненов &ndash; така и така, обадиха ми се, че футболистите на всяка цена искат да ме видят, искат да празнуват с мен, няма как да откажа...&rdquo; </strong> <br /> - Глупости! Емил Наков, който му беше изпълнителен директор на клуба, е закъснял, не Георги Илиев...<br /> <br /> <strong>- А, може би не са глупости и може би говорим за едно и също нещо? Защо му е на Валери Ненов да лъже в документиран запис за &bdquo;ШОУ&rdquo;? И кой би могъл да върне Георги Илиев обратно от името на футболистите, освен...? </strong><br /> - Не знам... Знам само, че това за суперснайперистът, улучил Георги Илиев от над 500 метра са пълни глупости. Просто Райко Кръвта кибичи на гюме за всеки случай в храсталак пред беседката на &bdquo;Буда бар&rdquo;, Главния се изправя да говори и тоя го прострелва от двайсетина метра. Оставя снайпера в тревата и хуква напикан от страх с колата си към Синеморец. Там се крие десетина дни при любовницата си, не си показва носа навън, само я праща за вестници, по цял ден чете, гледа телевизия и трепери. А Наката, когато пристига в Слънчев бряг, общо взето още същата вечер става ясно, кой е килърът. На висаджиите им трябват само още десетина дни, за да се убедят напълно по своите си канали, че не грешат и присъдата е издадена. Райко Кръвта се връща в Перник, но ВИС правят кордон, така, че да не може да напусне нито града, нито страната. След месец Райко Кръвта е направен на решето. Това е накратко историята.Тъпа и нелепа и за двамата...<br /> <strong><br /> - А вие откъде знаете всичко това? Доколкото знам сте писател, а не екстрасенс и едва ли сте имали телепатична връзка с любовницата на Райко Кръвта и прочие? </strong><br /> - Просто знам! Искате ли да ви кажа още нещо, без да съм ясновидец? Знаете ли кой уби Георги Стоев? Казва се Славчо. Негов приятел от мутренските времена. На неговото ниво. Доживотен пандизчия, при това без право на замяна. Да, но адвокатът му беше направил някаква магия, някаква юридическа хватка с нов свидетел или нещо подобно, бяха преразгледали делото му и го пуснаха. <br /> <br /> Междувременно Жоро Стоев, убеден, че тоя никога няма да излезе, беше си позволил да напише в една от книгите за него това, в което всички подозираха ген. Гоцев и Маджо като евентуален мотив за убийството му. Нищо подобно. Жоро Стоев беше убит от приятеля си Славчо. Дали Славчо е имал помощник или не, не е толкова важно. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />