Марияна Добрева: 27% от децата в предучилищна възраст имат нервно-психични разстройства!
Синът ми получи диагноза аутизъм след 4 години търсене на специалисти
Синът ми получи диагноза аутизъм след 4 години търсене на специалисти
<em>Марияна Добрева е психолог-консултант, член на Управителния съвет на “Асоциация Aутизъм”. Тя е и общински съветник в Павликени, като работи и на местно ниво за превенция на психичните заболявания. Един от синовете й, вече 27-годишен, е с лека форма на аутизъм. Ето какво сподели от личния си опит Марияна Добрева:</em><br /> <br /> <strong>- Г-жо Добрева, по какво разбрахте, че синът ви е с аутизъм? </strong><br /> - Отне ми много време, за да стигна до специалистите, които да сложат точната диагноза на сина ми. Беше диагностициран на 7 години. Аутизмът е състояние, но фигурира и като заболяване в международната класификация на болестите като генерализирано разстройство на развитието. Имах притеснения, че нещо не е наред със сина ми, още когато беше 3-годишен. Той проговори по-късно, липсваше очният контакт при общуване и вниманието му се приковаваше от въртящи се предмети, от някаква движеща се техника. В детската градина не си играеше с децата, а стоеше отстрани. Макар че постепенно свикна с тях. Притеснявах се после дали ще издържа по време на обучението в училище. Но неговата форма на аутизъм е по-лека и той издържаше цели часове. <br /> <br /> <strong>- Кой ви даде професионална диагноза?</strong><br /> - Питах мои познати лекари, те се обърнаха към други свои колеги. Така стигнах до един консултативен кабинет към Медицинска академия. Там синът ми беше диагностициран от проф. Меглена Ачкова - един от първите психиатри в България, които знаеха какво е аутизъм, заедно с психиатъра Стефан Командарев - сега известен филмов режисьор, и психоложката Хариета Емануилова Манолова. <br /> <br /> Това беше преди 20 години. Оказа се лека форма на аутизъм. Като майка веднага попитах какво може да направя за детето си. За съжаление, в света не е открито лечение. Оттогава започнах да ровя за информация. Имам и друг син, който завърши висшето си образование и докторантура в САЩ. Оказа се, че в неговия инженерен институт има цяла стена с книги и дискове за аутизма. Там хората наистина разполагат с информация по проблема и всеки втори знае какво е аутизъм или има познати с този проблем. А у нас родителите на дете с какъвто и да е проблем трудно стигат до точната информация и не знаят какво да правят след диагностиката. <br /> <br /> <strong>- Как се създаде “Асоциация Аутизъм” и как тя помага на децата и възрастните с този проблем?</strong><br /> - Участвах през 2003 г. в едно телевизионно предаване, посветено на аутизма. След предаването се обадиха много хора, които припознаха аутизма като проблем на децата си. Четири месеца по-късно направихме сдружение на родители - “Асоциация Аутизъм”. Първата ни работа беше да разпространим информация за това състояние. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Беше голяма борба </strong></span><br /> <br /> да пробием в медиите. През 2007 г. в София създадохме първия център за работа с деца аутисти в България: Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с проблеми от аутистичния спектър, намира се на бул. “Стамболийски” 168. Веднага се запълни неговият капацитет от 40 места. Чрез различните терапевтични програми там екип от специалисти развиват възможностите на децата за автономен живот и за справяне в социална среда. <br /> <br /> През 2011 г. центърът се разшири с нови три зали за младежи с аутизъм над 18 години, с което капацитетът се увеличи с 20 места. Това се случи с подкрепата на Столичната община. С нейна помощ предстои скоро и откриването на нов Дневен център за деца с разстройство от аутистичния център в кв. “Лозенец”.<br /> <br /> <strong>- Какво трябва да знаят родителите на дете аутист?</strong><br /> - Те трябва да се съобразяват с неговите дефицити, да осъзнаят света на детето, да разбират състоянието му, за да може да имат по-добър контакт с него. За това са необходими специфични знания и безусловна любов. Така и детето ще получи необходимите грижи и подкрепа, ще се насърчи развитието му. Аз лично бях учителка, когато разбрах за аутизма на сина ми. Но се захванах с частен бизнес, за да мога да финансирам развитието на моя син с помагала и с частни занимания. После завърших магистратура по психология, имам квалификация за психолог-консултант, учих и 4 години позитивна психотерапия. Така добих компетенцията да работя с родители на деца с увреждания и с аутизъм.<br /> <br /> Ако искаме ефективна превенция на психичното здраве, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>трябва да стигнем до родителите </strong></span><br /> <br /> Преди седмица дойде 10-годишно дете, което отдавна е с проблеми, но никой не е казал на родителите му по подходящ начин. Това са изпуснати години. <br /> <br /> <strong>- Как виждате превенцията на психичните заболявания?</strong><br /> - Родителите трябва да се ограмотяват в сферата на психичното здраве. Родителството е много голяма отговорност. Част от хората поемат тази отговорност, други не. Например във Франция задължително и безплатно към всички болници се правят обучения за бъдещи родители. Там не ги учат само как се раждат и отглеждат бебетата, а каква е ролята на бащата, на майката, колко са определящи техните действия за бъдещо то развитие на децата им и на тяхното психично здраве. У нас не се акцентира как да се задоволяват психичните и емоционални потребности на детето. Психичното здраве е проблем на всички български семейства, но е и тема табу. Нямаме традицията и културата да говорим за психичното здраве, за да може родителят да отчита освен физическите и психичните потребности на детето, да може също да отчита отклоненията в развитието му и съответно да търси квалифицирана помощ. <br /> <br /> Повишаването на родителския капацитет може да тръгне още от средното образование. Трябва да се дискутират взаимоотношенията между партньорските двойки. От здравите връзки между тях зависи и психичното здраве на децата, които ще се родят. Ако не можем да правим тази превенция в училището или с млади хора, които скоро ще стават родители, то поне може да обхванем детските градини и яслите, да дадем необходимите знания на младите родители, за да допускат по-малко грешки. <br /> <br /> Лично аз направих връзка с директорите и учителите в детските градини в Павликени, за да организираме семинари и разговори на тази тема. Тъжното е, че на тези обучения не идват точно хората, чиито деца имат проблеми. <br /> А състоянието е тревожно. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Изследване от 2011 г. </strong></span><br /> <br /> на Районна здравна инспекция - Варна за психичното здраве на децата в детските градини показва фрапиращи резултати - 27% от децата в предучилищна възраст имат нервно-психични разстройства. Оказва се, че голяма част от децата имат фобии, страхови неврози, невротично безапетитие и други поведенчески разстройства. Това говори за огромната нужда от психологическа помощ за децата и за техните родители. <br /> <br /> В процес съм на изготвяне на сборник с материали, които да се използват от детските учителки, за да повишат емоционалната интелигентност на децата. Консултира ме моята уважавана учителка по позитивна психотерапия - проф. Иванка Бончева.<br /> <br /> <strong>- Какво се случва в малък град като Павликени?</strong><br /> - В Павликени създадохме Общински консултативен съвет по въпросите на младежта и се запитахме какво ще правим, след като не знаем проблемите им. Пуснахме анкета и на въпроса “Какъв е основният проблем на ваш съученик или приятел?” най-многото отговори са “социалната бедност и употребата на наркотици и алкохол”. Пуши се трева и щом в Павликени се случва, не знам какво е в големите градове! Превенция на зависимостите само с листовки и книжки няма ефект. Ако не се реагира навреме при първите проблеми в общуването в семейството, децата започват да търсят решение на емоционалните си проблеми чрез алкохол и наркотици. <br /> <br /> Да, ще правим превенция, но искаме да избягаме от скучните лекции, от формалното отчитане на дейност. Лекарите може да кажат как действат наркотиците и колко са вредни за организма. Ние смятаме, че това не е най-ефективният начин за превенция. Поканили сме да ни помогне пловдивската фондация “Майки срещу дрогата”, а друг известен специалист ще направи семинар как се работи с деца със зависимости. Ще предложа на колегите в бъдещата работа за превенция на рисковото поведение на децата да започнем от предучилищна възраст. Има такава практика в община Шумен. Трябва да се действа адекватно и професионално. Най-важно е добрите практики да се разпространяват и да се мултиплицират като механизъм навсякъде, за да може всички да получават еднаква помощ и подкрепа.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />