За децата няма полудобър или полулош
<em>Тодор Димитров е актьор от Столичния куклен театър. Роден е на 12 октомври 1945 г. Завършва ВИТИЗ &quot;Кръстьо Сарафов&quot; (днес НАТФИЗ), специалност &quot;Актьорско майсторство за куклен театър&quot;. От 1972 - 1983 г. е актьор в Държавен куклен театър-Варна, а от 1983 г. до ден-днешен е в състава на Столичния куклен театър. Играл е в над 120 пиеси. </em><br /> <hr /> <br /> Признава, че е милиардер, притежател на няколко милиарда &hellip;аплодисменти за 8000 представления, които е изиграл в България и чужбина.<br /> <br /> Носител е на 20 награди, сред които: три пъти носител на наградата на Съюза на артистите в България, четири индивидуални награди за актьорско майсторство на международния фестивал &quot;Златен делфин&quot;, награда &bdquo;Икар&rdquo; за цялостен принос към театралното изкуство.<br /> <br /> Активен участник е в предаванията на Детската редакция на Националната телевизия като &quot;Лека нощ деца&quot;, &quot;Лексикон&quot; и много други.<br /> <br /> Ежегоден изпълнител е на фестивала за хумористична и сатирична песен &quot;Златен кос&quot;. Участва и в сериалите &quot;Седем часа разлика&quot;,&quot;Столичани в повече&quot;, &bdquo;Кантора &bdquo;Митрани&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Какъв сте искали да станете като дете?</strong><br /> - В трети клас реших, че ще ставам артист. Поводът беше, че получих награда за рецитация от преглед на училищната художествена самодейност.<br /> <strong><br /> - Как осъществихте мечтата си?</strong><br /> - Станах стажант актьор в Драматичния театър в Димитровград. Тогава имаше възможност да получиш статут на артист по т. нар. чл. 9. Но това не ме задоволяваше. Три пъти кандидатствах във ВИТИЗ, но не достигах до заветния прием. На четвъртия - писах и специалността &quot;Актьорско майсторство за куклен театър&quot; с намерение, ако ме приемат, да се прехвърля в специалността за драматичен театър. Приеха ме кукли. Гледах несериозно на подготовката, нали ще се прехвърлям, и&hellip; в края на годината получих двойка по основната дисциплина. Тогава дадох обещание пред моя преподавател проф. Атанас Илков, че ако премина в следващия семестър, до Нова година ще наваксам пропуснатото. А ако не успея, ще напусна. Резултатът беше &bdquo;Оставаш!&rdquo;, изречено от професора ми. В края на втората година станах отличник. Професорите ми Николина Георгиева и Атанас Илков, които аз наричам Айфелови кули в българското куклено изкуство, ми показаха пътя. И&hellip; просто обикнах професията си. <br /> <br /> <strong>- Какво ви носи детската публика?</strong><br /> - Детската публика е най-прекрасната и съответно най-взискателната. При децата няма еди-колко си нюанса сиво. Има черно и бяло. Не случайно се пее зайченцето бяло, а не зайченцето сиво. За децата няма полудобър или полулош. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Когато в салона има 200, 300, 500 усмихнати деца, как ще се чувства актьорът &ndash; разбира се, щастлив!</strong></span><br /> <br /> Изчислих, че за 8 000 представления, които съм изиграл в България и чужбина мога да призная &ndash; аз съм милиардер, притежател на няколко милиарда&hellip; аплодисменти.<br /> <br /> <strong>- Това е при срещата с детската публика, а извън това? </strong><br /> - Много от хубавите неща са свързани с кукления театър и детската публика. Те ми дадоха възможност да се кача на Айфеловата кула, да бъда изпръскан от Ниагарския водопад, да посетя Тадж Махал, да се кача на слон&hellip; Спомням си една колкото комична, толкова и тъжна случка. През 1981 г. в самолета на път за Индия попаднах в ситуация, напомняща Алеко Константинов и &bdquo;До Чикаго и назад&rdquo;. <br /> <br /> Пътят е дълъг и предполага неочаквани запознанства и разговори. Имаше една група мъже, оказа се, че са военни от Тайланд. Когато казах, че съм от България. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>изражението на всичките 40 тайландци застина и чух: &bdquo;Няма такава държава!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> И се започна &ndash; за Балканския полуостров, за Гърция, за Турция&hellip;Всичко това беше известно на тях, само България &ndash; не. Накрая реших да пробвам и казах &bdquo;комунист&rdquo;. Не можете да си представите какво раздвижване настана. Ами сетиха се. Дори изброиха всички държави от бившите социалистически страни. Станаха и се поклониха. Близо до мен имаше англичанин. Той каза да простя невежеството на моите събеседници и предложи да започне ограмотяването им с чаша уиски. Разбира се с &bdquo;Тийчърс&rdquo;, учител&hellip;<br /> <strong><br /> - Как решихте, че можете да пеете?</strong><br /> - От музикално семейство съм. Баща ми, начален учител, когато имаше час по пеене, взимаше цигулката и така изнасяше урока. Майка ми пееше. Баба ми също пееше. Нямаше как и аз да не пропея. Имам приятен детски спомен. Майка ми и баща ми бяха учители в село Змейово. Там по къщите имаше радиоточка. През ден Радио &bdquo;Христо Ботев&rdquo; излъчваше класическа музика. Слушах как звучи Чайковски, а аз дирижирам пред радиоточката.<br /> <br /> <strong>- Редовен участник сте във Фестивала на хумористичната и сатиричната песен &bdquo;Златният кос&rdquo;. Кога за първи път запяхте на този форум?</strong><br /> - През 1989 г., годината на промените. През годините изпях много песни, но две са емблематични. &bdquo;Черна овца&rdquo; &ndash; &bdquo;Напред овчице наша към европейска паша&rdquo;. Текстът е на Тодор Климентов. Един истински бисер, който и днес е актуален. А &bdquo;Превратности&rdquo; от 2013 г. по текст на Александър Калчев и музика на Димитър Пенев насълзява публиката.<br /> <br /> <strong>- Носител сте на няколко таланта. Наследи ли ви някой в семейството?</strong><br /> - Големият ми син Димитър живее във Варна. Там работи и е свързан с корабоплаването. Малкият ми син Николай е магистър по психология на трудовите отношения. Но сега следва магистратура по камерно пеене. Член е на групата &bdquo;Рентгенови очи&rdquo;. Децата ми са пораснали момчета и сами решават кой път да изберат.<br /> <strong><br /> - През октомври ще навършите 70 години. Как се чувствате на прага на тази годишнина?</strong><br /> - Преди време правех планове за след десет години. После ги намалих на пет, после&hellip; Всеизвестно е, че човек умира, когато в него умре детето. В мен то е живо и искам да е живо още дълги години. Годишнината си ще посрещна на сцената с ролята на Кучето в спектакъла &bdquo;Огнивото&rdquo;. Кучето пази съкровището и прави прекрасни неща. С тези прекрасни неща аз ще съм пред вярващите в доброто детски очи.<br /> <br /> <br /> <strong>Светослава ГЕОРГИЕВА</strong><br />