Гергина Христова на 72 г.: Знам, че има живот след смъртта
Незавършваща приказка за майчината обич възкресява творчеството на писателя Теодор Христов, останал завинаги на 38 г.
Незавършваща приказка за майчината обич възкресява творчеството на писателя Теодор Христов, останал завинаги на 38 г.
<em>Теодор Христов е философ, писател, поет - осъден завинаги да остане на тридесет и осем години. „Усмивката на Бога" е първата му книга, издадена приживе: философски есета, изследващи вечното единение Бог - Човек, свързани от нерушима любов.<br /> <br /> Богата ерудиция, силна експресивност, младежка възторженост. Книгата завършва с оптимистичното твърдение: „Приказката започва! С усмивката на Бога!".</em><br /> <hr /> <br /> Тези думи могат да послужат за мото на втория му, вече следсмъртен живот, подарен му от онази, която го е родила два пъти - майка му Гергина Христова. За нея датата 11 декември 2007 г. разделя съществуването й на две части: бялата половина започва на 22 май 1969 г. с раждането на малкия Тео. Втората - черната половина, започва след смъртта му.<br /> <br /> За Гергина сълзите и спомените се превръщат в трамплин, от който тя <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>дава началото на втория живот на сина си</strong></span><br /> <br /> Побеляла жена с тъжни очи зад очилата и скромни маниери, скоро ще навърши седемдесет и две години. Завършила е библиография и библиотекознание, работила като библиотекар и документатор. Била омъжена за Йордан Христов - литературен критик и журналист, но овдовяла още през 1998 г. Тео завършил училище, след това философия в Софийския университет - магистър е на философските науки. <br /> <br /> Казармата го направила инвалид и това предопределило за този млад мъж с изключително фина душевност усамотение, самовглъбяване, контакт с белия лист. Негови стихове и проза се появявали в литературния и във всекидневния печат. Писал е във вестниците „Отечествен фронт", „Арт", „Литературен форум", „Литературен вестник", „Вестник за жената" и др. Приет е за член на Съюза на българските журналисти.<br /> <br /> Майката крие сълзите си: „Когато занесох негови стихове в един седмичник, ми каза: "Искам да ги видя напечатани, докато съм жив!" И в стиховете му се долавя това предчувствие: „Но когато до смърт ти дотегне нелепата самота,/ за тебе ръка ще протегне Великата свобода."<br /> <br /> И ето - идва жестокият миг на голямата раздяла. Но в ръцете на Гергина има папки със стихове, философски студии, есета, сатира, литературна и кинокритика,<br /> <br /> разкази. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пести от оскъдната си пенсия и през 2008 г. издава стихосбирката на своя син „Нощта на моя ден", </strong></span><br /> <br /> след нея издава неговите поетически иронии „Пародии". А по повод 200-годишнината от рождението на датския философ Сьорен Киркегор издава двуезичната – на български и английски език, философска студия на сина си „Киркегор танцува свободата".<br /> <br /> Това става през 2013 г. Студията се намира и е вписана в богословския отдел на библиотеката на Изследователския център „Сьорен Киркегор" в Копенхаген, Дания. Гергина организира тържества за представянето им, запознава с творчеството на Тео известни творци като проф. Здравко Чолаков, Рашко Стойков, Румен<br /> <br /> Леонидов, Георги Константинов, Иван Матанов, Атанас Свиленов...<br /> <br /> В печата започват да се появяват посмъртно творби на младия писател, поет ... във вестниците „Новия пулс", „Словото днес", както и в сп. „Пламък" и австрийското списание „ Райбайзен". Тео е приет за член на Съюза на свободните писатели в България посмъртно.<br /> <br /> Наскоро на 22 май, рождената дата на Теодор Христов, в препълнения салон на СБЖ се състоя необичайна среща, на която бяха дошли да почетат паметта на един стойностен поет, талантлив писател и философ много негови ценители. Беше представена новата пета книга на Теодор Христов, издадена посмъртно от майка му - „През моите очи". Писателят беше награден с почетна грамота на името на Хр. Смирненски. Всички присъстващи получиха неговата нова книга, която им напомни, че е имало един талантлив българин, който е мислил и творил, отправял е послания, споделял е своите мисли за издадени книги, прожектирани филми, изложени картини. И всичко това е излизало от чистата му невинна душа. <br /> <br /> И там, на срещата, с едноминутно мълчание отдадохме почит на Теодор Христов, който завинаги ще остане сред нас със своето творчество. Така, с усилията на майката, творчеството на младия поет и писател се възкресява пред нас. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Гергина се крепи въпреки болката и работи за името на сина си. </strong></span><br /> <br /> Дължим й благодарност, защото тя ни запознава с творчеството на един истински творец, на един истински поет. Защото само поет може да каже:„Босонога лъжкиня с лъчите примигващи, / неусетно дошла пролетта"; "Морето не е до колене,/ морето в мен е." И да ни призове: „Хора, литвайте нагоре!" <br /> <br /> А приказката за голямата майчина любов продължава...<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Марина СТАНЕВА</strong><br />