Росица Михайлова на 68 г.: България липсва на емигрантите, но в САЩ се живее по-леко

Росица е на 68 г.

<em>Неотдавна се върнала от Америка, където гостувала на сина си да гледа малкия внук Марти. Синът й Юлиан от 9 г. е в Лос Анджелис, програмист. Съпругата му работи в същата фирма. Росица има и дъщеря - Светла, от която са внуците Ива и Калоян. </em><br /> <br /> Роси е бивш състезател по плуване, състезавала се десет години в &bdquo;Локомотив&rdquo;, печелила медали и отличия. Завършила МЕИ, работила като инженер. Докато била в САЩ, посетила Алеята на славата в Холивуд, ходила в Лас Вегас, град в пустинята Невада. Имало българска общност там, Росица присъствала на тържество за 3 март, било празнично, раздавали български питки и кебапчета. Деца посещават там българско училище, изнесоха програма, пяха, играха български народни танци. Беше много хубаво, си спомня Роси! Има българска църква, събират се около 200 българи на големи празници Коледа, Великден, празнуват заедно. <br /> <br /> На последния Великден раздавали върбички, венци, козунаци. Купували ги в моловете, а те били толкова големи, че цял ден не успяваш да ги обходиш. Там се пазарува обикновено веднъж за цял месец и ако не си написал на листче какво точно трябва да вземеш, цял ден няма да ти стигне да го обходиш на всичките му нива. И ако напазаруваш за 300 долара, правят ти 70 долара отстъпка, за които можеш още много неща да купиш. Там храната е евтина, без ДДС, гладни хора и просяци няма. Ако се хванеш на работа като обикновен работник, надницата е около 8-9 долара, 3 от тях даваш за храна, някъде и много по-евтино. <br /> <br /> Лесно се живее там, но ако отидеш на 20 години, учиш и започнеш работа. Евтино е, има изобилие от плодове и зеленчуци, климатът е такъв, че само през зимата за около две седмици е към 15 градуса, лятото е топло. Дори да е горещо, не се чувства, защото от океана идва прохладен полъх. Питам я, дали ще ходи пак при децата си в Америка, но ми казва, че вече почти не се наема да тръгне на този много дълъг път с прекачвания, дълги часове летене и часова разлика, която трудно се преодолява. Липсва ли България на емигрантите там, питам. Да, липсват им приятелите. Там съседите не се познават, само се поздравяват и толкова. Не общуват, не си гостуват като тук, при нас. Но пък се живее по-леко.<br /> <br /> <br /> <strong>Дора ВУЧКОВА</strong><br />