Нови данни показват, че Айнщайн е бил прав – смъртта е илюзия
Ние вярваме в смъртта само защото са ни учили, че всеки от нас умира
Ние вярваме в смъртта само защото са ни учили, че всеки от нас умира
<br /> Уважаеми читатели, когато Църквата ни успокоява, че човешката душа не умира, ние искаме да вярваме, че е така. В същото време всички знаем, че смъртта е естествен завършек на нашия живот. Но когато учени-медици със световноизвестна слава обсъждат този вечен въпрос, това може да ни накара да се замислим. Днес ви предлагаме гледната точка на един от тези учени – професора по медицина Робърт Пол Ланца, известен със своите изследвания в областта на изучаване на стволовите клетки и клонирането. Именно проф. Ланца е един от създателите на новата научна теория, наречена биоцентризъм. Целта на тази публикация е чисто информативно да ви обогатим в една наистина загадъчна, а защо не и мистична тема.<br /> <br /> След смъртта на свой стар приятел Алберт Айнщайн е казал: „Бесо напусна този странен свят малко по-рано от мен. Но това нищо не значи. На такива хора като нас е известно, че разликата между минало, настояще и бъдеще е само упорита натрапчива илюзия...”<br /> <br /> Така започва статията на проф. Ланца. Нови данни обаче също потвърждават, че Айнщайн е бил прав: смъртта е илюзия. Нашият класически начин на мислене е основан на убеждението, че светът има обективно съществуване, независимо от наблюдателя. Но много експерименти показват, че всичко е точно обратното. Ние по принцип смятаме, че живот е само активност на въглерода и смес от молекули. Тоест живеем известно време, боледуваме, лекуваме се, след което гнием в земята. Ние вярваме в смъртта, защото са ни учили, че непременно умираме. И освен това, разбира се, защото асоциираме себе си с нашето тяло, а знаем, че телата така или иначе умират. Край на историята, друго няма. Но биоцентризмът - новата теория, касаеща всичко и всекиго, ни показва, че смъртта не може да бъде завършек на събитието, както си мислим. Удивително е това, че ако свържем живота и съзнанието в едно уравнение, ще могат да се обяснят някои от най-големите загадки на науката. Става ясно например защо пространството и времето, та дори и свойствата на самата материя зависят от наблюдателя. Също така се разбира защо законите, силата и константата на вселената ни изглеждат идеално подбрани за съществуването на живота. Докато ние не осъзнаем вселенското в нашите глави, опитите да разберем реалността ще си останат път за никъде. Нека погледнем на природата „отвън”! Виждаме синьото небе, но клетките на нашия мозък могат да бъдат така променени, че небето да ни изглежда зелено или червено. В действителност с използването на генното инженерство в медицината ние бихме могли да направим така, че всичко червено да вибрира или да издава шум. Или дори да предизвиква сексуално желание у нас, както се случва при някои птици например. Ние смятаме, че сега в този момент е светло, но мозъчните ни точки могат да бъдат така изменени, че да виждаме сумрак. <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Реалността е процес, който напълно ангажира съзнанието</strong></span><br /> <span style="color: #800000"><strong>А пространството и времето не се намират някъде там „отвън”, те са инструменти в мозъка на всеки от нас<br /> <hr /> </strong></span><br /> „Истина ви казвам - продължава проф. Ланца, - вие не можете да видите каквото и да е през костите, които заобикалят човешкия мозък. Очите не са вратички към света. Всичко, което виждаме и изпитваме директно сега, дори собственото ни тяло, е вихър от информация, попиваща в мозъчните клетки. Съгласно биоцентризма, пространството и времето не са твърди, студени обекти, както си мислим. Замахнете с ръка във въздуха: ще хванете ли нещо, ще остане ли нещо в ръката ви? Нищо. Същото се отнася и за времето. Пространството и времето са просто инструменти за наместване на всичко. Да разгледаме знаменития експеримент с двете цепнатини. Когато учените наблюдават преминаването на частици през две цепнатини в някаква бариера, частицата се държи като куршум и преминава или през едната, или през другата цепнатина. Но ако същата тази частица не се наблюдава, тя действа като вълна и може да премине през двете цепнатини едновременно. Същото се случва и с човешкия мозък. И така, как може частицата да променя своето поведение в зависимост от това дали я наблюдавате или не? Отговорът е прост: реалността е процес, който включва в себе си човешкото съзнание. Още един показателен пример: да вземем знаменития принцип на неопределеността на Хайзенберг. Ако действително съществува свят отвън, където частиците си подскачат хаотично, ние сме длъжни да измерим техните свойства. Но не можем. Например точното положение и импулсът на частицата или на клетката в организма не могат да бъдат известни в едно и също време. Тогава защо за частицата трябва да има значение кой възнамерява да я изследва? И като двойка „квантово объркани”, т.е. имащи общ произход, частиците мигновено се свързват една с друга от противоположните краища на галактиката, сякаш пространството и времето не съществуват? И пак отговорът е прост: защото те не се намират просто някъде „отвън” – пространството и времето са инструменти на човешкия ум.”<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всъщност!</strong></span><br /> Смъртта не съществува в извънвремевия и извънпространствен свят. Безсмъртието не означава безкрайно съществуване във времето, то просто се намира извън времето въобще.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Експерименти доказват, че квантовото поведение се проявява в ежедневието ни <br /> <hr /> </strong></span><br /> „Разбира се - обяснява проф. Ланца, - ние живеем в същия този свят. Но критиците твърдят, че такова явление е ограничено в микросвета. Затова към днешна дата такова твърдение се оспорва в научните медицински лаборатории в цял свят. Преди няколко години изследователи публикуваха статия в списание „Натур”, показвайки, че квантовото поведение се проявява и в ежедневната реалност. Двойки вибриращи йони били коаксиално съвместени за тяхно „объркване”, но техните физически свойства се оказали свързани, когато били разнесени на големи разстояния. Други експерименти с огромни молекули, т.нар. фулерани, също показват, че квантовата реалност излиза извън пределите на микросвета. Има и други медицински изследвания и експерименти, които показват, че квантовото поведение се проявява и в обикновения свят в човешки мащаб. Има безкраен брой вселени и всичко, което би могло да се случи, се случва в някаква вселена. Смъртта не съществува в някакъв реален смисъл в тези сценарий. Всички възможни вселени съществуват едновременно независимо от това какво се случва във всяка една от тях...”<br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА </strong><br /> <br />