Защо почивката се оказва проблем?
Изпитваме чувство за вина, че не работим
Изпитваме чувство за вина, че не работим
<em>Лято е... Цяла година работя на пълния си капацитет, че и отгоре, справям се с взаимоотношения, покривам сметките, разходите, кредитите, обгрижвам детето, мъжа, жената... и си мечтая за почивни дни. Празничните дни през годината ми се струват малко на брой, все не ми достигат. Но... сега е лято! Взел съм си отпуск. Ваканцията предстои. Искам да си почина от всички грижи и проблеми, искам да се отпусна, да се забавлявам, да презаредя. В главата ми се въртят картини на морето и планината... </em><br /> <hr /> <br /> Ще тръгвам! Започвам да приготвям багажа, но така, като че ли отивам на експедиция с много важна научноизследователска цел. Докато го събирам, звъня на няколко приятели да тръгнат с мен, искам да подсигуря добра компания на партньора си и другари за игри на детето. Започвам напасване на желанията на всеки един, организацията вече ме е завъртяла във вихъра си.<br /> <br /> Събирайки багажа, вземам всичко, което може да послужи за планината и морето. Обаждам се на мама, за да я питам иска ли да свърша нещо, преди да тръгна. И там отхвърлям две-три задачи и си записвам няколко за след почивката. Така! Тръгвам! До-о-о-бре! Пристигнахме. Вече сме на мястото за настаняване. Поемам цялата организация. Следваща стъпка. На плажа сме. За да забавлявам децата, копая пясък и дупката прилича на изкоп за основа на къща. Намазвам всички с плажно масло да не изгорят. Цял ден разпитвам за възможностите за вечерта. Ето я и вечерта. Наредил съм всички, погрижил съм се да имат забавления... Така минават дните. <br /> <br /> Прибирам се. Отпочинало тяло - няма, отпочинала глава - няма. Само снимки на някакви хубави места, които май не съм успял да почувствам... Отвътре изпитвам същото напрежение и нервност и колкото и да я потискам, усещам как се прокрадва и неудовлетвореността. И като за капак, изведнъж разбирам какво съм причинил на партньора си - натресъл съм му хора, с които не е могъл да си почине (не че са били неприятни, просто са били там). Вечното ми движение да направя и организирам нещо е напрегнало партньора ми, вместо да го отпусне и забавлява. А телефонните разговори с мама и шефа са му показали, че пак има работа, която е по-важна от нас...<br /> <br /> Навярно и вие може да разкажете своята история на неслучилата се почивка. В основата на всяка история ще открием нещо, което се повтаря - чувство за вина, че почивам и не работя, невъзможност да се отпусна и наслаждавам на безметежно състояние, при бездействие за повече от няколко часа не се чувствам в комфорт със себе си...<br /> <br /> Нека за малко разгледаме този, “който ми пречи”. <br /> <br /> Чувството за незначителност и ниската самооценка - на плажа, по бански, когато не ми звъни телефонът, аз <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не мога да блесна с положението и работата си <br /> </strong></span><br /> Без безкрайното звънене аз вече не съм важен и търсен и хората около мен няма да разберат кой съм и какви постижения имам в живота си.<br /> <br /> Не се чувствам комфортно със себе си. В отпуск съм и не работя, имам повече свободно време от обичайното в ежедневието и се чувствам недобре от това. Не ми е комфортно. Защото, като не правя нищо, от дълбините на съществото ми излиза всичко, което в ежедневието потискам и на което не искам да обърна внимание, защото ми пречи. Това са страх, безпокойство, тревога, неудовлетвореност. Сега излизат, защото няма дейност, която да им пречи.<br /> <br /> Друг механизъм на саботиране на почиването можем да открием при хора, които в детството си винаги са карани да работят. Те не могат да се отпуснат да почиват, защото изпитват чувство за вина, че не правят нищо, бездействат, а някой близък (роднина или член от биологичното семейство) сега работи усилено и има нужда от помощ.<br /> <br /> Хората, които контролират, също трудно почиват. В мислите си те са или на работното си място, или дори на плажа (или по горските пътеки), внимателно са проучили прогнозите за времето, местните новини за драми, санитарните разрешителни и каквото не ви е хрумнало в посока безопасност. Това са хора, които имат нагласата, че светът е опасно място и те не са в безопасност в него. Затова искат и контролират всичко в него - от страх и липса на доверие на живота.<br /> <br /> Спокойно отпуснат на шезлонг няма да видим и човек, който е напреднал в кариерата, задържал се е на висока позиция дълго време, но останал без дете или партньор. Ако остане в бездействие на шезлонга, с неангажиран ум, той рискува да бъде зрител на спектакъла на собствените си емоции, които ще започнат да играят поредицата от драматични постановки, дълго време “падали” от сцената заради ангажираността на публиката.<br /> <br /> Една успешна в професията си жена, която отива на почивка със собствени средства и кола, ще търси шум, динамика и забавления, за да не мисли, че в тези дни е могла да бъде в тишината на прегръдката на две топли и нежни ръце.<br /> <br /> Хората, отгледани от болен или нещастен родител, ще правят всичко друго, но не и да се отпуснат и почиват. Те дори не усещат напрежението и сковаността на тялото си. В тях постоянно живее тревожността, че във всеки един момент могат да бъдат повикани да свършат нещо. И така и <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> не подхващат нищо за себе си, защото са “на повикване”</strong></span><br /> <br /> Умението да почиваме и да се забавляваме е част от уменията ни за ползотворен и успешен живот. За да почиваме и да се забавляваме пълноценно, е нужно да имаме добър контакт със себе си и да се чувстваме добре в свое присъствие, да сме наясно с нуждите си. Да умеем да планираме не само къде ще почиваме, но и да планираме и свършим работата си преди дните на ваканцията. <br /> <br /> Постъпка като тази - “Ще оставя тази работа за после, в някоя свободна минута от ваканцията” показва, че някак не разбирам колко е важно да мога да се отпусна безгрижно за няколко дни, да се наспя и пропусна през себе си друга енергия - тази на спокойствието, на блаженството, на покоя, и да потопя тялото, мислите и емоциите си в нея, за да презаредя, да изключа, да се отдръпна, да видя, че светът може и без мен, да смъкна важността си и безценното си присъствие. И да споделя това с най-близките си хора. <br /> <br /> Почивката, оказва се, е предизвикателство. На празници си пожелаваме щастие, любов, най-хубави неща. Обаче в ежедневието не ги правим. Чакаме ги да се случат отвън. Нека не се заблуждаваме, че като работим непрекъснато, че като сме ангажирани постоянно и все сме на повикване, живеем и работим пълноценно. <br /> <br /> Правим това, защото нямаме умения да живеем истински. През ангажираността в работата си запълваме празното място в себе си за значимост и важност - понеже сме убедени, че не сме значими и важни, все работим, защото в работен план задачите все не свършват и все сме нужни. <br /> <br /> Празнувате ли живота всеки ден? <br /> <br /> Ако искате да го празнувате сега, оставете вестника и се цамбурнете във водата или зарейте поглед в небето...<br /> <hr /> <br /> <strong>Успешният човек се чувства добре със себе си</strong><br /> <br /> Човекът, който иска да живее живота си и да е успешен, е човек, който се познава и се чувства добре със себе си. Той може и говори, обсъжда, споделя, заявява желанията си. Той е човек, познаващ личните си граници и можещ да казва: “Не!”. Той е човек, който добре се саморегулира и е наясно със себе си. Преди да тръгне на почивка, този човек е подредил делата и взаимоотношенията си (в степента на възможното, разбира се) и тръгвайки да почива, той отива да открие нови места, да се радва на света. Този човек не пречи на другите да живеят и да се забавляват. Не изисква от тях да имат същите потребности като него. Но ако сте партньор на такъв човек, добре е да можете да оцените какво имате до себе си, да не му пречите да живее, почива и да се забавлява, да благодарите, че го имате до себе си в ежедневието. Да се учите от него. Най-вероятно носите потенциала да се направите щастлив човек и животът ви подкрепя, като ви показва модела чрез него. Често сме склонни да правим другото - да влизаме в ролята на жертва или съдник и да упрекваме този човек, че му е лесно да живее и да се забавлява, защото няма драми в живота му. Не си даваме сметка какво му причиняваме с мрънкането си.<br /> <br /> Не си даваме сметка, че този човек няма да ни търпи дълго, защото нагласите му са ориентирани към живеене на живота. Този човек ще ни подаде ръка веднъж-дваж, но когато види, че не желаем да оставим позицията си на жертва, ще уважи избора ни и ще си тръгне.<br /> <br /> <br /> <strong>Борянка БОРИСОВА, психолог</strong><br type="_moz" />