Митът за хиперактивност при децата носи милиони на фармацията
За лечението на синдрома се препоръчва терапия с риталин – наркотик от типа на амфетамините
За лечението на синдрома се препоръчва терапия с риталин – наркотик от типа на амфетамините
<em>Може би сте горд родител на прекрасно дете или вече имате малки внуци? Тогава трябва да знаете, че вашето дете може да го пристрастят към наркотици, преди още да се е научило да чете и да пише! Как? Като му залепят етикета на дете със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивността. А за децата е характерно такова поведение: да тичат непрекъснато наоколо, любопитни са да видят и пипнат всичко непознато за тях и не горят от желание да стоят мирно. И добрият родител понякога се нуждае от не малко търпение и такт, за да насочи жизнената енергия на малкия човек към творчески цели. Въпреки това има и такива, които определят това, характерно за децата поведение, като болест. </em><br /> <hr /> <br /> Това са психиатри, влезли в тайно споразумение с мултинационални фармацевтични корпорации, които произвеждат наркотиците, наречени от тях лекарства, заедно с „умни възпитатели”, които получават подкупи и допълнителни средства от тези корпорации, или просто стават жертва на рекламите, тиражирани от сладкодумни „познавачи”. Всички те заедно измислят и тиражират информацията за новата диагноза „дефицит на вниманието и хиперактивност” и се опитват да „лекуват” това несъществуващо заболяване – с наркопротектори. Така че не се изненадвайте, ако учителят в детската градина или училището ви каже, че в поведението на вашето дете „нещо не е наред” и е необходимо да го заведете на психиатър. Ето един типичен пример за такова сплашване и „спасение” от въображаеми злини, почерпани от сайта фонд „Внимание”, който се занимава, съзнателно или несъзнателно, с популяризирането на наркоотровите: „Деца и юноши със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивността (СДВХ) често имат сериозни проблеми в училище. Невнимание, импулсивност, хиперактивност, дезорганизация и други трудности, могат да доведат до недовършени задачи, небрежност, грешки и деструктивно поведение”. По тази тема медиците са категорични: синдромът е невропсихиатрично заболяване, което засяга 3-7% от децата и 2-3% от възрастните. <br /> <hr /> <br /> <strong>Международните статистически данни са следните:</strong><br /> <br /> - Децата между 32 – 40% със СДВХ са по-склонни да отпадат от училище. <br /> <br /> - От 50 до 70 на сто от тях имат малко или никакви приятели. <br /> <br /> - Около 30% по-често стават жертва на произшествия и травми. <br /> <br /> - Между 20 и 30 на сто от хлапетата с този синдром дори забременяват в по-ранна юношеска възраст.<br /> <br /> Каквото и да се е случило с детето ви, преди да го заведете на психиатър и да слушате тези глупости, преди да му залепят етикет с внушения за сериозно заболяване, би било добре да разберете как умират деца, на които са били предписани психопрепарати за това състояние и в каква наркотична криза изпадат след прекратяване на лечението. Прочетете и разказите на родителите на деца, убити от тези „лекарства”.<br /> <br /> Темата, уви, не е нещо ново. Затова ще цитираме думите на двама забележителни хора, работили над тези проблеми.<br /> <hr /> <br /> <strong>Роман Чорни, изп.-директор на Държавния комитет по правата на човека в Русия:<br /> <br /> Тази диагноза е изфабрикувана</strong><br /> <br /> Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивността е „роден” след гласуване в Американската психиатрична асоциация през 1987 г.<br /> <br /> С обикновено мнозинство психиатрите решават, че има такъв синдром! С други думи, тази диагноза просто е изфабрикувана, скалъпена! Симптомите на това „заболяване”, посочени в психиатричните наръчници, са: <br /> <br /> • детето има затруднения при съсредоточаване на вниманието си към детайлите;<br /> <br /> • допуска грешки в домашните си работи и други поставени задачи;<br /> <br /> • текстът в тетрадките не е подреден акуратно; <br /> <br /> • не може да се съсредоточи, за да довърши докрай възложените му задачи; <br /> <br /> • впечатлението е такова, че мислите на детето се реят някъде далеч, или сякаш не чува какво му говорят; <br /> <br /> • не седи спокойно на стола си, често става от чина си в класната стая, тича назад-напред, или се катери на неподходящи места; <br /> <br /> • изпитва трудности да запази спокойствие по време на игра или почивка, постоянно е в движение, често е прекалено приказливо;<br /> <br /> Въз основа на цитираните „симптоми” такава диагноза може да се постави на всяко дете, особено ако този, който го прави, е зает с нещо или раздразнен. Какво обаче се случва? Известно е, че „лекарствата” за несъществуващия синдром, както и другите подобни антидепресанти, предизвикват сърдечносъдови заболявания при юношите, водят до самоубийство или убийство на техните родители, връстници, учители, съседи. За лечението на синдрома се препоръчва терапия с риталин. Риталинът, всъщност, е наркотик от типа на амфетамините, подобен на кокаина. <br /> <hr /> <strong><br /> Д-р Вячеслав Поздняков, психиатър:<br /> <br /> Нито един пациент на психиатър или психолог не е… оздравял</strong><br /> <br /> <br /> <strong>- Д-р Поздняков, знаете много за тайните на психиатрията, какво ще кажете за тези застрашени от днешното време деца?</strong><br /> - Като човек с две висши образования, лекар, ще ви разкажа за някои от „тайните на занаята” при психиатрите и психолозите. Когато се дипломирах, нашият научен ръководител завърши научното си слово така: „Ще ви кажа честно: не знам как нашите пациенти оздравяват...” В действителност, нито един пациент на психиатър или психолог никога не е оздравявал! Това го знам със сигурност. А основното, на което ни научиха в института, е как правилно да определяме цената на консултациите си. Основният принцип - да вземаме толкова пари, колкото струва една вечеря в добър местен ресторант...<br /> <br /> <strong>- Вие споделяте ужасни неща!</strong><br /> - Психиатрите и психолозите обичат да споделят помежду си технологиите си как да направят така, че клиентите им да идват постоянно при тях - да ги накарат да продължат да ползват напълно ненужните им услуги. Един от тези методи е да им предпишат лечение с психотропен препарат, тъй като повечето от тях са с наркотични свойства. И пациентът няма къде да избяга. Лекарствата, подобни на риталина, за които споменахме – са наркотикоподобни вещества, които предизвикват пристрастяване. И ако човек, независимо по каква причина, престане да приема такъв препарат, той както и в случаите с незаконните наркотици, започва да изпитва наркотичен глад. И рано или късно ще дотича до „добрия доктор”, защото не се чувства добре. <br /> <br /> - И още една малка тайна. Психиатърът може да има и други, неправомерни доходи от разпространението на едно или друго лекарство – като „благодарност” от производителя или неговите дилъри във вид на комисиони. И това е истинската причина, поради която е измислена диагнозата СДВХ, както и причината, поради която тази диагноза сега така агресивно се прокламира. Това вече не е медицина, това е бизнес.<br /> <br /> <strong>- И няма кой да се опре на този бизнес?</strong><br /> - В Америка, след като в резултат на използването на такива лекарства при децата, избухна епидемия от убийства и самоубийства на ученици и обществеността разбра, че те са в резултат от употребата на наркотици като риталин и други подобни, използвани за „лечението” на СДВХ, започна гражданска кампания, която доведе по-специално до това, че на тези лекарства в аптеките се сложи черна точка, което значи „опасни вещества”. Във връзка с това през последните няколко месеца с 20 на сто намаля обемът на продажбите им. Но на дневен ред възникна въпросът за новите пазари. И като мръсни гъби започнаха да растат всякакви фондации и други организации, пропагандиращи диагнозата, а оттам и лекарството за лечението на синдрома. <br /> <br /> - Изходният препарат струва няколко цента на производителя, а продажната му цена - няколкостотин долара. И е удобно, тъй като пациентът след това вечно ще приема наркотика. Той е и вечният клиент на психиатрите. И не само на тях: човек, който приема риталин, след това започва да търси други, „по-тежки” наркотици, защото вече е готов за приемането им.<br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br /> <br />