Участникът в "Пирин фолк" Светлин Миланов: Баща ми ни изостави, когато съм бил на 3 годинки

Прехранвам се, като работя в съда във Враца

<em>Тазгодишното издание на фестивала &bdquo;Пирин фолк&rdquo; приключи, но не и интересните истории зад кулисите. Оказа се, че една от най-награждаваните песни - &bdquo;Бащин грях&rdquo;, в изпълнение на Светлин Миланов, всъщност е писана по действителен случай. А момчето, което я изпълнява, работи в Административния съд във Враца и не е професионален певец! </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>- Зад емоцията ти от сцената в Сандански със сигурност стои един личен катарзис, през който си преминал&hellip;</strong><br /> - Наистина, когато човек прави нещо от дъното на душата си, изпява болката си, публиката няма как да остане безразлична. А признанието на публиката е най-важната награда! Аз не се занимавам професионално с музика, имам друг професионален път, пея от любов към музиката, заради удоволствието от срещата с публика.<br /> <br /> <strong>- Вероятно заради това ти се получават и така въздействащо изпълненията &ndash; не си обременен от професионални нагласи и изисквания&hellip;</strong><br /> - Да, по-натурално, по-естествено, абсолютно е така. Знаеш ли, че първоначално текстописката Христина Димова ми предложи текст, свързан с името ми &ndash; Светлин &ndash; за светлината. Много стойностен, но някак размит, по-отнесен, не достатъчно завладяващо като послание. После ми предложи втори текст, свързан с едно тежко имане, заради което баща трябва да убие сина си, да пролее кръвта, за да махне магията от имането. Този пък ми се стори прекалено кръвожаден. Помислих малко и реших да разкажа моята лична история, която в крайна сметка се превърна в песен.<br /> <br /> <strong>- В песента си &bdquo;Бащин грях&rdquo; пееш с упрек към своя баща&hellip;</strong><br /> - Така е. Аз бях на три годинки, когато баща ми ни е изоставил. После никога не ни потърси, а това в определени моменти от живота ми е тежало. Израснал съм при чужд баща, но му благодаря, защото ме е отгледал, не мога с нищо да се оплача. Споделих историята си и с Валентин Пензов, но и опасението да не би хората да започнат да ме съжаляват. <br /> <br /> В крайна сметка обаче, след няколко корекции в текста, посланието звучи по-скоро като упрек към бащата, отколкото като повод да ме съжаляват. В началото, когато пеех, слушах текста и много преживявах нещата. Истината е, че на фестивала мислех повече за това да не сгреша в нещо, да се държа достойно, да успея чрез изражението на лицето си да предам емоцията на текста. А и при мен е и този момент &ndash; когато не си живял с този човек, визирам баща ми, ти не го познаваш, няма как да имаш чувства&hellip;<br /> <br /> <strong>- Баща ти не те ли потърси през всичките тези години?</strong><br /> - Никога не ме е потърсил. Когато аз бях в 9-и клас, направих всичко възможно и го открих - просто ми беше интересно да разбера кой е човекът, който ме е създал. Видях го, говорих с него. Бяхме заедно около един ден и една нощ. Разделихме се с идеята, че ще продължим контактите си&hellip; Но той, разбира се, има друго семейство, други две деца, и най-вероятно те по някакъв начин му влияят. <br /> <br /> А може би и до този момент са се страхували от финансовата част - да не би да го притеснявам за пари. Пък и като не е живял с мен, все едно някой на улицата да каже: &bdquo;Това ти е син и го обичай&rdquo; - няма как да стане.<br /> <br /> <strong>- Несъмнено трудно е било и за майка ти &ndash; да бъде и майка, и баща едновременно...</strong><br /> - О, да, а преди да роди мен, майка ми е родила още двама синове &ndash; от предишен брак. Така че е отгледала сама три момчета. Майка-героиня е! Дори някога, по времето на комунизма, имаше и медал заради това, че е многодетна майка.<br /> <br /> <strong>- Тези награди ще те накарат ли да погледнеш малко по-професионално на музиката? Спомена, че не работиш като музикант...</strong><br /> - Мислел съм за това. Ако зависеше от мен, бих зарязал всичко, бих се занимавал само с музика, но много малка част от фолклорните изпълнители могат да се прехранват и да преживяват само от музика. Това е жалката истина! Имал съм предложения от водещи музикални компании. Предлагат ми договор от 40 страници, от който ти настръхват косите.<br /> <br /> <strong>- С какво се занимаваш?</strong><br /> - Работя в Административния съд във Враца. Завърших публична администрация, а колегите ми в съда са страхотни. <br /> <br /> <strong>Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />