СЪДБА
• Бившите ми колеги ме предадоха и за мен те от години не съществуват, твърди легендарният пианист
• След напускането на култовата група музикантът се прехранва, свирейки в пиано-бар

Христо Ламбрев е роден на една дата с Данчо Караджов – 20 януари, само че с три години по-късно, през 1955-а. Завършил е музикалното училище в Пловдив, а после и Консерваторията. Като студент свири джаз, както и на орган. После се среща с Йордан Караджов и създават “Сигнал”. Единствен от бившите си колеги е съхранил и все още носи на врата си златен медальон с името на групата. Женен е за Василка, с която имат две дъщери. Ицо е и фен на спорта – през годините е тренирал какво ли не – футбол, плуване, бокс, йога, тенис на маса, карате...

- Как се запознахте с Данчо Караджов?
Беше през 1975 година, излизах от казармата и при мен дойдоха братята Иван и Боби Мишеви и ме намериха в дома на народната армия. Поканиха ме да стана пианист на групата им “Златни струни”. Преди мен пианист е бил Васил Найденов, но напуснал и тръгнал да прави солова кариера. В “Златни струни” бяхме още аз, Данчо Караджов, Румен Спасов и Стефан Широков, свирехме хевиметъл, преди въобще по света да се заговори за него, направихме и рокопера. Три години по-късно четиримата се отделихме като самостоятелна банда, за да правим българска музика. Това ми е гордостта – научихме хората да слушат родни песни.
- Колко време изкара в “Сигнал”?
- Почти 25 години, до 2002 година.
- Защо се разбихте? Всъщност пръв е напуснал Румен Спасов...
- Има някаква нелепа закономерност – през 10 години от “Сигнал” си е тръгвал важен член от групата. Пръв обаче си тръгна Стефан Широков, беше след случая в Бургас, когато ни наказаха.
- Какво точно се случи в Бургас?
- Имахме концерт в зала “Изгрев”. Организаторите продали билети за два концерта, на нас ни обявяват, че единият се отлага. Но на другия ден се оказва, че събрали две публики в едно. Поискахме да отложим концерта, но казаха, че не могат да върнат билетите. Извикаха полиция, тогава милиция беше, тълпата започна да се люлее и стана белята. Тази огромна маса от хора беше неуправляема, милиционерите извадиха палките и започнаха да бият, а повечето ни фенове бяха деца – 5-6 клас. Спряхме да свирим и Данчо каза по микрофона, че докато има палки – няма да пеем. Нищо страшно не беше станало. Прибраха се палките, тълпата се успокои, излязоха по-яки момчета от публиката, за да направят жива верига пред нас и концерта продължи. Следващите няколко дни пак имахме участия в Бургаски окръг и чак тогава дойде от София заповед да се спрат концертите ни, понеже имали политическа окраска.
- Колко време бяхте наказани?
- Бяха иззети всичките ни записи, спряха излъчванията по радиото и телевизията. Дори плочите от магазините прибраха. Но започна ново разследване на случая и оборихме обвиненията.
- Какви бяха обвиненията?
- Около 10 точки – че сме пеели на английски, че сме свирили с окъсани дънки и сме се напивали като прасета. А ние единствени по онова време имахме сценични костюми, свирехме само наша музика и бяхме известни като групата на трезвениците. Първоначалното наказание да не работим никъде 1 година отпадна.
- Защо тогава си тръгна Широков?
- Тези 8 месеца без работа наистина бяха много тежки – и за нас, и за семействата ни. Стефчо така реши и напусна.
- А Румен защо се махна?
- Също не знам, говорим си с него, виждаме се, правя записи в студиото му... Имало е някакви търкания с Данчо, но какви точно – просто не знам.
- А ти заради търкания с Караджов ли напусна?
- Не. Истината е следната, тя беше като шок за мен, като гръм от ясно небе. Просто един ден след концерт Данчо обяви, че повече не иска да работи с мен и да се махам. Заяви още, че останалите двама членове на бандата трябва да решават – тръгват с мен или остават с него.
- Карали ли сте се някога за нещо, за пари например?
- Зрънца на раздор сигурно е имало, но сериозни скандали и проблеми аз не си спомням. Основното, според мен е, че Данчо реши да остане в “Сигнал” единствен от създателите. Започна да пише текстове даже, доста спорихме по тях, но чисто професионално.
- Ти си автор на най-големите хитове на групата. Данчо и бившите ти колеги и до днес ги свирят. Няма ли да им забраниш да изпълняват твоите парчета, както Митко Щерев забрани на Лили Иванова?
- Този въпрос е по-сложен, защото, първо, авторските права не са уредени законово. А и навремето просто се пишеше: Музика “Сигнал”. Това го решихме още като започвахме, така си и остана до края. Приехме, че всеки има принос някакъв – Румен, да речем, не е писал песни, но беше техническият ни гений. И за да нямаме проблеми помежду си – го измислихме така да пишем и да делим парите поравно. Иначе е публична тайна, че аз съм човекът с музикално образование в бандата и почти всички аранжименти са мои. Иначе мелодиите сме ги правили с Данчо. Аз обикалях и по композитори и текстописци, за да правим хитове. Бях близък с Георги Костов, с Любомир Левчев, Орлин Орлинов, Тончо Русев... И ей така, докато съм им на гости, на ракия и салата, се правиха песни. Натискаха ни да пеем и песните, извадени от шкафчето на някой близък до властта, но нямаше начин, иначе нямаше да ни пуснат да работим
- Навремето имаше комисии, които следяха за всяка дума в текста. Вие проблеми от този род имали ли сте?
- Много пъти, всички имахме проблеми. Една от най-известните ни песни, визитната ни картичка – “Може би” беше забранена в радиото, защото не можело по времето на Живков и комунизма да се пее “... как с “добър ден”, щом не е добър деня...”. Не можело да не е добър денят.
- Как продължи животът ти, след като Данчо те изгони?
- Ами животът продължава. От година и половина работя в столичния пиано-бар “Синатра”, то не е просто заведение, направо си е академия.
- След 2002 година виждал ли си се с Караджов, поддържаш ли контакти и с останалите от групата?
- Не, защото за мен това беше удар. Ние бяхме най-близките хора – Данчо ми е кум на мен, аз пък съм кум на Владо. Просто те ме предадоха, това е целия мой живот. Никой не дойде да ми помогне докато бях без работа.
- Не е ли жалко, че свириш в нощен клуб, а не правиш концерти?
- Животът се промени, в момента концерти почти не се правят. Хората отвикнаха да ходят по рокконцерти на българските групи. По тази причина направихме така, че щом хората не ходят по концерти – концертите ще ходят при хората.
- В “Синатра” и персоналът пее, ти ли подбираш барманите и сервитьорите? Всъщност съдружник ли си в тази верига?
- Не съм съдружник, просто съм пианист, правя прослушвания, музикален консултант съм също така. Истина е, че при нас персоналът пее – имаме вече 3 екипа от по 15 човека, голямо шоу е.
- Да те върна пак назад във времето. Какви бяха взаимоотношенията на “Сигнал” с другите групи – “Щурците”, “Диана Експрес”, “ФСБ”?
- До ден-днешен съм приятел с всичките тях. Но лидерите на тези групи, тези, които се водиха ръководители, те си имаха някакви по-особени взаимоотношения. Аз дори съм свирил с “Щурците” на един рокфестивал в Несебър. Тогава Валди Тотев беше в чужбина и Киро Маричков ме извика. С Косьо от “ФСБ” пък бяхме при една преподавателка по пиано в Консерваторията.
- Имаш странни хобита – занимавал си се с йога, карате, футбол, тенис на маса...
- С много неща по малко съм се занимавал. Нямал съм претенции да ставам спортен ас. Заради тениса на маса бях в представителния отбор на Пловдив, пропуснах един музикален конкурс за млади таланти в Италия. Просто докато играх, развих китка.
- Вярно ли е, че си падаш по окултното, по източните философии?
- По цял свят хората на изкуството се запалват по тези неща. Навремето попаднах в Украйна на интересни хора, а после и на моя гуру в България. Дори направихме експеримент на концерти на “Сигнал”, няколко години преди бума на екстрасенси – нямаше Кашпировски, нямаше никой. Преди да засвирим, аз излизах и правех общооздравителни сеанси за 10-15 минути.

Едно интервю на
Митко ЩИРКОВ