Попълнете търсена ключова дума или фраза

Тошка Катева: Народният театър забрави Олга Кирчева!

https://blitz.bg/article/43190 Blitz.bg

Не отбелязаха 70-ата й годишнина

17 Ноем. 2015, 14:09 2156 прочита 0 коментара
Не отбелязаха 70-ата й годишнина
<em>Тошка Катева е най-близката приятелка на великата Олга Кирчева. Завършила Плевенската педагогическа гимназия, считана за най-добрата учителска школа в България. Още съвсем млада идва в София и става близка приятелка с незабравимите Олга Кирчева, Таня Масалитинова, Ирина Тасева, Луна Давидова, Славка Славова... В момента в галерията на зала &ldquo;България&rdquo; още може да се види изложба на нейни фототворби от срещите й с великите актриси под наслов: &ldquo;Те не са забравени&rdquo;. <br /> <br /> Тошка Катева прави уникална изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; за приятелството си с тях и разказва неизвестни истории от живота им. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201511/Tina_30/42_43_Toshka1.jpg" alt="42_43_Toshka1.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="338" />- Тошка, кога за пръв път се срещна с една от грандамите на българския театър - Олга Кирчева, която става твоя близка приятелка?</strong><br /> - През 1960 г. за пръв път гледах Олга Кирчева в пиесата &ldquo;Жените от Нискавуори&rdquo;. Много се впечатлих, беше невероятна, тя беше вече в нейната зряла актьорска възраст. Тогава още тя влезе в сърцето ми със своето излъчване и присъствие на сцената. Бях едва на 22 години и тя стана мой кумир. Не посмях да я потърся след представлението. <br /> <br /> Срещата ни се състоя едва след 11 години, през декември 1971-ва. В Народния театър играеха с Виолета Минкова и Апостол Карамитев в &ldquo;Краят на книга шеста&rdquo;. Изчаках я пред служебния вход, нямах дори едно цветенце да й поднеса, но бях решила, че непременно трябва да й кажа: &ldquo;Добър вечер&rdquo;. И го направих. <br /> <br /> Тя се спря, уморена след представлението, и ми отвърна сърдечно: &ldquo;Добър вечер, млади човече&rdquo;. Бях чела наскоро нейна статия в &ldquo;Народна култура&rdquo;, в която тя пишеше: &ldquo;Понякога публиката е възторжена, понякога мълчи, излизаш от представление и се чудиш защо публиката мълчи...&rdquo; И затова продължих с думите: &ldquo;А тази вечер публиката не мълча, нали?&rdquo;. Тя се усмихна: &ldquo;А, значи вие сте чели статията ми?!&rdquo;. <br /> <br /> Подадох й ръка, тя ме хвана и тръгнахме. Придружих я до дома й на &ldquo;Елин Пелин&rdquo; 4. Наведох се, целунах й ръцете, а те миришеха на френски парфюм. Дълго след това усещах този френски парфюм. Оттогава станахме големи приятелки. Още на втората или третата среща я попитах: &ldquo;Мога ли да ви наричам &ldquo;мама Оля?&rdquo;. И младите актьори я наричаха така, и Виолета Минкова &ndash; също, а Таня Масалитинова й казваше &ldquo;Оля&rdquo; или &ldquo;Оленце&rdquo;, Славка Славова пък - &ldquo;госпожа Кирчева&rdquo;...<br /> <br /> Оттук нататък всеки път я чаках след представление. Не я придружавах, когато отиваше понякога после с приятели, просто ми беше достатъчно да й кажа: &ldquo;Добър вечер&rdquo;, да я видя, да й хвана ръцете, да усетя неизменния френски парфюм и се прибирах. Започнах да я посещавам вкъщи, тя идваше у нас. Мама Оля усети моята любов към нея и ми отговори с хубави чувства. Често сядахме на кръглата маса у тях, правехме си салатка с варено червено цвекло в порцелана, който майка й, голямата актриса Елена Снежина, беше донесла от Русия, като следвала в Санкт Петербург, сипвахме си по чаша троянска сливова и си говоркахме! Обожаваше моите питки със северняшката шарена сол.<br /> <br /> Веднъж омесих една питка, направих пиле каша, бях панирала пилешки бутчета. Но за да е топло всичко, докато стигна от &ldquo;Красно село&rdquo; до &ldquo;Лозенец&rdquo;, взех такси с последните си стотинки, учителките кога сме имали пари! /смее се/ Мама Оля веднага ме разконспирира: &ldquo;Тошенка, как пристигна?&rdquo;. А аз &ndash; хъката-мъката, си признах. &ldquo;А парички имаше ли да платиш?&rdquo;. &ldquo;Имам си парички&rdquo;, упорствах аз. <br /> <br /> У тях често заварвах Таня Масалитинова, Славка Славова, Ирина Тасева, Виолета Минкова, Домна Ганева, Николай Бинев... Когато говореха за театър с Ирина Тасева, направо се преобразяваха. Сиво-сините очи на мама Оля заблестяваха! Беше вълшебство да гледаш две големи актриси как си говорят за театър!<br /> <br /> През сезон 1971-1972 година Олга Кирчева игра в &ldquo;Казаларската царица&rdquo;. След това вече не й даваха роли в Народния театър. Да лишиш един актьор от сцената може да го докара до болестно състояние, но мама Оля никога не се оплака. И от никого. Не понасяше простотията, но не се оплакваше. Много е наранявана в театъра, от задкулисните игри и интригите. Но винаги ми казваше: &ldquo;Тошка, не се поддадох, не слязох на тяхното ниво! Младите актриси се ливреха /подмазваха &ndash; б. а./ на режисьорите, за да им дават роли, но аз сърцето си го запазих чисто!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Наистина ли Народният театър не отбелязва 70-ата годишнина на голямата актриса? </strong><br /> - Не намериха време, не дадоха салона, за да се отбележи 70-годишният й юбилей! Тогава директор беше Дико Фучеджиев. Атанас Кирчев и Елена <br /> Снежина &ndash; майка й и баща й, бяха колоси, знаменитости на Народния театър, самата Олга Кирчева &ndash; 50 години на сцената на театъра! <br /> <br /> Но Стефан Сърбов, Славка Славова и Таня Масалитинова организираха честването със съкварталците на Олга Кирчева в салончето на едно читалище в &ldquo;Лозенец&rdquo;, &ldquo;Цанко Церковски&rdquo;! Моите ученици танцуваха, пяха, направиха страхотен празника! Славка Славова дори каза: &ldquo;На мен ми е трудно след тези деца да говоря!&rdquo;. Но... това беше празникът за юбилея на Олга Кирчева, в салона на кварталното читалище...<br /> <br /> Държавата награди мама Оля със златна значка, аз тичам в гримьорната да я поздравя, а тя ми казва: &ldquo;Направиха ме герой на моя труд!&rdquo;. Като дойде у дома после, отбеляза: &ldquo;Сложих значката заради тебе, защото знам, че ти се радваш на такива работи!&rdquo;. Повече не го направи.<br /> <br /> <strong>- По това време горе-долу тя започва да боледува много...</strong><br /> - През 1976 година преболедува 2 месеца много тежко с дробовете. Лекарите буквално се бориха със смъртта. Всяка нощ вдигаше висока температура. Ходех при нея вечер, за да й нося сокове от лимон, портокали и грейпфрути с мед и ананас за сърцето. Тогава само от показния магазин можеха да се купят лимони, портокали и грейпфрути. <br /> <br /> Отпред пред болницата пазеха войници. А аз откъм гората прескачах оградата, за да стигна до отделението. Там вече ме познаваха и ме пускаха. <br /> <br /> Мама Оля като се постабилизира малко, ми каза: &ldquo;Тошка, как ги правиш тези сокове, мойто момиче, те ме спасиха!&rdquo;. Като излезе от болницата, написа много силен текст, който публикуваха в &ldquo;Народна култура&rdquo; &ndash; &ldquo;Смърт и любов&rdquo;. Посветен на дъщеря й Светла Фингова и на приятелите, които са я спасили от смъртта с голямата си любов.<br /> <br /> След това я изпратиха в правителствения санаториум във Владая. Стоя там 2 седмици, но не издържа дълго: &ldquo;Не, искам да си се прибера у дома!&rdquo;. <br /> <br /> Вкъщи извади пишещата машина, защото тя не можеше да бездейства. И пак започнаха да я търсят журналисти, приятели, млади актьори. Много обичаше българските автори. Обожаваше Яворов. Яворов навремето е писал рецензии за играта на майка й Елена Снежина. <br /> <br /> Една година след това отиде в Боровец, в санаториума на артистите. Това е едно разкошно място. Вървях пеш от автогарата до горе. Наоколо &ndash; прекрасна есен, а аз съм в настроение, защото ще видя мама Оля! Влизам в столовата, а там &ndash; Николай Бинев, Домна Ганева, съпругата на Косьо Кисимов и тя. Седнали си на бутилка бяло вино и си говорят. Като влязох, тя така се изненада, че чак се прекръсти: &ldquo;Е-е-е, кой идва?! Тоше, ама ти ли си бе, мойто момиче?!&rdquo;. Домна и Николай ме познаваха, но тя ме представи на съпругата на Косьо Кисимов: &ldquo;Това е моята Тошка, тя е невероятна, такива като нея няма! /смее се/ Това е 1977-а, есента. <br /> <br /> След като се прибра в София, започнахме да вечеряме почти всяка вечер заедно. Беше много изтощена. Чакаше ме с нетърпение, милата. Даже веднъж имахме уговорена среща след обяд, а тя отворила прозореца и ме чака. Казвам й: &ldquo;Абе, майчице, навреме съм!&rdquo;. А тя: &ldquo;Не бе, мойто момиче, ама да те видя, че идваш отдалече!&rdquo;. От улицата още ме чакаше. <br /> <br /> Мама Оля почина на 75 години през 1978 година. В началото на декември 1971 година се запознахме, в началото на декември 1978-а тя си отиде...<br /> Обадих се у тях и зет й Сашо, мъжът на дъщеря й, Бог да го прости, че и той почина, ми съобщи: &ldquo;Олето, той така я наричаше, влезе пак в Правителствена болница!&rdquo;. Аз тичам веднага, разбира се, купих една саксия коледни звезди, тя много обичаше тези цветя. Пристигам, а тя, сама в стаята, милата - безпомощна, диша тежко... Като ме видя, чух нейния любим израз: &ldquo;Е-е-е, кой идва?!&rdquo;. &ldquo;Майчице, как си?&rdquo;, едва успявам да скрия сълзите си. А тя: &ldquo;Като те видях, ми стана по-леко!&rdquo;.<br /> <br /> На другия ден обаче като отидох, видях, че ... коледните звезди в саксията бяха увехнали! Има едно поверие, че цветето повехне ли, не е много хубаво за човека, за когото е донесено... Мама Оля усети погледа ми и дори в този момент намери сили да ме успокои: &ldquo;Абе, забравили са да го полеят...&rdquo; <br /> <br /> И така, всяка вечер &ndash; все по-тежко, все по-тежко. Събота вечер бях при нея. Дъщеря й си тръгна към 7, аз останах почти до 9. Усещам, че тя се унася. Сестрите ми казаха: &ldquo;Не можете да помогнете, хайде, тръгвайте си вече...&rdquo; Застанах права до леглото й и казах: &ldquo;Майчице, аз трябва да си тръгвам!&rdquo;. Тя излезе за малко от унеса си и ме чу. Взех ръцете й, докоснах ги до лицето си и ги задържах дълго така... После си тръгнах. На вратата се обърнах, а мама Оля с последни усилия едва-едва помаха с ръце. Това беше сбогуването ни.<br /> <br /> На сутринта бях първа смяна, тича една от лелките в училището: &ldquo;Катева, ела на телефона, обаждат се от Правителствената болница, твоята близка е починала!&rdquo;. <br /> <br /> Три дена, докато мина поклонението, аз усещах ръцете й на лицето си. В момента, в който я погребаха, това усещане изчезна...<br /> <br /> <strong>- През 2003 година ти събираш най-близките й приятели в собствения си дом, за да отбележите 100-годишнината от рождението на Олга Кирчева..</strong>.<br /> - Поканих вкъщи, тогава вече живеех в &ldquo;Овча купел&rdquo;, Таня Масалитинова, Стефка Кацарска, Луна Давидова, Лиляна Шопова... Домна Ганева и Николай Бинев не можаха да дойдат, защото казаха: &ldquo;Тошка, нямаме 5 лв. за такси! 2003 година тези двама големи актьори нямаха 5 лв. за такси да дойдат на честването на най-добрата си приятелка! Казах им: &ldquo;Елате, моля ви се!&rdquo;. Но те отказаха: &ldquo;Няма да позволим ти да ни платиш таксито&rdquo;. <br /> <br /> И не дойдоха. <br /> <br /> През 2008 година ги събрах отново за 105-ата годишнина на мама Оля. Стефка Кацарска си беше вече отишла. Дойдоха Таня Масалитинова, Катя Зехирева и Лиляна Шопова. Луна Давидова, за жалост, вече беше тежко болна... Никой в държавата не се сети за годишнината на голямата ни актриса!<br /> <br /> <strong>- Беше много близка и с Таня Масалитинова, до последния й дъх. В интервюта пред мен тя често споделяше: &ldquo;Господ ме наказва с този дълъг живот заради греховете ми! Искам смъртта, не ме е страх от нея!&rdquo;. Защо говореше така, според теб?</strong><br /> - Не, няма грехове... Просто беше вече много уморена. А и всичките й близки приятелки вече си бяха отишли от този свят. Танечка беше широко скроен човек, руска душа, европейска аристократка. Тя не можеше да се вмести в тези наши простотийки, които ни заобикалят навсякъде.<br /> <br /> Повече от 40 години бяхме приятелки. Не знам някому зло да е направила, когато е могла, е помагала. Тя среща на 50 години отново младежката си любов, англичанина Дик, и се омъжва за него. Зарязва блестящата си кариера и заминава при него в Лондон. Но там тя не може да живее без театъра. Дик й поставя условие да отиде в съветското посолство и да хвърли руския си паспорт, да остане само с английски. Но тя се страхувала, че ако остане само с английски, ще я водят &ldquo;невъзвращенка&rdquo; и това ще й отреже пътя към България! <br /> <br /> Дик много я притискал. Казваше: &ldquo;Имах чувството, че някакъв сталинист е срещу мен!&rdquo;. И си тръгва за България. <br /> <br /> Пристига тук, но всички колеги в театъра я отбягват. Бях на Рожен, но като разбрах, че Танечка се е прибрала, се обадих, че я чакам на Орлов мост. Срещнахме се, а аз - с един огромен букет! Тя се стъписа: &ldquo;Тошка, какво правиш?&rdquo;. Попитах я: &ldquo;Защо, какво има?&rdquo;. А Танечка се смее: &ldquo;Всички бягат от мен, а ти ме посрещаш с букет!&rdquo;.<br /> <br /> Отидохме при мама Оля, а Танечка пак: &ldquo;Оленце, виж я нашата Тошка, всички бягат от мен, а тя ме посреща с букет!&rdquo; /смее се/ А мама Оля: &ldquo;Защо, ти изненадваш ли се, как може да те посрещне Тошка?&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Какви бяха последните дни на Таня Масалитинова?</strong><br /> - Таня не искаше никой да я вижда в това безпомощно състояние, преди да си отиде от този свят. Посетих я, за да й кажа, че Кева Апостолова иска да я снима за сп. &ldquo;Театър&rdquo;, но тя каза: &ldquo;Не, Тошка, не искам никой да ме снима в това състояние!&rdquo;. Два месеца преди смъртта й се видяхме. Тя си отиде от този свят на 31 май 2014 г.<br /> <br /> <strong>- Не е за вярване, че Народният театър, където са извървели забележителния си творчески път тези актриси, отказва да приеме под покрива си изложбата, която си подготвила в тяхна чест?..</strong>.<br /> - Идеята за тази изложба е на Георги Митов &ndash; Гени от Класик FM радио. От февруари до юни месец чакам Народният театър да ме приеме! <br /> <br /> Помолих Краси Филипова, дъщерята на Саша Филипова, която работи в Министерството на културата, да ми помогне. Тя ми каза, че се е обадила на секретарката на директора на театъра Александър Морфов да занеса писмо. Занесох писмо, второ писмо, описах подробно какво предлагам. В началото на юни секретарката ми се обади, след като бях написала сърдито писмо, че е унизително за тях да моля да покажа такива личности! <br /> <br /> Нямали интерес! Дори не пожелаха да видят какво предлагам - Сашо Морфов подал оставка, ще бъде ли директор, няма ли да бъде... Чакайте бе, аз каква вина имам? Тогава Георги Митов &ndash; Гени ми предложи: &ldquo;Защо не се обърнете към уредниците на галерията в зала &ldquo;България&rdquo; към Софийска филхармония? Оказа се, уредничката е една &ndash; Цена Бояджиева. Показаха ми я, пуши отпред. Не смея да я заговоря, като ученичка. Без малко ще ревна. Обяснявам й накратко, очаквам най-лошото.<br /> <br /> А тя: &ldquo;Спокойно бе, госпожа! Другиден можете ли да ме вземете да отидем у вас в &ldquo;Овча купел&rdquo; да видя снимките?&rdquo;. Отиваме, слагаме белите ръкавици, защото иначе стават петна, и започвам да й показвам фотосите... Два часа! Накрая тя отсече: &ldquo;Всичко ще покажем!&rdquo;. Впоследствие разбирам, че е внучка на Златю Бояджиев... Тя самата е художничка. Голяма личност!<br /> <br /> Разказах всичко на Пепо /Петър Петров &ndash; бизнесмен &ndash; б. а./, сина ми, но как да му кажа, че ми трябват пари?! Той обаче познава тези велики актриси от малък, и мама Оля, и Танечка, и реагира, без да се замисли за секунда: &ldquo;Добре бе, майко, започвай! Аз съм зад гърба ти!&rdquo;. Когато почина мама Оля, той, вече 18-годишен, пръв ми се обади и ме попита: &ldquo;Майко, как си, чух по радиото за мама Оля!&rdquo;. И той я наричаше така, както и дъщеря ми.<br /> <br /> <strong>- Нарекла си изложбата &ldquo;Те не са забравени&rdquo;, но като че ли е точно обратното?</strong><br /> - Ивайло Караньотов, синът на Славка Славова, ми каза: &ldquo;Тошка, нима още вярваш, че те не са забравени?! - Забравиха ги, и то много бързо!&rdquo;.<br /> <br /> Вчера разчистих гроба на мама Оля, имаше и едно дърво, което пречеше. Помолих да го отрежат. Това да не е Франция, държавата да се грижи за гробовете на големите си артисти?! Не ми се говори!... Светла, дъщерята на мама Оля, е във Франция вече втора година, защото синът й е там. Никой освен мен не минава на гроба на мама Оля.<br /> <br /> Но наскоро ми казаха, че Пловдивският театър, който носи името на бащата на Танечка - Николай Осипович Масалитинов, проявил интерес към моята изложба. Ако решат да ме поканят, с удоволствие ще приема...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

OЩЕ ОТ РУБРИКАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам