Вирусна или бактериална инфекция?
Имам нужда от съвет, от помощ.
Имам нужда от съвет, от помощ.
Децата ми боледуват често, но винаги, когато отидем при личния лекар, се чудим всички дали това е вирусна или бактериална инфекция. И се започва: да има ли антибиотик, или да няма? Първо да опитаме това, после – онова. В крайна сметка аз се обърквам и започвам да се съмнявам дали правилно лекуват детето ми. С цялото ми уважение към всички лекари, в т.ч. и педиатрите, искам да знам как ние, родителите, можем да се ориентираме в тази дилема: вирусна или бактериална инфекция развива детето ни?<br /> <br /> <strong>Ако детето е капризно и вяло...</strong><br /> <br /> Специалистите уверяват, че това, което родителите трябва да научат, е да различават протичането на респираторните вирусни инфекции от бактериалните инфекции на горните дихателни пътища. За всички респираторни вирусни инфекции е характерен кратък инкубационен период – от един до 5 дни. Смята се, че за това време вирусът е способен да се размножи до количества, които провокират кашлица, хрема и покачване на температурата. Затова ако детето все пак заболее, е нужно да си спомните кога за последно в детската градина или училище е имало болни деца. Ако са минали по-малко от 5 дни, можете да предположите с голяма вероятност, че става дума за вирусна инфекция. Това, естествено, не е достатъчно. След приключване на инкубационния период настъпва времето, когато вирусът вече е разгърнал своята мощ, но организмът на детето, в частност неговата имунна система, все още не е започнал да реагира истински. Именно през този период може да се промени поведението на детето: то става капризно повече от обикновеното; вяло или точно обратното – много активно; появява се и характерен блясък в очите. Детето може да изпитва жажда, което означава начинаещ ринит. Ако е по-малко от година се нарушава сънят му – или спи много, или въобще не спи.<br /> <br /> <strong>Какво е нужно да предприемете?</strong><br /> <br /> Именно през този период най-ефективни са противовирусните препарати. Повечето от тях не предизвикват странични ефекти или ако ги има, се проявяват слабо. Ако детето е над две години, острата респираторна вирусна инфекция може да приключи преди да е започнала, а вие да се разминете с леки притеснения.<br /> <br /> <strong>Какво не трябва да правите? </strong><br /> <br /> Не бива да започвате лечението с хапчета за сваляне на температурата или с широко-рекламираните препарати от типа на колдрекс, фервекс и прочее. Те са нищо повече от смес на парацетамол, противоалергични средства и малко витамин С. Подобен коктейл не само ще размие клиничната картина, но и ще попречи на организма да реагира на вирусната инфекция. <br /> <br /> По принцип острата респираторна вирусна инфекция започва остро и ярко: температурата скача до 38-39 градуса, появяват се треска, главоболие, понякога болка в гърлото, кашлица и хрема. Имайте предвид, че такива симптоми може и да не възникнат при някои вирусни инфекции. Но ако все пак нещата са стигнали до покачване на температурата, приемете и се примирете, че болестта ще върви 5 до 7 дни. И, разбира се, извикайте личния лекар. Именно от този момент можете да започнете традиционното за тези състояния лечение – парацетамол, много течности, супрастин. На този етап не очаквайте бързи резултати от противовирусните препарати, те вече не са способни да удържат вируса. Освен това имайте предвид, че след 3 до 5 дни вече почти оздравялото дете може пак да се влоши. Вирусите са опасни и с това, че са способни „да влачат с опашката си” бактериалната инфекция – с всички произтичащи от това последствия. <br /> <br /> <strong>Внимание! </strong><br /> <br /> Вирусът, засегнал горните дихателни пътища, винаги предизвиква алергична реакция дори и при деца, които не са алергични. Плюс това при висока температура е възможна алергична реакция към обичайни храни и питиета, която се проявява като копривна треска например. Именно затова при остра респираторна вирусна инфекция е много важно да имате под ръка противоалергични средства. А между другото, ринитът, който се проявява със запушен нос и воднисти секрети, както и конюнктивитът (блеснали или зачервени очи на болното дете), са характерни симптоми именно на вирусната инфекция. По това можете да определите, че става дума за вирусна, а не за бактериална инфекция – при бактериалната и ринитът, и конюнктивитът възникват изключително рядко.<br /> <br /> <strong>Инкубационният период е от 2 до 14 дни</strong><br /> <br /> Имайте предвид, че някои микроорганизми (менингококи, пневмококи, мораксела, хламидии, стрептококи) са способни години наред да обитават дихателните пътища, без да се проявяват по какъвто и да е начин. Но могат да бъдат пробудени от стрес, от преохлаждане, от вирусна инфекция. Най-често бактериалната инфекция започва като усложнение на острата вирусна: отити, предизвикани от хемофилен бацил или пневмококи; синузити, възникващи от същите тези пневмококи или мораксели. И ако острата респираторна вирусна инфекция започва с общо влошаване на състоянието без никакви локални проявления, то бактериалните инфекции винаги имат ясна „точка на приложение”. И, за съжаление, това не са само остър среден отит или синузит, които се излекуват сравнително лесно. Далеч не е безобидна стрептококовата ангина, въпреки че тя сама изчезва за 5 дни. Разбира се, като изключим гаргарата със соден разтвор или горещо мляко, която всяка загрижена майка прилага на детето си. Неприятното е, че стрептококовата ангина възниква заради същия този бета-хемолитичен стрептокок, който предизвиква хроничните тонзилити. Но те, за нещастие, могат да доведат до ревматизъм и придобит сърдечен порок. Хламидиите и вирусите, например аденовирусите или вирусът Ъпщайн Бар, също могат да предизвикат тонзилит. Положителното тук е, че тези вируси, за разлика от стрептокока, никога няма да провокират ревматизъм. <br /> <br /> След оздравяване от ангина стрептококът не изчезва, той „засяда” по сливиците и дълго време „се държи напълно прилично”. Стрептококовата ангина е с най-кратък инкубационен период – 3 до 5 дни. Запомнете: ако детето не кашля, ако няма хрема и гласът му се запазва звънък, ако няма зачервяване на очите – най-вероятно става дума именно за стрептококова ангина. <br /> <br /> <strong>Ако ви предпишат антибиотик... <br /> </strong><br /> Американски лекари открили, че още на втория ден след приема на антибиотици заради стрептококова ангина, злобният стрептокок изчезва от организма. И други бактериални инфекции могат да предизвикат усложнения, например уж безобидният назофарингит неслучайно се нарича менингококов. Менингококът може да предизвика гноен менингит и сепсис. Пневмококът е другата бактерия, която доста си прилича с хемофилния бацил и също като него може да предизвика бронхити и пневмонии. Тъй като и хемофилният бацил, и пневмококът са чувствителни към едни и същи антибиотици, докторите невинаги могат да се ориентират какво имат пред себе си. Но и в единия, и в другия случай най-обикновеният пеницилин би се справил чудесно: дълго преди пневмококът да доведе до проблеми като пневмония или менингит.<br /> Хламидиите и микоплазмите са малки микроби, предизвикващи т.нар. интерстициални пневмонии при по-големите деца.<br /> <br /> За съжаление тези пневмонии се различават от обичайните само по това, че е невъзможно да бъдат открити нито при преслушване, нито при почукване на белите дробове – с амо с рентген. Затова лекарите толкова късно поставят такава диагноза. А интерстициалната пневмония също протича тежко. За щастие, микоплазмите и хламидиите са много чувствителни към еритромицин и другите антибиотици от тази група, т.е. предизвиканите от тях пневмонии се поддават много добре на лечение. <br /> <br /> <strong>Внимание! <br /> </strong><br /> Ако вашият педиатър не е достатъчно компетентен да заподозре хламидийна или микоплазмена пневмония навреме, помолете за рентгеново изследване на белите дробове. Както стана ясно, по-големите деца – учениците боледуват от тях, а други признаци са продължителната кашлица и изразените оплаквания, касаещи интоксикацията на организма. А също и задух. Но при всички тези симптоми много-много често докторът „не вижда и не чува никакви проблеми”. Би ви била полезна повече информация за хламидийната инфекция: тя започва с покачване на температурата, съпроводена с прилошаване и главоболие. При микоплазмената инфекция може въобще да няма висока температура, затова пък при нея е най-продължителната кашлица, съпроводена с храчки. Само в едно американско издание „Педиатрия по Рудолф” се препоръчва следното: на фона на дълбоко дишане натиснете детето в средата на гръдния кош. Ако това провокира кашлица, най-вероятно става дума именно за интерстициална пневмония. Можете сами да го опитате, въпреки че педиатърът „не е открил нищо”.<br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br />