Актьорът, оператор и режисьор Олег Ковачев: И на 60 си оставам хлапе по акъл
Валери Петров беше един прекрасен скромен гений. Може би той беше последният рицар без броня
Валери Петров беше един прекрасен скромен гений. Може би той беше последният рицар без броня
<strong>През 1966 г. българският филм „Рицар без броня” получава „Сребърен лъв” и награда за най-добра детска роля на кинофестивала във Венеция. Година по-късно отново получава награда за най-добра детска роля на фестивал в Москва.</strong><br /> <br /> Малкото момче, което участва във филма и партнира на неповторимия Апостол Карамитев, е Олег Ковачев. Роден е на 19 октомври 1955 г. Години по-късно завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов” със специалност „операторско майсторство“. След това работи в Студията за игрални филми „Бояна" и Студията за научнопопулярни и документални филми „Време“. Създател е на детско АРТстудио "Малки таланти ОК".<br /> <br /> Като оператор е заснел десетки филми, също така е и автор на филми. Има награди, получени във Финландия, Полша, Русия, Франция. Носител е на “Златен ритон”.<br /> <br /> Баща му е известният оператор, сценарист и режисьор Христо Ковачев. Майка му - Жени Ковачева, е дългогодишен асистент-режисьор в БНТ. Синът му Боян и дъщеря му Неда също участват във филми. <br /> <br /> <strong>- Неотдавна навършихте 60. Каква е равносметката - умират ли децата в нас?</strong><br /> - В една песен се казваше „Любовта си отива, не съвсем, не съвсем”. И с детето във всеки човек може би се случва така – гасне по малко. Сигурно с първия компромис си отива частица от детската душа. Но за себе си твърдя, че си оставам хлапе по акъл!<br /> <strong><br /> - „Рицар без броня” е един от най-обичаните български филми за няколко поколения. Какво е усещането да си известен още като малък?</strong><br /> - Това е един прекрасен сън. Цяло лято снимки, после цяла зима озвучаване. Запознанство с чудесни хора. Дори само Валери Петров да спомена, е достатъчно, за да разберете какво богатство имам от малък. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Известността не ме е интересувала, въпреки че по онова време ме спираха по улиците, за да раздавам автографи</strong></span><br /> <br /> Беше много модерно да се купи картичка на артист от РЕП-а и да го откриеш, за да ти се разпише.<br /> <br /> <strong>- Докоснали сте се до големия Апостол Карамитев?</strong><br /> - Апостол беше звезда като излъчване и изключително скромен човек като поведение. Винаги носеше снимки на децата си и често, по време на паузите в снимачния ден, ги вадеше от вътрешния джоб на сакото. Прегръщаше ме и ми разказваше какво са правили вчера. Много ги обичаше.<br /> <br /> <strong>- Говорите с благоговение за Валери Петров. </strong><br /> - Щастлив съм, че познавах Валери Петров, той беше един прекрасен скромен гений. Поставям го сред първите десет най-добри наши поети за всички времена. <br /> <br /> Валери Петров беше и най-скромният човек, когото съм срещал. Може би той беше последният рицар без броня.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли разказали за първата си среща с Валери Петров?</strong><br /> - Беше още по време на избора на актьори за филма „Рицар без броня“. Тогава бях на 9 г. Бяха ни обзавели едни зали, в които да си играем с мечове, саби, копия и лъкове. Край нас обикаляха двама-трима възрастни мъже. Единият от тях беше Валери Петров, тогава на 45 г. - един вечно пушещ човек, все с цигара в ръка и дим около носа. Те са избирали кои деца да снимат във филма, но ние не знаехме и изобщо не ни интересуваше. После, когато започнаха снимките, той много държеше да слуша репетициите ни. И когато усетеше, че някоя от думичките, които е написал, ние произнасяме по детски, веднага казваше: „А, точно така. Ще го променим това в сценария както децата го казват“. И така текстът стана жив. Тоест не беше човек, който да се хване за това, което е измислил на бюрото си. Когато пораснах и започнах да чета преводите му на Шекспир, пътеписите му, стихотворенията и приказките, които той писа за своите внучета, видях, че това е една съкровищница за нас, българите.<br /> <br /> <strong>- Снимали сте различни филми за популярни и обичани хора. Какво ви провокира? Как се стигна до филм за Гунди?</strong><br /> - Нали знаете, че в България всички хубави неща се случват на маса. С един приятел искахме да направим игрален филм на спортна тематика. Да има динамика, емоции, любов, секс. След третата бира решихме, че този герой ще е Гунди. Срещал съм го, като бях юноша. <br /> <br /> Той беше нещо като Апостол Карамитев, но във футбола. Изключителен. Само тази дума е достатъчна, за да се определи обаянието му. След четвъртата бира бяхме във възторг от идеята си. Ще стане страшен филм за живота на този велик човек и футболист. И тогава аз попитах: “Кой актьор ще изиграе ролята?”. Изтрезняхме за секунди. Нямаше да има филм, защото никой не би могъл да изиграе такава легенда. Има много печални примери в това отношение. Филми за Васил Левски, за Ботев, за Яворов. Но на инат решихме поне един хубав документален филм да му посветим. И така се зароди идеята за “Балада за Гунди”.<br /> <br /> <strong>- В процеса на работа попаднахте ли на непознати факти?</strong><br /> - Бях много изненадан, че в катастрофата Гунди не е загинал от удара. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Съвсем леко се е ударил и ако не е улучил точно бензиновия резервоар, който е бликнал вътре в колата, е щял да оцелее</strong></span><br /> <br /> Двамата с Котков дори не са били ранени. По време на снимките жена му ми разказа, че години преди това една циганка му предрекла, че като умира, ще има огън, фойерверки, гърмежи, и Гунди й се изсмял. А на задната седалка в онзи ден с тях пътувал военен, чийто пистолет е гърмял при експлозията.Ели<br /> <br /> <strong>- Паша Христова също е героиня на ваш филм.</strong><br /> - Така се случи, че и тази героиня на мой филм загина млада. И тя като Аспарухов се превърна в легенда. „Гениите гаснат млади” беше озаглавена от един приятел книга за Гунди. Явно има съдба, която ги пази по този начин от човешката злоба. Защото нямаме време да ги омаскарим.<br /> <strong><br /> - Преходът как се отрази на творческата ви дейност?</strong><br /> - Когато през 1991 г. уволниха всички творчески лица от Киноцентъра, не изпаднах в депресия, в шок. Аз съм човек, който не може и не иска да стои без работа. Карах такси, продавах в плод-зеленчук, снимах учебни филми. После се захванах с търговия, имах складове, магазин. Но професията започна да ми липсва и така се случи, че се върнах в телевизията.<br /> <br /> <strong>- 50 г. след създаването на “Рицар без броня” събрахте участниците и създателите. Какви бяха чувствата преди срещата и какви са днес, след нея?</strong><br /> - Много съм доволен от тази среща. Видях деца, които не бях виждал от 50 г. и които вече са баби и дядовци. Обаче духът им е свеж и бодър. А това е най-важното.<br /> <strong><br /> - Създател сте на детско АРТстудио "Малки таланти ОК". Днешното поколение има ли своите рицари без броня?</strong><br /> - Децата са много лесно раними, защото нямат бронята на сблъсъка с живота. Всички са рицари без броня и е много важно да се работи с тях внимателно. И ако спечелиш доверието им, става лесно да влязат в роля, да изиграят добре етюда си и т.н.<br /> <br /> <strong>- Искало ли ви се е вашите деца да наследят професията ви? </strong><br /> - Въпреки че синът ми Боян се снима в “Ти, който си на небето” и “Кладенецът”, а дъщеря ми Неда игра в “Разговор с птици”, и двамата поеха по свой път. Все пак са близо до киното – той се занимава със звук и музика, а тя – с кинокритика.<br /> <br /> <strong>- Живеем в твърде забързано време. Има ли нещо, което да ви притеснява?</strong><br /> - Да, притеснява ме простащината, която вилнее на най-високите етажи на властта. Как да възпитаваш деца, които гледат по телевизията разни политически клоуни, мислещи се за недосегаеми? Аз вярвам, че Господ гледа внимателно какво се случва у нас и тези изроди ще бъдат наказани свише.<br /> <strong><br /> - Какво ви носи радост?</strong><br /> - Радост ми носят по-дребните неща в живота. Един разговор с 6-годишното ми внуче, хубава хрумка по време на работа, хубава вечер с приятели. Разбрал съм, че не всичко на този свят е работа и пари. Трябва да живееш в хармония със себе си.<br /> <br /> <br /> <strong>Светослава ГЕОРГИЕВА</strong><br />