Владимир Бондаренко: Ванга върна зрението ми

<strong>Това твърди известният киевски журналист и политолог Владимир Бондаренко. Много чудеса са свързани с българската пророчица, редица познавачи се опитваха и опитват да разгадаят нейната дарба дори и толкова години след смъртта й. Много се съмняваха през годините в нейните способности. Ванга даряваше надежда на хилядите посетители от цял свят. Тя сътворяваше чудеса. За едно от тези чудеса разказа наскоро пред журналисти киевският журналист и политолог Владимир Бондаренко.<br /> </strong><br /> &bdquo;Аз съм се срещал два пъти с Ванга - казва Бондаренко. &ndash; Първият път беше през 1972 г., когато бях още във втори клас. Уви, нямаше как да я видя, защото през този период, в този момент бях абсолютно незрящ. Но ще ви разкажа всичко по ред. През същата тази година аз заминах с родителите си от Коблево в Херсон. Тръгнах на ново училище. Всичко вървеше добре, но веднъж ме преби един по-голям от мен ученик. Няколко дни страшно ме болеше главата, а след това започнах да виждам все по-зле и по-зле. Очният лекар ми предписа очила и ми забрани да напрягам зрението си. Това ми прозвуча като присъда. Та аз четях непрекъснато, без да спирам. Обожавах книгите на Майн Рид, на Джек Лондон, на Купър, на Грийн... Криейки се от мама, с фенерче в ръка четях под одеялото до самото утро. Болестта ми прогресираше, а лекарите, дори столичните, вдигаха ръце... Казваха, че няма с какво повече да ми помогнат, тъй като се е развила атрофия на очния ми нерв. Предложиха да ми дадат група за инвалидност. За мен, десетгодишното дете, това беше истински удар. А скоро съвсем престанах да виждам. Струваше ми се, че животът ми е свършил. Не можех да ходя на училище, не можех да чета, не можех да играя с другите деца на улицата. Изпаднал в депресия, лежах с часове на леглото си със затворени очи...&rdquo;.<br /> <br /> Най-страшното било, че лекарите не оставили никаква надежда на детето. Тогава майка му започнала да го води по врачки и знахарки. Всички тези посещения обаче били напразна загуба на време, но жената не се предавала. Била чула за българската пророчица Ванга и решила да отведе сина си при нея. Снабдила се с две карти на България, купила билети за влака Киев-София и потеглили...<br /> <br /> &bdquo;Мама беше взела със себе си няколко пакетчета масло като армаган &ndash; тя беше счетоводител в завода, в който го произвеждаха. Пред дома на Ванга имаше огромна опашка. Мама връчи на помощника на пророчицата подаръка и скоро ни извикаха за прием. На прозореца се показа девойка, която помагаше на Ванга, и каза: &bdquo;Нека влезе момчето, което си виждаше добре, а сега за него е настанала нощ&rdquo;. Ние с мама пристъпихме прага на стаята, където ясновидката приемаше. Мама се разплака и, падайки на колене, започна да я моли за помощ. Каза, че аз съм й първороден и съм кръстен на нейния загинал брат. И изведнъж усетих как очите ми бяха докоснати от топли женски ръце. Ванга шептеше нещо над мен, след което произнесе: &bdquo;Ти си такъв, каквато съм и аз. И ще виждаш не само това, което е наблизо, но и това, което е далече&rdquo;. А в моите очи сякаш буквално избухна мълния и изведнъж придобих увереността, че аз ще виждам! Така и стана. Черната нощ постепенно започна да се заменя от сивкав сумрак с неясни контури на предметите, а след това започнах да виждам всички тях все по-отчетливо и по-отчетливо. В началото не казах истината на майка си. Страхувах се, че това ще се окаже временно и отново ще настъпи тъмнина. Когато слязохме от влака в Киев, вече виждах не лошо, но все още си мълчах. А когато у дома казах на мама: &bdquo;Защо си наляла мляко не в любимата ми синя чаша, а в зелената?&rdquo;, тя едва не изпусна торбичката с продукти от ръцете си. Прегърна ме с треперещи ръце и каза: &bdquo;Сине, нима виждаш?&rdquo; &ndash; и се разрида. След това отидохме на преглед при офталмолог, а той не можеше да повярва в това чудо. Няколко седмици след посещението ми при Ванга зрението ми напълно се възстанови.&rdquo; <br /> <br /> Бондаренко посетил Ванга за втори път като начинаещ журналист, искал да направи сензационен материал. Било през 1990 г. По това време опашките пред дома на Ванга били огромни. Но, узнавайки, че той е напълно излекуван от нея, тя го приела почти веднага. <br /> &bdquo;Сякаш и сега е пред очите ми - в черна рокля и сбръчкани ръце... Носех й армаган - &bdquo;Киевска торта&rdquo;, бонбони &bdquo;Киевски вечери&rdquo;... Прегърнах я, целунах я. Тя ми благодари. Искаше ми се да й задам много-много въпроси, но на опашката чакаха хора, които имаха нужда от помощ. Аз разбрах това... Пожелах на Ванга здраве и дълголетие. Нейната помощница ми даде за спомен книга за ясновидката. След това в Киев я преведохме на украински език и на части я публикувахме в нашия вестник. Тогава в редакцията започнаха да идват чували с писма от читатели. <br /> <br /> След посещенията ми при Ванга и аз придобих дарбата. Предсказвам например резултати от футболни мачове, както и съдбите на хората. Но дарбата &ndash; това е фина, тънка работа. Днес я имаш, а дали ще я имаш утре &ndash; кой знае? Това обаче не е основното. Най-важното е, че и до днес виждам нормално, животът ми протече добре. Имам интересна работа, добро семейство. Цял живот ще съм благодарен на Ванга&rdquo;, допълва мъжът. <br /> <hr /> <br /> <strong>Захарните кристали били &bdquo;диагностичният метод&rdquo; на пророчицата </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> </strong></span> <br /> Не е тайна, че за да узнае от какво е болен пациентът, Ванга използвала най-обикновена захар. Защо именно това? Каква тайна са криели в себе си захарните кристали? Това си остава загадка за всички. Пророчицата изисквала от всеки, който идвал при нея, да носи със себе си бучка захар. Важно било тази бучка или лъжичка захар да е престояла в дома на страдащия няколко дни. Ванга внимателно вземала в ръката си захарта, държала я известно време, а след това безпогрешно разгадавала бъдещето на човека или разказвала за неговото минало. <br /> <br /> Захарните кристали по някакъв невероятен начин й предавали информация за нейния посетител. Ето как се случвало. Веднъж при нея дошли родителите на болно момченце, на което лекарите не могли да поставят диагноза. Пророчицата взела в ръце бучката захар на детето, повъртяла я, замислила се и казала, че е разгадала истината. Тя посъветвала родителите на момчето на рождения му ден да скъсат първия плод от градината и да му го дадат. Родителите се върнали в Бургас и когато узрели ябълките, занесли първия плод на сина си. Детето отхапало един път от плода, както поръчала Ванга, а останалата част дали на овцата. Болестта изчезнала, като отнета с ръка. Останала загадката от какво е било болно детето, но благодарение на лечителката то оздравяло. <br /> <hr /> <br /> <strong>Още един интересен разказ от психолог</strong><br /> <br /> &bdquo;Още с влизането си при Ванга, веднага усетих необичайна лекота и удивително спокойствие&rdquo;, споделя Владимир Леви. <br /> <br /> В средата на 80-те години той дошъл в България по покана на приятели, чел лекции, консултирал пациенти. Един от приятелите му предложил да посетят Ванга. Леви, разбира се, се съгласил. Предишната вечер той сложил под възглавницата си бучка захар. На сутринта заедно с тази захар и огромен букет цветя, подарени му от български учители, се отправил към Ванга. Букетът цяла нощ престоял в стаята, където спал Владимир Леви. <br /> <br /> Ето какво споделя той: &bdquo;Видях пред себе си крехка старица с незапомнящо се лице. Главата й беше забрадена с кърпа. Личеше пердето на очите й. Гледа, както е свойствено за слепите, някъде встрани. Държи се директно, дори леко троснато. Движенията й са непредсказуеми, резки, вероятно подтиквани от някакви вътрешни импулси. И изведнъж един младежки, висок, красив, певчески глас, звучащ сякаш не от това съсухрено старческо телце, а някъде отгоре, от близкото небе. Веднага усетих необичайна лекота и удивително спокойствие. Сякаш цял живот съм се намирал тук и сякаш нямам тяло, за неговото съществуване ми напомняше само треската с &bdquo;мравчици&rdquo; между лопатките. Аз положих на коленете на Ванга бучката захар заедно с букета цветя. Тя с пренебрежение отблъсна захарта, а започна да опипва букета, мълчейки. Накрая съвсем ясно каза: &bdquo;Виждам Елена... Виждам Мария... Кои са те?&rdquo; И сама си отговори: &bdquo;Това е твоята майка... и твоята баба... Твоите умрели близки са дошли с теб чрез тези цветя. Майка ти моли да спреш да пушиш. Да спазваш диета... Пази корема си!&rdquo; И на това място Ванка, полуграмотна бабичка, произнесе непонятно откъде известен на самия мен медицински термин &bdquo;панкреас&rdquo; &ndash; задстомашната жлеза&rdquo;. <br /> <br /> Действително В. Леви е страдал от хроничен панкреатит и не е бивало да пуши. Така че Ванга му е казала истината. Половин година след посещението при Ванга Владимир Леви получил страшна невралгия: боляла го дясната половина от лицето, както се оказало след това &ndash; заради болен зъб. Извадили зъба и болката изчезнала. Върнал се той в дома си от зъболекаря и открил в пощенската си кутия писмо от България. Било от преводачката на Ванга Биляна. Тя му съобщавала, че баба Ванга казала спешно да се заеме със зъбите си и да се обърне към лекар. Леви погледнал датата &ndash; писмото пътувало 10 дни. Случило се чудо: когато Леви се чувствал много зле, Ванга по някакъв невероятен начин узнавала за това и молела преводачката спешно да напише писмо на руския учен. <br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА </strong><br />