Айнщайн и Уди Алън са сред знаменитите аутисти
Сред великите, популярните, знаменитите също има немалко аутисти
Сред великите, популярните, знаменитите също има немалко аутисти
<strong>Някои холивудски актьори споделиха за такъв проблем с децата си и се включиха в организации и фондации за борба с това на пръв поглед ново и модерно заболяване. Преди известно време популярното издание „Тайм” публикува статия, озаглавена: „Диагностицирайки Бил Гейтс”, от която става ясно, че 58-годишният милиардер най-вероятно също е жертва на аутизма, въпреки че лекарите никога не са му поставяли такава диагноза. </strong><br /> <br /> Това се случи след излизане от публикация на книгата на световноизвестния британски невролог и писател Оливър Сакс (б.р. той почина на 30 август, 2015-а) за Темпъл Грандин, озаглавена „Антрополог на Марс”. Авторът на статията сравнил цитати от писма на Бил Гейтс, публикувани в „Ню Йорк таймс”, със симптомите на аутизма, описани от д-р Сакс във въпросната книга. Откритото сходство позволило да се предположи, че геният Бил Гейтс има недиагностицирана форма на т.нар. високофункционален аутизъм – синдром на Аспергер. <br /> <br /> Въз основа на биографиите на някои исторически личности и гении от миналия век учените също се опитват да открият свидетелства за такава диагноза. Така например професорът от „Тринити колидж” в Дъблин Майкъл Фицжералд е убеден, че Сократ, Дарвин, Исак Нютон, Луис Карол, Уилей Ейтс и Никола Тесла също имат недиагностицирани разстройства в аутистичния спектър. Фицжералд определя хората с тази форма на болестта – високофункционален аутизъм, като „хиперфокусирани върху своята дейност работохолици, които са способни да видят картината от частното към общото за разлика от възприятието при обикновените невротипични хора”. Той изразява убеждението, че възможният „синдром на Аспергер” дава повече плюсове, тъй като прави хората по-творчески личности. <br /> <br /> В този списък неминуемо попада великият математик и физик Алберт Айнщайн, който е бил много затворено в себе си дете, предпочитащо самотата. До 5-годишна възраст въобще не използвал говора си за общуване, а до 7 години постоянно повтарял някои фрази. Тези особености могат да се считат за признаци на аутизма. Признаци на възможни разстройства на аутичния спектър могат да се открият и в биографиите на световноизвестните талантливи режисьори Уди Алън и Алфред Хичкок. Поведението и на двамата се отличава със затвореност и необщителност до практически патологично увлечение към едни интереси и игнориране на други. <br /> <br /> В днешния брой на в. „Доктор” ще ви предложим част от интервюто с Темпъл Грандин, на която д-р Сакс посвещава последната глава от книгата, за която споменахме в началото. Там авторът цитира нейните размишления за любовта, емоциите, хората и животните. Както при много хора с аутизъм, Темпъл изпитва значителни трудности в разбирането на човешките чувства и емоции, но за сметка на това много добре разбира и „чува” животните. Тези особености й позволили да се превърне в един от най-известните специалисти по поведението на едрия рогат добитък и водещ експерт в областта на хуманното общуване с животните. <br /> <strong><hr /> <br /> Темпъл Грандин:<br /> Тези деца са надарени, но не се реализират</strong><br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/SNEJA/04_Temple_Gardin1.jpg" alt="04_Temple_Gardin1.jpg" align="right" width="300" height="237" /><br /> - Какво мислите за публикувания наскоро отчет, според който има едва ли не взрив от болни с аутизъм? </strong><br /> - Тези цифри са ми добре известни. Но възниква друг съществен въпрос: нараснал ли е броят на аутистите в лека форма? Аз не смятам, че е така – те винаги са били сред нас. Частично този по-висок ръст се дължи на по-доброто диагностициране. Аз съм работила и работя с огромен брой хора и знам кои от тях са в спектъра. Към днешна дата предполагам, че е нараснал броят на случаите на тежък аутизъм. Предполагам, че и замърсената околна среда има отношение. Тези дни попаднах на статия, от която става ясно, че уж съвършено безвредните пестициди при въздействие върху едър рогат добитък превръщат биковете в безплодни, което повдига въпроси за генетиката. Искам да изтъкна, че проблемът с тези диагнози е в това, че те не са точни. Някакви хора седят в кабинетите и обсъждат този проблем. Но това не може да е точна диагноза като туберкулозата например. Човек демонстрира определено поведение като социална неловкост или фиксиран върху дадена дейност интерес, или повтарящо се поведение. И това се приема за аутизъм. Но това е много широк и разтеглив спектър. От единия му край имаме хора, работещи в области с високи технологии. От другия – невербални аутисти с епилепсия и това е един от сериозните проблеми. Стив Джобс, както и Айнщайн, вероятно също са били в този спектър. <br /> <br /> <strong>- Не смятате ли обаче, че посочването на тази статистика може да позволи на много родители на деца с аутизъм да се почувстват не толкова самотни?</strong><br /> - Да, смятам, че това действително е важно. Когато бях млада, майка ми беше съвсем самотна в това отношение. Оттогава досега се промениха много неща. Сега много родители имат възможност да общуват с други със същата съдба в групите за подкрепа, но преди 50 години нямаше нищо такова.<br /> <br /> <strong>- През последните години хората започнаха доста усилено да говорят за аутизма и за синдрома на Аспергер. Как се отразява това на самите деца-аутисти?</strong><br /> - До определена степен е добро. От друга страна, имаме надарени деца, които биха могли да направят успешна кариера в Силиконовата долина, но биват задържани от „лепнатите етикети”. Ако едно дете отиде в Силиконовата долина, другите остават у дома да играят на компютърни игри. Отивам на среща с деца-аутисти и при мен идва 9-годишно момченце, което иска да говори, да сподели за своя аутизъм.<br /> <br /> Аз бих предпочела да говорим за неговия научен проект. Всяко дете се интересува от любимия си предмет, от любимото си хоби, а тези деца са принудени сякаш да се фиксират на аутизма, а не на кучета например или на средновековни рицари. Аз бих предпочела то да се съсредоточи на това, което може да му даде професия.<br /> <strong><br /> - Това ли беше причината, поради която събрахте редица есета в колекцията „Другите… Но неотстъпващите”?</strong><br /> - Моят мотив да събера в сборник тези есета е продиктуван от това, че виждам как много хора с високофункционален аутизъм и синдром на Аспергер не получават работа и не могат да живеят пълноценно. Работейки целия си съзнателен живот в техническата област, си казах: „Къде тука е аспи?” Мисля си за хората, с които бях навремето в колежа, за различните деца. Едно от обстоятелствата, които вредят в днешно време на хората със синдром на Аспергер, е това, че не ги обучават на социални навици възрастните от спектъра, които са съумели да работят през целия си живот. И така, събрах около 25 есета, като подбрах половината от тях. Някои от авторите са хора, добре известни в аутистичната общност, но на мен ми се иска този кръг от хора да е много по-широк. Защото те са работили през целия си живот и са имали потвърдена диагноза. И всички са се трудили в детството си, всички са били тормозени в училище. И аз реших да покажа това на младежите от спектъра. В тази книга не намериха място щастливците от Силиконовата долина. Това са хора екскурзовод, лекар, санитарка в психиатрична клиника, служителка в търговията, творчески директор в рекламна агенция. Това действително са най-различни хора и те разказват как диагнозата им е помогнала да осъзнаят проблемите си. Имаше една дама - компютърен специалист. Баща й починал и това я хвърлило в някаква празнота. Тя получила диагноза, тъй като имала проблеми с депресията. Шефът й я попитал: „Ако бяхте получили диагнозата, когато сте била млада, щяхте ли да постигнете това, което сте постигнали?” Проблемът с някои млади хора от аутистичния спектър е в това, че родителите им не искат да ги извадят от комфортната за тях зона. И те остават нетрудоспособни. В тази книга исках да покажа, че ние също можем да постигнем успехи.<br /> <br /> Когато бях на 4 години почти не говорех, когато бях на три – въобще не говорех. Майката на дете с аутизъм не може да ходи на работа, защото е ангажирана с него, поне докато тръгне на училище. След това може да й стане малко по-леко, но пак ще се сблъсква с десетки проблеми. Пък и цялото семейство страда, не е тайна, че разводите в такива семейства са много. Затова на тези семейства трябва да се помага. Те трябва да бъдат подкрепяни, а и разходите им са по-високи – нужна е терапия и занимания. В много училища за логопедични занимания се отделят само по 2 часа в седмицата. Това е твърде малко. Ако с тези деца се водят разговори по 20-30 часа в седмицата, докато са още малки, прогнозата ще е много по-добра за тях. Не по-малко проблемни са и порасналите вече деца-аутисти. Представяте ли се как ще живеят и се развиват те, когато достигнат възраст 21-22 години? Това е огромен проблем, особено ако са с тежък аутизъм.<br /> <strong><br /> <br /> <br /> Яна БОЯДЖИЕВА </strong> <br /> <br />