"Конският" доктор Петър Бодуров: Клюките нараняваха Парцалев
Радой Ралин написа първите ми текстове
Радой Ралин написа първите ми текстове
В Бургас д-р Петър Бодуров е известен не само като общественик и ветеринарен лекар, но и като естраден певец с десетки изяви на музикалните сцени у нас и в чужбина. Роден е сред дебрите на Странджа планина – в крайграничното градче Малко Търново, Бургаско, на 13 май 1948 г. През 1975 г. завършва Висшия ветеринарно-медицински институт в София, но години наред освен като ветеринарен лекар д-р Бодуров се изявява и като естраден изпълнител. <br /> <br /> <em>За читателите на в. „ШОУ” „най-добрият певец сред конските доктори и най-добрият конски доктор сред естрадните изпълнители”, както го е „титулувал” великият Георги Парцалев, се съгласи да изкара на бял свят някои от историите си от музикантските години. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201603/Tina_32/40_02_D_r_Bodurov.jpg" alt="40_02_D_r_Bodurov.jpg" align="baseline" width="500" height="318" /><br /> <strong><br /> - Докторе, попрището на ветеринарния лекар е доста далеч от това на музиканта. Как така стана, че започнахте да носите „две дини под една мишница“? </strong><br /> - В началото на 70-те години на миналия век бях студент във Висшия ветеринарно-медицински институт в София. С няколко колеги – бъдещи ветеринарни доктори, направихме небезизвестната група „Трубадурите”. С нея имахме успешни изяви не само у нас, но и в чужбина. Любопитен момент от историята на нашата група е, че първият солист на „Трубадурите”, с когото заедно бяхме солисти, е д-р Емил Велинов - директор на Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет! <br /> <br /> Нашата група „Трубадурите” използвахме за репетиции залата на едно читалище край кино „Изток” в София, а <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Радой Ралин живееше в блока срещу киното </strong></span><br /> <br /> Той ни чул, поинтересувал се от нашата група и започна да идва на репетициите ни. Хареса музиката ни и започна да ни дава текстове. И много близките ни контакти с Радой Ралин, който ни пишеше текстовете на песните, ни помогнаха много... <br /> <br /> <strong>- Освен на вас авторът на „Люти чушки” дали е удрял по “едно рамо“ за успешния старт и на други изпълнители?</strong><br /> - Аз бях свидетел, когато донесоха първия запис на група „Тоника” в Българска телевизия, защото в момента бях там. Те имаха една песен за военния шинел. Самият бай Радой им удари едно рамо и чак тогава им потръгнаха нещата на „Тоника”. С тях съм се засичал и на „Тракийска лира” в Стара Загора.<br /> <br /> <strong>- Въпреки че бяхте практикуващ ветеринарен лекар, певческите ви изяви не са прекъсвали и след дипломирането ви и сте имали „поглед”, така да се каже, върху българската естрадна музика?</strong><br /> - Започнах работа като ветеринарен лекар в Обзор след завършването си. През деня работех по професията си, а вечер пеех по заведения, барове, вариетета... Вече се бях явил на изпит пред „Концертна дирекция” за категоризация. Категориите бяха солистична, първа, втора, трета и четвърта. <br /> <br /> Най-напред аз тръгнах с инструмент – с китара, а после и с пеене, и взех първа категория. Солистичните категории ги вземаха изявените певци. И след като изкарах 4-5 години в Обзор, се преместих да работя като ветеринарен лекар в Бургас. Тук започнах да пея с оркестър „Бургас” - с Иван Пантелеев, с оркестър „Орбита” - с Кирчо Емилев, лека им пръст и на двамата. Тогава към „Концертна дирекция” имаше една институция „Културен отдих и украса”, които уреждаха „Нептунови празници” по морето, весели плажове - със сборни програми. В тях участваха все популярни певци. Така навлязох в поп музиката на България и <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> няма известен естраден изпълнител, с когото да не съм пял</strong></span><br /> <br /> Имам впечатления от абсолютно всички – от Емил Димитров, от Лили Иванова – да е жива и здрава, за мен тя е много голям музикант, от Стефка Берова и Йордан Марчинков, Панайот Панайотов, Борето Гуджунов, Мустафа Чаушев, Маргарита Хранова, „Тоника”, Стефан Диомов, та до моята мила братовчедка, с която наскоро се разбрахме, че в действителност сме роднини – Кичка Бодурова.<br /> <br /> <strong>- Казвате, че сте пели с оркестър „Бургас”. Какво ще ни разкажете за неговия ръководител Иван Пантелеев?</strong><br /> - Иван Пантелеев, вечна му памет, беше широко скроен човек, голям музикант, вреше и кипеше и дейността вървеше много добре. Той основа детския конкурс „Сладкопойна чучулига”. Смятам, че Иван Пантелеев и Иван Вульпе, ако не греша, са основатели и на музикалния конкурс „Бургас, морето и неговите трудови хора”. Сега се опитват някои хора да казват, че „Бургас и морето” съществува от 30 години, но не е вярно – той е още от 70-те години на миналия век. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И е плод на работата на Иван Пантелеев </strong></span><br /> <br /> В Бургас тогава имаше голяма музикална дейност - заради наличието на морето и туристите, имаше много участия - в Летния театър в Слънчев бряг, в Летния театър в Международния младежки център в Приморско, в Бургаския летен театър... А и много богати програми се правеха. Затова младите сега да не си мислят, че летоброенето започва от тях и от така наречения поп-фолк!<br /> <br /> <strong>- Били сте близки с Боян Иванов. Разкажете някоя забавна история с него...</strong><br /> - Боян беше човек на живота, много голям веселяк. Много обичаше да си хапва, а и аз много обичах да си хапвам. Когато работех в месокомбината в Бургас, те идваха често при мен, правехме си мезета – телешки езици, свински езици, печахме ги във фурната на баба Марийка – майката на Хиндо Касимов, край църквата „Св. св. Кирил и Методий”. За нас беше удоволствие след свършването на всяко участие да седнем на маса, да направим мезетата – аз се подготвях предварително, ще си хапнем, ще си пийнем... Те в компания са разкошни. Докато съм жив, няма да забравя как при мен в месокомбината в Бургас дойде целият Сатиричен театър – 25 човека. Тогава аз бях вече директор на месокомбината и спрях работата, актьорите направиха едно представление, работниците се нагледаха и наслушаха, а накрая опънахме масите в столовата...<br /> <br /> <strong>- Какво друго си спомняте за изпълнителя на „Зеленоокото момиче“?</strong><br /> - Боян Иванов беше много хубав човек. Ние бяхме големи приятели с него. Веднъж се наложи да го замествам, но за малко да стане гаф. <br /> <br /> За конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора” Иван Пантелеев беше сглобил един ретро концерт от песните, които са печелили наградите преди това. Боян Иванов трябваше да изпее един куплет от „О, младост, там край Бургас...”, но не можа да дойде. И Иван Пантелеев ми възложи на мен да го изпея. Да, но същия ден ми беше на гости актьорът Асен Кисимов. Седнахме с него на студена бира „Радебергер” и мен като ме схвана гърлото... Отидохме в Летния театър, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>а аз не мога да говоря. <br /> </strong></span><br /> Иван Пантелеев ми вика: „Ще си сърбаш попарата, приятелю, трябва да излезеш!” Викам му: Не мога бе, Ваньо, бирата ме схвана... „Как ще пиеш студена бира преди такова отговорно участие?!”, ми се скара той. Излязох и като че ли тапа изскочи от мен – изпях си куплета. А вечерта на коктейла в ресторант „ЦУРК” в Бургас, на който бяхме аз, Асен Кисимов, Бисер Киров, Панайот Панайотов, доста се „понаджапахме” и разговорът ни беше все около секването на моя глас. <br /> <br /> <strong>- Имали ли сте и други гафове на сцената?</strong><br /> - Имах и друг случай с Катя Филипова в Младежкия дом в Бургас. Предната вечер пак бяхме на маса и мен пак ми секна гласът. Тогава тя ми даде някакво хапченце и веднага ми помогна.<br /> <br /> <strong>- Имали сте контакти и с Георги Парцалев. Кой е най-паметният ви спомен от него?</strong><br /> - В Летния театър в Бургас правихме една съвместна програма, в която и аз бях вкаран да участвам. Моята дъщеря беше съвсем малка – на 2-3 годинки, и със съпругата ми бяха в Летния театър. Но в един момент жена ми я повикаха някъде и бате Жоро (б.а. - Г. Парцалев) ми вика: „Докторе, ще ме удостоиш ли с честта аз да подържа на ръце малката Ани, докато ти пееш на сцената?”. Сега дъщеря ми често ме пита: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>„Татко, наистина ли Георги Парцалев ме е държал на ръце?” </strong></span><br /> <br /> и сякаш не може да повярва, че е била в прегръдките на този велик човек.<br /> Сега се сещам и за още един случай с Георги Парцалев, който никога няма да забравя. В Бургас изявените актьори Тошко Стойнов и Краси Кацаров, лека им пръст и на двамата, заедно с още други двама артисти създадоха квартет буфосинхронисти. Бяха много добри и започнаха да конкурират софийските буфосинхронисти. На едно представление в лятното кино в Царево, в което наред с Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Димитър Манчев, Георги Калоянчев и сина му Ивайло участваха и те. И на слизане от автобуса ръководителят на софийските буфосинхронисти, които бяха разбрали за участието на бургаските си колеги и ги причакваха, започна да се кара с тях. Бате Жоро, лека му пръст (б.а. - Георги Парцалев) не се сдържа, скочи, приближи се към шефа на софийските буфосинхронисти и му каза: „Нима изкуството е ваш патент?! То е дарба! Всеки може да прави изкуство, когато е в рамките на допустимото и когато не злоупотребява с името на някой друг състав!”. Тези прекрасни бургаски актьори, които по никакъв начин не отстъпваха на софиянци, се стъписаха – те не очакваха такава защита!<br /> <br /> <strong>- Какво ви е мнението за Георги Парцалев – все пак се говорят всевъзможни неща за него? </strong><br /> - За него се пускаха всякакви слухове, а той беше много чувствителен човек и клюките го нараняваха много. Бяха следствие на професионалната злоба и завист, които много от колегите му изпитваха към него, защото когато излезеше на сцената, публиката изпадаше в екстаз! За мен той беше свят човек, огромен български артист, огромен талант. Много елегантен, много изискан, много точен, много възпитан и много толерантен към всичките си колеги. Беше много ларж човек и когато седнеше в компания, винаги искаше той да почерпи, да свърши добро на някой. Той помагаше на много хора, на много актьори. Парцалев произхождаше от природно интелигентно семейство от град Левски и се гордееше със своите родители, със своя произход. За мен беше един прекрасен човек, никога няма да го забравя!<br /> <br /> <strong>Подготви Марина ШИВАРОВА, Бургас<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />