Сатирикът Сергей Трайков на 66 г.: Само политиците могат да наблюдават спокойно как удавник се е хванал за сламка
От първия ден след постъпването си в “Стършел” престанах да се бръсна, но това не направи впечатление на никого, въпреки че вестникът беше издание на ЦК на БКП
От първия ден след постъпването си в “Стършел” престанах да се бръсна, но това не направи впечатление на никого, въпреки че вестникът беше издание на ЦК на БКП
<strong>Известният хуморист и сатирик Сергей Трайков е роден на 26 април 1950 г. във Враца. Завършил е българска филология. Признат е за един от талантливите, все още “млади” автори на интересни хумористично-сатирични произведения в областта на прозата.</strong> <div> </div> <div> <div>Издал е 4 книги от библиотека “Стършел” с фейлетони и разкази. Оставихме го сам да се представи, за да не се присмива и на нас, по стар навик.</div> <div><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/20-21_Sergei Traikov2.jpg" width="350" height="218" vspace="5" hspace="5" align="left" alt="" />- <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Кратка автобиография от теб?</strong></div> <div><br /> - Роден съм във Враца преди 66 години, после житейският вятър е издухал семейството ми в Курило (сега Нови Искър), а след това и в София. След уволнението си от казармата опитвах да се занимавам с различни неща, но все не се получаваше нищо кой знае какво. Само предизвиквах присмеха на хората, <br /> </div> <div><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>обаче не е много весело, когато ти се смеят точно на теб</strong></span></div> <div><br /> И тогава реших да обърна своя недостатък в преимущество - започнах да изкарвам прехраната си от смеха, да се занимавам професионално с хумор. Пак обаче не се получава кой знае какво, защото нямам нито охрана от бодигардове, нито скъпи лимузини, нито офшорни сметки в Панама.<br /> </div> <div>- <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Дългогодишният главен редактор на “Стършел” Христо Пелитев те назначава на щат във вестника. Как и защо момчето от Враца успя да се уреди точно там? </strong></div> <div><br /> - Преди това работих три години във в. “Вечерни новини”. Той беше на партера в Полиграфическия комбинат, а “Стършел” - на четвъртия етаж. През цялото време докато бях във вечерния вестник, сътрудничех с фейлетони и хумористични разкази в “Стършел”, постепенно опознах редакторите, а и те мен. По едно време от “Стършел” неочаквано си тръгнаха накуп трима блестящи сатирици - Васил Станилов, Жак Шемтов и Димитър Керелезов, познат по онова време още и като автор на текстове за естрадни песни. Обявиха конкурс за освободените места, а аз се кандидатирах. Одобриха ме и на 15 януари 1977 г. бях назначен в отдел “Писма на читателите”. </div> <div><img src="/documents/newsimages/editor/201605/20-21_Sergei Traikov3.jpg" width="350" height="255" vspace="5" hspace="5" align="right" alt="" />- <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Какво означава “Гнездото на стършелите” за теб? </strong></div> <div><br /> - Постъпването ми на работа в тази редакция беше за мен изключителен житейски късмет. Напускайки партера и отивайки на четвъртия етаж, аз попаднах в съвсем друг свят. Когато започнах работа на партера, веднага ми наредиха да си обръсна брадата, защото “Вечерни новини” беше орган на Градския комитет на БКП, където бе работил самият Тодор Живков, и за външния вид на журналистите имаше строги изисквания. Още от първия ден след постъпването си в “Стършел” аз престанах да се бръсна, но това не направи впечатление на никого, въпреки че вестникът беше издание на ЦК на БКП. <br /> </div> <div>Носенето на брада обаче е нищожна дреболия с основното, което усетих - <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>изключителното чувство на духовна и творческа свобода, което цареше в това “гнездо на стършелите”.</strong></span> <br /> </div> <div>- <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Работил си с много талантливи сатирици. Какво най-силно те впечатляваше у тях, какво научи и какво продължаваш да търсиш? </strong></div> <div><br /> - Тази духовна и творческа свобода в “Стършел” се дължеше точно на редакционния колектив, съставен от майстори на хумора и сатирата в карикатурата и прозата. Това, което ме впечатляваше у тях обаче (освен таланта им), беше тяхната толерантност и хуманност. Въпреки тяхната значимост като творци, те не се големееха, а облъчваха всички и всичко с човеколюбие, нещо, което толкова липсва в последния четвърт век. Вероятно затова продължавам да търся човещината, но понякога ми казват, че могат да ми я предложат, но срещу определена цена.</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Сатириците по правило живеят и работят на инат. Какво ти беше най-трудно в тези години на оцеляване?</strong></div> <div><br /> - Най-трудно ми е да гледам как хората се борят за оцеляване. Само политиците могат да наблюдават спокойно как удавник се е хванал за сламка. <br /> </div> <div>- <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Всъщност отминава ли времето на сатириците - при толкова шоупрограми по телевизията?</strong></div> <div><br /> - Времето на сатириците отмина с отпадането на присъди срещу сатирата. </div> <div><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> Днес всеки спокойно ругае всекиго директно, </strong></span></div> <div><br /> ако напишеш нещо завоалирано, с подтекст, няма да те похвалят, че си сатирик, ще те обвинят, че си страхливец.</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Следиш ли накъде духа вятърът?</strong></div> <div><br /> - Не, защото не съм политик.</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Какво искаш да изчезне?</strong></div> <div><br /> - Насилието. И мощната уредба на тийнейджъра от долния етаж.</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Ти обичаш спорта. Как спортуваш днес?</strong></div> <div><br /> - Никъде не ползвам асансьор. Живея на петнайсетия етаж и само в блока изкачвам 255 стъпала.</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Ще доживеем ли времето, когато всичко във футбола и държавата ни ще се оправи?</strong></div> <div><br /> - Футболът и държавата ни ще се оправят не сами, а само ако ги оправим ние.</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>И все пак: какво губим, когато не печелим?</strong></div> <div><br /> - Сънуваме неща, които не могат да се случат в живота, а животът ни поднася неща, които не могат да ни се случат дори и насън. </div> <div> <br /> <em><strong>Елена КОЦЕВА </strong></em> </div> </div>