Бургаският поет Манол Манолов: Христо Фотев нямаше средно образование
Бате Петьо Пандира умря, след като на бутилка вино ми предрече син
Бате Петьо Пандира умря, след като на бутилка вино ми предрече син
Манол Манолов е роден на 15 август 1952 г. в село Габър, Бургаска област. Завършил е Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Български език и литература”. Поет, автор на стихосбирките “Небе от пръст”, “Библейски сонети”, “Нищо трайно”. <br /> <br /> Негов сонет е включен в антологията за християнска лирика, наред с произведенията на Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Николай Лилиев и други големи български поети. Последната си книга „Луди за връзване“ - максими и миниатюри, Манол издава в съавторство с големия си син Никола Манолов. <br /> <br /> <em>От 11 години поетът е пенсионер по болест, та има време освен за книгите си, и за спомени. Репортер на „ШОУ” разговаря с него. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/Tina_34/37_Manol_manolov2.jpg" alt="37_Manol_manolov2.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="353" />- Г-н Манолов, има една уникална снимка на Христо Фотев с Петьо Пандира - остроумен и артистичен бургаски чешит, за когото вече има и скулптура в града. В последната си книга вие разказвате спомени за него...</strong><br /> - Лятото е в разгара си... В ресторант "Одеса" пируват светила на българския театър с половинките си. По някое време нахлува Пандира с цяла тава пържени попчета - от педя нагоре. Прима дамата на вечерта изразява възторга си и пита: "Петьо, на скара ли са?" <br /> <br /> "Мадам, отговаря Пандира, попчета на скара са все едно Паганини на гайда."<br /> <br /> Спомням си и друга история с бате Петьо: Насъбрали се много хора на стария мост, повъртял се той, понеже никой не му обръща внимание, па взел един рупор и се развикал: „Хайде качвайте се всички, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>мостът заминава за Поморие...“</strong></span><br /> <br /> Пандира на бутилка вино предрече и позна, че първото ми дете ще е момче. После - след като не пожела друга бутилка - се прибра у дома, и... пое пътя към небесните селения. Убеден съм, че Горе Бог осиява душите на Пандира и на Христо Фотев...<br /> <br /> <strong>- През 70-те и 80-те години на ХХ в. на бургаските поети и писатели беше предоставено едно помещение на „пъпа“ на Бургас – на ул. „Милин камък” № 1, в което се подслони Клубът на културните дейци. Христо Фотев, съм чувала, е бил сред постоянното присъствие там?..</strong><br /> - Христо Фотев беше един от малкото членове на Съюза на българските писатели. Затова той имаше ръководна функция в неговото бургаско подразделение и присъствието му в Клуба на културните дейци беше почти ежедневно. Когато минеш край входа след 10 часа сутринта, винаги можеше да го намериш, седнал на ниска масичка с гръб към ул. „Първи май” /сега „Александровска”/. <br /> <br /> Преди обяд той обикновено си запълваше времето с четенето на вестник, или ново литературно списание. Погледнат отстрани, Христо изглеждаше, като че никога не става от стола, а стои там като закован - все на едно и също място. Случвало ми се е да го заваря наведен над белия лист, да ниже красиви като бисери, артистично изписани букви на ново стихотворение. Когато това се случеше, винаги си спомнях, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>той е бил кандидат-студент в Художествената академия </strong></span><br /> <br /> Рисувал отлично и разчитал да се класира като надарен младеж, без диплома за завършено средно образование. Завършил беше само фабрично-заводско училище в Сливен, което му даваше професия, но не и средно образование. <br /> <strong><br /> - Разкажете някоя забавна история, която се е случвала зад стените на кафенето на българските писатели?</strong><br /> - В края на 70-те с Илия Буржев сме седнали в кафенето на Съюза на българските писатели. Съседната маса беше заета от достолепен възрастен мъж и докато се чудех кой е, някой се провикна към него: "Бай Круме, ти през коя година получи Димитровската награда?" "През 51-ва!" - отвърна запитаният. "А за кой от романите ти?" "За "Председателят на селсъвета". Оказа се, че това е Крум Григоров. В Съюза на българските писатели, както твърди по-късно ген. Атанас Семерджиев, всички до един са били агенти. Когато го попитали: Колко от тези тук „са”?, той отвърнал: "Всички до един!"<br /> <br /> <strong>- Карахте ли се, спорехте ли разгорещено помежду си?</strong><br /> - По време на един спор за някакви глупости Илия Буржев изръмжа срещу мене: „Тебе само Сталин ще те оправи!” – Ти ми обясни какво значи „оправен” човек, изплезих му се аз, пък може и сам да си я свърша тази работа!..Но това бяха закачки. Илия Буржев често твърдеше, че един поет може да бъде глупав колкото си иска, писателят обаче трябвало да бъде умен и заради читателите си...<br /> <br /> <strong>- Били сте близък и с автора на сатирични стихотворения Николай Цонков, по-известен с творческия си псевдоним Николай Лайков...</strong><br /> - Поетите сатирици Васил Ст. Василев /Гаучо/ и Николай Цонков /Лайков/, светла им памет, са съученици от бургаската реална гимназия. И двамата бяха автори на епиграми и сатирични стихотворения. Васил беше винаги свръхвъзбуден - гледаше на Лайката като на съперник. Твърдеше, че е николапетковист - че именно затуй е лежал в затвора.<br /> <br /> „Кольо, кипна веднъж Гаучо след поредното будалкане от страна на Лайката, - дойдем ли на власт, ще те обеся на първия електрически стълб! Да си го знаеш!” – „А аз защо не те беся сега, когато ние сме на власт бе, серсем такъв!? Не стига, че съм по-талантлив от тебе, ами съм и по-добър човек...”, му отвърна Лайката. Това бяха хубави закачки, приятелски...<br /> <br /> Помня един 24 май в края на 70-те. С една приятелка разглеждаме списъка на удостоените със званията "Народен деятел на културата" и "Заслужил" такъв, и искрено се учудваме, че сред заслужилите срещаме името на един бургаски чиновник - Стойо Видев. И докато се чудим защо са го удостоили със звание, в клуба влезе Николай Генчев – съименик е на професора, и ние го питаме, понеже беше подчинен на „лауреата”, за какво шефът му е произведен в „заслужил”? "Ама вие не знаете ли?!, с фалшива сериозност ни отговаря Генчев. – Ами той като малък се е учил да свири на акордеон!" Много се смяхме тогава. Спомням си и следната случка: <br /> <br /> Издигната в собствените си очи поетеса, омъжена наскоро, ми се оплака, че свекърва й изобщо не била впечатлена от поетическата й дарба. И ми се жалва: "Представи си, занимава ме с някакви рецепти за зимнина, а когато я помолих да ме остави на мира, че пиша поема и творческият процес ме е обсебил цялата, тя ми се изсмя и най-нагло изтърси: "Хич не я мисли поемата - аз няма да я прочета!.."<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />