65-годишният Ясен Аврамов: Не ме е страх, че няма да се събудя, страх ме е, че няма да заспя
Изповед на един интелектуален ратай
Изповед на един интелектуален ратай
<strong>Яшката е миловиден човечец, с кротка душа, изписана дори и на беззъбото му лице. На външен вид е “хилка”, но жилав. Някога бил металург в бившия Оловно-цинков завод в Кърджали, що горещ материал е преминал през ръцете му, само той си знае. Престижна професия за златните социалистически години. </strong><br /> <br /> Ако се беше пенсионирал навреме, днес щеше да получава златна пенсия като на генерал или на активен борец против фашизма и капитализма, но животът му отредил друга съдба. Ратайска! Накратко, това са превратностите в битието ни, за което сме си виновни само ние. А дали само ние?!`<br /> <br /> Засичаме се често при един и същи белокос приятел срещу Евангелистката църква. Нито той е набожен, нито аз. Аз спохождам стареца от самарянски подбуди, често се случва някой възрастен да има нужда да си каже поне наздраве с по-млад, а по-младите от мен вече са ми безинтересни. А дядо Влайчо, дълголетникът от село Манастир, родното място на президента Петър Стоянов, най-високопланинското село на Балканите, е ларж винаги - вади на мига шишето, мезе са сладките му лакърдии. Последните му две са класика в жанра: <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Чаша ракия преди лягане е полезна, но не достатъчна</strong></span><br /> <br /> И другата: Празно шише с ракия е като сутиен на простор, без съдържание.<br /> <br /> Яшката идва от време на време да прекопае градинката му, да му насече дърва за печката. Каквато по-тежка работа има, цялата е в ръцете му. Срещу половинка ракия. То и ракийката сближава, няма какво да се лъжем. Тръгнахме от едно “Дай, брато, една цигарка”, за да се сближим и човекът зад борда да изплакне душата си - а в нея нищо светло не бе останало. Клоака отвсякъде. Не че бе първият, последният, единственият, но откъдето и да го погледнеш, съдба със съдба не си приличат. Въпреки че всички вече сме на финалната права - очакваме смъртта като избавление, особено когато осъзнаваме, че всеки ден ни е подарен. И най-странното което е, че сами съкращаваме дните си, но Всевишният нещо се инати - не иска да ни прибира, за да не “развращават” царството му небесно. Навярно и рогатият ги недолюбва. Парадокс необясним.<br /> Та ето и изповедта на Яшката, бившият металург, настоящият ратай и клошар, човек със сърце широко скроено, с празен джоб, но пък с душа океан. Срещу патронче мастика и пакет евтини цигари разголва душата си пред репортера на “Над 55”. Така, както не го е правил и пред бившата си.<br /> <br /> “До едно време всичко вървеше добре - завърших Техникума по металургия с петица, веднага ме разпределиха в ОЦЗ-то, оттам ми предложиха рабфак, за да стана висшист, но отказах - знаех си възможностите, що да ставам за резил пред аверите. Силата бе в моите ръце. <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> Ударник всеки месец, всяка година, награди, почести, <br /> </span><br /> грамоти, ордени дори. Залюбих се в завода с една лаборантка, знам, че не е по моята черга, но веднъж стана така, че покрай колбите, стъклениците и химикалите го направихме. Не я обичах особено, но тя пък взе, че забременя. А аз съм мъж на честта. Оженихме се криво-ляво. Родиха ни се две деца, както би казал - за чудо и за приказ. Но моята приказка бе друга - чашката, без жената можех, но без чашката не. А в същото време бях добър съпруг и баща, първото ми правило бе хладилникът да е пълен, сметките платени, всички да бъдат облечени като манекени. И всичко това за моя сметка. А моята “химическа” кокона даваше всичките си пари за скъпи тоалети, да се фръцка пред не знам кого си. Собствения си грях го знаех - глътката, тя бе потребна за душата и тялото ми, така съм устроен, без нея не мога, но с нея не вредя никому, най-много на себе си. Е-е, имало е един-два скандала, не мога да го отрека, но те са нормални за всяко семейство. Но без насилие, без лобут или ексцесии”. Животът на Яшката не върви по всички правила, но един ден чашата му прелива до безумие, прибира се каталясъл след нощна смяна и какво да види в семейната си спалня - жена му прави секс с чужд, в съседната стая децата реват...<br /> <br /> За по-малко от година Ясен остава без нищо, химичката е подготвила всичко предварително с адвокати, на които е пуснала или финикийски знаци, или плът. На нещастника остават само задължения. Единствено пред него е... улицата. И той я възприема като съдба. Защото след всичко случило се единственото негово спасение е алкохолът. Силата на слабия човек. В момента живея като скот в една тъмна дупка, под земята, плаща по 10 лв. на месец наем, работи каквото дойде. За да изкара половинка ракия. Хляб не е ял от години. “Не ме е страх, че няма да се събудя, страх ме е, че няма да заспя. И може би този точно този страх ми дава силици. А защо съм жив, не мога да ти отговоря”, завършва шокиращата си изповед човекът, който някога е бил човек. <br /> <em><strong><br /> Георги АНДОНОВ, Кърджали </strong></em><br />