Леа Иванова пропява отново след инсулт
На 26 май преди тридесет години голямата артистка напуска този свят
На 26 май преди тридесет години голямата артистка напуска този свят
На 26 май 1986 година ракът побеждава една от най-великите дами на българската попмузика. Отива си Леа Иванова, талантът, космополит, от който се възхищава цяла Европа. Жената, която пленява с чара си всеки, който има щастието да види шоуто й, да я познава или работи с нея. <br /> <br /> Всичките музиканти, минали през оркестъра й, никога след това не забравят удоволствието, което са преживявали на сцената с нея. <br /> <br /> Надарена от Господа с глас, красота и обаяние, тя има нещастието да живее във време и на място, където свободата на артиста не е качество, което се възнаграждава с аплаузи. Това бележи целия й живот.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/Tina_34/32_Lea_Ivanova5.JPG" alt="32_Lea_Ivanova5.JPG" align="left" hspace="9" width="300" height="371" />Лилия Иванова Иванова, нарекла се по-късно Леа, е родена на 13 август 1923 година в Дупница. Учи в Роберт колеж в Цариград, където минава детството й. Още от малка пее в детския радиохор на Българската екзархия. Живее в Дупница, а от 1940 година в София. Мечтае да учи в Художествената академия, но в последния момент надделява любовта й към музиката. <br /> <br /> Започва да пее като солистка в джазовите формации „Славянска беседа“, „Джаз Овчаров“ на Асен Овчаров и оркестър „Оптимистите“, с който работи до 1965 г. Изпълненията ѝ са в стил суинг. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България. През 1949 г. при участието си в „Джаз Овчаров“ групата получава покана за турне в САЩ. Това никак не допада на властта. <br /> <br /> Освен това пее на английски. Може би всичко това и нейната недопустима за времето фриволност стават причина за миг животът й да се преобърне с главата надолу.. Една сутрин тя е прибрана уж за малка справка. Другарката, която я арестува, я съветва да си вземе топли дрехи. Леа не се прибира целия ден, пише вестник „Над 55”. Чак след седмица сестра й получава кратко писъмце от лагера в село Ножарево, Тутраканско: “Жива съм! Един път в месеца можете да ми изпращате колет и писмо!” <br /> <br /> След три месеца престой е освободена. Не обича да говори за това време. Никъде не й дават работа. Предлагат й да стане продавачка в бакалията. Но тя гордо отказва. След месец отново я прибират в лагера. Твърди се, че е дала на надзирателите и лагерното началство цялото си злато, за да я пуснат. <br /> <br /> Въпреки тиражираната години наред легенда, че е упадъчен елемент, Леа Иванова е изключителна патриотка. Никога не е искала да емигрира на Запад. Години наред води отчаяна борба за признание и хляб. Среща откази, затворени врати, спиране на концерти. Когато й позволяват да пее, се радва на пълни стадиони и възторжена публика.<br /> <br /> “Комунистическият режим й създаваше спънки, защото беше невероятна, беше шеметна във всичко, а това не се приемаше в ония мракобесни времена. Успях да прочета досието й. Играела бридж и покер с еврейчета от оркестъра си, пушела крак връз крак, едва ли не била проститутка!” – споделя приживе съпругът й Еди Казасян. Те са заедно от 1957 година и си остават семейна двойка до края на живота...<br /> <br /> От 1963 г. в продължение на двадесет години Леа Иванова работи във вариетета и прави концерти в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка. Изявите ѝ в България са много малко, поради което тя остава малко известна сред по-младите поколения. При едно от завръщанията си в България през 1983 г. Леа Иванова получава тежък инсулт. Парализирана е наполовина. Трудно движи единия си крак и лявата си ръка. Въпреки направената в Париж възстановителна операция загубила гласа си и чувството си за ритъм. <br /> <br /> С много усилия на волята се научава да ходи отново на висок ток, както и да пее. Изнася концерти у нас и в чужбина. Повикана е отново на турне от управителя на престижното вариете в Хелзинки. Пее с Тодор Колев в новотел „Европа”. През 1985 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий” - първа степен. Умира година след това.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />