Сметачна машинка е първата играчка на Джон Атанасов

Бащата на компютъра си отива от този свят след тежко боледуване на 15 юни 1995 година

<strong>Редом с Батак в трагичните страници на родната ни история има още едно селище мъченик: Бояджик. През 1876 година жестоко клане го превръща в кървава гробница. Но духът на българина се оказва по-силен от ятагана. Същата година там се ражда Иван Атанасов. Момчето почти не познава родителите си, загинали в Априлското въстание. За него се грижи чичо му, който на 13 години го отвежда в Америка. Емигрантът се жени за Ива Луцена Парди, учителка по математика, в чиито вени тече ирландска и френска кръв. Радват се на осем деца. Едното от тях познава целия свят, защото дава на човечеството откритие, което ще промени коренно живота му. </strong><br /> <br /> Бащата на компютъра Джон-Винсент Атанасов е роден на 4 октомври 1903 година близо до Хамилтън. Той е отличен волейболист, но захвърля топката, след като му купуват сметачна машина. Две години са му достатъчни да завърши гимназия. През 1925 година вече е бакалавър по електроинженерство с диплома от университета на Флорида в Гейнсвил. Жени се за Лора, ражда се голямата им дъщеря Елси, после две близначета - Джоан и Джон. Работата му върху дисертацията &bdquo;Диелектрическа константа на хелия&ldquo; му дава познания по сложни пресмятания. Скоро е обладан от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятане. Работи денонощно, почти до лудост. Една нощ, разочарован от множеството безплодни опити, се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън и продължава да мисли по създаването на машината.<br /> <br /> Не след дълго, без нерви и напрежение открива, че в главата му нещата се подреждат. Той все по-ясно започва да вижда как ще изглежда компютърът. През 1939 година от Щатския университет на Айова му отпускат 650 долара и Атанасов се захваща за работа. За помощник наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери. За две години те са почти на финала. Изобретението им се казва ABC (Atanasoff-Berry Computer). Втората световна война прекъсва работата им. По-късно започва процедура по патентоване, но тя така и не е доведена докрай. <br /> <br /> Занапред патентният спор за откритието на компютъра вече в съда ще бележи голяма част от живота на Джон Атанасов. Изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, изхабени са много нерви. <br /> <br /> И накрая, на 19 октомври 1973 г., Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. <br /> <br /> Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента.<br /> Джон Атанасов посещава България два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден &bdquo;Кирил и Методий&ldquo; - първа степен. Тогава той изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.<br /> <br /> Второто му посещение в България е през май - юни 1985 г. Нашият сънародник е вече безспорно признат за изобретател на компютъра. Тогава посещава родното място на своя баща - с. Бояджик, Ямболско. Посрещнат е изключително радушно, с много ентусиазъм и признателност. Връчен му е ключът на &bdquo;Почетен гражданин на Ямбол&ldquo;.<br /> <br /> Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България. <br /> През 1983 г. е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса - така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория &bdquo;Рожен&ldquo;.<br /> След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г.