Актрисата Мариана Аламанчева: Не са важни парите, важен е духът!
Звездата от екраните и сцените оцелява с 240 лв. пенсия, но е научена от своите родители да не се оплаква
Звездата от екраните и сцените оцелява с 240 лв. пенсия, но е научена от своите родители да не се оплаква
<strong>Родена е в София на 23 май 1941 г. Още като ученичка в Техникума по електротехника “Киров” попада в кръжока по художествена самодейност и това променя всичко. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“ през 1964 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Има десетки роли в Сатиричния театър. Прави запомнящи се образи във филми като “Два диоптъра далекогледство“ (1976), “Не си отивай!“ (1976), “Селянинът с колелото“ (1974), “Мъже в командировка“ (1969) и др. Най-голяма популярност печели като Кака Мариана в детското тв предаване “Сладкарница “Захарно петле“, където 13 г. е водещ заедно с Николай Николаев (Бате Николай).</strong><br /> <br /> Именно проф. Желчо кани в Сатиричния театър нея и колегите й от толбухинската група (Жоржета Чакърова, Светослав Пеев, Коста Карагеоргиев), където са по разпределение.<br /> <br /> Марина Аламанчева играе повече от 30 години в Сатиричния театър. Помним я в ролите на Дерменджиева в “Сако от велур” от Станислав Стратиев , Жената в “Рейс” една великолепна сатирична комедия също на Станислав Стратиев и още много, много други, с които завладяваше публиката. Актрисата не съжалява, че е била само в този театър, защото харесвала духа на този дом на Мелпомена, въпреки че комедиите не са “благосклонни” към ролите на жените. В Сатирата имаше много смях, непрекъснат кикот по време на репетициите и преди представлението. И сериозна работа - казва актрисата. <br /> <br /> През активните си години като актриса тя играе в много телевизионни филми като “Криворазбраната цивилизация”, “Албена”, както и на големия екран във филмите “Два диоптъра далекогледство”, “Не си отивай”, “Селянинът с колелото”... И до днес зрителите на малкия екран я помнят като кака Мариана от предаването “Сладкарница “Захарно петле”, което се излъчва 13 години. <br /> <strong><br /> Подпалени от злобата на преходните времена две големи актриси подхвърлиха клюки една на друга</strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/32-mutafova.jpg" width="300" height="280" hspace="9" align="left" alt="" />В едно интервю на Стоянка Мутафова репортерът напомня на великата комедиантка думите на Мариана, изречени в едно интервю преди години без злоба: “Мугафова, Калоянчев и Нейчо Попов са “титаните” в Сатиричния театър, които са колели и бесели там...”.<br /> И отговорът на Мутафова е: “Мислех, че ми е приятелка, въпреки че сега виждам, че не е така!...<br /> <br /> А тя дойде да ми се изповяда първо на мене, че е влюбена в Петър Пейков! ... И като ми каза в кого, аз изтръпнах: “А-у-у, а-у-у!”. А те с жена му Лили Апостолова бяха първи приятелки! Помъчих се да я вразумя: “Къде отиваш там, ти си като член на това семейство, недей така!...”. <br /> И... Мариана грабна мъжа на Лили, направи си го любовник! Знам от другите, не съм го виждала, че на морето са я напивали Лилито, слагали я да спи и те тръгвали насам-натам... Такива приказки вървяха в театъра. И я пратиха рано-рано на Оня свят, защото тя много тежко изживя тази изневяра!”.<br /> <br /> <strong>Днес двете актриси не се връщат към онзи момент</strong><br /> <br /> Аламанчева вече не се интересува от политика, защото е разбрала, че у нас изразът политиката е мръсна работа отговаря напълно на истината. Но има категорична гражданска позиция относно промените в учебните програми на учениците, които се коментират в последно време. Не е съгласна с използването на думи и изрази, които подменят смисъла на турското робство. И казва, че кръв капе от сърцето - от онова, което се случва днес в България. Не е съгласна с пенсионирането на актьорите, както и с театралните реформи, които освободиха от театрите такива колоси като Таня Масалитинова, Славка Славова и много други. Разказа и тъжната история с освобождаването от театъра на актьора Антон Горчев.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/32_Mariana Alamancheva13.jpg" width="520" height="367" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Мариана с Вели Чаушев</em></span><strong><br /> <br /> <br /> Актрисата е разочарована от някои писания по повод двата и брака</strong><br /> <br /> Ето какво споделя по този повод:<br /> <br /> “..Първият ми брак беше с този приятел, който ми изпрати колан от Виена за тежката ми дископатия и с когото имаме прекрасни взаимоотношения - Петя Ходяков. След развода той замина от България и не бяхме се виждали 40 г. От време на време някой от пътуващите музиканти ми пращаше много здраве от него. Времето “избърса“ всичко. И един прекрасен ден един човек ми се обажда по джиесема. Като си каза името, аз буквално паднах от стола. Бях на гости при приятели в едно близко село и той дойде там. После идва няколко пъти в България и веднъж остави два самолетни билета - за мен и за дъщеря ми, да му гостуваме във Виена за Коледа. Петя е руснак, от казаците, и има голям казашки ансамбъл във Виена. Беше ми малко неудобно от сегашното му семейство, но отидохме и се оформи приятна група. Разбрахме, че с годините връзката ни е прераснала в едно приятелство, без да дъвчем неприятностите от миналото.<br /> <br /> - А истината за развода с втория ми съпруг - композитора Дечо Таралежков? <br /> - Запознахме се с Дечо в Сатиричния театър, където той свиреше в оркестъра, и се оженихме. Беше си голяма любов, 13 години. Но се появи една мацка и развали работата... Аз му казах: “Прецени си на кого държиш повече - на мен или на нея. Аз се оттеглям, замятам пелерината и ме няма. Нито аз на теб ще преча, нито ти на мен...”. Всъщност аз съм искала да бъда сама. Имала съм възможност да си уредя живота, след като съм се развела. Но ето, че 30 г. съм сама и съм съм посветила живота си на дъщеря ми и на театъра. Реших, че Зори ми е достатъчна. Аз съм си била себедостатъчна. Сама съм, но не съм самотна».<br /> <br /> За съжаление житейската немилостивост я свлече с 240 лв. месечна пенсия, освен и безработната й 30 годишна дъщеря. А за да не достигне до пълен социален крах се принуждава да чисти жилищни входове. Но тя е научена от своите родители да не се оплаква. И казва: Не са важни парите. Важен е духът!