Лаура Тедър: Ракът е лечим – не се предавайте
<br /> Лаура Тедър е зачената по време на изнасилване. Майка й се опитала да се отърве от детето с лекарства, предизвикващи аборт. Тя се е родила болна. Загубва очите си, имала е и рак. Но е твърдо убедена: „Бог иска да живея“.<br /> <br /> „Животът ми започна с това, че биологичната ми майка, излизайки от бара, е била изнасилена. Преди мен тя е имала две дъщери, но третата не се вписвала в нейния светоглед. В продължение на девет месеца е пиела лекарства, опитвайки се да ме убие. Но аз, напук на всичко, оцелях. И се родих. Още от момента на раждането са ми открили рак на едното око. След две години ми отстраниха окото.<br /> <br /> Биологичната ми майка ме занесла в дома на брат си три дни след това и му казала: „Ето, вземи я.” И така станало. Оттук започнал моят живот. Чичо ми и съпругата му ме осиновиха. След това продължиха да ми правят операции на лицето - повече от сто на брой. Преминах и през лъчетерапия – всичко, необходимо, за да спрат рака. Правиха ми пластични операции.<br /> <br /> Това беше тежка битка, но оцелях.<br /> <br /> След това ми откриха тумор в мозъка. И отново оцелях. Очевидно е, че Бог иска от мен да живея.<br /> <br /> Опитах се да се помиря с биологичната си майка ... Тя ме даде на брат си и никога не се опита да ме вземе при нея отново. Веднъж помолих да й предадат, че бих искала да говоря с нея. Обадих й се по телефона. Казах й: „Аз см Лаура.” Отговори ми: „Знам”.<br /> <br /> Аз продължих: „Просто искам да запълня празнината в моя живот...” Но тя ме прекъсна: „Ще ти кажа само това, Лаура: мразя те! Ти си най-разглезеното и лошо дете от всички, които познавам. Ти непрекъснато умираш, майка ти те е разглезила много, след като стои с теб в болницата по 24 часа в денонощието всеки ден от седмицата. Трудно е да не се развали детето по такъв начин.”<br /> <br /> А аз й казах: „Обаждам ти се, за да ти благодаря, че си ме дала на вуйчо ми да ме осинови. За това, че брат ти се грижи за мен и моя живот и ми помогна да премина през всички тези операции.”<br /> <br /> След тези мои думи последва мълчание - тя не знаеше какво да ми каже.<br /> <br /> Аз не я мразя. Дълго време изпитвах лоши чувства км нея. Но животът продължава, тя взе своето решение... Аз съм жива, остана ми едно око. Имам прекрасен съпруг, син и внуци. Всеки ден се моля на Бог и му благодаря за това, че ме е запазил жива. Той ме остави тук по някаква причина. И аз вярвам, че причината е да разказвам на хората, че чудеса наистина се случват. Само трябва да продължим да вярваме.<br /> <br /> Може да ви се случи и най-лошото – да се разболеете от рак. Аз имах рак няколко пъти. Загубих окото си в борбата срещу коварната болест, но все още мога да виждам. Без значение какви пречки ще застанат на пътя ви, не се предавайте – борете се.<br /> <br /> Даваха ми два дни живот, когато ми откриха мозъчен тумор. Не казах на никого. И когато ми се обаждаха по работа, им казвах: „Имам силно главоболие, не мога да го направя днес.” А си мислех дали ще съм още тук след няколко дни...<br /> <br /> Но вече нищо не ме притеснява! Нямам болки. Толкова съм силна. Изключително силна жена. Минах през всички тези операции, без да се отчайвам.<br /> Имам син, той е до мен. Родиха му се близнаци. Но аз съм изключително щастлива и че имам съпруг. Той се ожени за жена-инвалид. Но въпреки всичко създадохме семейство, роди ни се син, а сега и внуци“...<br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />