Ваня Цветкова вярва в силата на съдбата
Нито за секунда не съм допуснала да изгубя посоката, признава актрисата
Нито за секунда не съм допуснала да изгубя посоката, признава актрисата
Актрисата Ваня Цветкова познава шума на аплодисментите, но и на крачките, които човек прави, когато е здраво стъпил на земята. За нея съдбата е нещо много повече от вяра или отричане на случайности. Затова и както сама признава – само талант не е достатъчен, за да се качиш на голямата сцена!<br /> <br /> „За да се изкачиш на тази сцена, са необходими само три крачки. За да се изкачиш на истинската сцена на успеха обаче, са нужни повече от няколко движения. Само талантът не е достатъчен!”, твърди Цветкова. И добавя:<br /> <br /> „Ти можеш да имаш талант, но да нямаш способността да си постоянен и чрез труд да го приведеш в активност и да бъде виден – тоест трябва труд, характер и съдба. Вярвам в съдбата си поне засега!”<br /> <br /> А съдбата й до момента никак не е пестелива откъм интересни ситуации. Отвежда я отвъд Океана – където Ваня живее вече от началото на промените у нас. После я връща обратно в родината й – за да я нареди сред звездите на един от най-успешните сериали в българския тв ефир – „Седем часа разлика”.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/13_Vanq_13.JPG" alt="13_Vanq_13.JPG" align="left" hspace="9" width="300" height="345" />Видяла американската мечта в действие</strong><br /> <br /> Като човек, пропътувал няколко пъти океана, Ваня е видяла в действие какво означава така наречената американска мечта. И е разбрала, че тя не се определя единствено по географски показатели – по-близка е до вътрешната мотивация на човек, „независимо дали развива таланта си тук или на 10 хиляди километра”:<br /> <br /> „Според мен няма италианска, българска или европейска мечта. Мечтата е мечта, ние сме едно, престанете да се делите на българи и американци, ние сме едно, живеем в един глобален свят и това е толкова хубаво”, заявява актрисата.<br /> <strong><br /> Опитът е най-големият й учител</strong><br /> <br /> И макар славата й да я е срещала с най-различни хора, Ваня Цветкова признава днес, че нито за секунда не е допуснала да изгуби посоката. „Най-големият ми учител е опитът. <br /> <br /> Всичко, което изживях досега и там, и тук, натрупа това, което в момента излиза на екрана. И без миналото, през което съм минала, може би нямаше да бъде възможно. То излиза през очите ми, през сърцето ми и се вижда, хората го чувстват. И това е богатство”, категорична е Цветкова.<br /> <br /> В Щатите Ваня буквално е разбрала какво е и 2, и 200. В началото Ваня заедно със съпуга си Павел Дойчев започнала да работи в казино в Лас Вегас. И в продължение на няколко години ставала всяка сутрин в 3, за да ходи на работа: „Ако имах начин да печеля тук добри пари с актьорската професия, щях отдавна да съм се върнала”, споделя тя преди години.<br /> <br /> Но вече е категорична: „Достатъчно, стига ми вече. Постигнах си целта: синът ми порасна и си взе хляба в ръцете. В казиното се печели добре, обаче повече не мога да си представя отново да съм крупие”, финализирала е вече този си период актрисата. Но и добавя за всеки случай, че в живота нищо не се знае и затова човек по-добре да не казва „никога”.<br /> <strong><br /> Не се взема на сериозно</strong><br /> <br /> „Никога не съм се смятала за актриса, не чувствам нито призвание, нито нищо. Просто в момента, в който започна да снимам, усещам, че съм в познати води, че това е нещо, което като че ли мога. Дори със затворени очи знам как да го правя”, откровена е Цветкова. За нея адреналинът е нещо много специално – онова усещане, което поддържа пламъка на интереса, разнообразието, смисъла – постоянно живи.<br /> <br /> „Но никога не съм се вземала на сериозно. Напротив! Толкова години съм живяла като нещо съвсем друго... Обаче няма по-велика професия от актьорството. Който не го е преживял, той не знае!”<br /> <br /> Като малка Ваня била тъжно и потиснато дете. Уязвимо и държащо на разстояние всички около себе си – с леден поглед и дръпнато поведение. И тогава, и сега, най-големите й изисквания са втренчени в нея самата – безмилостна е към себе си. Само когато говори за своя син Павел, студеното в сините й очи се отдръпва и лицето й грейва.<br /> <br /> <strong>Не се оплаква, че е сама<br /> </strong><br /> Актрисата не се оплаква, че е сама, просто търси нови пътища, за да запълни празнините. Неведнъж е признавала, че вярва в науката.<br /> <br /> „Тези, които гледат надълбоко в малкото и нависоко в голямото – един ден те ще намерят откъде започва всичко”, казва Ваня. И не крие колко многобройни са били бариерите, които сама е изградила пред себе си – и които цял живот се опитва да преодолее. Но да замине в Америка и да започне напълно неприсъща за нея работа – това счита за една от най-големите си победи!<br /> <br /> Почувствала, че прекалената амбиция е деструктивна, Цветкова съветва и до днес, че: „Трябва да се научим да си прощаваме, да се радваме на дребните неща и да живеем по-лежерно”.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Превъзпитава чувствата си</strong></span><br /> <br /> Музиката е другото, което разголва душата и емоциите на Ваня Цветкова – затова и не е в ежедневния й списък. Тя има куража да загърби удобния живот на известна актриса в България и да се отправи към неизвестността на Америка. Има волята да превъзпита чувствата си, за да стане част от безличния обслужващ персонал в казиното в Лас Вегас, да устои на бурите на сърцето, на сълзите в очите и да вярва, че пътят пред нея е светъл:<br /> <br /> „Бих искала да има повече толерантност – и това да бъде в сърцето на всеки един завинаги! Толерантността е това, което ни липсва в България. <br /> <br /> Живеейки в две страни, аз виждам каква е разликата, колко по-толерантни са хората навън от хората тук. Просто трябва всеки един от нас да си го постави за цел – малки толерантности всеки ден, крачка по крачка и ще се получи”, разсъждава актрисата.<br /> <br /> <strong>Подготви: Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />