Веселин Маринов: Боли ме от мъжкото предателство!
След всеки мой концерт се прибирам на четири крака от изтощение, изповяда известният изпълнител
След всеки мой концерт се прибирам на четири крака от изтощение, изповяда известният изпълнител
<strong>Популярният певец Веселин Маринов е роден в град Полски Тръмбеш. Има шанса да завърши Българска държавна консерватория през 1983 в естрадния факултет в класа на Петър Димитров и четири години да бъде солист в група “Импулс”. Тогава идва и първият му голям успех с песента по негова музика “Ти не дойде” - Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен и Награда на публиката. През 1986 е отличен с награда на Международния фестивал за млади изпълнители в Тбилиси, СССР. На новоучредения конкурс за млади певци през 1989 печели първата награда. Същата година идва и първото международно признание с Голямата награда на Интервизия в Прага, а през 1994 - Голямата награда в международния конкурс за изпълнители “Златният Орфей +”. Истинската популярност го застига след 1994 с шлагерите на Тончо Русев и Евтим Евтимов, чиято песен “Горчиво вино” е обявена за “Мелодия на годината” в последния тв конкурс през 1995. Няколко поредни години е избиран за “Певец на годината” на наградите на телевизия “Планета”. През 2004 печели трета награда и награда на публиката на фестивала “Пирин фолк - Банско” с “Песен искам”. През годините е получавал още десетки награди. В края на 2005 певецът обяви в предаването «Горещо» с Венета Райкова по Нова тв, че се разделя със съпругата си Мария. От нея той има дъщеря - Йоана. На 10 октомври 2009 г. Веселин Маринов сключи втори брак с дългогодишната си приятелка Цветанка. </strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-33_KIR_2711.jpg" width="300" height="770" align="left" hspace="2" alt="" />На 30 ноември шлагерният изпълнител ще отбележи 35 години на сцена в зала “Арена Армеец”. <br /> <br /> Седмици преди едно от най-важните събития в живота си Веселин Маринова даде уникално интервю за “ШОУ”.<br /> <strong><br /> - 35 години Веселин Маринов на сцена. Как успяхте да се задържите толкова дълго?</strong><br /> - Може да бъдете сигурни, че никога не съм си задавал този въпрос. Не е имало време, както и потребност да го правя. Моето непреодолимо желание винаги е било да работя, да се усъвършенствам, да надживявам проблемите, да знам, че всеки успех е един връх, от който като се изправя - виждам следващия, който трябва да се покори. Израснах в своята професия в други времена, в които нямаше такива мощни издателски къщи, които обсебват изпълнителите със своите договори и ги лишават до голяма степен от възможност за инициативност, свобода на действие, ограничават ги по релсите от посоката, в която те искат да се развиват. Когато се изнижат годините зад гърба ти, един изпълнител научава уроците на живота и най-добре оценява какво трябва да направи в следващата си стъпка. <br /> <br /> <strong>- Какъв беше урокът, който бе даден на вас?<br /> </strong> - Не може да се ограничи всичко в един урок, те са много. По-важното е творецът да може да вижда грешките си, да ги поправя в годините и да не допуска да се повтарят. Това е най-важното качество – да знаеш колко можеш в определен етап от развитието си, реално да преценяваш къде си сгрешил и как да поправиш тези грешки. <br /> <br /> <strong>- Успяхте ли да виждате грешките и да не ги повтаряте?<br /> </strong> - Няма как човек да каже, че не прави грешки на основата на знанията си. Ние, музикантите, сме романтични хора, сантиментални и разсеяни. Всичко това ни помага да правим музика, да бъдем себераздаващи се на сцената, но и допускаме много житейски и професионални грешки по пътя си. Това винаги води до емоции, понякога негативни. Не мога да си представя, че ще бъда безгрешен. <br /> <blockquote><hr /> <div><span style="color: rgb(51, 153, 102);"><em><strong>Няма профил в социалните мрежи</strong></em></span><em><strong><br /> Изпълнителят признава, че има само официален профил в социалните мрежи. «Чувствителен съм, четох различни статии и мнения и затова реших да не ползвам фейсбук. Но си имам секретарка и отговарям на въпроси, получени на моята страница в интернет», признава Веселин Маринов. <br /> </strong></em></div> <hr /> </blockquote><br /> <br /> <strong>- Коя е най-голямата грешка, която сте допуснали?<br /> </strong> - Доверявам се прекалено много на хората, които сметна, че са близо до мен. И затова съм преживял много предателства. <br /> <br /> <strong>- За личния или професионалния си кръг говорите?<br /> </strong> - Не говоря за професионалния. За предателствата в професията човек трябва да е подготвен. Най боли, когато си предаден от най-близките си. Не говоря за жените само или за разводите. Всеки ден се развеждат хора, <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>всеки ден любовта преминава <br /> </strong></span> <br /> в други измерения, които водят до раздели. Най-много ме е боляло от разделите с моите приятели, от мъжкото предателство, което е най-ценното за мен. Не са много хората, на които да се осланям в тежки моменти, но ги имам.<br /> <strong><br /> - Мъже ли са ви разочаровали най-много в живота?</strong><br /> - Разочарованията са идвали и от жени, особено от най-близкия ми семеен кръг. Но това са много лични неща и не бих искал да коментирам. <br /> <strong><br /> - Ако имате възможност да се върнете назад във времето, има ли нещо, което бихте променили в личния си живот ?</strong><br /> - Няма как да го направя, но ако мога, бих искал да съм бил по-смел като по-млад, да събера още малко сила, когато вземам важни решения, когато приемам предложения - също. Сега чувствам, че съм готов, но предложенията намаляват и възможностите да ги реализирам също. <br /> <br /> <strong>- Как Веселин Маринов предлага брак?</strong><br /> - Когато се жених първия път, бяхме прекалено млади. В онези години нямаше и такива традиции за изненади и романтика. Аз съм живял много романтично с жените си, правил съм много подаръци и изненади. Надявам се да правя и още дълги години. По много оригинален начин предложих на втората си съпруга да се омъжи за мен. Начин, който се надявам да остане в спомените на Цветанка завинаги. <br /> <blockquote><hr /> <div><span style="color: rgb(51, 153, 102);"><em><strong>Оставя цял град без ток</strong></em></span><em><strong><br /> През 2012 година празниците в Горна Оряховица вървели с пълна сила, а след концерта на Веселин Маринов напрежението стига връхна точка и токът в града спира за 20 минути. Както местните се шегуват, славният изпълнител спрял тока на всички.</strong></em></div> <hr /> </blockquote> <strong>- Споделяте ли мнението, че професионалният път на даден човек е огледало и на неговия личен? Това, че пеете за любов,отразява ли живота ви?</strong><br /> - Всички пеят за любов – такава, каквато я чувстват. Даже аз пея най-малко от всички, имам много патриотични и социални песни. Толкова, колкото нямат всички останали певци, взети заедно. Друг въпрос, че никой никъде не ги е пускал, тъй като не е патриотично времето, в което живеем. Но както кучето прилича на своя стопанин, така и <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>репертоарът прилича на своя изпълнител </strong></span><br /> <br /> Нашата музика, която изпълняваме, много често е отражение на характера на даден изпълнител. Има и такива, които се водят от модните тенденции и правят това, за да бъдат в крак с модата, да се харесат, но когато го направят и не са искрени, музиката им не се получава добре и отпадат от висшите ешелони в попрището си. Затова съм съгласен, че моята музика, особено литературната основа, поезията, която използвам, е отражение на моя характер.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-Veselin Marinov_Tsvetanka Marinova_Bulfoto10.jpg" width="520" height="396" alt="" /><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Предложил по оригинален начин брак на Цветанка</em></span><strong><br /> <br /> - Следите ли тенденциите в музиката и опитвате ли се да се придържате към тях?</strong><br /> - Не, не се интересувам от това какви са промените, каква музика се налага, защото те не кореспондират с моите желания и стила, който харесвам. Когато аз започнах да формирам музикалните си вкусове, светът слушаше “Абба”, “Бийтълс”, “Дийп Пърпъл” и още десетки страхотни групи, изповядващи рокендрол. Сега светът е различен, а музиката е отражение на него – брутален, безчувствен, липса на романтика и сантименталност в нашите отношения. Всичко стана интерес, парите са определящи дори и в любовта и приятелствата ни. Станахме материалисти, гледаме кой какъв е и тогава го търсим. <br /> <strong><br /> - На какво се дължи всичко това?</strong><br /> - На света, в който живеем. Когато бях младо момче, светът беше различен. През 1989 година отидох в Германия да работя, видях отношения на хората такива, каквито бяха в моя роден град Полски Тръмбеш. Бяха години, в които <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> никой не заключваше вратите си</strong></span> <br /> <br /> не знаехме какво е кражба, хората живееха с ценности, обичаха красотата и вярваха в чудеса. Постепенно светът стана груб, интересчийски, с военни конфликти. Всичко това се отразява и на музиката, дигитализацията, най-вече интернет, който унищожи чувствата. Вече няма пощальони, не чакаш на прозореца писмото. Всичко стана много лесно и прозаично. <br /> <strong><br /> - Липсва ли ви времето, в което сте пращали и сте очаквали писма?</strong><br /> - Разбира се, с всеки ден разбирам колко ми липсват тези отношения. Иска ми се пак да бъда онова момче, което поглежда през прозореца, който е покрит с капки дъжд и гледам чертичката на пощенската кутия, дали случайно не се вижда нещо бяло, което пощальонът да е оставил.<br /> <strong><br /> - Какво най-много чакахте да се появи в тази кутия?</strong><br /> - Писмо от моето момиче, което живееше в Димитровград. <br /> <strong><br /> - Какво пишехте в писмата си? Бяхте ли директен в изказа си, когато става въпрос за чувства?</strong><br /> - Ако си директен, значи си безчувствен. Ако се вълнуваш, ако се притесняваш, то има чувства и няма как да си директен. Винаги увърташ, защото вълнението е голямо от отговора, който очакваш да получиш. Това е <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> красотата на любовта, на самата любовна игра </strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво е мнението ви за изневярата?</strong><br /> - Изневярата е описана в едно стихотворение, което е претворено от Тончо Русев в една от най-великите песни: „Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.“ Изневярата идва, когато нещо липсва, когато нещо не е пълноценно в отношенията и го намираш на друго място. Когато аз съм бил с моите две жени, не съм имал тази потребност, защото съм се чувствал много добре с тях.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-33_Yoana.jpg" width="520" height="376" alt="" /><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Любимата дъщеря Йоана<br /> </em></span><strong><br /> - Въпреки това идва момент, в който всичко изчезва.</strong><br /> - При мен не изчезваше... <br /> <strong><br /> - Вие какво дете бяхте? За какво мечтаехте?</strong><br /> - Който и да попитате над 40-годишна възраст и да не е имал катаклизми в семейството си, ще ви отговори, че детството е прекрасно. Детството е облечено само в очакване, без отговорности. Всичко, което хвърчи, се яде, вярваш във всяка дума, мечтаеш за чудеса и геройство. Затова смятам, че моето детство беше прекрасно, неповторимо. Разликата между вашето и моето детство е в това, че аз израснах във времена, в които имахме много дълга зима. В нашия край тя беше 5-6 месеца, от които четири със сняг. Играехме по цели дни, краката и ръцете ни бяха замръзнали, не учехме със седмици заради голeмия сняг. Може би тогава се е формирала любовта ми към зимните празници. Голяма част от спомените ми са свързани с тези зимни месеци, моят любим сезон е зимата, въпреки че нея вече я няма.<br /> <br /> <strong>- Ако направим паралел с детството на дъщеря ви, какво можем да откроим?</strong><br /> - Детството на моята дъщеря беше свързано с нейния баща, който до голяма степен пресъздаваше чрез игри любовта си към тези ценности. Ние сме ходили на много зимни нощни разходки с нея, много от любовта ми към приказките и разказите, съм пресъздал пред нея. Моето дете имаше прекрасно детство.<br /> <strong><br /> - Добър родител ли бяхте?</strong><br /> - Трябва да попитате дъщеря ми. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Имаме много силна връзка </strong></span><br /> <br /> Намирам смисъл в онова, заради което си струва да живееш – децата, наследството. Чрез децата си виждаме бъдещето. <br /> <strong><br /> - Мечтаете ли сега, какво искате да ви се случи в близко бъдеще?</strong><br /> - Много неща си мечтая за близкото бъдеще. Най-вече са свързани с големия ми концерт на 30 ноември в „Арена Армеец“. Това е едно голямо предизвикателство в моя живот, което искам да стане така, както го сънувам и мечтая. За първи път ще бъда с оркестър и то голям, за първи път ще има десетки други неща. Безкрайно много хора са свързани с този спектакъл, искам да мине добре, залата да се напълни, онова за което се подготвяме, да го направим неповторимо.<br /> <strong><br /> - Как успявате да пълните залите всяка година?</strong><br /> - Обяснявам си го с любовта на хората към музиката, която правя. Със себераздаването, което са запомнили от предишния концерт, на който са били. От това, че моите концерти са спектакли, в които карам хората да забравят за сивотата, в която живеят. В моите концерти винаги има нещо ново и различно, нещо, което ги кара да дойдат отново. Концертите са смисълът на моята работа. 23 концерта имам в зала №1 на НДК, имам 27 албума, от тях 20 само след 1995 година. <br /> <strong><br /> - Какво правите след всеки концерт?</strong><br /> - Прибирам се на четири крака от изтощение в хотела. Отказвам учтиво на моите колеги да отида да хапна с тях, да се повеселя в града, в който сме.<br /> <br /> - Ако сте в София?<br /> - Обикновено концертите приключват с премигване на осветлението и подсказване на хората, че все пак трябва да си тръгнат. Почитателите са толкова много, както и автографите, които раздавам. Обикновено час или два след полунощ си тръгвам от НДК. Имам едно прекрасно преживяване, когато се прибера след концерт в някой град на България, когато съм уморен, когато едва се оправям да си легна - поглеждам се и си казвам, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>и след тази вечер съм победил </strong></span><br /> <br /> Това е много хубаво и прекрасно нещо, което преживявам. Едно от най-хубавите неща, които изживявам в София, е традицията да си купувам по една кока-кола, въпреки че ми е забранено. Винаги след НДК изпивам една кока-кола, защото знам, че през следващата седмица нямам пеене. След това се прибирам, взимам мобилния си телефон и с огромно удоволствие прочитам онези 200 или повече смс-а от хора, които са били на концерта. Това е задължително от много години. <br /> <br /> <blockquote><hr /> <div><span style="color: rgb(51, 153, 102);"><em><strong>Направи химн на МВР</strong></em></span><em><strong><br /> Приятелството между певеца Веселин Маринов и тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов помогна на МВР да се сдобие с химн. Премиерата на «Нашата полиция» бе през 2010 година в зала 1 на НДК. Маринов направил песента след разговор с Цветан Цветанов.<br /> “Ей, изпя толкова песни за армията, една за полицията нямаш, нещо по-различно”, мотивирал го политикът.</strong></em></div> <hr /> <br /> </blockquote><em><strong>Едно интервю на Георги Гюзелов</strong></em><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />