Русин Катански - Катанеца: Кърпите и шапките ми са около 200 на брой
Странникът „архивира” червените си дрехи на червени закачалки, зелените на зелени...
Странникът „архивира” червените си дрехи на червени закачалки, зелените на зелени...
<strong>Може и да сте го срещали този странен за днешното време човек, но Слава Богу, че има и такива. Най-често се движи с колело и екстравагантно вързана на главата си кърпа, подобно на внучката на Златю Бояджиев - галеристката Цена Бояджиева. <br /> Инженер-технолог Русин Катански ще видите на почти всички културни прояви в София и не само в столицата. Прави безброй снимки и клипове от събитията и си ги архивира. Аз видях колекцията му от 70 хиляди снимки от последните 6 години, откакто е във фейсбук, и 600 филмирани събития. <br /> Но в какво е феноменът?<br /> Това е, че Катанеца както го наричат всички, прави копия на снимките и клиповете, които заснема, и ги подарява на хората, винаги безвъзмездно. Аз, поне досега, такъв случай не познавам.</strong><br /> <br /> <strong>- Откъде твоята страст да помагаш безвъзмездно на хора на изкуството?</strong><br /> - Нека започна с малко предисловие. В целия ми живот досега аз нищо не съм хвърлял. Пазя си всички учебници, тетрадки, бележници. Включително и жълъдчета, от които някога правехме човечета. Мило ми е да се разделям, всичко ми е скъпо. Моят дядо, на когото съм кръстен, е бил убит от Народния съд през 1945 година. Баща ми умря млад, той беше конструктор на първия български хладилник „Мраз”. Майка ми бе технолог, основоположник на сладоледопроизводството в завод „Сердика”. Нашето семейство не разполагаше с излишни средства, живеехме натясно, така че за мен стана необходимост да си пазя нещата.<br /> Любовта към изкуството наследих от баба ми Златка. Аз всичко дължа на нея. И за да запазвам преживените емоции от посещенията си на едно или друго културно събитие, аз стриктно ги архивирам. Превърнах се в архивар на културни събития. <br /> За мен писателите, художниците, певците, композиторите, музикантите, са най-високостоящите хора, защото една страна без култура не струва пукната пара. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Да добавя – събирам от първия брой и вашия вестник “ШОУ”</strong></span> <br /> <br /> както и други издания. Имам произведения от 220 класически композитори, както и колекция от 7 хиляди диска от музика и видео. <br /> <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/22-(12).jpg" width="520" height="558" alt="" /><br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>С популярното трио Sentimental Swingers (Деси, Рони и Вера), което филмира от създаването им</em></span><br /> <br /> <strong>- Добре, но от какво живееш? Как връзваш двата края?<br /> </strong>- Имам малко средства от наем. Живея супер скромно, не пуша и не пия, но това, което правя, е моята Работа с главна буква - неплатена, но работя онова, което искам, и от което съм щастлив: да съм сред творци и да общувам с тях. <br /> <br /> <strong>- Колко събития стават в София на месец?<br /> </strong>- Аз успявам да снимам поне 15 събития. Обичам най-вече да ходя в галерия музей „Класика” при Виолета Панайотова, в „Студио 5” и литературен клуб „Перото” в НДК. Има страшно много културни събития, стига човек да иска да ходи. Радвам се, че има връщане към духовното, особено на поетични събития.<br /> <br /> Навремето, още от института в Пловдив, аз бях центърът на цялата културна дейност. И благодарение на това, че направих на една студентска бригада дискотека само с един транзистор „Селена”, бях провъзгласен единодушно за културно-масовик. Започнах да каня поети, музиканти, певци, станах редактор на студентския вестник.<br /> Един ден направихме вечер на поезията на Петя Дубарова. Тя беше починала. Не щеш ли, разбрах, че в съседно до Пловдив село се намира поетът Веселин Андреев, който беше написал вече книгата „Соната за Петя Дубарова”. Идеален повод да го поканя на вечерта. Той веднага се съгласи. И всичко мина прекрасно. На мен ми даваха от института пари да плащам на гостуващите творци. Понечих да му дам предназначените пари, а той реагира остро: <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> <strong>„Това е светотатство - да ми плащате за паметта на поетесата” </strong></span><strong><br /> </strong><br /> Аз се почувствах гузно и дадох обет пред себе си, че един ден ще помагам на хората на изкуството, но никога няма да им взема нито една стотинка.<br /> <br /> Ето заради тази клетва пред себе си, до ден-днешен от никого не съм взимал пари - вече 34 години. От 1982 г., когато стана това събитие, аз съм помагал на творци във всички области на изкуството, абсолютно безвъзмездно. <br /> <br /> <strong>- Разкажи за някои от събитията и хората, които са ти на сърце?<br /> </strong>- Лиана Антонова се нуждаеше от помощ по компютъра си. Така се запознахме и от дума на дума я попитах защо не си издаде електронен запис с някои от песните, записани на живо.<br /> <br /> Тя ми даде нейни касетки със записи от курорта Албена и други песни от старо време. Така песните й видяха бял свят и излезе албумът „ Liana Live” – само за приятели. Стига ми, че тази голяма звезда написа на обложката на албума си: <br /> <br /> “С огромна благодарност към Русин Катански – не само приятел, но без чиято преданост към изкуството, самоотвержени усилия и умения (които с пари не се плащат), този албум нямаше да се появи на бял свят.’’<br /> <br /> Ще ти кажа и за Силви Вартан. През цялото време, когато беше премиерата й на книгата „Дума по дума” във Френския културен институт, аз снимах събитието и хората, които си вземаха автографи. След един час, когато останахме само двама души за автографи, тя се измори и организаторите казаха - дотук. Никакви доводи не признаваха, макар че бях направил поне 150 снимки. Преживях го много тежко, защото аз я обожавам тази българска певица. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Плакал съм на песните й</strong></span><strong> </strong><br /> <br /> На другия ден, след концерта й в НДК, се промъкнах зад сцената и застанах пред гримьорната. Чак в полунощ получих лелеяния автограф. Тя се засмя, защото ме бе запомнила, че снимах във Френския културен институт. Посмяхме се и тя ми се подписа на още две места за компенсация. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/22-(7).JPG" width="520" height="421" alt="" /><br /> <em><span style="color: rgb(153, 51, 0);">Получава лелеяния автограф от прочутата Силви Вартан, зад сцената на зала 1 на НДК</span></em><br /> <br /> С триото „Сентиментъл Суигърс” се познавам от тяхното създаване. Филмирал съм концертите им и станахме приятели с Деси, Рони и Вера. <br /> С бляскавата поп звезда Маги Алексиева - Mey, се запознах, когато тя нямаше още 18 години и пееше в пиано баровете. Още тогава си казах, че я чака бляскаво бъдеще. Тя беше сред финалистите на първия „X-фактор”. Впоследствие се изяви като подгряваща на световните звезди Джеси Джей и Джамирокуай и участва в самостоятелния албум на носителя на две „Грами”-та - Пуджи Бел - барабанист на Prince, Al Jarreau, Chaka Khan. През 2014 г. Маги пътува с него като вокал по време на европейското му турне. Пуджи Бел продуцира албума й, представен у нас. С две думи тя е модерното лице на българския фюжън. Като горещ нейн почитател й архивирам изявите у нас.<br /> <br /> - А тук с бялото сако на кого си на концерт?<br /> - Тук се готвя да отида на една сватба и винаги се обличам в тон със събитието.<br /> <strong><br /> - Виждам, че най-често си или с бомбе или с кърпа на главата. Колко имаш?</strong><br /> - Кърпите и шапките ми са общо около 200 на брой. Винаги ги връзвам с тоалета. Това ми е слабост<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/22-(9).jpg" width="300" height="404" hspace="7" align="right" alt="" />- Е, колко тоалета имаш?</strong><br /> - Както ти обясних, нищо от дрехите си не съм хвърлял досега и броят им нарасна. И тях архивирам. Аз съм архивар на всичко. Архивирам ги даже и по закачалки - например червените дрехи слагам на червени закачалки, зелените на зелени и така.<br /> <strong><br /> - А молците?</strong><br /> - Опазвам си дрехите. Слагам сапуни, те бягат от силната миризма. <br /> <strong><br /> - Ти като специалист по млеката какво кисело мляко би ми препоръчал?</strong><br /> - В което разпознавам българската закваска. Моята препоръка е всички производители да се върнат към българските традиции за правене на кисело мляко. <br /> <hr /> <h1><span style="color: rgb(153, 51, 0);">За едно стихотворение прескочих през нощта прозореца на селската библиотека</span></h1> Клубчето на Столична библиотека бе дълги години център на поетите. Там се правят и много премиери на поетични книги. Един път бях на премиера на Маргарита Петкова. Когато си подадох стихосбирката за автограф, зададох й въпроса, който ме измъчваше от години.<br /> <br /> Госпожо Петкова, вие ли написахте онова прословуто стихотворение с акростих „Долу Тодор Живков”във вестник „Пулс” по соцвремето?<br /> Тя категорично каза, че тогава е била набедена. Не го е писала тя. <br /> <br /> И тогава аз й разказах моите перипетии като студент от Висшия институт по хранително-вкусова промишленост, по издирване на оцелял брой на вестника, за който целият град говореше. Разчу се, че тиражът на „Пулс” е унищожен напълно, но докато се издавала заповедта, камионът на разпространение на печата вече е пътувал за Пловдив. Там е бил спрян, но някои бройки са били вече раздадени. Аз отидох веднага до Градската библиотека и поисках новия брой на „Пулс”. <br /> <br /> Веднага видях как един мъж втренчено ме наблюдаваше и помислих , че дебне за търсачи на иззетия брой. Понеже дядо ми бе убит от Народния съд, се страхувах като всички хора по онова време, че лесно може да те класират за” враг на народа”. Мисълта, че трябва да имам това стихотворение, не ме напускаше. Есента на студентска бригада в Брестовица до Пловдив, си казах, че сигурно в селската библиотека го има „Пулс”. Прескочих през нощта отворения прозорец на селската библиотека и си открих броя, с фенерче най-спокойно и старателно си изрязах стихотворението „Есен” от цикъла „Годишните времена”. Така може би станах единственият му притежател. <br /> <br /> Като разказах всичко това на Маргарита Петкова, тя ме запомни и вече станахме приятели. Ходя редовно да снимам нейни представяния. <br /> <em><strong><br /> Eдно интервю на Савка ЧОЛАКОВА</strong></em><br />