Николина Чакърдъкова се вдъхновява от гоблени
Първия изработила преди 26 години – когато се ражда синът й
Първия изработила преди 26 години – когато се ражда синът й
<strong>Николина Чакърдъкова е от хората, които не робуват на строги суеверия, когато стъпват на сцената. Прекалено земен човек е, разчита предимно на таланта си, а увереността, че ще се справи и без тотеми, отдава на нагласи, привнесени от родителите й. И майката, и бащата на народната певица са израснали с песента. Така са се и запознали – по седенките, където се работело и пеело почти постоянно.</strong> <br /> <br /> „Ние сме три деца. И брат ми, и сестра ми пеят. Аз просто доразвих природния си талант. Пеех в детската градина, после в училищните хорове. Щом започнеше да се подготвя програма, веднага ме включваха – и в хорове, и като солистка. После постъпих в гоцеделчевския ансамбъл за народни песни и танци, при бай Запрю Икономов. Една година бях и в ансамбъл „Пирин”, разказва певицата. Голяма роля за добрата й енергия обаче – не само на сцената, но и извън нея, играят не хороскопи, а... гоблени. Именно те дават на народната певица и късмета, и енергията, с която години наред вдъхновява от сцената.<br /> <br /> „Гоблените ми дават особен заряд. Изработвам ги с огромно удоволствие. Дори когато отивам на концерт някъде, винаги отделям поне по 3-4 часа преди това, за да бродирам.”<br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> Ставала в 5 сутринта, за да шие</strong></span><br /> <br /> В дома на певицата красивите гоблени са поставени в златни рамки – които също са дело на Чакърдъкова. А първият гоблен, който тя изработва – Казанската икона, направила преди цели 26 години – когато ражда сина си. <br /> <br /> „Беше бебе – и докато той спеше, аз шиех гоблени”, припомня си с умиление Чакърдъкова. Тя ставала всяка сутрин в 5 часа – за да изпере бебешките пелени и да изглади – и да има време да шие след това. Сама правела и рамките в стил барок. Страстта й към шиенето се ражда изведнъж, но остава за цял живот.<br /> <br /> „Хване ли те гобленът – няма пускане. Но има и друга теория – че оставиш ли го, после много трудно ще го хванеш отново. Вдъхновението ми дойде от момента, в който се омъжих. Имах собствен етаж, чиито стени бяха празни и пусти. Изглеждаше ми повече като офис. А преди 25 години не съм имала финансовата възможност да си купувам красиви картини – те и тогава, и сега, струват много скъпо.”<br /> Дори и когато тръгвала на турне, певицата не се разделяла с хобито си. Затова и имала изискване – когато купували първата си служебна кола, тя да бъде голяма и широка – за да може да отделя време и там за шиене.<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Съобразява се с тях и когато прави ремонт</strong></span><br /> <br /> Гобленът е център за Николина Чакърдъкова, дори когато прави ремонт вкъщи. „Дори тогава всичко отново се завърта около гоблена. Не просто да направя един ремонт, ей така, пък после да се чудя къде да сложи красивите картини”, споделя чаровната певица.<br /> Над камината в хола си пък тя е отделила място за един много специален гоблен – „Хлебопекарката”. Още щом го видяла, и усетила, че мястото му е именно там. „Когато седнеш до камината и погледнеш гоблена, усещането е, все едно бабата изважда хляба именно от моята камина”, доволна е изпълнителката. Но признава: „Близо пет години не съм шила нов гоблен, но вече съм си харесала един и живот и здраве, когато имам повече време, ще започна да го шия”.<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Не си прави хороскопи</strong></span><br /> <br /> Въпреки че вярва на добрите знаци, които получава по пътя си, народната певица признава, че не е от хората, които си правят хороскопи. Просто защото вярва, че нещата се случват – въпреки нас и информациите, които получаваме.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/13-01.jpg" width="520" height="283" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>У дома – сред красивите си гоблени</em></span><br /> <br /> „Не си правя хороскопи. Вярвам, че нещата зависят преди всичко от нас. Винаги си казвам, че ако нещо има да се случи, то ще стане. Когато човек не е добре, тогава осъзнава, че и дребните нещица са толкова хубави... И започва да цени живота по друг начин. Лично аз изживях някаква метаморфоза. Сега щастието ми е да давам на хората. Цялата тази отрицателна енергия, която премина през мен през последните години, я трансформирам в положителни неща”, признава Чакърдъкова, която на три пъти е била близо до смъртта (имала е перитонит, белодробна емболия и рак. Затова и обича да се шегува, че нейното си го е взела в този живот - и хубавото, и лошото, бел. ред.). И добавя:<br /> <br /> „Ние можем да бъдем богати днес и сега, като се радваме на това, което имаме, защото не можем с вълшебна пръчка да променим света веднага. Животът е много хубав. Осъзнала съм го. Оценявам го всяка минута, всяка секунда. Ние можем да се стремим към по-добро битие, да създаваме по-красиви и по-хубави неща. Най-хубавото, което човек може да прави, е да дава. Аз мога с песни и танци да давам настроение. Друг може да дава любов - към ближния, към децата, родното място, родината, към всичко. Когато човек се научи да дава, тогава наистина разбира, че най-голямото богатство са здравето, силата, мирът и любовта. На това се крепи светът. Тази мисъл ми дава сили да вървя напред и да не мисля за глупости”, споделя още голямата народна певица”.<br /> <em><strong><hr /> <blockquote> <h3><span style="color: rgb(153, 51, 0);">Защо носи малки шапчици на сцената?</span></h3> <div>„Идеята идва от македонското кепе, което се носи от мъжете. В ансамбъла носех кърпа, а когато запях самостоятелно, не се забрадих, но и не се почувствах добре. Така дойде идеята за кепето”, признава с усмивка чаровната певица. И добавя:<br /> „Направихме го по-изискано, по-женско, с накит. То стана мой отличителен знак. Хората се питаха къде има концерт певицата с шапката. Другите ми отличителни знаци са панталонът и танците.”</div> </blockquote><hr /> <br /> Подготви Анелия ПОПОВА</strong></em>