Днес ни гостува легендата на волейбола Димитър Златанов. Великият нападател разбулва доста от шокиращите тайни на своя спорт.
Първо играех баскет
Аз съм от Ихтиман. Висок съм 196. По бащина линия сме едри балканджии. Татко, баба, брат ми, сестра ми - всички.
Започнах с баскетбол. Имах много добър учител по френски. Покрай него научих езика. Преподавателят ме уреди за френски баскетболен отбор. Офертата беше хем да ми плащат, хем да си избера какво да следвам във Франция. Даваха ми и кола.
Но първо трябваше да изкарам казармата.

Волейболист станах случайно
Заиграх като юноша старша възраст в "Ботев" - Ихтиман. Мъжете бяха в "Б" група. Обаче на втората година се отказаха.
Ние ги заместихме в дивизията. С наборите ми се класирахме на средношколски първенства. Влязох в сборния отбор на софийски окръг. Но не ми обърнаха внимание.
На военната комисия ме определиха за метеоролог на летището в Божурище. Примирих се, че няма да бъда спортист. Виждах, че никой не иска да ме забележи. За спортна рота не ставаше и дума.
В ЦСКА отидох случайно. Сам се открих за тях. Един приятел ми каза, че в спортната рота на ЦСКА имало конкурс за таланти. Предложи да отида с него за компания. Той кандидатства с баскетбол, а аз - с волейбол.

Битката беше жестока
И в двата спорта имаше по четири места. Тестваха ни на лека атлетика, гимнастика и волейбол. Изпитите изкарахме 12 души.
Казали, че ще обявят резултатите в три следобед. Но аз не ги чух и си заминах. Получих повиквателна за Божурище.
Но на вратата ми се потропа. Човекът от военното окръжие ми скъса старата повиквателна. И ми даде нова - за спортната рота "Чавдар" на ЦСКА. А приятеля ми баскетболист не го приеха.

В ЦСКА бях дълбока резерва
Там имаше два отбора. Титулярите бяха офицери от първия. А за войниците имаше втори тим. И той играеше в "А" група.
Шефовете забелязаха, че дубльорите започват да бият звездите. Освен това те често отказваха да останат в ЦСКА и подсилваха конкуренцията. Началниците решиха да ни закрият.
Изведнъж в първия състав се събрахме 24 души. Вместо 12! Останах дълбока резерва. Не само че не играех. Не можех да се добера и до топката. Сутрин ни караха под строй на Четвърти километър.
Там за нас нямаше зала. Свободно беше само салончето на щангистите. И от немайкъде почнахме да вдигаме тежести. Правехме коремни преси и лицеви опори. И въртяхме обиколки по пистата. И стана всяко зло за добро. Направих страхотна физическа подготовка.
През зимата образуваха младежки национален отбор и ме поканиха на лагер. А следващата година смениха треньора и попаднах в първия състав. После ме повикаха в "Б" и "А" националния тим.
Изпратиха ме направо на олимпиадата в Мексико.

Направиха ме офицер, без да зная
Там се класирахме шести. Това ни беше максимумът. Игрите бяха късно есента. Щом се върнах, наборите ми се бяха уволнили.
И аз тръгнах да сдавам. Но ротният ми каза: "Какво уволнение? Отивай да си вземеш офицерската униформа. Ти си вече лейтенант."
Имах братовчед - старшина в "Чавдар". И докато бях в Мексико, той ме предложил за офицерски чин. И ме одобрили Така плановете ми да играя баскетбол във Франция отидоха на кино.

На другата година спечелихме КЕШ
През 1969-а ЦСКА помете всичко в Европа. Елиминирахме албанския и полския шампион. На финала победихме "Стяуа".
Тук ги дръннахме с 3:0. Там стана страшно. По нас летяха монети и запалки. Но пак ги бихме с 3:2. Излъгахме ги.
Преди мача румънският треньор дойде да ни шпионира. Нашият го видя. И ни каза да направим театър. Нареди ни със Стойчо Крайчев да посрещаме сервиси. И да бъркаме нарочно.
А ние бяхме най-добрите посрещачи в отбора! Ние гафехме, а Милко Караиванов ни се караше. Румънците се хванаха в капана. Целеха ни точно нас и загубиха. Добри Джуров ни награди 500 лева. С указ. Другите ги направиха заслужили майстори на спорта. А мен - не, защото съм бил много млад. Обаче ми сложиха още една звездичка.
На полуфинала за КЕШ размазахме СК "Лайпциг". Там играеха същите немци, които ни измъкнаха под носа световната титла в София

Нашите съдии и шефове ни издъниха
Знам истината от тогавашния секретар на волейбола Кирил Николов. Той посрещал румънците на гарата. Шефът на делегацията им му казва направо: "Водя ти съдията, който ще свири мача за титлата!"
Шефът се зачуди откъде румънците имат тая информация. Но не предприе нищо. После румънците ни дадоха втори шанс.
Те не ни бяха съперници за титлата. Бореха за трето-четвърто място. Във финалната шесторка трябваше да играят с Полша. Шефът на комшиите пак отишъл при Кирил Николов и му казал: "Тури ваш съдия. Да реши равностойния мач, без скандал. Ние трябва да бием. Не искаме 3:0. Стига ни и 3:2."

Николов назначава български съдия
И му казва, че Румъния трябва да победи
Но нашият се направи на честен. Отговаря, че не може да си плюе на името. И отказа да свири Румъния - Полша! Сложиха друг рефер. Но той закла румънците и те паднаха с 3:2. Комшиите побесняха.
Нашите тикви проиграха и шанса да спечелим титлата предсрочно.
Ние имахме само победи. ГДР-то вървеше с една загуба. Ако паднеха от Япония, печелихме титлата предварително. Японците водеха.
Нашите байрактари знаеха, че при загуба на германците ставаха първи. Но направо подариха мача на ГДР! Попитахме лайсмените как може да са толкова тъпи. А те ни казаха, че не искали една капиталистическа държава да победи социалистическа.

Румънецът ни закла
Настина той ръководи мача за титлата! Свири всичко в наша вреда. Не му пукаше, че сме домакини. Ние пак ставахме световни шампиони. С ГДР се гонехме в геймовете. В петия гейм поведохме с 13:5.
Тогава техният треньор взе прекъсване и им каза: "Всеки отбор в света ще загуби при 5:13. Но вие сте германци и ще победите!"
При наш сервис Каров намери на контра Брунко Илиев. Но той пропусна. А ставаше 14:5! В петия гейм румънецът си затрая за друга наша точка. Обаче турският му помощник се намеси и я отмени.
Публиката във "Фестивална" млъкна. Получихме психически срив и немците ни обърнаха с 16:14.

Руснаците ни поставиха ултиматум да им легнем
Заслужавахме да сме първи. Преди това обърнахме японците по същия начин, по който немците - нас. Праснахме и СССР.
Преди мача шефът на тяхната федерация дойде при нашия секретар Николов и му заяви: "Завтра надо проигравать!"
Но Киро не клекна. Отговаря, че няма да нареди на отбора да не играе. И мачът ще се реши на игрището. Бихме ги сладко. С 3:0.
В края на всеки гейм те ни водеха с 14:10 и 13:9. Но ние ги обръщахме. Така най боли. Руснаците побесняха. И развалиха отношенията.
Седем години ни държаха в абсолютна изолация. Отказваха да играят с нас турнири и приятелски мачове. А на официалните мачове ни спукваха от бой.

В Мюнхен изпуснаха олимпийското злато
За второто място на световното ме направиха заслужил майстор на спорта. След една година ми отнеха званието. Обвиниха ме, че съм участвал в преврата срещу националния треньор Димитър Гигов.
Имахме зъб на ГДР. Решихме да им го върнем в Мюнхен. На олимпиадата и двата отбора отидохме на полуфинал.
Ние играхме с японците. Поведохме ги с 2:0 и 7:3 в третия гейм. И 12:8 в петия. И пак ги изпуснахме! Паднахме с 3:2. Не се изпокарахме.
ГДР отиде на финала, но не оказа съпротива на азиатците. Бяхме в по-добра форма и щяхме да спукаме гедерейците.
В ФРГ съдиите щяха да ги режат тях. Но не можахме да си отмъстим.
Ако играехме с ГДР и Япония по сегашната точкова система, биехме и двата тима. Защото в посрещането и нападението ги превъзхождахме. Щяхме да станем и световни, и олимпийски шампиони!

С Каров ни изкараха предатели и родоотстъпници
После и на европейското, и на световното останахме десети. Треньорът хвърли вината върху нас. Изкараха ни предатели.
Тогава Каров игра три години в Италия. Ние паднахме от тях. И ни обвиниха, че двамата с него сме продали мача. Нямаше такова нещо. С Митко се отказахме от националния отбор. Мен ме извикаха при тогавашния председател на федерацията. Аз му казах: Не приемам, че с Каров сме предатели. Италианците ни надиграха. Не искам да си изтриват ръцете с нас. И се отказах от националния.
На купа "София" бях зрител. Нашите играеха много слабо. При мен дойде треньорът Тодор Пиперков: "Предлагат ми да поема националния и да го класирам за олимпиадата. Казах, че ще се съглася, ако ти се върнеш. Искаш ли да работим заедно?"

В Москва играхме финал
Аз се посъветвах с жената и приех. Класирахме се за игрите. Никой не ни слагаше в сметките. Руснаците се канеха да си връщат на световния и олимпийски шампион Полша, който ги правеше за смях.
Чакаха финал с тях. Обаче ние смачкахме поляците с 3:0. Новият им треньор Платонов не ни мразеше. Беше женен за българка.
Той после си призна, че са чакали на финала поляците. И че не може да играе с нас. Не знае как. Но помнеше, че ЦСКА - София бие ЦСКА - Москва. А двата тима бяха гръбнака на националните си отбори. Ако знаехме, че ги е толкова шубе от нас, щяхме да ги праснем.
Мачът беше равностоен. Направиха им домакински подарък. Руснаците поведоха с 2:0. Ние намалихме на 2:1. Съдията буквално им подари четвъртия гейм. Стигнехме ли до пети, те щяха да се бият сами. Така се гипсираха.

Кариерата си завърших в чужбина
Две години играх в Италия. В " Роди ди капа". Направих ги шампион. Играхме финал за КЕШ. Тогава отивахме в чужбина през една агенция "Интерспорт". Тя ни красеше безбожно. Взимаше ни повечето пари.
Но италианците са мафиоти. Плащаха ни под масата и се оправях. Кариерата си завърших в Осака. От "Спроткомерс" си присвоиха моя трансфер. И поискаха да им дам всичко, което надвишава заплатата на посланика в Токио. Тя беше 1300 долара. А при японците далавери няма. Те ми изплащаха договореното по банков път. Не на ръка.

Аз се разбунтувах
Казах, че бих приел, ако ми плаща България. Но след като парите са на японците, не съм съгласен. Когато се върнах, ме заплашиха, че няма да видя бял свят, ако не им се издължа. И аз им платих.
Но моето мнение за "Спорткомерс" се потвърди. Около 1988-1989 година те откраднаха всички пари, които бяха натрупали от нас!
Класирахме за олимпиадата в Лос Анджелис, но я бойкотирахме. И се отказах на 37. При сегашния волейбол с нуганегу чести почивки щях да се състезавам още десет години!

Поискаха ми рушвет за Христо
Всички се чудят защо синът ми играе за Италия, а не в България. Аз го изградих като треньор на Апенините. Но го доведох тук, за да служи войник. Да играе за ЦСКА и националния. Не ни обърнаха никакво внимание. Подложоха ме на рекет.
Поискаха ми рушвет, за да го вземат в спортната рота на ЦСКА. В клуба на моя живот! Ние се обидихме жестоко.
На другия ден се качихме на самолета и се върнахме в Италия. Христо взе италианско поданство и заигра за тях.

Досие:
- Златанов е 48-ми набор
- Професионален волейбол играе от 1966 до 1983 г.
- Става втори на олимпиада и световно първенство.
- Печели КЕШ с ЦСКА заедно с Каров, Симов, Крайчев, Тренев и Здравко Симеонов.
- Обявяват го за най-добър нападател в света.
- Избиран е в идеалната шесторка на планетата.
- Влиза в залата на волейболната слава.
- 15 години е треньор в Италия.
- Изкарва шестима италиански национали.
- Двама играят за скуадра адзура и сега.
- Това са синът му Христо Златанов и Мастранджало.
- А у нас никой не го търси за работа.
- Нито от ЦСКА, нито от федерацията.
- Твърди, че ръководство на волейбола ни го е приватизирало.
- И че волейболът ни е слаб, но имаме талантливи национали.
- Убеден е, че ако бием Испания, ще се класираме за олимпиадата.