ПОЛОВИТЕ ИНФЕКЦИИ УДРЯТ В... СЪРЦЕТО
Половите инфекции съществуват от Адам и Ева насам. Но през годините, заедно с начина на живот, се променят и възбудителите на заболяванията.
Половите инфекции съществуват от Адам и Ева насам. Но през годините, заедно с начина на живот, се променят и възбудителите на заболяванията.
Когато навремето чумата и холерата са отнемали живота на цели градове и региони, сифилисът е бил прекалено агресивен. Сега обаче господства друга инфекция, уж по-мека, но много възприемчива, внедряваща се незабелязано в човека.
Половите инфекции по принцип не се характеризират с бурно начало, понякога дори въобще не се проявяват симптоми. Дори не се променя нивото на левкоцитите в кръвта. Но патологичните процеси в тъканите се развиват постоянно и с годините сериозно подкопават здравето на човека.
Едно продължително протичащо инфекциозно заболяване отслабва имунитета, нарушава обмяната на веществата и в резултат на това често се стига до доброкачествени, а понякога и злокачествени тумори. Има доста такива случаи в медицинската практика. Най-тревожното е това, че невидимите патогенни агенти живеят в организма с години, не напомнят по никакъв начин за себе си, но в крайна сметка водят до много тежки последствия.
ХЛАМИДИИТЕ СА НАЙ-КОВАРНИ
Инфекциозните болести в половата сфера носят общото наименование полови инфекции.
Хламидиозите са група сродни инфекции, предизвиквани от патогенни вътреклетъчни микроорганизми. Заразяването става най-вече чрез полов контакт или вътреутробно - от майката към плода. Човек не може да изработи имунитет против тази инфекция, затова ще се заразява толкова пъти, колкото контакти осъществява със заразения си партньор.
От една майка-хламидия в клетката се образуват от 500 до 2000 “потомци”. Когато клетката загине, те излизат “на лов”, за да обхванат нови клетки и да се настанят там. Хламидиите се размножават основно в епителните клетки на конюнктивите, бронхите, бронхиолите, белите дробове, пикочните и половите органи. Затова съответно страдат зрението, дихателната и пикочната система. Но тъй като инфекцията се разпространява с потока кръв по целия организъм, тя може да засегне и жлъчните пътища, черния дроб, лимфните възли, ставите, централната нервна система и сърдечносъдовата система.
УРОГЕНИТАЛНАТА ХЛАМИДИОЗА АТАКУВА ВСЕКИ ТРЕТИ
Едно от най-разпространените заболявания в пикочната и половата система е урогениталната хламидиоза. По данни на Световната здравна организация в Европа всяка година се регистрират около 10 милиона, а в САЩ около 5 милиона случаи на заболяване. Хламидиите могат да станат причина за развитие на фиброматозни възли и други предракови болести на матката, а също и за аденом на простатната жлеза и безплодие и при двата пола.
При бременните жени хламидиозата усложнява раждането, а в 50-60 на сто от случаите се заразява и новороденото. А това води до увреждания на вътрешните му органи.
При урогениталната хламидиоза са възможни обостряния. Те се характеризират с немного висока температура, зачервяване лигавицата на устата, очите и влагалището, болки в ставите, появяване на ситни обриви, често уриниране.
Но както споменахме, хламидиозата може да се развие и без никакви симптоми, затова не може да бъде открита и лекувана. А това я превръща в хронична инфекция.
ТРИХОМОНИАЗАТА УДРЯ ПО ПОТЕНТНОСТТА
Друга инфекция, предавана по полов път, е трихомониазата. В света от нея всекидневно се разболяват около 200 милиона човека. Заболяването е много заразно и често води до тежки усложнения като еректилна дисфункция, безплодие, нарушения при бременността и раждането. Дори съществува хипотеза, че трихомонадите са причина за развитие на ракови заболявания.
Този микроорганизъм обитава основно влагалището на жената, а при мъжа - уретрата и простатната жлеза. По този начин предизвиква възпаление на пикочните и половите органи. Не е изключено инфекцията да попадне и в лимфните възли.
Последни изследвания доказват патогенното действие и на други микроорганизми - микоплазмите. Те са паразитни микроорганизми и много добре се маскират в организма на човека. А това пречи на имунната система да ги разпознае. Затова микоплазмените инфекции протичат скрито и безсимптомно. Те могат да предизвикат вагинит, ендометрит, салпингит, спонтанни аборти при жените. При мъжете водят до уретрит, простатит и безплодие. Дори при новородените микоплазмите могат да провокират тежки заболявания като менингит и енцефалит.
ВЪТРЕКЛЕТЪЧНИТЕ ПАРАЗИТИ ЗАСЯГАТ НАЙ-ВЕЧЕ ОТСЛАБНАЛИТЕ ОРГАНИ
Не по-малко опасна за мъжете, жените, а и за плода, е една друга инфекция - уреаплазмозата.
Различните типове патогенни бактерии често се срещат в съчетание, а това, разбира се, утежнява картината на болестта. Уреаплазмите, микоплазмите и хламидиите са вътреклетъчни паразити, които могат да обитават не само живите клетки в организма на човека, но и в другите паразити, например трихомонадите.
Тези паразити не живеят във външна среда, което означава, че заразяването по битов път е почти невъзможно. То се случва основно при полови контакти или вътреутробно. А патологичното огнище може да се развива във всеки орган и това не зависи от характера на заразяване, а най-вече от факта кой орган е по-отслабнал.
ДИЕТАТА И ПРОЧИСТВАНЕТО НА ОРГАНИЗМА СА ЧАСТ ОТ ТЕРАПИЯТА НА УРОГЕНИТАЛНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Важна част на лечението е прочистването на организма и назначаване на подходяща диета. Желателно е болният временно да спре да консумира месо, защото се изисква повече енергия от организма за преработването му. Трябва да се намали и солта.
Като прочистващи процедури може да предприемете клизма с билки, както и употребата на биологичноактивни добавки. Провежда се и локална терапия - промивки на уретрата, на влагалището, бани с лечебни билки и т.н.
В терапията на урогениталните заболявания е много полезно да се приема по-голямо количество шипкова настойка с мед. По този начин ще се изхвърлят по-лесно токсичните вещества от организма.
Шипките са източник на аскорбинова киселина. Но не само. Те притежават силни бактерицидни свойства. Лекуват възпалена стомашна лигавица, помагат за разреждане и изхвърляне на жлъчния сок, както и за намаляване възпалението в жлъчния мехур. Освен това шипковата настойка оказва меко диуретично действие, което води до бързо отделяне на токсините. Така изчезват отоците и се подобрява външният вид.
ЗМИЙСКОТО МЛЯКО Е МНОГО ПОЛЕЗНО В БОРБАТА С БОЛЕСТОТВОРНИТЕ МИКРООРГАНИЗМИ
Тази билка оказва диуретично, слабително, бактерицидно и болкоуспокояващо действие. Тя повишава мускулния тонус и помага за задържане растежа на злокачествените тумори. Затова змийското мляко е много полезно в борбата с болестотворната микрофлора, защото действа като антисептик.
Ето как се приготвя настойка от змийско мляко за промиване на червата: 2 супени лъжици суха билка се залива с един литър вода и сместа ври 2-3 минути. След това се изстудява, добавя се една супена лъжица готварска сол и накрая още около един литър вода. Тази процедура е призната от медицинската практика, защото тя много добре прочиства стените на червата - отмива не само слузта и другите вредни остатъци, но дори премахва полипите. Даже има регистрирани случаи, когато чрез такава процедура намалява растежът на фибром на матката или аденом на простатата.
Внимание!
Всяка болест трябва да се възприема в по-широк, философски план - като предупреждение, като тревожен сигнал за това, че човек е извършил грешки или живее неправилно. Това има непосредствено значение особено към половите инфекции, за които досега говорим.
За да може изцяло да се излекува, човек трябва не само да се справи с патогенните микроорганизми, но и да се стреми към духовно и нравствено здраве.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ЛЕКУВАТ И ДВАМАТА ПАРТНЬОРИ!
Диагностиката на половите инфекции е доста трудна, въпреки че съществуват нови методи на изследване. Единична инфекция може да съществува при много хора, но всички ние сме с различен имунитет, затова не може да се предприеме един стандартен подход на лечение. Затова при провеждане на тепапията се изисква разностранна антибактериална терапия, която се подбира индивидуално. Могат да бъдат назначени и антибиотици.
Лечението би имало успех само тогава, когато се лекуват и двамата партньори, за да се изключи повторно заразяване с полови инфекции. Освен това на болния трябва да се назначат и препарати за повишаване на имунитета.
За да бъде открит и унищожен микроорганизмът, е необходимо първо да се възбуди, да се изкара от “скривалището му” и тогава да се назначи адекватна активна терапия. В противен случай патогенните микроорганизми могат да живеят с години в организма на човека; да се променят; да стават по-агресивни; да приемат такива форми, които дълго време обитават клетките и предизвикват различни патологични състояния. Затова ефективното лечение не се ограничава с един курс. То се провежда дотогава, докато бъде открита патогенната микрофлора.