Набедиха Янчо Таков с кожусите заради баща му!
“Блиц” продължава с разкритията си за живота “зад червената завеса” – в поредица от интервюта с Дамян Дамянов – син на дългогодишния председател на Народното събрание и зам. министър-председател на България Райко Дамянов. Дамян Дамянов-син е израсъл сред червения елит и наблюденията му са, така да се каже – от първа ръка.

- Г-н Дамянов, любопитно ще бъде да разкажете за нашите читатели нещо около бита на червените велможи – къде живееха, откъде пазаруваха, къде се хранеха, какви предпочитания имаха и плащаха ли всичко това...
- Преди Девети септември всички тези членове на Политбюро и ЦК са били нелегални, партизани – били са едни бедни момчета. Първите години след Девети са живеели под наем тук-там. Когато става национализацията през 48-а година обаче, те започват да населяват правителствените вили, които се намират над Княжево, по пътя за Бояна – в участъка между т.нар. Панорамен път, боровата гора отдясно, Беловодски път и на изток вече районът граничеше със самата Бояна. Бояна си беше едно село тогава – нямаше ги тия новите вили. Въпросните вили, в които се населяват партийните другари, са били на богати софиянци.
- Кажете нещо повече за прословутия стол на ЦК в “Рила”...
- В “Рила” можеха да се хранят по списък членове и кандидат-членове на ЦК, семействата им и незадомените им деца. Идваха и бивши членове като Младен Стоянов, който е бил първи секретар на партията преди Девети. Сава Гановски напр. се хранеше всеки ден – и на обед и вечер в годините 70-а, 71-ва и 72-ра. В стола на ЦК имаше “мокър” бюфет, където се продаваха евксиноградски вина и др. отбрани питиета.

Хубавото вино беше 2,30 лв. бутилката.

1,40 лв. струваше по-евтиното вино. 4 лв. беше “Врачанският мискет” и вече най-доброто евксиноградско вино беше 5,10 лв. – това беше най-скъпата цена. Продаваха се отлежали от по 20 години плодови и гроздови ракии... Коняк “Евксиняк” беше най-скъп от алкохолните питиета – 10 лв. беше малката бутилка, червен етикет. А имаше и черен – съвсем отлежал. От 71-ва година, с микробусчета се разнасяше храна и по домовете. Понеже много от тия хора вече бяха и на години, и така – за едно улеснение в домакинството им, се правеше това. През 75-а - 76-а “Рила” го затвориха за ремонт и столът се премести в Чапрашиковата къща – на “Оборище” 21. Любомир Левчев обичаше да идва там. Той беше на върха си тогава. След ремонта столът пак си се върна в “Рила” и функционираше даже малко и след 10 ноември. Закриха го на 21-ви ноември 89-а година с решение на тогава все още съществуващото Политбюро на ЦК на БКП. Принудиха се да го направят заради броженията на улицата. Но продължи да работи на ресторантски начала. Чак към края на 90-а година го дадоха под наем. През 89-а закриха и Правителствения гараж – изобщо започнаха да падат една по една всички екстри.
- Явно с “готвенето” вкъщи не е имало проблеми – жените са били освободени от това. А имаха ли прислужници, гувернантки домакинствата на червените...
- Да, аз самият съм имал гувернантка до навършването на 10-ата си година. Най-големите шефове си имаха гувернантка, която учеше децата им на солфеж, езици и т.н. Отделно

всички членове на Политбюро си имаха домашни помощници и те си бяха на заплата към УБО.

Отделно към всяка една от вилите си имаше градинар.
- А не се ли притесняваха, че при “равенството”, което пропагандираха другарите, тези екстри са “буржоазен предразсъдък”?
- Такъв въпрос не се задаваше.
- Жените видно са били съвсем улеснени в домакинството и е логично да са се вълнували как поне да изглеждат добре. Откъде се обличаха първите дами на соцелита?
- От 51-ва до 63-та година някъде почти всички – не само жените, но и държавните мъже, се обличаха от т.нар. Дипломатически магазин, който се намираше на ъгъла на тогавашната ул. “Московска” и “Паренсов” /сега бул. “Васил Левски/ . Магазинът беше “заперден” и като влезеш вътре, имаше платове, блузи, ризи и т.н. – всичко европейска стока. Имаше дори западни цигари. Към магазина съществуваше и складова база. Това беше, преди да се открие т.нар. Кореком. Съпругите на другарите идваха с коли, мереха дрехи и можеха дори да си поръчват по-модни облекла от чужбина. 63-та и 64-та излезе на мода сп. “Бурда”. А иначе си поръчваха тоалети и в модните къщи “Лада” и “Божур”. ЦНСМ го откриха след 70-а. Отделно имаше шивачи и кроячи, които си работеха само за членовете на Политбюро.
- Хората доста негодуваха за тоя Дипломатически магазин...
- Това се знаеше и след 64-та година се направи магазин в самия район на правителствените вили. Така, като влизаха “Чайките” на отговорните другари в резиденцията, не правеше впечатление на хората. След ремонта на “Рила”, където е в момента “Буда бар”, на “Леге”, се направи още един магазин пак за членове на Политбюро и ЦК. Там съм влизал със Соня Бакиш и Станко Тодоров. В него имаше западни мъжки костюми – можеше да си поръчаш по еталон. Стопански отдел на ЦК движеше тия неща.
- Как се плащаше за всичко това?
- Виж сега, другарите плащаха. Но те плащаха с български левове, по курса на марката или долара за деня. Иначе нямаше нищо безплатно. Храната можеше да не я плащаш веднага, а на кредит, но накрая на месеца се плащаше – идваше сметка.
- Какви бяха цените?
- Ами, през 80-те години в “Рила” кебапчета, кюфтета станаха по 35 стотинки. Наденицата беше по-скъпа – 2,30 лв. Преди това

за Политбюро беше по-евтино – 20 стотинки кебапчето.

В почивните станции също всичко беше без надценка. Когато излезе на мода “Кока кола”-та, една кола струваше 15 стотинки.
- Ходеха ли по ревюта другарките?
- Ходеха, но ревюта имаше много рядко тогава. Някои обаче от по-напредничавите другарки си правеха шопинг-екскурзии. Людмила напр. редовно пазаруваше от чужбина. Тя, като стана през 71-ва зам. - председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, после зам.-председател на Комитета за култура, вече имаше много служебни възможности да пътува. А и да не забравяме, че тя направи специализация в Англия и имаше представа какво е отвъд желязната завеса. Иначе, общо за всички – имаше много командировки до Съветския съюз. Като командировъчни се получаваха рубли. Купуваха се много кожуси, шапки, шалове, кехлибар, чайници, самовари, порцеланови сервизи... Ако им трябваше допълнително валута, другарите и другарките си закупуваха от БНБ.
- Аз, доколкото знам, от един момент нататък половината от заплатите са били във валута...
- Това става с тайно решение на Ноемврийския пленум – 1974-та. А първото решение за намаляване цената на храната за членове на Политбюро е през декември 1962-ра. Отделно съществуваха т.нар. представителни пари. Но баща ми напр. тези пари ги събираше и накрая ги даде за строеж на обществени сгради на село и в Габрово. Това е доказуемо – едната сграда в момента е кметство на с. Гергини. Сигурно е имало и други като баща ми.
- Беше ли мода сред червения елит да се вкарват парите в сметки на Запад?
- До около 63-та не беше актуално. Парите си ги внасяха първо тука – в ДСК, и второ – в банки в Съюза.
- Самият Тодор Живков имал ли е такива сметки?
- Аз мисля, че доколкото е имал пари, всичко е отишло тук за вилата на Жени и за къщата на Владко.

Бай Тошо нямаше отношение към парите като към парични знаци –

да ги събира и т.н., не беше алчен. Аз и друг път съм казвал, че и той, и Мара Малеева винаги са били скромни и на маса.
- Когато Людмила тръгна с тюрбаните и така коренно промени стила си на обличане, имаше ли някаква реакция сред останалите жени от елита?
- Никой не смееше да коментира това. В интерес на истината тя беше номер едно по елегантност. Мара Малеева напр., майка й – нямаше усет към обличането, но имаше изключителен афинитет към бижутата от злато и сребро и направо колекционираше бижута.
- Доста коментари имаше около това, че Людмила се беше показала с някакво колие от тракийското съкровище – ставаше дума за музеен експонат...
- Сега, тук хората не трябва да търсят само женска суета. Людмила беше патриот и по този начин е искала да пропагандира, така да се каже, като лице на нацията, един културен елемент от нашата национална съкровищница. Аз мисля, че не може да бъде обвинявана за това.
- Казвате, че Людмила Живкова е била най-елегантната жена. А коя беше най-неугледната?
- Жената на Енчо Стайков. Тя се носеше така, че човек винаги имаше чувството, че я вижда по пенюар или нощница. А той беше член на Политбюро дълги години, Енчо Стайков - беше много близък с Тодор Живков. Вълка Горанова – жената на Пеко Таков също беше така крива, неугледна. Имаше и други съпруги на членовете на ЦК – много семпли женици. Иначе по-отворените от 60-те нататък вече почнаха да разбират от епилация, от козметика – опитваха се да влязат в крак с положението си. Имаше такива жени и на хора от УБО. В някои отношения УБО имаше по-голям авторитет така и тежест от ДС и съпругите в тия среди се чувстваха друго тесто.
- Клюкареха ли се помежду си жените – коя как изглежда, какво си е купила...
- Всички. Клюките бяха начин на живот – всички обсъждаха всички. Но имаше така, някои по-интересни за обсъждане. Да речем, жената на Митко Григоров беше по-млада и това често беше повод за одумване. От мъжете най-одумван заради суетата си беше Антон Югов. Той беше наистина изключително суетен, невероятно суетен. Вечно обръснат, ухаещ на лосиони... а жена му – тя изглеждаше ужасно горката – беше болна от слонска болест на краката. Югов имаше таланта и как да застава за снимка. От УБО на другарите им се предоставяше възможност да си поръчват каквато козметика искат. Имаше си хора за всичко. Напр. в Министерски съвет имаше един много добър фризьор още от царско време – докъм 65-а година подстригваше и пръскаше обилно с помади и лосиони. Отделно си имаше масажисти, кинезитерапевти и т.н. Цялото подземие на старата Правителствена болница беше физиотерапия. Правеха се масажи. Имаше един голям специалист по масажите – Евгени. Та, при този начин на живот, клюките вирееха много добре. Като прибавим към това и факта, че

всяка от тези вили, които се обитаваха в района на Бояна, се подслушваше,

то непрестанно се появяваха и нови теми за слухове и интриги.
- Каква беше тая история с Янчо Таков и кожусите?
- В тая афера с кожусите беше замесен и синът на Борис Тасков. Хващат ги двамата с Янчо на "Капитан Андреево" с голям брой турски кожуси. Според мен историята се раздуха, за да се ударят бащите. Защото Пеко Таков беше тогава в апогея си. А бай Тошо не обичаше някой да си навирва носа и като забележеше нещо такова, измисляше начин да го удари. И друг път съм казвал – Живков беше стратег и гениален политик – винаги имаше козове срещу евентуалните си съперници.
- А имаше ли отявлени врагини сред другарките?
- Е, имало е, разбира се. Някои от тях се прикриваха зад лицемерен тон, а други бяха на съвсем примитивно ниво. Но имаше напр.

неприкрита неприязън между Кунка – жената на Антон Югов, и Мара Малеева.

Първата дама си имаше кръг от съпруги, които си дружаха с нея – излизаха си, събираха се. Тя беше много харизматична личност, интелектуално много напред! И си имаше така нещо като салон от почитатели. Сега, външният й вид е друго нещо... И Кунка не я обичаше много – може да се е чувствала пренебрегната. Около майка ми напр. , която си беше интелектуалка, също имаше един кръг поети, писатели, художници, композитори. Тя беше и член на управителния съвет на модните списания “Лада” и “Божур”. В нейния кръг бяха Иван Христов, Васил Иванов – художника, Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев – все отбрани интелектуалци.
- А кога възникна “спортната тематика” сред другарите – тенис и др. такива елитарни игри?
- Спортната мода се разви около 58-а - 59-а година. Около 65-а година се построиха навсякъде тенискортове и масово стана мода да се играе тенис. Преди това имаше само тенис на маса – имаше такива маси и в правителствените вили, и в Евксиноград. После вече и по морето, и в Хисаря и Нареченските бани проби тази мода с кортовете. По санаториумите и почивните бази се залагаше много и на водните процедури. На морето пък имаше други екстри. Първата яхта на Тодор Живков правеше разходки около Евксиноград. После се появиха водните колелета – караха ги след инструктаж, имаха охрана и т.н.
- Кога се появи манията за отслабване?
- От 66-а някъде. Модата дойде от Англия – от известната тогава манекенка Туиги. И понеже другарките получаваха западни списания, те бързо се осведомиха за световната мода на по-слабите тела. Това се отрази изключително неблагоприятно върху здравето на Людмила Живкова – за нея беше абсолютно противопоказно да прави изтощителни диети.
- Обличаха ли се през 70-те с клошираните дрехи?
- О, да. Излязоха тогава на мода и дългите коси. Първи тръгнаха дългокоси децата на Борис Велчев – те по принцип модерно се обличаха. И другите модисти сред децата бяха синовете на Иван Пръмов – Климент и Райчин. Янчо Таков също тръгна с дълга коса... Виж, Владо Живков, той никога не е имал дълга коса. И никога не е бил суетен – той поначало не беше показен.
- Коя от жените тръгна първа с панталони?
- Митка Гръбчева – още от 60-те години.
- Как тръгна вълната на алчността сред червения елит?
- Нямаше я през 50-те, слабо се забелязваше през 60-те и вече през 70-те почна да се засилва осезателно. Поначало държавата се замогна тогава.
- Кой беше според вас най-алчният да има всичко?
- Огнян Дойнов.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА