Никой от близките й приятели не знае от кого е родила двамата си сина кинозвездата, прословута красавица и умница.
На журналистите тя казва, че се е обърнала към банка за сперма, където сама избрала донора - доктор по философия, синеок красавец с коефициент на интелигентност 160. “Тя никога не е имала мъж - клюкарстват злите езици. - И изобщо тя предпочита жените”.
Но Джуди е имала мъж...

Кървавият Ромео

Първият пристъп на паника я застига в ранна младост, когато получава поредното писмо от Джон Уорнък Хинкли-младши, предан неин поклонник. Отначало той й праща възторжени комплименти по повод на филма “Таксиджията” и тя дори не подозира, че този кучи син е привързан към нейната героиня - 12-годишна проститутка, до умопомрачение. Тогава тя е на 14 години и не знае много за живота, учи в колеж за свръхнадарени деца. Тъкмо е преживяла тихата си платоническа влюбеност в своя партньор Робърт де Ниро. След много години, когато около Робърт избухва скандал и го обвиняват за връзка с 14-годишна френска проститутка, Джоди горчиво се усмихва. Може би тогава тя самата е трябвало да му разкрие чувствата си?
Сега обаче я преследва Хинкли. Романтичният юноша, както си го представяла тя, изведнъж се превръща в човек с вманиачено съзнание. Писма, позвънявания, заплахи - това продължава няколко години. “Знаеш ли какво ще направя с теб, когато пораснеш? Ще стана твоят първи мъж. Ако не запазиш девствеността си за мен, ще те убия. Ще те нарежа на парченца и ще те изям”. Тя се крие в леглото, стискайки между коленете си телефонната слушалка. Вълни на паника я връхлитат, напрежението расте и освобождаването идва със силния стон на оргазма. Да свършваш от страх - на кого можеш да разкажеш подобно нещо, без да те вземат за луда?
Той я преследва дори в университета, където тя се записва почти тайно и живее под настоящото си име - Алисия Фостър. “Идвам при теб. Ти ме чакаш, нали? Приготви се! Ще се оженя за теб или ще ти прережа гърлото!”
Но през пролетта, когато безумецът изпада в много сериозна криза, стреля по президента Роналд Рейгън. Улучва неговия прессекретар. В писмото, намерено на бюрото му, е написано: “Правя това заради Джоди Фостър. Обичам те, Джоди, и правя това заради теб!”
Тя чува новината по радиото и ужасена изхвърчава в коридора на университета, за да се спаси от неспирния звън в ушите. Но всички наоколо говорят за това. Джоди започва да плаче, а след това я връхлита истеричен кикот. Всички смятат, че се е побъркала.

Мълчанието на агнетата

Защо се съгласява да се снима в този филм, Джоди сама не знае - тя предпочита елитарното кино, а не кървавите психоистории.
“Не можа ли да се облечеш малко по-секси? - пита я агентът й преди срещата с продуцента. - Кой ще поиска да те изяде в такъв вид? Трябва да се вижда, че си сочно парче!”
Кретен! Джоди не смята за нужно да обръща внимание на дрехите си. Когато имаш диплом от Йейлския университет и актьорска кариера, която си започнала като дете, вече не ти се иска да си кинозвезда. Затова напук тя си слага старите джинси и раздърпана блузка, които е носела още като студентка. Тогава е леко напълняла заради прекараните в научната библиотека денонощия, няма грим, косата й е опърпана. Ако им трябва, те просто ще я вземат. Така си мисли тя, но когато се запознава с партньора си, се засрамва от външния си вид.
Антъни Хопкинс може да й бъде баща. Той е тих, спокоен човек, говори малко. Поразително е колко лесно се разбира с него. Най-много от всичко тя обича неговия внимателен поглед. Той е добър и усмихващ се, но в дълбоките му сивосини очи се таи нещо странно. Както разбира по-късно, Хопкинс само преди няколко години се е освободил от алкохолизма си, изходът от който е можел да бъде или психиатрията, или гробището. Но той решително и завинаги оставя пиенето и кариерата му се развива главоломно. Става един от най-уважаваните актьори в Холивуд, но завеяният му поглед си остава същият. “В очите на Хопкинс се таи звяр, който знае, че никога няма да го пуснат на свобода” - казват за него режисьорите. Хопкинс умее да я забавлява, а шегите си изрича с такъв остър тон, че гримьорите и помощниците от техническия персонал не знаят дали се шегува, или говори сериозно. Тя обаче се залива от смях. Джоди, с нейната вечна депресия и съмнения, се оказва като трепереща брезичка редом до силен дъб.
Понякога Джоди се чувства много зле - седи в студиото, гризе си ноктите, чувства как я обзема хроничното отчаяние. Защо, защо е всичко това, за какво е тази безкрайна суета. Поредният пристъп е близо и я връхлита една късна вечер. По една случайност именно Антъни я намира, но Джоди решава, че й се е присънил и започва тихо да плаче:
- Не ме оставяй на него, скрий ме! Ти си добър като баща, ти можеш...
Той вдига Джоди на ръце, слага я да седне свита на коленете му и започва тихо да я люлее. Тя постепенно идва на себе си, но с всеки следващ миг все по-силно се притиска до широката гръд на Хопкинс. За първи път от толкова време не изпитва страх.

Не бой се, аз съм с теб!

Той внимателно я гледа в очите, след това слага силната си ръка на тила й. Тя потръпва, напряга се и го гледа изненадано. Но ръката е уверена и топла, от нея се излъчва поток добра енергия. Джоди затваря очи, чувствайки как той приближава устните си към нея, и се вслушва в усещанията си. Страха го няма. Неговото мълчание я изпълва с такава радост, че тя разтваря ръце и смело ги увива около врата му. И започва да се усмихва.
После те лежат заедно на тясното диванче. Антъни тихо й се извинява, а тя наблюдава движението на устните му и се усмихва като глупаче.
- Не знаех, мъничката ми. Извинявай...
- Няма за какво да ми искаш извинение. Не съм на 15 години, а на 28 и да бъда девствена на моята възраст е неприлично.
- Е, щях да бъда по-внимателен. Боля ли те?
- Сигурно ще прозвучи ужасно, но болката ми хареса най-много от всичко.
- А аз пак съм в ролята на маниак.
Джоди се притиска към него с цялото си тяло.
- Знаеш ли - страстно прошепва тя, притискайки се към бузата му, - когато се окажех насаме с някой мъж, ме сковаваше такъв ужас, че мускулите ми се схващаха и нищо не се получаваше. После въобще престанах да се опитвам. Страхувах се.
- Време е да забравиш за това. Обичай, радвай се, роди си дечица. Те ще бъдат прекрасни. Всичко мина. Нали не се боиш от мен?
- Не.
- Но напразно... Защото сега смятам да те нападна и да те изнасиля.
- Нищо няма да стане с опита ти, защото аз съм съгласна - усмихва се Джоди.
Двамата се разделят като най-добри приятели. Антъни си има семейство. Но първият, който я поздравява за раждането на децата й, е именно Хопкинс.

КАДРИ ОТ ЖИВОТА Й

Алисия Кристиан Фостър (Джоди Фостър) е родена на 19 ноември 1962 г. в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Баща й изоставя семейството с четири деца, когато тя е на три месеца.

През 1980 г. завършва с отличие колежа Lycee Francais в Лос Анджелис, а през 1985 г. - Йейлския университет със степен бакалавър по английска литература.

В киното Джоди започва да се снима още като дете. Първата й значима роля е на проститутката Айрис във филма на Мартин Скорсезе “Таксиджията” (1976), за която е номинирана за “Оскар” в категория “Най-добра поддържаща роля”.

Фостър никога не е учила актьорско майсторство, но става първата актриса, получила два “Оскар”-а, преди да навърши 30 години - за филмите “Подсъдимият” и “Мълчанието на агнетата”.

Джоди е висока 161 см, а мерките й са 86-61-85.

Актрисата има собствена продуцентска компания - Egg Pictures. Самата тя е продуцент и режисьор на няколко филма.

През 1995 г. Джоди е номинирана за “Оскар” за филма “Нел”.

През 1997 г. брат й Бъди издава книгата си “Детството на Фостър”, в която оповестява на света, че сестра му, както между другото и собствената им майка, в интимните си отношения предпочита жените.

Джоди Фостър никога не се е омъжвала. Първия си син Чарлз ражда на 20 юли 1998 г., а втория, Кийт - на 29 септември 2001 г. Смята се, че биологичният им баща е анонимен донор.