“Здравеопазването ни е примитивно”, твърди известният рефер.
Йордан ЖЕЖОВ е роден на 6 януари 1938 г. Вратар. Пазил е за “Левски”, “Академик” София, “Славия”, “Ямбол”, “Сливен” и “Янтра”. Носител на Купата на Съветската армия през 1963, 1964 и 1966 г. През 1970 г. става съдия, а в “А” група свири от 1976 г. Ръководил е над 140 мача. Седем пъти е бил главен съдия на дербито “Левски” - ЦСКА. От 1978 до 1986 г. е международен съдия, носител на Златната значка на ФИФА. Единственият български рефер, ръководил финал от евротурнирите (на 4 май 1983 г. първия финал за Купата на УЕФА “Андерлехт” - “Бенфика” 1:0). Заслужил съдия от 1981 г. Бил е председател на Съдийската комисия на БФС.

- По принцип вратарите често страдат от контузии. Какви травми сте имали, докато бяхте футболист?
- Много тежка контузия бе луксация на лявата ми раменна става.

- Как се случи?
- Направих някакъв плонж. Пипнах топката и гредата. Паднах. Така получих луксацията. Имах чувството, че ръката ми е някъде към корема. Трябваха ми 10-15 минути, за да дойда на себе си. Травмата беше много тежка. Тя даде своите отражения впоследствие.

- Това ли е най-сериозната ви травма?
- Не. Чупил съм малеолуса на левия си крак.

- Как стана?
- На една среща се получи меле. Противников играч ме удари с бутоните си.

- Други контузии?
- Още когато бях вратар на “Академик” (София) в Димитровград ми скъсаха веждата. Белегът още личи. В друг случай останах без 2-3 зъба. В крайна сметка - всеки избира попрището, на което да се изявява. И приема рисковете.

- Какви последствия ви остави вратарството?
- Щом се развали времето, веднага чувствам къде съм падал. Вратарската професия означава следното: на една тренировка да се хвърлиш на земята поне 100 пъти. А това ставаше всеки ден. Професионалният спорт е хубаво нещо. Но последствията са тежки.

- Как сте със здравето днес?
- През 2005 г. случайно отидох на преглед. Сам си бях поставил диагноза междуребрена невралгия. Излезе съвсем друго нещо. В болница “Св. Анна” ми направиха електрокардиограма. Установи се, че имам екстрасистоли. Веднага ме вкараха в интензивното отделение. След една седмица ме оперираха. Поставиха ми три байпаса.

- Кой извърши операцията?
- Проф. Генчо Начев. Направи интервенцията в Пловдив. Докато съм жив, ще му бъда благодарен! Това е голямо светило в кардиохирургията.

- Какъв беше проблемът, за да се стигне до три байпаса?
- Един от артериалните ми съдове бе запушен 99 на сто, другият - 90 на сто, а третият - 80 на сто.
Това може да доведе до смъртен изход - както си седиш, просто да изчезнеш.

- Колко време се възстановявахте?
- Около година. Подложих се на сериозен режим. Бях в Банкя. Спазвах диети. Правех много разходки. Две години след операцията доц. Юлия Джоргова от болница “Св. Екатерина” ми направи коронарография.

- Какво показаха изследванията?
- Че два от байпасите са безупречни. Третият малко е позапушен, но това не оказва никакво влияние.

- Има ли стрес в живота ви?
- Винаги е имало. Получих сърдечносъдови проблеми в резултат на стреса. Във футбола беше същото. Ръководил съм 7 срещи между “Левски” и ЦСКА и 11 пъти съм бил помощник-съдия. В онези времена на трибуната седеше Милко Балев. Вече е покойник, но имам лоши чувства към него. Вредил ми е много пъти, засягал ме е по всякакъв начин. Аз съм един от най-потърпевшите от намесите на Милко Балев. Добре, че съм борчески настроен. Приемам живота като предизвикателство и борба. Борих се много, за да постигна всичко.

- Мислите ли, че Милко Балев има вина за здравословните ви проблеми?
- Частична. Стресовете ми бяха главно от него.

- Пиете ли лекарства?
- Разбира се. Ще ги пия, докато съм жив.

- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- Изключително високи са. Взимам беталокзок, норваск и зокор за холестерола.

- Колко лева давате месечно за лекарства?
- Около 100 с намаленията, които дава Здравната каса. Според мен това го няма никъде по света!
- А ако нямате възможности да си купите лекарствата?

- Тогава съм обречен.
- Какъв процент от месечния си доход давате за медикаменти?

- 20-30 процента.
- Мислите ли, че това е нормално?

- Не!
- На какво ниво е нашето здравеопазване?

- Мисля, че е безкрайно примитивно.
- Как си го обяснявате?

- И футболът, и медицината са отражение на държавното управление. Нямам отговор на въпроса защо лекарствата се облагат с 20 процента ДДС... Какво прави държавата? Взима 20 на сто от тези, които са болни и няма как да се издържат! За мен това е смъкване на кожата от гърба на българина.

- Имате ли мнение за Здравната каса?
- Това, което тя изплаща, е крайно недостатъчно. И лекарите, и пациентите са недоволни от работата на Касата. Къде отиват парите от социалното осигуряване, никому не е ясно
Управниците би трябвало да гледат на нас като на хора, а не като на покорна рая или на гласоподаватели. Ние сме дали своята дан за сътворението на държавата, а не получаваме нищо обратно!

- Имате ли впечатления от нашите болници?
- Болницата в Пловдив на “Пещерско шосе” е на много високо ниво. Различните клиники в “Александровска” болница не приличат на нищо. Останалите здравни заведения в България са потънали в мизерия.

- Спортувате ли?
- Движа се. И на моята възраст карам колело, дори идвам на работа с него, тичам по стълбите.

- В момента спазвате ли диета?
- При моите заболявания се налага да избягвам голямата консумация на меса, особено на свинското. В летния период съм на млечни и динени диети. Но това води до по-голяма употреба на хляб. Стремя се да ям повече плодове. В България спазването на диета е почти невъзможно.

- Защо?
- При тези цени няма как да стане.

- Пушите ли?
- От 35 години насам не пуша. Днес и незапалена цигара не пипам.

- Пиете ли?
- Би следвало да пия по една чаша вино, когато се храня. Дори и докторите ми го препоръчват. Но аз съм малко краен в това отношение. Не пия алкохол.

- Здрав човек ли е българинът?
- Не. Вижте какво дишаме, с какво се храним - и отговорът е готов. Живея в кв. “Стрелбище”. Мисля, че улиците не са метени и не са мити от 10 години насам. А иначе плащаме невероятни данъци. Само бул. “България” е чист, защото е правителствено трасе. Всичко, което се предлага по пазарите, е със съмнително качество. Здравеопазването ни е под всякаква критика. Как да сме здрави?! Не случайно смъртността у нас е най-високата в Европа. А по брой на сърдечно-съдови болести сме на първо място в света.

- Какво е вашето пожелание за читателите на вестник “БЛИЦ”?
- Да живеят разумен, добър живот. Да пазят здравето си. Загубят ли го, с никакви пари не могат да си го купят.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА