ЧРЕВНАТА ИСХЕМИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ЛЕКУВА СПЕШНО!

При около 70 на сто от болните от това заболяване се поставя грешна диагноза

Ис­хе­мия­та, не­за­ви­си­мо къ­де въз­ник­ва, пред­ставл­ява не­дос­та­тъч­ност на кръ­вос­набд­ява­не­то на да­де­на тъ­кан или цял ор­ган. То­ва е със­тоя­ние на на­ру­ше­но дос­тав­яне на кис­ло­род и хра­ни­тел­ни суб­стан­ции към тъ­ка­ни­те и съот­вет­но неа­дек­ват­но из­чис­тва­не на от­пад­ни­те про­дук­ти от тяхна­та кле­тъч­на об­мяна. Ко­га­то то­зи бо­лес­тен про­цес за­сег­не тън­ки­те или де­бе­ли­те чер­ва, се на­ру­ша­ва и тяхно­то нор­мал­но фун­кцио­ни­ра­не.

Ме­зен­те­риал­на­та ис­хе­мия зас­яга най-чес­то тън­ко­то чер­во

Болестта въз­ник­ва, ко­га­то еди­н или по­ве­че кло­но­ве на ме­зен­те­риал­на­та ар­те­рия, която доставя кръв до червата, по някак­ва при­чи­на се стеснят или за­пу­шат. Ко­га­то то­ва се слу­чи, бол­ният из­пит­ва ос­тра ко­рем­на бол­ка. Най-чес­то за­пуш­ва­не­то во­ди до смър­тта (нек­ро­за­та) на та­зи част от чер­во­то, ли­ше­на от кръ­вос­набд­ява­не.

ВЪЗРАСТНИТЕ И ПУШАЧИТЕ СА НАЙ-ЗАСТРАШЕНИ

Ме­зен­те­риал­на­та ис­хе­мия е за­бол­ява­не, кое­то зас­яга най-чес­то хо­ра­та на въз­раст око­ло и над 60 го­ди­ни. Ка­то рис­ко­ви фак­то­ри мо­гат да се по­со­чат тю­тю­но­пу­ше­не­то и ви­со­ки­те ни­ва на хо­лес­те­ро­ла в кръв­та.
При бол­ни с ис­хе­мия на ме­зен­те­риал­ни­те съ­до­ве се ус­та­нов­ява, че те чес­то стра­дат от ге­не­ра­ли­зи­ра­на ате­рос­кле­ро­за. Оби­кно­ве­но при тях се от­кри­ват и дру­ги об­лас­ти с на­ру­ше­но кръ­вос­набд­ява­не (ис­хе­мич­на бо­лест на сър­це­то, мо­зъч­носъ­до­ва бо­лест, не­дос­та­тъч­ност на ар­те­риал­но­то кръ­вос­набд­ява­не на край­ни­ци­те и др.).
Ме­зен­те­риал­на­та ис­хе­мия мо­же да бъ­де ос­тра или хро­нич­на. При хро­нич­на­та бол­ни­те има­т оп­лак­ва­ния в про­дъл­же­ние на срав­ни­тел­но дъ­лъг пе­риод от вре­ме. При ос­три­те фор­ми сим­пто­ми­те се появ­яват из­вед­нъж и кар­ти­на­та се раз­чи­та мно­го по-бър­зо. Хро­нич­на­та ис­хе­мия мо­же да се пре­вър­не в ос­тра, кое­то мо­же да ста­не и не­на­дей­но.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ СИМПТОМИТЕ?

Бол­ни­те с хро­нич­на фор­ма на ме­зен­те­риал­на­та ис­хе­мия има­т бол­ки в ко­ре­ма 15-60 мин. след х­ране­не.
Бол­ка­та мо­же да се поя­ви в коя­то и да е част на ко­ре­ма, но най-чес­то е в гор­на­та част или око­ло пъ­па. Мо­же да про­дъл­жи от 60 до 90 мин., след кое­то да из­чез­не от са­мо се­бе си. За съ­жа­ле­ние, бол­ка­та се появ­ява при всяко след­ва­що хра­не­не. Мно­го хо­ра с ме­зен­те­риал­на ис­хе­мия за­губ­ват от тег­ло­то си, въп­ре­ки че апе­ти­тъ­т е от­но­си­тел­но за­па­зен, за­що­то не ядат за­ра­ди бол­ка­та.
Пон­яко­га сим­пто­ми­те на ме­зен­те­риал­на­та ис­хе­мия мо­гат да бъ­дат мъгл­яви, или мно­го да на­по­доб­яват мно­жес­тво дру­ги ко­рем­ни за­бол­ява­ния. Ето за­що пре­ди да се пос­та­ви та­ка­ва диаг­но­за, ле­карят, ос­вен със су­бек­тив­ни­те ви оп­лак­ва­ния, трябва да раз­по­ла­га с ред дру­ги ла­бо­ра­тор­ни и об­раз­ни из­след­ва­ния. Ос­вен ко­рем­на­та бол­ка и за­гу­ба­та на тег­ло дру­ги сим­пто­ми мо­гат да са:

- диа­рия;
- за­пек;
- га­де­не;
- пов­ръ­ща­не;
- по­ду­ва­не на ко­ре­ма.