Неправилното хранене, тежкият физически труд и инфекциите могат да съсипят бъбреците само за няколко дни
Днес д-р Кос­та­дин КА­РА­ЧО­РОВ от­го­ва­ря на въп­ро­си­те, ко­и­то чи­та­те­ли­те на в. “Док­тор” за­да­ват в пис­ма­та си. Той е уро­лог-хи­рург и ра­бо­ти в Тран­с­пор­т­на бол­ни­ца - Со­фия

- Ос­т­ри­ят пос­т­с­т­реп­то­ко­ков гло­ме­ру­ло­неф­рит е раз­но­вид­ност на гло­ме­ру­ло­неф­ри­ти­те. С как­во се ха­рак­те­ри­зи­ра той?
- Срав­ни­тел­но ря­дък тип гло­ме­ру­ло­неф­рит, кой­то се ха­рак­те­ри­зи­ра с ос­т­ро про­ти­ча­не и в по­ве­че­то слу­чаи с пъл­но оз­д­ра­вя­ва­не на па­ци­ен­ти­те. Най-чес­то за­бо­ля­ва­не­то се про­я­вя­ва след гър­ле­на или кож­на ин­фек­ция, при­чи­не­на от бе­та-хе­мо­ли­тич­ни стреп­то­ко­ки. В пос­лед­ни­те го­ди­ни с ог­ра­ни­ча­ва­не чес­то­та­та на стреп­то­ко­ко­ви­те ин­фек­ции ос­т­ри­ят гло­ме­ру­ло­неф­рит се сре­ща все по-ряд­ко. Бо­ле­ду­ват пре­дим­но мом­че­та на въз­раст меж­ду 5 и 15 го­ди­ни. Ня­кол­ко дни след про­я­ва­та на гър­ле­на или кож­на ин­фек­ция за­поч­ват да се наб­лю­да­ват ти­пич­ни­те про­я­ви на бо­лест­та. Пър­во­на­чал­но нас­тъп­ва ог­ра­ни­ча­ва­не на ури­ни­ра­не­то, ко­е­то е пос­лед­ва­но от мак­рос­коп­с­ка хе­ма­ту­рия, хи­пер­то­ния и по­я­ва­та на ле­ки ото­ци, пре­дим­но по ли­це­то и пръс­ти­те. Ос­т­ри­ят пос­т­с­т­реп­то­ко­ков гло­ме­ру­ло­неф­рит про­ти­ча с т.нар. неф­ри­тен син­д­ром.

Ури­на­та обик­но­ве­но е от ро­зо­ва до ка­фя­ва

Пос­те­пен­но се по­я­вя­ва и те­жест в по­яс­на­та об­ласт двус­т­ран­но, га­де­не, пов­ръ­ща­не, лек суб­феб­ри­ли­тет. Обик­но­ве­но оли­гу­ри­я­та, хе­ма­ту­ри­я­та и ото­ци­те пре­ми­на­ват за ня­кол­ко де­на.
Мно­го по-чес­то от опи­са­на­та кла­си­чес­ка фор­ма се сре­ща суб­к­ли­нич­но про­ти­ча­не - без оли­гу­рия, без хи­пер­то­ния и без мак­рос­коп­с­ка хе­ма­ту­рия - в то­зи слу­чай се наб­лю­да­ват са­мо от­к­ло­не­ния в урин­ни­те по­ка­за­те­ли.От ла­бо­ра­тор­ни­те из­с­лед­ва­ния, ос­вен ус­та­но­вя­ва­не­то на па­то­ло­гич­ни про­ме­ни в ури­на­та и най-чес­то нор­ма­лен кре­а­ти­нин и урея, се наб­лю­да­ва по­ви­ше­ние на ан­ти­те­ла­та, ко­и­то ор­га­низ­мът из­ра­бот­ва спря­мо оп­ре­де­ле­ни струк­ту­ри на стреп­то­ко­ки­те. На­ри­чат се ан­тис­т­реп­то­ли­зи­ни.
Ос­т­ри­ят пос­т­с­т­реп­то­ко­ков гло­ме­ру­ло­неф­рит обик­но­ве­но е са­мо­ог­ра­ни­ча­ва­що се за­бо­ля­ва­не, ко­е­то не во­ди до ус­лож­не­ния. В мно­го ред­ки слу­чаи мо­же да нас­тъ­пи ос­т­ра бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност.
- Как­во ле­че­ние се при­ла­га в те­зи слу­чаи?
- Ле­че­ни­е­то е пре­дим­но сим­п­то­ма­тич­но. Изис­к­ва се бол­ни­ят да е в по­кой, да при­е­ма мал­ко ко­ли­чес­т­во теч­нос­ти и сол. Хра­на­та тряб­ва да е на­пъл­но без­сол­на, а ко­ли­чес­т­во­то на при­е­ти­те теч­нос­ти да не над­х­вър­ля ди­у­ре­за­та от пред­ния ден плюс още 500 мл. Ме­ди­ка­мен­ти­те са: ви­со­ки до­зи мощ­ни ди­у­ре­ти­ци, ка­то фу­ран­т­рил. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва се при­ла­гат и кал­ци­е­ви ан­та­го­нис­ти, ко­и­то пов­ли­я­ват доб­ре ар­те­ри­ал­на­та хи­пер­то­ния. Ако в хо­да на про­ти­ча­не­то на бо­лест­та се до­ка­же и изо­ли­ра стреп­то­ко­ков при­чи­ни­тел, се за­поч­ва ле­че­ние с ан­ти­би­о­ти­ци, ко­е­то обик­но­ве­но про­дъл­жа­ва око­ло 7-10 де­на.

обикновено бол­ни­те оз­д­ра­вя­ват и за­бо­ля­ва­не­то не се пов­та­ря

Гло­ме­ру­ло­неф­ри­тът с ми­ни­мал­ни про­ме­ни е из­к­лю­чи­тел­но чес­то за­бо­ля­ва­не сред де­ца­та. В по-го­ля­ма­та си част гло­ме­ру­ло­неф­ри­ти­те при тях се дъл­жат имен­но на та­зи фор­ма. При въз­рас­т­ни­те то­ва за­бо­ля­ва­не се сре­ща из­к­лю­чи­тел­но ряд­ко - смя­та се, че при тях ек­ви­ва­лент на гло­ме­ру­ло­неф­ри­та с ми­ни­мал­ни из­ме­не­ния е ме­зан­ги­оп­ро­ли­фе­рат­ни­ят гло­ме­ру­ло­неф­рит.
Имен­но та­зи фор­ма гло­ме­рул­но за­бо­ля­ва­не се дъл­жи на фак­та, че всъщ­ност при нор­мал­на свет­лин­на мик­рос­ко­пия ня­ма как­ви­то и да е из­ме­не­ния в гло­ме­ру­ли­те и то­ва мо­же до го­ля­ма сте­пен да заб­лу­ди ле­ка­ря. В дей­с­т­ви­тел­ност оба­че, след при­ла­га­не­то на елек­т­рон­на мик­рос­ко­пия, се ус­та­но­вя­ват ха­рак­тер­ни из­ме­не­ния в об­ласт­та на гло­ме­рул­на­та мем­б­ра­на, ко­е­то слу­жи и за пос­та­вя­не­то на ди­аг­но­за­та.
- Как мо­жем да раз­поз­на­ем за­бо­ля­ва­не­то?
- Гло­ме­ру­ло­неф­ри­тът про­ти­ча с бър­зо нас­тъп­ващ неф­ро­зен син­д­ром - бле­ди ото­ци по гле­зе­ни­те и око­ло очи­те, ко­и­то по­ня­ко­га мо­гат да се ус­лож­нят и с нас­тъп­ва­не­то на плев­рал­ни из­ли­ви и ас­цит. Обик­но­ве­но не се от­к­ри­ват хе­ма­ту­рия и хи­пер­то­ния.
От ла­бо­ра­тор­ни­те из­с­лед­ва­ния пра­ви впе­чат­ле­ние на­ли­чи­е­то на ви­со­ко­се­лек­тив­на про­те­и­ну­рия, т.е. ув­ре­де­ни­те гло­ме­ру­ли про­пус­кат са­мо нис­ко­мо­ле­кул­ни про­те­и­ни, най-чес­то ал­бу­мин, в ури­на­та. В ре­зул­тат на то­ва в кръв­та въз­ник­ва де­фи­цит на ал­бу­мин, ко­е­то обус­ла­вя и на­ли­чи­е­то на ото­чен син­д­ром. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва се наб­лю­да­ва по­ви­ше­на склон­ност към тром­бо­зи и ре­ци­ди­ви­ра­щи бак­те­ри­ал­ни ин­фек­ции.
Ле­че­ни­е­то на за­бо­ля­ва­не­то за­поч­ва с ви­со­ки до­зи кор­ти­кос­те­ро­ид. За съ­жа­ле­ние не­ма­лък про­цент от па­ци­ен­ти­те са ре­зис­тен­т­ни на то­зи вид те­ра­пия. Ето за­що при тях още в на­ча­ло­то на бо­лест­та се за­поч­ва с иму­но­суп­ре­со­ри и ци­тос­та­ти­ци. Съ­щев­ре­мен­но се при­ла­га и сим­п­то­ма­тич­но ле­че­ние и

ряз­ко ог­ра­ни­ча­ва­не на бел­тъч­ния при­ем

За­бо­ля­ва­не­то има хро­нич­но-ре­ци­ди­ви­ращ ход и чес­то на ба­за­та на ин­фек­ция или алер­гия се обос­т­ря. При не­го, за раз­ли­ка от ос­т­рия пос­т­с­т­реп­то­ко­ков гло­ме­ру­ло­неф­рит, не нас­тъп­ва оз­д­ра­вя­ва­не и про­цен­тът на па­ци­ен­тите, раз­ви­ли бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност, е зна­чи­те­лен.
- Как­во се крие зад по­ня­ти­е­то ог­нищ­но-сег­мен­т­на­ гло­ме­рул­на скле­ро­за?
- Ог­нищ­но-сег­мен­т­на­та гло­ме­рул­на скле­ро­за е по­ня­тие, ко­е­то обе­ди­ня­ва ня­кол­ко раз­лич­ни за­бо­ля­ва­ния със сход­на хис­то­ло­гич­на ха­рак­те­рис­ти­ка. Най-чес­то на свет­лин­на ми­крос­ко­пия се наб­лю­да­ва за­ся­га­не на оп­ре­де­ле­ни сег­мен­ти при част от гло­ме­ру­ли­те (ог­нищ­но), ка­то про­ме­ни­те се из­ра­зя­ват в стес­не­ние на съ­до­ви­те лу­ме­ни и пос­те­пен­но втвър­дя­ва­не на съ­до­ва­та сте­на.
Ко­га­то за­бо­ля­ва­не­то е пър­вич­но, обик­но­ве­но произходът му е не­из­вес­тен и сим­п­то­ми­те се вла­де­ят от неф­роз­ния син­д­ром. Вто­рич­на­та ог­нищ­но-сег­мен­т­на гло­ме­рул­на скле­ро­за пред­с­тав­ля­ва нап­ред­нал ста­дий на про­ли­фе­ра­тив­ни­те гло­ме­ру­ло­неф­ри­ти и на вас­ку­ли­ти­те, в ня­кои слу­чаи тя мо­же да се дъл­жи и на ня­кои бъб­реч­ни или из­вън­бъб­реч­ни за­бо­ля­ва­ния (сър­по­вид­нок­ле­тъч­на ане­мия, хе­ро­и­но­ва неф­ро­па­тия и др.).
- Кои хо­ра стра­дат от нея?
- Бо­ле­ду­ват де­ца и въз­рас­т­ни. В хо­да на про­ти­ча­не­то за­бо­ля­ва­не­то мно­го на­по­до­бя­ва сим­п­то­ма­ти­ка­та, ко­я­то се от­к­ри­ва при гло­ме­ру­ло­неф­ри­та с ми­ни­мал­ни про­ме­ни. Тук оба­че, ос­вен на­ли­чи­е­то на ви­со­ко­се­лек­тив­на про­те­и­ну­рия и теж­ки и труд­но под­да­ва­щи се на ле­че­ние ото­ци, се ус­та­но­вя­ват и ар­те­ри­ал­на хи­пер­то­ния, и на­ли­чие на мно­жес­т­во кръв­ни клет­ки в ури­на­та.
- А ле­че­ни­е­то?
- Ле­че­ни­е­то на то­зи вид бъб­реч­но за­бо­ля­ва­не

е из­к­лю­чи­тел­но труд­но

Са­мо 20-30 про­цен­та от па­ци­ен­ти­те с пър­вич­на ог­нищ­но-сег­мен­т­на гло­ме­рул­на скле­ро­за се пов­ли­я­ват от кор­ти­кос­те­ро­ид­но­то ле­че­ние. При ос­та­на­ли­те па­ци­ен­ти се за­поч­ва още в на­ча­ло­то с ци­тос­та­ти­ци, но и то­зи вид те­ра­пия има ма­лък ус­пех. От ед­на стра­на, то­ва се дъл­жи на неф­ро­ток­сич­ност­та на по­ве­че­то пре­па­ра­ти от та­зи гру­па, а от дру­га, на не­пов­ли­я­ва­не със­то­я­ни­е­то на бол­ни­те, не­за­ви­си­мо от ви­со­ки­те до­зи при­ла­га­ни пре­па­ра­ти. Ето за­що и тук на пър­во мяс­то из­ли­за сим­п­то­матичното ле­че­ние, из­ра­зя­ва­що се в ог­ра­ни­ча­ва­не при­е­ма на жи­во­тин­с­ки бел­тъ­ци, маз­ни­ни и гот­вар­с­ка сол. Важ­но е доб­ро­то прос­ле­дя­ва­не и мо­ни­то­ри­ра­не на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не, ка­то за ле­че­ни­е­то на хи­пер­то­нията се пре­по­ръч­ва при­е­мът на АСЕ-ин­хи­би­то­ри.
За съ­жа­ле­ние, ог­нищ­но-сег­мен­т­на­та гло­ме­рул­на скле­ро­за е ре­зис­тен­т­на на ле­че­ние при зна­чи­тел­на част от бол­ни­те и прог­ре­си­ра не­от­к­лон­но към хро­нич­на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност. Тя е при­чи­на за око­ло 20% от всич­ки слу­чаи на тер­ми­нал­на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност в ди­а­лиз­ни­те от­де­ле­ния.
- На­ис­ти­на ли бо­лест­та на Бер­гер, ко­я­то е раз­но­вид­ност на гло­ме­ру­ло­неф­ри­ти­те, е най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­ят вид в Бъл­га­рия?
- То­зи вид гло­ме­рул­но за­бо­ля­ва­не е най-чес­то сре­ща­ният гло­ме­ру­ло­неф­рит. Той е осо­бе­но раз­п­рос­т­ра­нен в Ис­па­ния, Фран­ция, Бъл­га­рия.
Бо­лестта на Бер­гер е с до­ка­за­на нас­лед­с­т­ве­на пред­раз­по­ло­же­ност и фа­мил­ност. От нея бо­ле­ду­ват пре­дим­но де­ца и мла­ди хо­ра.

- Пър­вич­ни­ят гло­ме­ру­ло­неф­рит е с не­яс­на ети­о­ло­гия и па­то­ге­не­за. Пред­по­ла­га се, че ор­га­низ­мът про­из­веж­да па­то­ло­гич­ни ан­ти­те­ла, ко­и­то чер­ни­ят дроб не мо­же да пре­мах­не, и те пос­те­пен­но се нат­руп­ват в ор­га­низ­ма, по-точно в бъб­ре­ци­те.
- Вто­рич­ни­ят гло­ме­ру­ло­неф­рит най-чес­то въз­ник­ва в хо­да на хро­нич­ни ин­фек­ции, бо­лест на Крон, хро­ни­чен ул­це­ро­зен ко­лит, не­оп­лас­тич­ни за­бо­ля­ва­ния.


Кли­нич­но за­бо­ля­ва­не­то про­ти­ча под две фор­ми. Пър­ва­та има дра­ма­ти­чен ход, но прог­но­за­та є е по-доб­ра. Най-чес­то по вре­ме на бак­те­ри­ал­на или ви­рус­на ин­фек­ция на гър­ло­то, чер­ва­та, си­ну­си­те нас­тъп­ва мак­рос­коп­с­ка хе­ма­ту­рия, прид­ру­же­на от те­жест или тъ­па бол­ка в по­яс­на­та об­ласт. Обик­но­ве­но не се наб­лю­да­ва хи­пер­то­ния или оли­гу­рия. Мно­го важ­но е различаването на то­зи вид гло­ме­ру­ло­неф­рит от ос­т­рия пос­т­с­т­реп­то­ко­ков гло­ме­ру­ло­неф­рит. И при два­та нас­тъп­ва ос­т­ро за­поч­на­ла мак­рос­коп­с­ка хе­ма­ту­рия, но при вто­рич­ния тя е по вре­ме на ин­фек­ци­я­та, до­ка­то при ос­т­рия гло­ме­ру­ло­неф­рит е ня­кол­ко де­на (оби­чай­но 7-14 дни) след на­ли­чи­е­то на ня­как­ва ин­фек­ция.
Вто­ра­та фор­ма се от­к­ри­ва слу­чай­но при ди­аг­нос­ти­ци­ра­не на ар­те­ри­ал­на хи­пер­то­ния по друг по­вод. Ла­бо­ра­тор­но­то из­с­лед­ва­не на ури­на­та по­каз­ва на­ли­чие на ле­ка про­те­и­ну­рия и мик­рос­коп­с­ка хе­ма­ту­рия.
- А ле­че­ни­е­то?
- Ле­че­ни­е­то и тук ос­нов­но е с по­мощ­та на кор­ти­кос­те­ро­и­ди и ци­тос­та­ти­ци. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва се осъ­щес­т­вя­ва и ра­ди­кал­но ле­че­ние на ин­фек­ци­оз­ни­те ог­ни­ща в ор­га­низ­ма.
Въп­ре­ки то­ва 20-30 про­цен­та от па­ци­ен­ти­те с то­зи вид гло­ме­ру­ло­неф­рит раз­ви­ват пос­те­пен­но в рам­ки­те на 10-20 го­ди­ни тер­ми­нал­на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност, изис­к­ва­ща ди­а­лиз­но ле­че­ние.
- А кой е вто­ри­ят по чес­то­та гло­ме­ру­ло­неф­рит?
- Мем­б­ра­ноз­ни­ят гло­ме­ру­ло­неф­рит, който е най-чес­та­та при­чи­на за по­я­ва на неф­ро­зен син­д­ром при въз­рас­т­ни­те.
Как­то по­ве­че­то гло­ме­ру­ло­неф­ри­ти, и той е пър­ви­чен и вто­ри­чен. Пър­ва­та фор­ма на за­бо­ля­ва­не­то се от­ли­ча­ва с не­из­вес­т­ния ме­ха­ни­зъм на въз­ник­ва­не. Вто­рич­ни­ят мем­б­ра­но­зен гло­ме­ру­ло­неф­рит мо­же да е ре­зул­тат на раз­лич­ни под­ле­жа­щи за­бо­ля­ва­ния - хе­па­тит В, ту­бер­ку­ло­за, си­фи­лис, СПИН, раз­лич­ни не­оп­лас­тич­ни за­бо­ля­ва­ния, вас­ку­ли­ти,

за­ха­рен ди­а­бет; мо­же да се наб­лю­да­ва вклю­чи­тел­но и след при­е­ма на раз­лич­ни ле­кар­с­т­ва –

нес­те­ро­ид­ни про­ти­во­въз­пал­ител­ни ме­ди­ка­мен­ти, кап­топ­рил, и дру­ги. От­ли­ча­ва­не­то на два­та ви­да мем­б­ра­но­зен гло­ме­ру­ло­неф­рит има из­к­лю­чи­тел­но важ­но зна­че­ние за про­веж­да­не­то на те­ра­пи­я­та, тъй ка­то са­мо та­зи фор­ма, ко­я­то е ре­зул­тат на лу­пу­сен про­цес, се пов­ли­я­ва от при­ла­га­не­то на кор­ти­кос­те­ро­и­ди.
- Как­во е по-осо­бе­но­то то­га­ва при пос­та­вя­не­то на ди­аг­но­за­та?
- Ди­аг­но­за­та на бо­лест­та мо­же да се пос­та­ви един­с­т­ве­но на ба­за­та на пре­циз­но нап­ра­ве­на бъб­реч­на би­оп­сия и ка­чес­т­вен хис­то­ло­ги­чен пре­па­рат. Ус­та­но­вя­ва се об­ра­зу­ва­не­то на ан­ти­те­ла, ко­и­то ата­ку­ват раз­лич­ни час­ти от гло­ме­рул­на­та мем­б­ра­на и во­дят до пос­те­пен­но­то є уде­бе­ля­ва­не.
- Ко­го за­ся­га най-чес­то?
- От пър­ви­чен мем­б­ра­но­зен гло­ме­ру­ло­неф­рит бо­ле­ду­ват пре­дим­но

мъ­же меж­ду 20 и 50-го­диш­на въз­раст и же­ни над 40 г.

На­ча­ло­то на за­бо­ля­ва­не­то е не­до­ло­ви­мо. Пос­те­пен­но се по­я­вя­ват бле­ди ото­ци по дол­ни­те край­ни­ци, ли­це­то. Важ­но е да са от­бе­ле­жи, че тук не се наб­лю­да­ва мак­рос­коп­с­ка хе­ма­ту­рия. Ар­те­ри­ал­на­та хи­пер­то­ния е къ­сен сим­п­том, кой­то нас­тъп­ва с вло­ша­ва­не на бъб­реч­на­та фун­к­ция.
- Ле­че­ни­е­то раз­ли­ча­ва ли се от то­ва на дру­ги­те ви­до­ве?
- Ле­че­ни­е­то включ­ва ком­би­ни­ра­но­то при­ла­га­не на ви­со­ки до­зи кор­ти­кос­те­ро­и­ди, ци­тос­та­ти­ци и иму­но­суп­ре­со­ри. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва се при­ла­гат хе­па­рин или ин­ди­рек­т­ни ан­ти­ко­а­гу­лан­ти с цел про­фи­лак­ти­ка на въз­ник­ва­не­то на евен­ту­а­лен тром­боем­бо­ли­зъм.
Приб­ли­зи­тел­но при ед­на тре­та от па­ци­ен­ти­те с пър­ви­чен мем­б­ра­но­зен гло­ме­ру­ло­неф­рит нас­тъп­ва спон­тан­на ре­ми­сия на неф­роз­ния син­д­ром, при дру­ги - той пер­сис­ти­ра с го­ди­ни, без да во­ди до вло­ша­ва­не на бъб­реч­на­та фун­к­ция, и при ос­та­на­ли­те - во­ди до хро­нич­на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност сред­но за 5-10 го­ди­ни.
- Мем­б­ра­ноп­ро­ли­фе­ра­тив­ни­ят гло­ме­ру­лонеф­рит е след­ва­ща­та раз­но­вид­ност на гло­ме­ру­ло­неф­ри­ти­те. С как­во се ха­рак­те­ри­зи­ра той?
- Мем­б­ра­ноп­ро­ли­фе­ра­тив­ни­ят гло­ме­ру­лонеф­рит се ха­рак­те­ри­зи­ра с пос­те­пен­но за­де­бе­ля­ва­не на гло­ме­рул­на­та сте­на, в ре­зул­тат на ко­е­то нас­тъп­ва ог­ра­ни­ча­ва­не на очис­т­ва­ща­та фун­к­ция на гло­ме­ру­ли­те.
Пър­вич­на­та фор­ма обикновено засяга де­ца, до­ка­то вто­рич­на­та е срав­ни­тел­но по-чес­та. Тя се дъл­жи на ин­фек­ции, ав­то­и­мун­ни за­бо­ля­ва­ния, зло­ка­чес­т­ве­ни бо­лес­ти и дру­ги. По ме­ха­ни­зъм на въз­ник­ва­не има три ви­да мем­б­ра­ноп­ро­ли­фе­ра­тив­ни гло­ме­ру­ло­неф­ри­ти. Пър­ви­ят и тре­ти­ят вид се от­ли­ча­ват по на­ли­чи­е­то на имун­ни ком­п­лек­си в кръв­та, ко­и­то се от­ла­гат по гло­ме­рул­на­та меб­ра­на и во­дят до ней­но­то ув­реж­да­не. Вто­ри­ят вид има по-осо­бен ме­ха­ни­зъм на въз­ник­ва­не - нас­тъп­ва ак­ти­ви­ра­не на имун­на­та сис­те­ма по ал­тер­на­тив­ни пъ­ти­ща, в ре­зул­тат на ко­е­то нас­тъп­ва пос­те­пен­но из­чер­п­ва­не на ня­кои важ­ни имун­ни ком­по­нен­ти, ко­и­то по-къс­но обус­ла­вят и пер­сис­ти­ра­не­то на бо­лест­та. Имен­но по­ра­ди то­ва вто­ри­ят вид мем­б­ра­ноп­ро­ли­фе­ра­ти­вен гло­ме­ру­ло­неф­рит е по-аг­ре­си­вен и 80 про­цен­та от бол­ни­те раз­ви­ват тер­ми­нал­на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност за 5 до 10 го­ди­ни.
Пър­вич­ни­ят мем­б­ра­ноп­ро­ли­фе­ра­ти­вен гло­ме­ру­ло­неф­рит се сре­ща най-чес­то при мла­ди па­ци­ен­ти, ка­то оби­кновено

за­поч­ва след ин­фек­ция на гор­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща

Кли­нич­на­та кар­ти­на се вла­дее от на­ли­чи­е­то и на два­та син­д­ро­ма - неф­ри­тен и неф­ро­зен. Т.е. в ед­ни слу­чаи на пре­ден план из­пък­ва оли­гу­ри­я­та, ар­те­ри­ал­на­та хи­пер­то­ния и хе­ма­ту­ри­я­та, до­ка­то при дру­ги па­ци­ен­ти по-чес­то се наб­лю­да­ва ото­чен син­д­ром с по­ви­шен риск от тром­бо­зи и чес­ти ре­ци­ди­ви­ра­щи ин­фек­ции.
Ста­ва въп­рос за срав­ни­тел­но ряд­ко за­бо­ля­ва­не, ко­е­то има ав­то­и­му­нен ме­ха­ни­зъм на въз­ник­ва­не. То про­ти­ча с кли­нич­на­та кар­ти­на на бър­зоп­рог­ре­си­ращ гло­ме­ру­ло­неф­рит, чес­то (в око­ло 2/3 от слу­ча­и­те) в съ­че­та­ние с бе­лод­роб­ни кръ­во­из­ли­ви.
Най-чес­то за­бо­ля­ва­не­то се сре­ща при хо­ра­та меж­ду 30 и 60 го­ди­ни. То се от­ли­ча­ва с под­чер­та­на фа­мил­ност и ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност.
Обик­но­ве­но бо­лест­та за­поч­ва ос­т­ро, ка­то пър­во нас­тъп­ват бе­лод­роб­ни­те про­я­ви, след ко­е­то се раз­ви­ва кар­ти­на­та на оли­гу­рия и бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност. Бол­ни­те са суб­феб­рил­ни, чес­то не мо­гат да си по­е­мат въз­дух. Имат чес­ти епи­зо­ди от ма­сив­ни кръ­вох­ра­че­ния. Раз­ви­ва се ди­ха­тел­на не­дос­та­тъч­ност, изис­к­ва­ща апа­рат­на вен­ти­ла­ция. Бъб­реч­но­то за­ся­га­не е под фор­ма­та на бър­зо раз­ви­ва­ща се оли­гу­рия, с ар­те­рил­на хи­пер­то­ния, хе­ма­ту­рия, ле­ка или теж­ка про­те­и­ну­рия, в ре­зул­тат на ко­е­то въз­ник­ва бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност.
Бе­лод­роб­ни­те про­я­ви са мно­го теж­ки и мо­гат да бъ­дат фа­тал­ни, но при ов­ла­дя­ва­не на ав­то­и­мун­ния въз­па­ли­те­лен про­цес е въз­мож­но да пре­тър­пят об­рат­но раз­ви­тие. Обик­но­ве­но ле­че­ни­е­то на то­ва гло­ме­рул­но за­бо­ля­ва­не включ­ва мощ­ни до­зи кор­ти­кос­те­ро­и­ди, ци­тос­та­ти­ци и плаз­мо­за­мя­на. Пос­лед­но­то пред­с­тав­ля­ва ме­тод за от­с­т­ра­ня­ва­не на соб­с­т­ве­на плаз­ма с цел ели­ми­нир­не на цир­ку­ли­ра­щи ан­ти­те­ла или имун­ни ком­п­лек­си, а кръв­ни­те клет­ки, за­ед­но с бел­тъч­ни­те мо­ле­ку­ли, се връ­щат в кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то.
- Сис­тем­ни­ят лу­пу­с теж­ко за­бо­ля­ва­не ли е?
- Бо­лест­та на Goodpasture е мно­го теж­ко за­бо­ля­ва­не с ви­со­ка смър­т­ност в ре­зул­тат на бе­лод­роб­ни­те ус­лож­не­ния. Сис­тем­ни­ят лу­пу­с е за­бо­ля­ва­не, ко­е­то чес­то за­ся­га бъб­ре­ци­те.
Лу­пу­сът е теж­ко ав­то­и­мун­но за­бо­ля­ва­не, ко­е­то за­ся­га мал­ки­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве, ка­то во­ди до теж­ки и пер­сис­ти­ра­щи въз­па­ли­тел­ни из­ме­не­ния в тях. По­ра­ди то­ва

лу­пу­сът е бо­лест, ко­я­то об­х­ва­ща вся­ка ед­на част от ор­га­низ­ма

Обик­но­ве­но ней­ни­те най-чес­ти про­я­ви са кож­ни­те фор­ми, ар­т­рит­ни­те оп­лак­ва­ния, ане­мия, плев­ри­ти, пе­ри­кар­ди­ти, за­ся­га­не на нер­в­на­та сис­те­ма и бъб­реч­на па­то­ло­гия. Ди­аг­нос­ти­ци­ра­не­то на бо­лест­та ста­ва с по­мощ­та на спе­ци­ал­ни иму­но­ло­гич­ни из­с­лед­ва­ния, при ко­и­то се тър­си на­ли­чи­е­то на оп­ре­де­ле­ни ан­ти­те­ла. Кли­нич­ни приз­на­ци на бъб­реч­но за­ся­га­не в хо­да на лу­пус­ния про­цес се на­ми­рат в око­ло 50-80 про­цен­та от па­ци­ен­ти­те. В за­ви­си­мост от хис­то­ло­гич­на­та кар­ти­на съ­щес­т­ву­ват шест ос­нов­ни ви­да гло­ме­ру­ло­неф­рит­ни про­я­ви.
При ня­кои от тях на пре­ден план из­пък­ва теж­ка­та про­те­и­ну­рия с въз­ник­ва­не­то на труд­но пов­ли­я­ващ се на ле­че­ние ото­чен син­д­ром; при дру­ги неф­рит­ни­ят син­д­ром взи­ма пре­вес. От­к­ри­ва­не­то на мак­рос­коп­с­ка хе­ма­ту­рия е лош прог­нос­ти­чен бе­лег. Ар­те­ри­ал­на­та хи­пер­то­ния не е за­дъл­жи­те­лен бе­лег, но от­к­ри­ва­не­то є утеж­ня­ва със­то­я­ни­е­то.
- Как се пос­та­вя са­ма­та ди­аг­но­за?
- Как­то и при всич­ки гло­мер­уло­неф­ри­ти, ди­аг­нос­ти­ци­ра­не­то на за­бо­ля­ва­не­то ста­ва с по­мощ­та на бъб­реч­на би­оп­сия. Кор­ти­кос­те­ро­и­ди­те са ме­тод на из­бор при ле­че­ни­е­то на лу­пу­сен гло­ме­ру­ло­неф­рит. В на­ча­ло­то ле­че­ни­е­то за­поч­ва с ви­со­ки до­зи, ко­и­то пос­те­пен­но се на­ма­ля­ват. При не­пов­ли­я­ва­не на със­то­я­ни­е­то се при­ла­гат иму­но­суп­ре­со­ри.
При пра­вил­но и адек­ват­но ле­че­ние в рам­ки­те на 10 го­ди­ни ед­ва 10-20 про­цен­та от па­ци­ен­ти­те с ди­аг­нос­ти­ци­ран лу­пу­сен гло­ме­ру­ло­неф­рит раз­ви­ват кар­ти­на­та на тер­ми­нал­на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност.

Ед­но ин­тер­вю на Ми­ле­на ВА­СИ­ЛЕ­ВА

Още по темата

КРЪВТА В УРИНАТА МОЖЕ ДА Е БЕЛЕГ НА БЪБРЕЧНА ТУБЕРКУЛОЗА

Чу­вал съм за ту­бер­ку­ло­за на бъб­ре­ци­те. Въз­мож­но ли е то­ва и как­во е ле­че­ни­е­то на та­зи стран­на бо­лест?

Ру­са­лин Али­ев, Кър­д­жа­ли

Не е тол­ко­ва стран­на, кол­ко­то си мис­ли­те. Бъб­реч­на­та ту­бер­ку­ло­за обик­но­ве­но е след­с­т­вие от бе­лод­роб­на­та ту­бер­ку­ло­за.
Ту­бер­ку­лоз­ни­те бак­те­рии дос­ти­гат до бъб­ре­ци­те чрез кръв­ния ток. Сим­п­то­ма­ти­ка­та е чес­то ури­ни­ра­не, прид­ру­же­но с бол­ка и на­ли­чие на кръв в ури­на­та. То­ва да­ва въз­мож­ност на ле­ка­ря да пос­та­ви ди­аг­но­за и да про­дъл­жи да тър­си спе­ци­фич­ни­те бе­ле­зи на то­ва за­бо­ля­ва­не. Бъб­реч­на­та ту­бер­ку­ло­за се ди­аг­нос­ти­ци­ра чрез иден­ти­фи­ка­ция на ту­бер­ку­лоз­ния ба­цил в ури­на­та. Ха­рак­тер­на “на­ход­ка” от урог­ра­фи­я­та “под­к­ре­пя” ди­аг­но­за­та. При раз­п­рос­т­ра­не­ние на ту­бер­ку­лоз­на­та ин­фек­ция вър­ху пи­коч­ния ме­хур се от­к­ри­ва ха­рак­тер­на на­ход­ка при цис­тос­коп­с­ко из­с­лед­ва­не, ти­пич­ни из­ме­не­ния нас­тъп­ват и в скро­ту­ма (епи­ди­ди­мит) и прос­та­та­та. При то­ва за­бо­ля­ва­не се про­веж­да спе­ци­фич­но про­ти­во­ту­бер­ку­лоз­но ле­че­ние, ка­то се при­ла­га те­ра­пев­тич­на схе­ма от три ту­бер­ку­лос­та­ти­ка. Ако има зна­чи­тел­но ан­га­жи­ра­не на бъб­ре­ка с дес­т­рук­ция на па­рен­хи­ма, мо­же да се пред­п­ри­е­ме хи­рур­гич­но­то му от­с­т­ра­ня­ва­не. При двус­т­раннно за­ся­га­не за пред­по­чи­та­не е ме­ди­ка­мен­тоз­но­то ле­че­ние.
Но тряб­ва да се знае, че при ту­бер­ку­ло­за­та е по-точ­но да се го­во­ри не за оз­д­ра­вя­ва­не, а за спи­ра­не на ин­фек­ци­оз­ния про­цес (или по-доб­ре за ре­ми­сия) на бо­лест­та. Ако за­бо­ля­ва­не­то е ог­ра­ни­че­но в еди­ния бъб­рек, не­го­во­то от­с­т­ра­ня­ва­не во­ди до ре­ми­сия.

СОЛИТАРНАТА КИСТА ОБИКНОВЕНО НЕ ИЗИСКВА ЛЕЧЕНИЕ

Как­ва е сим­п­то­ма­ти­ка­та при та­ка на­ре­че­на­та со­ли­тар­на кис­та на бъб­ре­ка, как се ле­ку­ва и как­во е ле­че­ни­е­то на по­ли­кис­то­зния бъб­рек?

инж. Ди­ми­тър Ка­ра­ге­ор­ги­ев, Лом

Со­ли­тар­на­та бъб­реч­на кис­та обик­но­ве­но е асим­п­том­на, но по­ня­ко­га е на­ли­це лум­бал­на бол­ка и хе­ма­ту­рия. Ди­аг­нос­ти­ци­ра се чрез ехог­ра­фия. Чес­то ди­аг­но­за­та е съв­сем слу­чай­на и се пос­та­вя при ул­т­раз­ву­ко­во из­с­лед­ва­не на ко­рем­ни ор­га­ни по по­вод на дру­ги оп­лак­ва­ния. Со­ли­тар­на­та кис­та обик­но­ве­но не изис­к­ва ле­че­ние. По­ня­ко­га се на­ла­га опе­ра­тив­но­то є от­с­т­ра­ня­ва­не. Кол­ко­то до по­ли­кис­тозния бъб­рек (по­ли­кис­тозен бъб­рек - нас­лед­с­т­ве­но ав­то­зом­но до­ми­нан­т­но или ав­то­зом­но ре­це­сив­но за­бо­ля­ва­не, ха­рак­те­ри­зи­ра­що се с двус­т­ран­но на­ли­чие на мно­гоб­рой­ни кис­ти, ре­ду­ци­ра­щи фун­к­ци­о­ни­ра­щия бъб­ре­чен па­рен­хим) и за не­го не съ­щес­т­ву­ва спе­ци­фич­но ле­че­ние. При по­я­ва на ус­лож­не­ния от ти­па на ин­фек­ции, об­ра­зу­ва­не на ка­мъ­ни или ко­ли­ко­об­раз­ни бол­ки, се про­веж­да съ­от­вет­но ле­че­ние. Усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то на тран­с­п­лан­та­ци­он­ни­те ме­то­ди поз­во­ля­ва да се по­мог­не на ня­кои от те­зи па­ци­ен­ти.

УРЕМИЯТА СЕ ЛЕКУВА ВСЕ ПО-УСПЕШНО

Ле­ку­ва ли се бо­лест­та уре­мия? И ако мо­же, ва­ши­те кон­сул­тан­ти да да­дат по­ве­че ин­фор­ма­ция за фор­ми­ра­не­то на то­ва за­бо­ля­ва­не.

Ивай­ло Кюр­к­чий­с­ки, Пер­ник

Уре­мия оз­на­ча­ва би­о­хи­мич­ни­ про­ме­ни в кръв­та (със съ­от­вет­на сим­п­то­ма­ти­ка), ко­и­то се наб­лю­да­ват при нап­ред­на­ла бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност, ко­га­то бъб­ре­ци­те ве­че не са в със­то­я­ние да ели­ми­ни­рат от­пад­ни­те про­дук­ти.
Сим­п­то­ми­те са пов­ръ­ща­не, из­по­тя­ва­не, блед­ност, по­ня­ко­га гър­чо­ве и ко­ма. За­бо­ля­ва­не­то се ле­ку­ва, при ус­ло­вие че мо­же да се от­с­т­ра­ни ети­о­ло­гич­ни­ят фак­тор. Нап­ри­мер, ако уре­ми­я­та е ре­зул­тат от за­пуш­ва­не на един уре­тер или на бъб­реч­но­то ле­ген­че, при от­с­т­ра­ня­ва­не на при­чи­на­та на об­с­т­рук­ци­я­та се наб­лю­да­ва пъл­но оз­д­ра­вя­ва­не. Ако оба­че уре­ми­я­та се раз­ви­ва ка­то пос­ле­ден ста­дий при хро­ни­чен гло­ме­ру­ло­неф­рит, тя е тер­ми­на­лен етап при не­об­ра­ти­мо бъб­реч­но за­бо­ля­ва­не. Днес, бла­го­да­ре­ние на ди­а­ли­за­та, прог­но­за­та е зна­чи­тел­но по­доб­ре­на.