Всeки ден, още от 7 часа сутринта, край автогарата в Хасково Полковника започва акция по спасяването на давещите се войничета.
От телефонната кабина, в която отдавна няма апарат, той дава разпореждане за спасители и хеликоптери. И след като не пристигат нито спасителите, нито хеликоптерите, Полковника си го изкарва на опашката от таксиджии пред него: “Ей, педерасти, знаете ли кой съм аз? Удостоен съм с чин полковник с указ на Народното събрание, педерасти такива… Вашта мама…”
Човекът наистина е с чин полковник. Казва се Илия Трендафилов, завършил е Военното училище във Велико Търново и е бивш командир на поделението, от което на 12 декември през 1990 г. в придошлите води на река Върбица се удавиха 10 войничета. Тогава буквално пред очите му потъват тези нещастни момчета и зловещата картина вероятно е размътила съзнанието му. В Хасково отдавна са забравили името му, знаят го само като лудия полковник.
Димитър Асенов, работник от завод “Млада гвардия” в Хасково, е един от участниците в спасителната акция на войничетата. Той е от малцината, които знаят историята на Полковника. Ето какво разказа Асенов специално за “ШОУ”:
Беше страшно, беше много страшно. Водата беше повече от шест метра, а тежките машини бяха по средата. Докараха ни от завода край реката с автобус, за да помагаме при спасяването на тези нещастни момчета. Полковникът ръководеше акцията и тичаше като луд по брега, макар че нищо не можеше да се направи. Имам чувството, че

той полудя, когато видя онова момче.

То не се остави водата да го отнесе, а беше съобразило и се беше вързало с колана си за една по-висока антена, която стърчеше около половин метър над водата. Гледахме от брега как водата подмята като на длан момчето, но не можехме да му помогнем. Полковника се обади в поделението в Пловдив да изпратят веднага хеликоптер, защото едва ли момчето още дълго ще се задържи над водата. Оттам отговориха, че нямат разпореждане от Министерството на отбрана и не могат да разрешат излитането на хеликоптер. Полковника крещеше като луд, обясняваше, че момчето може всеки момент да се изпусне от антената и да се удави. Оттам изключиха радиотелефона. Полковника се хвана за главата и се сви на кълбо на земята.
Видя как водата отвлече войничето,
чиято ръка за кратко се подаваше от водата, а след това изчезна. Мисля, че в този момент офицерът изгуби разсъдъка си…
Вече 18 години всяка сутрин Полковника провежда спасителната акция от тротоара пред автогарата в Хасково. Спира да дава команди само когато някой го почерпи с бутилка бира. Понякога грабва сабята (пластмасова) и тръгва да търси виновните за трагедията. Хората, които го познават, казват, че това се миговете на проблясък в съзнанието му.

Тодорка НИКОЛОВА


ДОСИЕ
В гробищния парк в Кърджали са погребани останки, открити след продължително издирване по течението на река Върбица в продължение на месеци. По тях не е уточнявано на кое от войничетата са, не е правена ДНК експертиза.
Паметник на загиналите момчета, които са на възраст от 18 до 20 години, е изграден край Момчилград на брега на Върбица, близо до мястото, където реката ги погълна. Още един паметник, на който са поставени портретите им, има в бившето поделение, където те са служили.