Перикардитът се проявява с остра, внезапна болка в горната част на гърдите, към шията. Сърцето започва да излиза извън ритъм, болният няма сили да върви, кожата му става сива.
Медиците ни все по-често поставят диагнозите миокардит и перикардит. Заболяването се причинява от вирус, който директно уврежда сърдечния мускул или сърдечната обвивка. Статистиката отбелязва, че през изминалите години много малко хора са боледували от перикардит, но тази година има бум на болни с такава диагноза. Все още специалистите не могат да обяснят на какво се дължи проблемът, но е факт, че заболелите от перикардит се увеличават. Интересен събеседник днес по тази тема е доктор Мария Коларова, кардиолог.

- Доктор Коларова, какво означава понятието пирекардит?
- Перикардът е тъканна торбичка, в която е разположено сърцето. Перикардит е възпалението на перикарда.

- Перикардитните заболявания в последно време зачестяват. Коя е причината?
- Наистина, перикардните заболявания в последно време непрекъснато се увеличават. Една от причините е по-добрата диагностика като компютърна томография и магнитно-ядрен резонанс и др., които ни позволяват да откриваме заболяването при повече пациенти и то навреме.

- Кои са “виновниците”, причиняващи заболяването?
- Причинителите на перикардити могат да бъдат представени в няколко групи:

- инфекциозни - вируси, бактерии, паразити, при сифилис;
- при колагенози - лупус еритематодес, ревматоиден артрит, склеродермия;
- при автоимунни процеси - след друго заболяване напр. инфаркт;
- при заболявания свързани с обмяната на вещества - бъбречна недостатъчност, хипотиреоидизъм, хиперхолестеремия и др.;
- при заболявания на съседни органи - миокардит, белодробни заболявания;
- при тумори;
- при травми;
- вродени аномалии.

- Какво представлява перикардната тампонада и как се лекува?
- Перикардната тампонада е състояние, което затруднява значително работата на сърцето. Представлява набиране на течност между сърдечния мускул и сърдечната торбичка (перикарда). Когато се събере прекалено много течност, сърцето не може да изпълнява ефективно своята функция, защото е притиснато. Налага се спешно лечение - пункция на перикарда, чрез която се изтегля събралата се течност.

- Каква е причината за проявата на острия перикардит?
- При остърия перикардит възпалението на сърдечната торбичка по-често се причинява от вируси. Типична е картината на възпалителния процес, при който се увеличава кръвоснабдяването на засегнатата тъкан и отделянето на течност в околните тъкани, както и навлизането на възпалителни клетки от кръвта във възпалената тъкан.

- Има ли разновидности на острия перикардит?
- Различават се две форми на острия перикардит:

- суха или фибринозна;
- влажна или ексудативна.

- С какво се характеризира всяка от тези форми?
- При сухия перикардит се увеличва производството на фибрин (белтък, който се образува като краен процес на кръвосъсирването), който се отлага върху перикардната обвивка. При влажната форма се образува излив, който се събира в тясното пространство на сърдечната торбичка. Според вида на причинителя цветът на излива е различен, а когато има кръвни примеси, трябва да се има предвид тумор или туберкулоза. Гнойните изливи са типични при бактериите. В повечето случаи острият перикардит се лекува без последствия.

- От какво се оплакват пациентите, заболели от остър перикардит?
- При сухата форма, поради триенето на перикардните листа, болката е доста типична - зад гръдната кост. Тя се засилва при кашлица и при вдишване, а при издишване намалява. При седене с леко прегърбване се чувства облекчение.

- А при влажния перикардит?
- При влажния перикардит оплакванията се определят от излива. Колкото повече нараства, толкова повече са болките при триенето. При по-голям излив се образува застой на кръвта в дясната камера и се наблюдават симптоми, срещани при дясна сърдечна недостатъчност - задух, посиняване на устните, застойни шийни вени, оток на краката, увеличен черен дроб. При по-леките изливи всичко може да премине само с температура и отпадналост. Особено типична при бактериалните възпаления е високата температура с треска.

- Как се диагностицира заболяването?
- При физикален преглед със слушалка може да се чуе типичният шум на триене. ЕКГ-то също дава промени, които често трябва да бъдат разграничени от инфаркта. Понякога тези промени остават и след оздравяването, поради остатъчни белези върху перикарда.
Ехокардиографията или ултразвукавата диагностика помогат да се прецени състоянието на сърдечния мускул, както и движенията на сърдечните стени и клапи, тяхната дебелина. При остър перикардит без излив не се откриват промени в ехокардиографията, за разлика от влажния, който може да се докаже с това изследване. Дали обаче той е серозен, кръвен или гноен може да ни покаже пункцията. Важни са и лабораторните показатели, които доказват възпаление с типичните показатели - ускорена СУЕ, повишаване на белите кръвни телца, и на С-реактивният протеин. Препоръчително е провеждането на туберкулозен тест.

- Как се провежда лечението на болни от перикардит пациенти?
- Лечението на перикардитите зависи от техния причинител. В повечето случаи перикардите са вирусни - коксаки- и ехо-вируси. Нормално в такива случаи се засяга и сърдечният мускул. Важна общоизвестна терапия е почивката на легло. Медикаменти могат да бъдат давани във връзка с болката и против възпалението. Ако болката не премине до 2 дни, се включват кортикостероиди, които имат силно противовъзпалително действие.
Ако перикардният излив е достатъчно голям, че да се отразява на сърдечната дейност, нужно е да се направи пункция, при която течността се извежда навън. Провежда се под ехографски контрол, а самата течност се изследва, за да се определи правилното лечение.
Гнойният перикардит се причинява от бактерии, най-често - стафилококи, стрептококи, хемофилусни бактерии, пхевмококи. Те попадат по кръвен път в сърдечната обвивка, често след нараняване, зъболечение. При такъв вид перикардит задължително се взима пунктат, който се изследва, за да се определят точният причинител и съответният антибиотик. Бактериите все по-често развиват резистентност към антибиотиците, затова ако не се проведе точна терапия, съществува реално риск от смъртоносна инфекция.

- Кога един перкардит се превръща в хроничен?
- В повечето случаи острият перикардит се излекува напълно. Понякога обаче възпалението отново се “възбужда”. Когато това продължи в рамките от 3 до 6 месеца, говорим вече за хроничен перикардит. Разбира се, има варианти това да се случи без предходен остър перикардит.

- Кои са най-честите причини за неговото развитие?
- Най-честите причини за неговото развитие са:

- туберкулоза;
- автоимунни процеси;
- бъбречна недостатъчност;
- тумори;
- колагенози.

- След прекарани такива заболявания хроничният перикардит, който се развива, може ли да се прояви под различни форми?
- Да, и формите са три:

- фибринозен - при тази възпалителна форма се наблюдава по-голямо образуване на фибрин, който е краен продукт на кръвосъсирването;
- перикардит с хроничен възпалителен перикарден излив;
- хроничен констрикивен перикардит, при който има по-голяма продукция на съединителна тъкан, вследствие на която перикардът става с по-твърда консистенция и загубва еластичността си.

- Какви са последствията и оплакванията?
- В медицината едно от усложненията свързано с хроничния перикардит, е т.нар. “Concretio pericardii”, което означава срастване на перикарда със сърцето. При тези случаи могат да се наблюдават тежки нарушения на сърдечната функция, свързани със сърдечна недостатъчност, застойни бъбреци, ниско налягане (хипотония) и отоци на ръцете.

- Какво разбирате под “Accretio pericardii”?
- Като “Accretio pericardii” се описва срастването на сърдечната обвивка в средното гръдно просранство (медиастинум) с гръдната кост, диафрагмата или левия бял дроб. С ограничаване движенията на сърцето, вследствие на срастванията, контракцията на сърцето, която нормално се изследва в петото междуребрено пространство, намалява или изчезва. Поради притискането на големите съдове се появява т.нар. парадоксален пулс. Нормално пулсът при вдишване се намалява с максимум 5 mmHg. При парадоксалния той обаче е намален с 10 mmHg.

- Как се поставя диагнозата и каква е терапията при хроничния перикардит?
- Дигнозата при хроничния перикардит се поставя както при острия. Терапията включва основно кортикостероиди, които имат противовъзпалително действие. При повторни изливи понякога е нужно да се отстрани оперативно част от перикарда, за да може да се освободи сърцето от срастване към друг орган. При неуспех в терапията понякога се стига и до цялостно премахване на перикарда (перикардектомия).

Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА