Се­мей­на­та при­ро­да на цял ред бо­лес­ти е би­ла из­вес­т­на дос­та от­дав­на. Но ед­ва в пос­лед­но вре­ме, бла­го­да­ре­ние на ус­пе­хи­те на ге­не­ти­ци­те и из­с­лед­ва­ни­я­та за вза­и­мов­ръз­ка­та на нас­лед­с­т­ве­ност­та и за­бо­ля­ва­ни­я­та на чо­ве­ка, то­ва ста­на на­уч­но до­ка­зан факт.
Всеки от нас прилича на ро­ди­те­ли­ те си не са­мо по вън­шен вид и чер­ти на ха­рак­те­ра. Понякога, за съжаление, по­лу­ча­ва­ме в нас­лед­с­т­во и бо­лес­ти­те, от ко­и­то са стра­да­ли на­ши­те близ­ки. В ме­ди­ци­на­та то­ва яв­ле­ние се на­ри­ча ге­не­тич­на (нас­лед­с­т­ве­на) пред­раз­по­ло­же­ност към оп­ре­де­ле­ни за­бо­ля­ва­ния.
Как­во пред­с­тав­ля­ва нас­лед­с­т­ве­на­та пред­раз­по­ло­же­ност към бо­лес­ти­те? Смя­та се, че тя е ре­зул­тат от вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то на неб­ла­гоп­ри­ят­на­та ком­би­на­ция на ге­ните, със­та­вя­щи фо­на на нас­лед­с­т­ве­на­та податливост към ед­на или дру­га бо­лест, и оп­ре­де­ле­ни про­во­ки­ра­щи фак­то­ри на окол­на­та сре­да.
Специалистите твърдят, че ня­ма хо­ра с аб­со­лют­на пред­раз­по­ло­же­ност към ед­но или дру­го за­бо­ля­ва­не. Как­то, впро­чем, ня­ма и та­ки­ва хо­ра, ко­и­то да са напълно застраховани от дадена бо­лест.
Ня­как­ва пред­раз­по­ло­же­ност към бо­лес­ти има аб­со­лют­но при всич­ки. Раз­ли­ка­та е в броя на ге­ни­те на пред­раз­по­ло­же­ност. Но точ­ни­ят брой на те­зи ге­ни е не­из­вес­тен както за което и да е кон­к­рет­но за­бо­ля­ва­не, така и за от­дел­но взет бо­лен.
Ес­тес­т­ве­но, че най-чес­то за­бо­ля­ва­не­то се про­я­вя­ва при хо­ра с голяма нас­лед­с­т­ве­на пред­раз­по­ло­же­ност, ко­е­то оз­на­ча­ва на­ли­чие на по-ви­со­ко ни­во на ге­не­тич­ни рис­ко­ви фак­то­ри. Раз­би­ра се, хо­ра­та с нис­ка нас­лед­с­т­ве­на пред­раз­по­ло­же­ност съ­що се раз­бо­ля­ват, но по-ряд­ко, и обисновено по­ра­ди неб­ла­гоп­ри­ят­ни въз­дей­с­т­вия на вън­ш­на­та сре­да.

Мо­же ли да се прог­но­зи­ра нас­лед­с­т­ве­на­та пред­раз­по­ло­же­ност?


Да, на­пъл­но е въз­мож­но да се със­та­ви те­о­ре­тич­но обос­но­ва­на прог­но­за на нас­лед­с­т­ве­на­та податливост към ед­но или дру­го за­бо­ля­ва­не. Мо­же­те да оце­ни­те си­ту­а­ци­я­та по-обек­тив­но, ако от­го­во­ри­те на въп­ро­си­те на пред­ла­га­ния тест и сис­те­ма­ти­зи­ра­те ин­фор­ма­ци­я­та за бо­лес­ти­те на сво­и­те род­ни­ни. То­ва ще ви по­мог­не нав­ре­ме да взе­ме­те не­об­хо­ди­ми­те мер­ки и да на­ма­ли­те рис­ка от раз­ви­ти­е­то на ед­но или дру­го за­бо­ля­ва­не. Ес­тес­т­ве­но, пос­лед­на­та ду­ма имат спе­ци­а­лис­ти­те. Са­мо ле­ка­рят мо­же да ка­же към как­во сте пред­раз­по­ло­же­ни в ед­на или дру­га сте­пен, тряб­ва ли вед­на­га да за­поч­не­те ле­че­ние, или мо­же­те да се раз­ми­не­те са­мо с про­фи­лак­тич­ни мер­ки. Но пър­ви­те из­во­ди, най-об­щи­те, мо­же­те да нап­ра­ви­те и са­ми.
На въп­ро­си­те на тес­та от­го­ва­ряй­те са­мо с “да” или “не”.

1.Има ли сред близ­ки­те ви слу­чаи на он­ко­ло­гич­ни за­бо­ля­ва­ния?
2.Пос­та­вя­на ли е на ня­кой от ро­ди­те­ли­те ви ди­аг­но­за­та ос­те­о­по­ро­за?
3.Бо­ле­ду­вал ли е ня­кой от род­ни­ни­те ви от за­ха­рен ди­а­бет?
4.Сред близ­ки­те ви на въз­раст под 55 го­ди­ни (за мъ­же­те) и 65 го­ди­ни (за же­ни­те) има­ло ли е слу­чаи на ин­фаркт на ми­о­кар­да?
5.Пре­ка­рал ли е ня­кой от близ­ки­те ви ин­султ?
6.Бо­ле­ду­вал ли е еди­ни­ят или два­ма­та ви ро­ди­те­ли от за­бо­ля­ва­ния на съ­до­ве­те на кра­ка­та?
7.Има ли къ­сог­ле­ди в се­мей­с­т­во­то ви?
8.Бо­ле­ду­ва­ли ли са ро­ди­те­ли­те ви от хи­пер­то­ния в мла­да въз­раст?
9.Бо­ле­ду­ва­ла ли е май­ка ви от пи­е­ло­неф­рит?
10.Ро­ди­те­ли­те ви има­ли ли са миг­ре­ноз­ни прис­тъ­пи?
11.Бо­ле­ду­вал ли е еди­ни­ят или два­ма­та ро­ди­те­ли от алер­гич­ни за­бо­ля­ва­ния?
12.Има ли в се­мей­с­т­во­то ви слу­чаи на за­бо­ля­ва­ния от яз­ва на сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка?

КАК­ВО ОЗ­НА­ЧА­ВАТ ОТ­ГО­ВО­РИ­ТЕ


От­го­вор на пър­вия въп­рос:

При по­ло­жи­те­лен от­го­вор на 1-вия въп­рос има­те ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност към он­ко­ло­гич­ни за­бо­ля­ва­ния. До­ри еди­ни­чен слу­чай на рак в се­мей­с­т­во­то за ли­ца, ге­не­тич­но свър­за­ни с бол­ния, мо­же да уд­вои рис­ка от об­ра­зу­ва­не на зло­ка­чес­т­вен ту­мор.
Нас­лед­с­т­ве­на­та пред­раз­по­ло­же­ност се наб­лю­да­ва в слу­ча­и­те на зло­ка­чес­т­ве­ни ту­мо­ри на млеч­на­та жле­за, де­бе­ло­то чер­во, сто­ма­ха, яй­ч­ни­ци­те, мат­ка­та, а съ­що при лим­фог­ра­ну­ло­ма­то­за, лев­ко­за. При то­ва, у чле­но­ве­те на ед­но и съ­що се­мей­с­т­во, свър­за­ни по­меж­ду си от род­нин­с­ки (ге­не­тич­ни) връз­ки, най-чес­то се раз­ви­ва рак на ед­ни и съ­щи ор­га­ни и тъ­ка­ни, в по-ран­на въз­раст.
За да се све­де до ми­ни­мум ве­ро­ят­ност­та за он­ко­ло­гич­но за­бо­ля­ва­не, по-точно рак на чер­ва­та, пре­по­ръ­чи­тел­но е да упот­ре­бя­ва­те про­дук­ти, обо­га­те­ни с расти­тел­ни влак­на, да на­ма­ли­те кон­су­ма­ци­я­та на сол и маз­но ме­со, да из­бяг­ва­те кон­сер­ван­ти­те и хра­ни­тел­ни­те оц­ве­ти­те­ли. Пог­ри­же­те се ор­га­низ­мът ви да по­лу­ча­ва дос­та­тъч­но ко­ли­чес­т­во ви­та­ми­ни, цен­ни ми­не­рал­ни ве­щес­т­ва, при­род­ни ан­ти­ок­си­дан­ти.
Тряб­ва да во­ди­те ак­ти­вен на­чин на жи­вот, да сле­ди­те за тег­ло­то си и за ре­дов­но­то хо­де­не по го­ля­ма нуж­да (за­пе­кът е пред­пос­тав­ка за рак на де­бе­ло­то чер­во).
Тъй ка­то при на­ру­ше­ние на мик­роф­ло­ра­та на ли­га­ви­ци­те (чер­ва, по­ло­ви ор­га­ни, ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща) се по­тис­кат ес­тес­т­ве­ни­те за­щит­ни ме­ха­низ­ми, мно­го важ­но е да се пог­ри­жи­те за нор­ма­ли­зи­ра­не на мик­роф­ло­ра­та на ли­га­ви­ци­те. То­ва е един от най-важ­ни­те про­фи­лак­тич­ни фак­то­ри сре­щу он­ко­ло­гич­ни­те за­бо­ля­ва­ния.

От­го­вор на вто­рия въп­рос:
При ут­вър­ди­те­лен от­го­вор на вто­рия въп­рос на­рас­т­ва рис­кът от въз­ник­ва­не на ос­те­о­по­ро­за.
Пос­та­рай­те се на вся­ка це­на да си нап­ра­ви­те ден­зи­то­мет­рия - из­с­лед­ва­не, оп­ре­де­ля­що плът­ност­та на кос­т­на­та ма­са. За да пре­дот­в­ра­ти­те на­ма­ля­ва­не­то є, по­лез­но е ре­дов­но да пра­ви­те гим­нас­ти­ка и да включ­ва­те в ме­ню­то си про­дук­ти, бо­га­ти на кал­ций, маг­не­зий, си­ли­ций, се­лен. За то­ва по­ма­га и нор­ма­ли­зи­ра­не­то на чрев­на­та мик­роф­ло­ра. По то­зи на­чин мо­же­те да се сдо­би­е­те с по-бла­гоп­ри­ят­на прог­но­за и да за­па­зи­те кос­ти­те си в доб­ро със­то­я­ние.

От­го­вор на тре­тия въп­рос:
От­го­вор “да” на тре­тия въп­рос сви­де­тел­с­т­ва за на­ли­чи­е­то на ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност у вас към за­ха­рен ди­а­бет. Кол­ко­то по-близ­ка е род­с­т­ве­на­та ви връз­ка с бол­ния, тол­ко­ва по-ви­сок е рис­кът от раз­ви­тие на то­ва за­бо­ля­ва­не при вас. Нас­лед­с­т­ве­ни­ят ди­а­бет е свър­зан с оп­ре­де­ле­ни де­фек­ти на ге­ни­те, от­го­вор­ни за пъл­но­цен­ния син­тез на ин­су­ли­на, и мо­же да се пре­да­ва не са­мо на де­ца­та, но и през по­ко­ле­ние. Нас­ле­дя­ва­не­то е ха­рак­тер­но и за два­та ти­па ди­а­бет, но по-чес­то се сре­ща при ин­су­ли­но­за­ви­си­мия за­ха­рен ди­а­бет.
Не­из­бе­жен ли е за­хар­ни­ят ди­а­бет при нас­лед­с­т­ве­на пред­раз­по­ло­же­ност? Раз­би­ра се, че не. Скри­та­та не­пъл­но­цен­ност на ин­су­ли­но­вия апа­рат тряб­ва да се при­ве­де в дей­с­т­вие, за ко­е­то поч­ти ви­на­ги е не­об­хо­ди­мо на­ли­чи­е­то на оп­ре­де­ле­ни про­во­ки­ра­щи фак­то­ри. Днес са из­вес­т­ни по­ве­че от 40 вът­реш­ни и вън­ш­ни фак­то­ри, ко­и­то пре­диз­вик­ват за­бо­ля­ва­не­то.
Ос­вен то­ва, до­ка­за­но е, че хо­ра­та, има­щи ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност към за­ха­рен ди­а­бет, мо­гат да из­ля­зат от рис­ко­ва­та гру­па, ако всекид­нев­но се за­ни­ма­ват по 30 ми­ну­ти с фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния и не до­пус­кат зат­лъс­тя­ва­не.
Ако в се­мей­с­т­во­то е има­ло слу­чаи на за­ха­рен ди­а­бет, тряб­ва ре­дов­но (не по-мал­ко от вед­нъж го­диш­но) да из­мер­ва­те ни­во­то на глю­ко­за­та в кръв­та на глад­но, да сле­ди­те за из­ме­не­ни­я­та на ли­пид­ната об­мяна (за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ват из­с­лед­ва­ни­я­та на хо­лес­те­ро­ла, триг­ли­це­ри­ди­те и др.), да по­се­ща­ва­те оч­ния ле­кар и нев­ро­ло­га (те­зи спе­ци­а­лис­ти мо­гат да за­бе­ле­жат ран­ни­те приз­на­ци на ди­а­бе­та).

От­го­вор на четвъртия въп­рос:
При по­ло­жи­те­лен от­го­вор на 4-ия въп­рос вие сте под­ло­же­ни на по-го­лям риск от въз­ник­ва­не на ис­хе­мич­на бо­лест на сър­це­то (ИБС) и ин­фаркт на ми­о­кар­да, от­кол­ко­то те­зи, ко­и­то ня­мат по­доб­на нас­лед­с­т­ве­ност. До­ка­за­но е съ­що, че сте­пен­та на риск се уве­ли­ча­ва, ако от те­зи за­бо­ля­ва­ния са бо­ле­ду­ва­ли род­ни­ни по пра­ва ли­ния.
Ос­вен то­ва тряб­ва да взе­ме­те под вни­ма­ние кол­ко го­ди­ни ва­ши­ят род­ни­на е жи­вял след ус­та­но­вя­ва­не­то на ди­аг­но­за­та. Ако е по­чи­нал от ин­фаркт нап­ри­мер на 75 го­ди­ни, рис­кът ви да се раз­бо­ле­е­те е нес­рав­ни­мо по-ни­сък, от­кол­ко­то ако е ум­рял в по-мла­да въз­раст.
Раз­би­ра се, ин­фар­к­тът мо­же да възникне, до­ри да ня­ма­те ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност към не­го, но имен­но нас­лед­с­т­ве­ност­та зна­чи­тел­но уве­ли­ча­ва рис­ка от раз­ви­ти­е­то му.
До­ка­за­на е не­съм­не­на­та ро­ля на ге­не­тич­на­та пред­раз­по­ло­же­ност в раз­ви­ти­е­то на мно­го рис­ко­ви фак­то­ри на ис­хе­мич­на­та бо­лест на сър­це­то. В мно­го слу­чаи за раз­ви­ти­е­то на ИБС и ин­фаркт допринасят и нас­лед­с­т­ве­но обус­ло­ве­ни осо­бе­нос­ти на ана­то­ми­я­та на ко­ро­нар­ни­те съ­до­ве, а съ­що и струк­тур­ни из­ме­не­ния на сте­ни­те на ар­те­ри­и­те.
Как­во да пра­ви­те, ако съг­лас­но ваша­та се­мей­на ис­то­рия на бо­лес­ти­те рис­кът от сър­деч­но за­бо­ля­ва­не за вас е дос­та­тъч­но ви­сок? В то­зи слу­чай тряб­ва да си из­ра­бо­ти­те та­ка­ва сис­те­ма на фи­зи­чес­ки­те на­то­вар­ва­ния, ко­и­то би­ха тре­ни­ра­ли сър­деч­ния ви мус­кул, без да го пре­то­вар­ват.
Не заб­ра­вяй­те за елек­т­ро­кар­ди­ог­раф­с­ко­то из­с­лед­ва­не, ко­е­то може да докаже ран­ни­те приз­на­ци на ис­хе­ми­я­та на ми­о­кар­да, на­ру­ше­ни­е­то на ри­тъ­ма и про­во­ди­мост­та. Ос­вен то­ва, не­об­хо­ди­мо е не по-ряд­ко от вед­нъж на 2-3 го­ди­ни (а след 40-те го­ди­ни - всяка година) да си пра­ви­те би­о­хи­мич­но из­с­лед­ва­не на кръв­та, за да се оце­ни рис­кът от фор­ми­ра­не на ате­рос­к­ле­ро­тич­ни пла­ки в съ­до­ве­те.

От­го­вор на пе­тия въп­рос:
От­го­вор “да” на 5-ия въп­рос сви­де­тел­с­т­ва за на­ли­чи­е­то при вас на по­ви­шен риск от ин­султ (ос­т­ро на­ру­ше­ние на мо­зъч­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние).
Тряб­ва да се пог­ри­жи­те за здра­вос­лов­но­то си хра­не­не, включ­ва­що го­ля­мо ко­ли­чес­т­во пло­до­ве, зе­лен­чу­ци, зър­на, ри­ба и мор­с­ки про­дук­ти, яд­ки и се­ме­на, рас­ти­тел­но мас­ло и да на­ма­ли­те мес­ни­те про­дук­ти и жи­во­тин­с­ки­те маз­ни­ни. Пра­ве­те уп­раж­не­ния, по­доб­ря­вай­те мо­зъч­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние.
Ако в се­мей­с­т­во­то ви е има­ло слу­чаи на ран­ни мо­зъч­ни ин­сул­ти, тряб­ва ре­дов­но да се из­с­лед­ва­те при те­ра­певт и нев­ро­лог, да си пра­ви­те ул­т­раз­ву­ко­во из­с­лед­ва­не на съ­до­ве­те на гла­ва­та и ши­я­та, а при не­об­хо­ди­мост - кон­т­рас­т­но из­с­лед­ва­не на съ­до­ве­те и ком­пю­тър­на то­мог­ра­фия. Чес­то точ­но те­зи ди­аг­нос­тич­ни ме­то­ди поз­во­ля­ват да се уло­вят не са­мо при­до­би­ти­те, но и унас­ле­де­ни­те съ­до­ви из­ме­не­ния и да се про­ве­де сво­ев­ре­мен­но ле­че­ние.

От­го­вор на шес­тия въп­рос:
Ако сте от­го­во­ри­ли по­ло­жи­тел­но на 6-ия въп­рос, вас в по-го­ля­ма сте­пен, от­кол­ко­то дру­ги­те, ви зап­лаш­ват бо­лес­ти на съ­до­ве­те на кра­ка­та (ва­ри­коз­но раз­ши­ре­ние на ве­ни­те, тром­боф­ле­би­ти и др.).
Пос­та­рай­те се да из­бяг­ва­те за­ни­ма­ни­я­та, изис­к­ва­щи про­дъл­жи­тел­но пре­би­ва­ва­не на кра­ка­та в ста­тич­на по­за. Про­фе­си­и­те на фриз­ьо­ра или гот­ва­ча не са за вас. Включ­вай­те във всекид­нев­на­та си гим­нас­ти­ка уп­раж­не­ния за по­доб­ря­ва­не на кръ­вос­наб­дя­ва­не­то на край­ни­ци­те.
Важ­но е да сле­ди­те със­то­я­ни­е­то на съ­сир­ва­ща­та сис­те­ма на кръв­та и при не­об­хо­ди­мост да про­веж­да­те ле­че­ние с пре­па­ра­ти, по­доб­ря­ва­щи кръ­во­то­ка. Не по-мал­ко зна­че­ние има и фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на чер­ния дроб: из­с­лед­ва­ни­я­та при гас­т­ро­ен­те­ро­ло­га и хе­па­то­ло­га ще ви по­мог­нат да под­бе­ре­те про­фи­лак­тич­ни мер­ки.

От­го­вор на сед­мия въп­рос:
Нас­лед­с­т­ве­ност­та е един от най-важ­ни­те фактори за раз­ви­ти­е­то на къ­сог­лед­с­т­во (от­го­вор “да” на 7-ия въп­рос). Ус­та­но­ве­но е, че в се­мей­с­т­ва­та, къ­де­то къ­сог­лед­с­т­во­то е прос­ле­де­но при ре­ди­ца по­ко­ле­ния, та­зи па­то­ло­гия на зре­ни­е­то се сре­ща три пъ­ти по-чес­то, от­кол­ко­то в дру­ги­те. При то­ва се нас­ле­дя­ва най-ве­че дъл­жи­на­та на пред­но-зад­на­та ос на очи­те, от ко­я­то за­ви­си па­то­ло­гич­но­то из­ме­не­ние. За­ед­но с то­ва пре­да­ва­не­то на къ­сог­лед­с­т­во­то от ро­ди­те­ли­те на де­ца­та съв­сем не е за­дъл­жи­тел­но и, как­то по­каз­ват из­с­лед­ва­ни­я­та, по­я­ва­та му за­ви­си до го­ля­ма сте­пен от ус­ло­ви­я­та на зри­тел­на­та ра­бо­та.
Про­фи­лак­ти­ка­та на къ­сог­лед­с­т­во­то се из­ра­зя­ва в пра­вил­но хра­не­не, обо­га­те­но с ви­та­ми­ни, цинк, се­лен. По­лез­ни са пре­па­ра­ти от френ­с­ко гроз­де, ком­п­лек­си, съ­дър­жа­щи луте­ин и ли­ко­пен. Спе­ци­ал­на гим­нас­ти­ка по­ма­га за пре­дот­в­ра­тя­ва­не на на­ма­ля­ва­не­то на ос­т­ро­та­та на зре­ни­е­то.

От­го­вор на ос­мия въп­рос:
При по­ло­жи­те­лен от­го­вор на ос­мия въп­рос опас­ност­та да се разбо­ле­е­те от хи­пер­то­ния в мла­да въз­раст е по-го­ля­ма при те­зи, чи­и­то ро­ди­те­ли съ­що ра­но са ста­на­ли хи­пер­то­ни­ци. В та­ки­ва слу­чаи е же­ла­тел­но ран­но­то кон­сул­ти­ра­не с ен­док­ри­но­лог, нев­ро­лог и неф­ро­лог, ко­и­то мо­гат да наз­на­чат не­об­хо­ди­ми­те ви­до­ве из­с­лед­ва­ния.

От­го­вор на де­ве­тия въп­рос:
От­го­вор “да” на 9-ия въп­рос пот­вър­ж­да­ва по-ви­со­ки­я риск от въз­ник­ва­не на пи­е­ло­неф­рит при вас. По­се­те­те неф­ро­ло­г и уро­ло­г. Ка­то про­фи­лак­тич­ни мер­ки те мо­гат да ви да­дат пре­по­ръ­ки за хра­не­не­то и да ви пред­пи­шат рас­ти­тел­ни пре­па­ра­ти, усил­ва­щи от­де­ли­тел­на­та фун­к­ция на бъб­ре­ци­те, нор­ма­ли­зи­ра­щи със­то­я­ни­е­то на бъб­реч­ния кръ­во­ток.

От­го­вор на де­се­тия въп­рос:
Нас­лед­с­т­ве­ност­та иг­рае го­ля­ма ро­ля и в про­из­хо­да на миг­ре­на­та (от­го­вор “да” на 10-ия въп­рос). За­бе­ля­за­но е, че ако един от ро­ди­те­ли­те стра­да от миг­ре­на, рис­кът от за­бо­ля­ва­не при де­те­то е 14%, а ако и два­ма­та ро­ди­те­ли са бол­ни, миг­ре­на­та зап­лаш­ва по­том­с­т­во­то им в 70% от слу­ча­и­те. Ос­вен то­ва, при мъ­же­те, стра­да­щи от миг­ре­на, май­ки­те им са бо­ле­ду­ва­ли от то­ва за­бо­ля­ва­не при­мер­но 4 пъ­ти по-чес­то, от­кол­ко­то ба­щи­те им.
Рис­кът от раз­ви­ти­е­то на миг­ре­на зна­чи­тел­но на­ма­ля­ва, ако во­ди­те ак­ти­вен на­чин на жи­вот, из­бяг­ва­те нер­в­ни­те пре­то­вар­ва­ния и се при­дър­жа­те към пра­ви­ла­та на здра­вос­лов­но­то хра­не­не.

От­го­вор на еди­на­де­се­тия въп­рос:
Ут­вър­ди­тел­ни­ят от­го­вор на 11-ия въп­рос сви­де­тел­с­т­ва за на­ли­чи­е­то на нас­лед­с­т­ве­на пред­раз­по­ло­же­ност при вас към алер­гич­ни за­бо­ля­ва­ния. При то­ва, ако от алер­гия стра­да еди­ни­ят от ро­ди­те­ли­те, ве­ро­ят­ност­та от за­бо­ля­ва­не е рав­на на 40-50%, а ко­га­то и два­ма­та са бол­ни - 70-80%. Смя­та се, че по нас­лед­с­т­во се пре­да­ва не кон­к­рет­но за­бо­ля­ва­не, а прин­цип­на­та спо­соб­ност на ор­га­низ­ма да се сдобие с ня­как­ва алер­гич­на па­то­ло­гия.
Но на­ли­чи­е­то на нас­лед­с­т­ве­на пред­раз­по­ло­же­ност съв­сем не оз­на­ча­ва, че задължително ще се раз­бо­ле­е­те. Мно­го за­ви­си от цял куп дру­ги раз­лич­ни фак­то­ри. За­то­ва тряб­ва мно­го по-нас­той­чи­во от ос­та­на­ли­те да из­пъл­ня­ва­те всич­ки не­об­хо­ди­ми пре­по­ръ­ки, на­со­че­ни към пре­дот­в­ра­тя­ва­не на въз­ник­ва­не­то на алер­гич­ни за­бо­ля­ва­ния.

От­го­вор на два­на­де­се­тия въп­рос:
Ако сте да­ли по­ло­жи­те­лен от­го­вор на 12-ия въп­рос, ве­ро­ят­ност­та от въз­ник­ва­не на яз­ве­на бо­лест на сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка при вас е зна­чи­тел­но по-ви­со­ка, от­кол­ко­то при те­зи, ко­и­то не са об­ре­ме­не­ни с по­доб­на нас­лед­с­т­ве­ност. В то­зи слу­чай тряб­ва да по­лу­чи­те кон­сул­та­ция от гас­т­ро­ен­те­ро­ло­га, кой­то при не­об­хо­ди­мост ще ви наз­на­чи спе­ци­ал­ни из­с­лед­ва­ния и ще ви да­де пре­по­ръ­ки за пра­вил­но хра­не­не. Ос­вен то­ва мно­го важ­но е да по­ви­ши­те адап­та­ци­он­ни­те спо­соб­нос­ти на ор­га­низ­ма към въз­дей­с­т­ви­е­то на стре­са.
Ес­тес­т­ве­но, нас­лед­с­т­ве­ност­та не мо­же да се из­ме­ни или от­с­т­ра­ни. С нея тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва­ме. Но до­ри са­мо­то раз­би­ра­не на ме­ха­низ­ма на въз­дей­с­т­вие на ге­не­тич­ния фак­тор вър­ху здра­ве­то има го­ля­мо зна­че­ние. Зна­ей­ки за хи­по­те­тич­на­та зап­ла­ха за здра­ве­то си, мо­же­те да взе­ме­те мер­ки, за да не є да­де­те да се про­я­ви.

ВСЕ ОЩЕ НИЩО НЕ ЗНАЕМ ЗА ГЕНИТЕ

Шу­мът око­ло кло­ни­ра­не­то на ов­ца­та До­ли не прес­та­ва. За­що? - За­що­то ста­ва въп­рос не за на­уч­ни от­к­ри­тия, а за по­ли­ти­ка. За ек­с­пе­ри­мен­та кло­ни­ра­не са от­де­ле­ни мно­го па­ри и те тряб­ва да се оп­рав­да­ят по ня­ка­къв на­чин.
Чо­веш­ки­ят мо­зък ка­то би­о­ло­ги­чен про­дукт е твър­де ог­ра­ни­чен. И не би­ва да се пре­то­вар­ва за­ра­ди твър­де­ни­е­то, че кол­ко­то по­ве­че ра­бо­ти, тол­ко­ва по­ве­че но­ви клет­ки се об­ра­зу­ват. Клет­ки­те на мо­зъ­ка не се раз­м­но­жа­ват, то­ва тряб­ва да се под­чер­тае твър­до и ка­те­го­рич­но.
Има твър­де­ние, че чо­веш­ки­ят мо­зък из­пол­з­ва са­мо 10 про­цен­та от по­тен­ци­а­ла си. И то­ва не е вяр­но - той ви­на­ги из­пол­з­ва сто про­цен­та от въз­мож­нос­ти­те си. До­ри ко­га­то чо­век че­те вес­т­ник и за то­ва са ан­га­жи­ра­ни зре­ни­е­то и ло­ги­ка­та, про­дъл­жа­ват да се тру­дят и всич­ки­те ос­та­на­ли мо­зъч­ни нев­ро­ни. Вяр­но е, те са по-мал­ко ак­тив­ни, но пре­да­ват сво­и­те сиг­на­ли и са го­то­ви да из­пъл­нят вся­ка но­ва за­да­ча. Ако в то­ва вре­ме се поз­въ­ни на вра­та­та, вед­на­га се зад­виж­ват нев­ро­ни­те, ко­и­то от­го­ва­рят за слу­ха, за дви­же­ни­е­то и за раз­поз­на­ва­не­то.

До­ка­за­но!
Ако мо­зъ­кът ра­бо­ти са­мо с 10 про­цен­та от по­тен­ци­а­ла си, чо­ве­кът ще ум­ре на 4-та­та ми­ну­та.
Мо­зъ­кът на все­ки чо­век си има своя струк­тур­но-мор­фо­ло­гич­на осо­бе­ност, ко­я­то оп­ре­де­ля ха­рак­те­ра, сен­зор­ни­те, мо­тор­ни­те и дру­ги негови въз­мож­нос­ти. Всич­ки­те ум­с­т­ве­ни и фи­зи­чес­ки ре­сур­си на мо­зъ­ка са оп­ре­де­ле­ни още от де­ня на раж­да­не­то.