Попълнете търсена ключова дума или фраза

МАВЗОЛЕЯТ НА ДИМИТРОВ Е ДЕЛО НА СТРАСТЕН КОМАРДЖИЯ

https://blitz.bg/article/738 Blitz.bg

ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ

18 Авг. 2005, 07:11 2219 прочита 0 коментара
ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ
Вълко Червенков осакатил и загрозил гробницата, сътворена от архитект №1 на 50-те години Георги Овчаров

На 19 август се навършват 6 години от победата на Евгений Бакърджиев над мавзолея на Георги Димитров. 58 години след изграждането на комунистическото светилище българите още не знаят, кой и как проектира гробницата. Вероятно анонимността на проектанта се дължи на факта, че е бил изваден на пожар от лагера в Белене, за да създаде сградата в невъзможно кратки срокове, предположи пред ШОУ главният редактор на в-к ^Про-Анти^ Васил Станилов.
Предположението му се оказа доста близо до истината. Уникалните спомени на архитектите-ветерани Георги Радонов и Христо Ковачев за пръв път разкриват истината за мавзолея на Георги Димитров.


^Преди две години прочетох, мисля, че беше във вестник, че на 2 юли 1948 г. вождът умрял, на 3 юли Министерският съвет взел решение тялото му да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. През нощта бил изготвен архитектурният проект и на 4 юли започнало самото строителство. Всичко това са пълни глупости. Истината е, че мавзолеят бе проектиран от архитект Георги Овчаров, който беше нещо като първоучител на всички нас, архитектите от първата обединена проектантска организация в България - ^Главпроект^, създадена на 1 септември 1950 г. Вярно, е, че е бил в лагер след преврата на 9-ти септември, но не е вярно, че е изваден специално за проектирането на мавзолея.
Георги Овчаров беше изключителен като архитект и абсолютен бохем като човек.

Беше страстен картоиграч и затова вечно беше без пари и цигари. Неговото 6-то ателие на ^Главпроект^ се намираше на втория енаж. Всяка сутрин, когато идвах на работа, минавах през стаята му. Беше нещо като ритуал. Изпушвахме по една-две цигари по време на сутрешната лакърдия, оставях му уж незабелязано още две-три цигари на края на бюрото и отивах в ателието си. Когато Георги Димитров умря, трябваше спешно да се направи проектът и, разбира се, възложиха го на Георги Овчаров. Архитекти имаше много, но се знаеше, че само той можеше да се справи. Неблагонадежден, но единствен. Дадоха му три дни. Докато проектираше, отцепиха целия етаж, осигуряваха му спокойствие да твори. Гавазите, които пазеха пред ателието му, ни отклоняваха и ни пускаха само до тоалетната. Георги работеше сам. За него отговаряше с главата си и лично го наблюдаваше шефът на ^Главпроект^ Любен Фурнаджиев. На третия ден Георги завърши проекта, който веднага беше представен в Политбюро. Овчаров го направи в свой стил, с дорийски колони. Върна се бесен от ЦК. Какво става, питам го. Какво да става, тия тикви нищо не разбират.

Тая тиква Вълко Червенков ще ми говори за архитектура, трябвало да го опростя, тикви с тикви, пенеше се Георги. Наистина го принудиха да го опрости и формата, която придоби мавзолеят впоследствие нямаше нищо общо с първоначалния проект на Георги Овчаров. Лично главният архитект на ^Главпроект^ Рачо Рибаров беше натоварен да следи опростяването и придвижването на проекта. Накрая той беше утвърден от ръководителя на Строителни войски генерал Иван Винаров, който изпълняваше функциите на наблюдател от страна на ЦК - достоен човек и международен разузнавач от световна класа, между другото. След това нещата се поеха от Георги Натов, който ръководеше групата от Строителни войски, изградила мавзолея.
А Георги Овчаров е проектирал не само мавзолея. Негово дело е болницата ^Света Ана^ (бившият ИСУЛ) и Министерството на вътрешните работи, което от четирите страни беше оградено с разкошни колонади и се виждаше целият вътрешен двор. Но след 9-ти го затвориха отвсякъде, защото нямало достатъчно помещения, всъщност засекретиха го.^, разказа за ШОУ арх. Христо Ковачев.
^Въпреки всичко, изграждането на мавзолея закъсня - припомня си и другият близък приятел на Георги Овчаров - арх. Георги Радонов. - Когато пристигна трупът от Москва, първо, второ и трето ниво общо взето бяха изградени, но фасадата не беше готова. Бяха успели да иззидат външните колони от тухли, но нито те, нито фасадата беше облицована, не успяха да я оформят. Едва по-късно я облицоваха най-напред с русенски камък, после го махнаха и я облицоваха с плочи от врачански камък. Според мен трупът на Георги Димитров беше вкаран тайно в мавзолея и едва ли днес има жив, човек, който може да твърди, че знае кога точно мумията е влязла в мавзолея. Наистина, имаше демонстративно, представително погребение, което приличаше много на погребението на цар Борис ІІІ. Докараха затворен ковчег на специален лафайет. Теглеха го коне с черни наметала и черни пера зад ушите. Недовършените колони и цялата горна част на мавзолея бяха опаковани с червен плат. Изобщо, страхотна тържественост, тръпки да те побият, но никой не знаеше какво има в ковчега. Мисля, че мумията още не беше готова и я вкараха по-късно.

След това специално създадоха така наречения Институт за мозъка към БАН, който се занимаваше единствено с поддържането на мумията на Георги Димитров.
Евгений Бакърджиев видя зор с взривяването на мавзолея, защото архитектурен план имаше, но той не можеше да свърши никаква работа на бомбаджиите. Трябваха им конструктивните планове, но аз поне не познавам човек, който да ги е виждал някога^, изповяда се пред нащш човек бившият депутат Васил Станилов
За мавзолея никой не може да твърди нищо със сигурност, защото автентични документи за строителните работи няма, но се говореше, че има връзка както с Партийния дом и банката, така и със скривалището още от Втората световна война под бар ^Астория^. Знаеше се, че в мавзолея е имало бар, бюфет. Говореше се и, че Живков пиел с Брежнев в залата с мумията, до самия Георги Димитров. Това също никой не може да потвърди или отрече със сигурност, но съм бил свидетел на една доста любопитна сценка. С очите си видях как Брежнев излезе пиян от Партийния дом. Но не от централния вход. Отвори се една странична врата и се появи Брежнев, олюляваше се, спъна се и почти падна, но от охраната го подхванаха светкавично от двете страни и го задържаха на крака. След това го обкръжиха още доста хора и го изгубих от поглед. Останах с чувството, че тази сценка доста се връзва със слуховете за неговия алкохолизъм.

Славей КОСТАДИНОВ

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

 

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам