Какво в крайна сметка означава тази модерна напоследък диагноза? И как да не попаднем на неподходящите хора, които предлагат да ни излекуват от нея чрез някакви съмнителни методи?
Ако се вярва на статистиката, от синдром на хроничната умора страда всеки пети жител на нашата планета. Дали наистина са ви “изгорели бушоните” или зад постоянната ви умора се крие нещо друго...?

Синдромът на хроничната умора се лекува много трудно, ако въобще има такъв синдром - така смятат някои специалисти невролози. Те се базират на факта, че в Международната класификация на болестите няма такова заболяване.
Дори си позволяват да се усъмнят в професионалната квалификация и компетентност на лекар, който постави подобна диагноза. Но по никакъв начин не могат да отрекат, че синдромът на хроничната умора има напълно конкретни прояви.
“Синдромът на хроничната умора е сбор от определени оплаквания: постоянно усещане за физическа слабост, интелектуална апатия, главоболие, виене на свят, понякога стомашно разстройство и нарушения в сексуалната сфера. Но основната особеност е необяснимата умора, която не е свързана с физическо или умствено напрежение. Тази умора не преминава дори след като човек си почине, а води до съществено понижаване на професионалната и лична активност”.
От това следва, че ако ние можем да обясним своята умора, значи не страдаме от синдрома на хроничната умора.
Но в същото това време зад този коварен синдром може да се крият тежки заболявания - хронична инфекция, сърдечни заболявания, болести на кръвоносните съдове, хормонален дисбаланс, новообразувания и прочие.
Ако след преглед и диагностика не се потвърдят тези лоши болести, то най-вероятно е човек да страда от изтощение на психическите функции на централната нервна система, т.е. неврастения. Това е най-честата причина за синдрома на хроничната умора.

В състояние на продължителен стрес се изтощават механизмите на висшата нервна дейност

От това произтичат усложнения от страна на вътрешните органи - спазми на кръвоносните съдове на сърцето и главата; повишено кръвно налягане; язвена болест на стомаха; чести простуди заради изтощените имунни механизми; сексуални проблеми; нарушен менструален цикъл и фригидност при жените. Психотерапевтите отдават това състояние на напрегнатия начин на живот. Според тях хроничната умора също така може да бъде предизвикана от разпространените в днешно време:
* синдром на мениджъра (синдрома на емоционалното прегаряне). Човек работи с високи темпове с голям обем информация и няма възможност да раздели с някого отговорностите си. Изходът е наистина да сподели с някого тези отговорности и да намали нивото на своите амбиции;
* синдромът на емоционалното пресъхване - човек се занимава с рутинна скучна работа. На всичкото отгоре му плащат малко. Изходът е той да внесе творчество в този процес и да намери начин да се мотивира. Да събере смелост и да поговори с шефа си за заплатата. В крайна сметка, защо не и да смени работата си.

ЛЕКУВА СЕ ОСНОВНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ

За да не си докарате сериозни неприятности, трябва веднъж завинаги да разберете, че лечението на синдрома на хроничната умора е преди всичко лечение на основното заболяване. Което непременно трябва да подкрепите с допълнителни процедури - лечебна физкултура (в т.ч. дихателна гимнастика, масаж и т.н.), физиотерапия, озонотерапия, билколечение, автотренинг и медитация. Всички тези методи ще помогнат да се възстановите.
Ако някой ви предлага “вълшебни капки” и те ви помогнат, това може и да не учуди специалистите. Защото е напълно възможно да подейства ефектът плацебо. Тогава човек наистина вярва, че това го лекува и му помага, и наистина му става по-добре. Въпреки че плацебото не оказва никакво фармакологично въздействие. В такъв случай ако на болния се предложи чиста вода в качеството на “вълшебни капки”, той пак може да повярва, че това ще го зареди с енергия и т.н.

УМОРАТА НЕВИНАГИ Е ПРИЗНАК НА СТРЕС

Така смята д-р Бенджамин Рофщайн от Американската академия по медицина. Той твърди, че всеки лекар най-напред трябва да зададе въпроса: “Как се чувствате след физическо натоварване или активност?”. В своята статия “Лабораторната диагностика на синдрома на умората” той пише, че ако човек след физически упражнения се чувства добре, то причина за умората може да се окаже така нареченият хипотиреоидизъм (проблеми с щитовидната жлеза), алергия, депресия, неврохимичен дисбаланс.
Ако обаче след физически упражнения състоянието му се влошава, възможната причина за синдрома на хроничната умора може да се окаже хронична инфекция (цитомегаловирус), автоимунни заболявания, исхемия, хипоксия, анемия, бъбречна недостатъчност.
И в крайна сметка, ако физическите упражнения не се отразяват по никакъв начин - нито положително, нито отрицателно на състоянието, то умората може да бъде предизвикана по съвсем прости причини. Например следната: на много хора им е противопоказано да употребяват алкохол след 18 часа, тъй като това разрушава структурата на съня и сънят не осигурява нужната почивка на организма. Ако пък многобройните изследвания и анализи в крайна сметка са отрицателни, но страдащият, както и преди, се чувства уморен, то тогава може да се предположи, че това се дължи на депресия или стрес.

Внимание!
Сходни признаци се появяват и при децата, но в този случай става дума за синдром на дефицит на внимание и хиперактивност. Според специалистите до 10-15 на сто от децата и юношите страдат от неврологичен дефицит, в основата на който лежи нарушаване функцията на внимание. А синдромът на нарушеното внимание се среща в две основни форми - с хиперактивност или без нея. Освен това синдромът на нарушеното внимание често се съпътства и от други неврологични нарушения - нарушение на обучението и паметта, тикове, епилептичен синдром, дори криминално поведение, психопатия и др. Колкото по-рано се открие нарушението в нервно-психическата сфера на детето, толкова по-лесно ще се справите с него.


Полезните съвети на “Доктор”
КРИТИКИТЕ МОГАТ ДА НИ ДОКАРАТ ДЕПРЕСИЯ

Едни хора реагират правилно на критика от страна на близки, колеги, началници, но други изпадат в депресия. Просто някои от нас явно преувеличават значението на чуждите забележки. А това не само им пречи да работят ефективно, но и вреди на здравето.
Немски специалисти провели анкета на тази тема, която показала, че около 90 на сто от хората не умеят правилно да реагират на критиката и забележките.
Затова ще се опитаме да обясним какво значи да реагираме “правилно”. Това значи да реагираме достойно, без да унижаваме себе си и събеседника, без да провокираме конфликт.
Изследването показало, че половината анкетирани започват да се оправдават, когато биват критикувани, 20 на сто от тях проявяват агресия и отвръщат с критика, а 10 на сто са тези, които предпочитат да замълчат. Излиза така, че само 20 на сто съумяват да реагират правилно и да се държат достойно в такава ситуация.
Американските психолози Стив и Конър Андреас, които се занимават с изучаване въздействието на критиката върху здравето на хората, разработили редица полезни съвети в това отношение.
Първото и основно е да спазвате дистанция между себе си и този, който ви критикува. За тази цел трябва да си представите, че критиката е някъде извън настоящето, т.е. далече. Тогава ще можете леко и спокойно да я прецените, да решите дали има нещо рационално в нея и да решите как да се държите по-нататък.
Когато ви критикуват, много е важно да запазите своето самочувствие. Спомнете си нещо, което да ви послужи като източник на увереност в себе си - например професионален успех, възхищението на колегите ви в някой момент, комплименти по ваш адрес и т.н. И чак тогава решете с какво можете да се съгласите в насочената към вас критика и с какво няма да се съгласите.
Непременно трябва да признаете всичко, което е справедлива критика - в това е същността на достойната реакция.
Не се страхувайте от критиката. Както казва поговорката - “Не бърка този, който нищо не прави!”