Най-чес­ти­те проб­ле­ми при де­ца с приз­на­ци на нев­ро­зо­по­доб­ни със­то­я­ния са ло­го­нев­ро­за (за­ек­ва­не), на­ру­шен сън, ену­ре­за и нев­ро­за на нат­рап­чи­ви­те дви­же­ния, т.е. нер­вен тик. И ако пър­ви­те три със­то­я­ния би­ват хванати нав­ре­ме от ро­ди­те­ли­те, то нер­в­ни­ят тик по­ня­ко­га въ­об­ще не мо­же да бъ­де за­бе­ля­зан.
Си­нът ми е на поч­ти две го­ди­ни, ве­че хо­ди на дет­с­ки яс­ли. Но има един проб­лем - по­лу­ча­ва нер­вен тик в гла­ва­та и кра­че­то. В бол­ни­ца­та му пос­та­ви­ха ди­аг­но­за син­д­ром на Ту­рет. Мо­ля да обяс­ни­те от как­во се по­я­вя­ва нер­в­ни­ят тик и как мо­жем да се спра­вим с не­го?

Т. Ко­ле­ва, Ста­ра За­го­ра

Ти­кът е вне­зап­но, от­ри­вис­то дви­же­ние, пре­диз­ви­ка­но от не­вол­но сък­ра­ща­ва­не на мус­ку­ли­те.
Всич­ко за­поч­ва с прост (ло­ка­лен) тик, за­ся­гащ ми­ми­чес­ки­те мус­ку­ли на ли­це­то. Мо­же да се за­бе­ле­жи чес­то при­миг­ва­не на де­те­то, жу­ме­не, не­вол­но дви­же­ние ъгъл­че­та­та на ус­та­та и край­че­та­та на но­са. До­ри ле­ка­ри­те не мо­гат вед­на­га и лес­но да ди­аг­нос­ти­ци­рат простия тик в ра­нен ста­дий, за­що­то по вре­ме на прег­лед със­то­я­ни­е­то се нор­ма­ли­зи­ра.

Слу­ча­ят с ва­ше­то де­те е дос­та по­ка­за­те­лен

Учес­те­но­то ми­га­не и пот­реп­ва­не на ра­ме­не­те - то­ва са ха­рак­тер­ни пър­вич­ни приз­на­ци на ти­ка. По ста­тис­ти­ка пе­ди­ат­ри­те ги от­к­ри­ват са­мо в по­ло­ви­на­та слу­чаи. А еди­нич­ни­те ли­це­ви ти­ко­ве, ко­и­то по прин­цип не пре­чат, ос­та­ват не­за­бе­ля­за­ни дъл­го вре­ме.
Ако прости­ят тик не за­поч­не да се ле­ку­ва нав­ре­ме, мо­же да се пре­вър­не в раз­п­рос­т­ра­нен тик.
Син­д­ро­мът, за кой­то вие пи­ше­те, т.е. син­д­ро­мът на Ту­рет, е най-слож­ни­ят тик. Не­го­ви­те ха­рак­тер­ни сим­п­то­ми са замя­та­не гла­ва­та на­зад, сък­ра­ща­ва­не на ко­рем­ни­те мус­ку­ли и не­вол­но под­с­ка­ча­не и при­ся­да­не. Има още ед­на неп­ри­ят­на, но мно­го ти­пич­на осо­бе­ност на то­зи вид тик - то­ва са во­кал­ни­те ти­ко­ве. Де­те­то ди­ша шум­но, пров­лач­ва глас­ни­те бук­ви, пов­та­ря ду­ми. Към приз­на­ци­те на то­зи за­га­дъ­чен син­д­ром се от­на­ся и та­ка на­ре­че­на­та коп­ро­ла­лия - то­ва е та­зи бо­лест, то­ва със­то­я­ние, при ко­е­то

болният не­вол­но из­ри­ча ру­гат­ни


Чес­то ко­га­то де­те­то оти­де в дет­с­ка гра­ди­на, със­то­я­ни­е­то му се обос­т­ря. За­то­ва то­зи пре­ход тряб­ва да бъ­де пла­вен.
Ро­ди­те­ли­те не при­е­мат стран­но­то по­ве­де­ние на де­те­то ка­то сим­п­том на за­бо­ля­ва­не и за­то­ва му пра­вят за­бе­леж­ки.

А то­ва съз­да­ва до­пъл­ни­те­лен стрес за не­го и са­мо за­дъл­бо­ча­ва със­то­я­ни­е­то му

Вие на­вяр­но от­дав­на зна­е­те, че де­те­то ви стра­да от нер­вен тик, но греш­ка­та, ко­я­то пра­вят ро­ди­те­ли­те, е, че го во­дят при очен ле­кар, ако то ми­га чес­то. А всъщ­ност тряб­ва да бъ­де ле­ку­ва­но от нев­ро­лог. Не се стра­ху­вай­те и не се сра­му­вай­те - нав­ре­ме съ­об­ща­вай­те тре­вож­ни­те сим­п­то­ми на спе­ци­а­лис­ти­те.
До­ри и де­те­то ви да гри­мас­ни­чи, ка­то по то­зи на­чин под­ра­жа­ва, пак се кон­сул­ти­рай­те с ле­кар. Стре­со­ве­те, кон­ф­лик­ти в се­мей­с­т­во­то, нез­д­ра­вос­ло­вен на­чин на жи­вот, не­ра­ци­о­нал­но хра­не­не - всич­ко то­ва мо­же да бъ­де при­чи­на за нер­в­ни­те ти­ко­ве. Но те се от­к­ри­ват и при де­ца от мно­го доб­ри и спо­кой­ни се­мей­с­т­ва. При тях пък греш­ка­та е, че те се стре­мят поч­ти ма­ни­а­кал­но да “раз­ви­ват” че­до­то си. Же­ла­ят то да се на­у­чи на мно­го не­ща, да бъ­де пър­во във всич­ко и про­чее поз­на­ти греш­ни под­хо­ди. Не заб­ра­вяй­те: на пър­во мяс­то за де­те­то е важ­но то да се дви­жи ак­тив­но и да си иг­рае с дру­гар­че­та­та си.
Нер­вен тик чес­то въз­ник­ва и у де­ца, за­о­би­ко­ле­ни с аг­ре­сив­на ин­фор­ма­ци­он­на сре­да - ком­пю­тър­ни иг­ри, фил­ми и пр.

Ле­че­ни­е­то на нер­в­ния тик е ин­ди­ви­ду­ал­но

То, от ед­на стра­на, е на­со­че­но към лик­ви­ди­ра­не сим­п­то­ми­те на бо­лест­та. То­ва ста­ва чрез ле­чеб­на физ­кул­ту­ра, фи­зи­оп­ро­це­ду­ри, плу­ва­не, ме­ди­ка­мен­ти. Все още ня­ма спе­ци­а­лен ком­п­лекс уп­раж­не­ния за ли­це­ви­те мус­ку­ли, ко­и­то да пред­по­ла­гат ви­со­ка ефек­тив­ност.
От дру­га стра­на, тряб­ва да се ук­реп­ва и нер­в­на­та сис­те­ма. По-доб­ре е да не се за­ос­т­ря вни­ма­ни­е­то на мал­чу­га­на вър­ху то­зи “де­фект”.

Вие тряб­ва да прег­ле­да­те де­те­то си при пси­хо­лог

Спе­ци­а­лис­тът ще го на­у­чи да об­щу­ва със сво­и­те връс­т­ни­ци - де­ца­та с нер­в­ни ти­ко­ве чес­то ста­ват обект на по­диг­рав­ки от окол­ни­те.
По-го­ле­ми­те де­ца, ка­то ва­ше­то, тряб­ва да се на­у­чат да кон­т­ро­ли­рат със­то­я­ни­е­то си са­мич­ки: нап­ри­мер мо­же да опи­тат да бро­ят ти­ко­ве­те, след ко­е­то пос­те­пен­но да се стре­мят да на­ма­лят то­зи брой.

Са­мо­ле­че­ни­е­то при нер­в­ни ти­ко­ве е не­до­пус­ти­мо. Всич­ко тряб­ва да съг­ла­су­ва­те със спе­ци­а­лист. Имай­те пред­вид, ле­че­ни­е­то е дъл­го, но вие тряб­ва да го про­ве­де­те на вся­ка це­на.