Бившият премиер на България Ренета Инджова: Аз съм жена с минало, която търси мъж с бъдеще!

Най-младото поколение едва ли подозира, че преди да блесне на политическия хоризонт хубавото Наде, България вече е имала своята хубава лейди в политиката. Първата и единствена жена- премиер в историята на всички български царства и режими. При това не толкова отдавна. От октомври 1994 г. до януари 1995 г. Това е г-жа Ренета Инджова, известна като българската желязна лейди.
Днес тя е икономически директор в японската болница в България “Токуда”.

- Как минава денят ви?
- Идвам в болницата към седем. В осем е рапортът, на който се събират всички представители на отделения – администрация и фигурите, които отговорят за успеха на дейността през деня. В осем и петнайсет е клетвата с десетте принципа в болница “Токуда”. Произнасяме ги на глас.

- Кълнете се във вярност към мистър Токуда и фирмата му по японски образец?
- Не, кълнем се по японски образец, но във вярност към пациентите. След това започват срещите по комисии – финансово-оперативна, медицинска, мениджмънт, комисия по жалбите и т. н.

- А после?
- После идва някой като вас да разбере какво става в болницата.

- Е, аз идвам, за да разбере най-вече какво става със самата вас. Какво правите, след като напуснете болницата?
- Преди да я напусна, работя тук, в този кабинет. Аз я напускам късно вечер. Тук е така.

- И все пак, макар и късно, излизате от болницата. След това започва личният ви живот?
- Личният ми живот са моите минимум 50 минути трафик до вкъщи.

- Докъде?
- До кв. “Хаджи Димитър”. Прибирам се, лягам и ставам. Това е личният ми живот.

- Доколкото знам, имате племенница на име Елена, дъщеря на брат ви, която търпите по неволя, по съседски и по роднински в престижния кв. “Изток”?
- Да имам такава племенница. И какво знаете за нея?

- Знам, че племенницата ви е призрак, витаещ по улиците на кв. “Изток”, който плаши съкварталците си в късни доби. Поне така пишат някои вестници. Плаши, като застава в средата на улицата и се вторачва в някаква си точка, охранявана от два огромни песа. Грубо казано – племенницата ви има психопроблем. А след като се върнала с майка си от лечение в чужбина, се оказало, че психопроблемът й се е задълбочил.
- Вярното във всичко това е само, че наистина имам племенница Елена. Чела съм това, за което говорите. Момичето си е много добре и няма никакви психически отклонения. Е, вестниците трябва да развличат публиката. Ако това я развлича, нека си се развличат.

- Нека се върнем на личния ви живот. Прибирате се от болницата посред нощ и?
- Грижа се и за болната ми майка. Това е семейството ми. Майка ми остана сама и мой дълг беше да се върна след толкова години работа в чужбина.

Тя не искаше да дойде при мен в САЩ, затова аз се върнах тук.

Но пък не съжалявам. Работя в сферата, която е най-занемарена в България, и това ме кара да се чувствам комфортно.

- Явно сте се чувствала комфортно и в САЩ, докато сте специализирала “Бизнес и административно управление” за сметка на фондация “Айзенхауер”.
- Няма такова нещо. Това е един от митовете за мен. Специализирала съм на собствени разноски.

- Станахте премиер като разведена жена. Поддържате ли някакви контакти поне с бившия си съпруг Боян Славенков и бивш съветник по икономическите въпроси на бившия президент Желю Желев? Не е възможно след толкова години да няма мъж в живота ви?
- С бившия ни съпруг ни свързва най-вече дъщеря ни Ралица. Едно прекрасно същество, което в момента живее и се реализира успешно в САЩ със семейството си. Е, свързват ни и някои представи за неща, които са се случили в миналото, и други, които се случват сега.

- А мъжът в България до вас в момента? А приятелите ви?
- Ама вие май не разбирате какво ви подсказвам. Имах...имам много фенове. Имам и приятели, но...все още ги търся.
Знаете ли коя съм аз? Жена с минало търси мъж с бъдеще.
Знаете, жените с минало не обичат да говорят за миналото си, просто им трябва мъж с бъдеще.

В България няма такива и тази жена си седи мирно и кротко.

Аз чакам...

- В България има много мъже с блестящо бъдеще. Имам предвид мъже с бъдеще във финансово отношение.
- Няма такива.

- Смятате, че въпросните мъже имат блестящо настояще, но не и бъдеще, т.е. бъдеще в рамките на ЕС?
- Това имам предвид.

- Е, добре, вие сте жена с минало. Спомняте ли си Иван Костов?
- Да, е и?

- Двамата сте били в един кабинет като асистенти в МЕИ преди 10 ноември 1989 г.
- Така е. И според теорията на статистическите вероятности това е една теоретически и практически абсолютно невъзможна конфигурация – от една стая излизат двама премиери.

- Що за човек беше Костов, що за човек бяхте самата вие тогава?
- В момента възприемам хората предимно като носители на проблеми от здравно естество...Тогава той показа какъв човек е...бил. Надявал се е, нали...не съм аз човекът, който ще го охарактеризира.

- Питам ви, защото преди години в едно включване на живо в едно интервю на Костов с Карбовски по “Дарик радио” Богомил Бонев го “уби” със знанията си, че той не е имал никакви дисидентски заслуги, за разлика от вас. Това е политически сурперкомплимент...
- Аз получавах много комплименти в смисъл “много те обичам, но се женя за друг”. Мене много ме обичаха, много комплименти получавах и...много гласуваха за други.

Сега разбрах, че съм била в мъгла. Тоест, гласуването в България е като брак по сметка. Тази жена, която беше първата жена премиер на България, получи много комплименти и след това нямаше поле за изява десетина години в резултат на тези комплименти.
Това, което става в момента в България, ме кара да се чувствам неудобно, защото видните български представители в ролята си на политици имат възможно най-лошият имидж навън. Някога, в САЩ, ставах в четири сутринта, защото в България е 11 ч. и текат политическите новини, събитията са в ход, общественото мнение е реагирало на тях и н. Исках да съм в тон с нещата, които се случват в страната. Сега

не искам да чувам и да чета политически новини.

Просто, защото нямам отговор на въпросите си, които се задават за България.

- Вие май наистина живеете в един друг, изолиран свят, тук, в болница “Токуда”. Не е ли абсурдно за жена като вас?
- Не е. Тук, в тази болница са най-здравите и най-щастливите българи. Това е абсурдното. Но, извън този свят виждам едни хора...Те са в състояние на война. Едва, когато дойдат тук, в критичен момент, осъзнават, че животът, който са водили навън, е бил недостоен. Само тук се чувстват като достойни хора. Трябва да ги видите тук и навън. Ние имаме щастливи болни. Затова ви казвам, че девизът ми в последно време е “ само в болницата има живот”.
Ние сме като лазарет. Спасяваме хора, а навън е война. Война с достойнството на човека, с благосъстоянието му. Българинът мизерства, не живее по начин, по който днес се живее в света, но най-интересното е, че той засега е съгласен на това.

- Така ли мислехте и когато бяхте премиер?
- Да...

- Една от книгите на ... разследващата журналистка Надя Чолакова е озаглавена “ Ренета Инджова, Асен Мичковски и Татарчев – лобито на ВИС във властта”.
- Така ли? Нека е жива и здрава, явно има бизнес нюх. Предполагам, че тази книга се продава добре.

- Всъщност имате фенове и контрафенове по въпроса. Според Димитър Луджев вие сте първият управленец, който е натикал “Мулти” в кьошето, според други вие и Костов сте хора на военното разузнаване и неслучайно вътрешният ви министър се е казва Чавдар Червенков – шеф на военното разузнаване, две години преди да поемете властта? Всъщност, виждала ли сте на живо подземен бос?
- Ако бях виждала, нямаше да се занимавам със здраве сега. Няма как да го разберете. Имам чувството, че днес всички се движим в един виртуален свят, от който се ражда само едно обществено малоумие. Нямам нищо против, ако тези глупости продават само книги. Но питайте нашите лекари. Тук те всеки ден се изправят пред нови предизвикателства и нови болести, провокирани от днешни виртуалности, които увреждат съзнанието и раждат болни реалности. Мислите ли, че някой от нас би могъл да се кълне всяка сутрин в здравето на пациентите си, ако е имал вземане-даване с подземни босове. Няма как.

Едно интервю на Славей Костадинов