Димитър Манчев изпадна в диабетна кома пред входа на болницата, спомня си големият актьор
Светослав ПЕЕВ е роден на 4 април 1939 г. в София. Един от най-популярните и обичани наши актьори. Изиграл е над 70 театрални роли и над 100 телевизионни. Снимал се е в 23 филма, сред които “Мъже в командировка”, “С деца на море”, “Приятели за вечеря”, “Изпити по никое време”, “Матриархат”, “Войната на таралежите”, “Баща ми бояджията” и много други. Работи и като режисьор. Шест години е живял в Кипър. През 2005 г. се връща в България. Днес Светослав Пеев отново играе на българска сцена, защото само така може да бъде себе си. В Сатиричния театър той поставя творбата на модерния класик Станислав Стратиев “Римска баня”.

- Г-н Пеев, имали ли сте здравословен проблем на сцената?
- Да. Веднъж припаднах по време на спектакъл.

- На какво се дължеше припадъкът?
- Получих кръвоизлив на задната стена на стомаха. Прекарах 19 дни в реанимацията.

Лекарите не можаха да спрат кръвоизлива

Най-после един бог ме оперира. Операцията е траяла 6 часа.

- Как се казва този бог?
- Д-р Тодор Бояджиев от болница “Царица Йоанна”. Този човек е невероятен! Пее в хор “Гусла”. Качвал се е на Еверест. Стигал е до втори-трети лагер. Навремето тази болница се наричаше ИСУЛ. Д-р Бояджиев беше известен под името Златната ръчичка. През 1991 г. той и още един от най-добрите специалисти от това здравно заведение бяха уволнени.

- Защо?
- Защото отидоха на противников митинг. Но за мен този лекар си остава Господ!

- Инцидентът с вас е станал на сцената. Какво се случи?
- След като ми причерня пред очите и припаднах, са ме вдигнали. Озовах се в гримьорната. После се прибрах вкъщи. Оттам ме взеха в тогавашния ИСУЛ.

- Помните ли какво ви каза лекарят?
- Отлично. Първите му думи бяха: “Помогни си сам!”

- Каква беше точната ви диагноза?
- Перфорирала язва. Това, което ми се случи, бе много сложно за операция.

- На какво се дължеше според вас?
- На емоционалния стрес. Язвата перфорира на третия ден, след като бях уволнен.

- Как се чувствате днес?
- Ние, българите, се страхуваме да кажем, че сме добре. Няма да забравя какво ми каза лекарят на излизане от болницата: “Отсега нататък не прави две неща в живота си - не пуши и не пий червено вино!” Оттогава до днес не съм пушил и пия само бяло вино.

- Други болежки?
- Имах вода в дясното коляно. Бях пресаташе на “Локомотив” (София). Щях да помоля шефа Николай Гигов да ме прати в Германия. Там ходеха футболистите с подобни проблеми при най-големия професор. Срещнах един футболист, който се връщаше оттам. Казах, че смятам да отида при този прочут професор. Той ме посъветва: “Не ходи!” Попитах защо. Професорът се занимавал само с футболисти. А на мен как ще ми мине?! Казаха ми рецепта.

- Каква е тя?
- Вечер кракът се поставя нависоко за час-час и половина. Гледате телевизия, а на болното място поставяте торбичка с лед. В началото много боли, но се свиква. Футболистът ми каза: “На 30-ия ден ще получиш облекчение, а на 45-ия нищо няма да ти има”.

- Направихте ли го?
- Да. На 40-ия ден отидох при проф. Димитър Шойлев. Той ме прегледа, видя снимките и каза,
че ми няма нищо!

- Какво мислите за нашите лекари?
- Тук е мястото да изкажа огромната си благодарност към ген. Стоян Тонев, шеф на ВМА. Той и колегите му направиха всичко възможно моят близък приятел Димитър Манчев да е сред нас. Но не успяха. Прекара над 3 месеца в болницата. Ходих с Манчев и в болницата “Токуда”. Тя се поддържа страхотно.

- А останалите болници?
- Повечето от държавните са в окаяно състояние.

- Живели сте 6 години в Кипър. Какво е здравеопазването там?
- В Кипър всички плащат здравни застраховки - от президента до последния гражданин на държавата. Така се събират пари за поддържането на държавните болници. Затова тамошните болници са в отлично състояние.

- С какво се измерва състоянието на едно здравеопазване?
- С атмосферата в здравните заведения, с поддържането им. В Кипър работят много лекари, които са учили в България. Те са фантастични! Навремето Димитър Манчев и колегите му бяха дошли на турне в Кипър. Аз работех в театър “Сатирико”.

Димитър Манчев, Бог да го прости, изпадна в диабетна кома точно пред болницата

Спаси го д-р Крушовски, върна го към живота. И в България, разбира се, има страхотни лекари.

- Какво е отношението към тях?
- Ужасно! Лекарската професия е една от най-добре платените в цял свят. Недостойно е българските медицински специалисти да получават такива възнаграждения! Лекарите в чужбина живеят на страхотни места. Цивилизованите държави правят така, че медиците им да са добре, да са спокойни, да са абсолютно нормални. Как ще ти помогне българският лекар, който не знае как ще оцелее до утре?! Не става...

- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- Уникално високи са! В Кипър и в Гърция са два пъти по-евтини.

- Ходили ли сте на лекар в Кипър?
- Разбира се. Имах здравна застраховка. Под болницата имаше аптека. Отивах с рецептата и получавах лекарствата с 50 процента отстъпка. Лично аз наричам това грижа за човека.

- Има ли стрес в професията ви?
- Той е непрекъснат.

- Как се справяте с него?
- Мисля, че не се справям. Не зная как ще ви прозвучи, но в момента актьорската професия е невероятно ниско платена. Не обичам да се оплаквам. Просто нашият живот е такъв в момента. Съществува една статистика: мъжете в Европейския съюз живеят около 71-72 години, а жените - 76-77 години. А в Гърция мъжете живеят 76-77 години. Защо? Според мен от първостепенна важност е храната им - в нея голямо място заемат маслините, зехтинът и лимоните. Но има едно по-важно нещо. Гърците не живеят в стрес.

- А ние?
- Тук е страшно!

Много неща тероризират нормалния гражданин в момента в България.
 
Достатъчно е един джип да профучи покрай теб и веднага ще те извади от равновесие. Пътищата ни са в дупки. Ходенето по учреждения е истински ад. Всеки ти обяснява, че нещо не може да стане. Как се живее така?! Непрекъснат стрес...

- Спортувате ли?
- Аз съм бивш спортист. Играя баскетбол, тичам от време на време. Един приятел ме посъветва да си купя велоергометър за вкъщи.

- Спазвате ли диета?
- Понякога. Когато усетя, че ми дотежава, се ограничавам. Не пия твърд алкохол. Ям само по една филийка черен хляб. По принцип много обичам храната и особено сладките неща.

- Играли ли сте някога роля на лекар?
- Да. Играх ролята на лекаря в пиесата на Станислав Стратиев “Максималистът”. Пиесата беше написана страхотно. Разказваше се за един човек, който вижда нещата в живота много точно. Той бе реалист. Беше му пределно ясно какво ще стане с този, който го вика за преглед. Моят герой бе взет направо от живота. Той знаеше много, не очакваше нищо голямо. Мисля, че това беше самият Стратиев.

- Какъв човек сте вие, г-н Пеев?
- Динамичен. Не сядам. Имам идеи. Зная какво да правя. Доволен съм най-вече от това, че имам много приятели. Говоря с хора от цял свят. Сметките ми за телефонни разговори са ужасяващи. Тезата ми в живота е: “Не сядай, не спирай!”

- Защо сте фен на “Локомотив” (София)?
- Баща ми е един от основателите на “Левски”. Всичко тръгна от “Банишора”. Съученик съм с един от най-великите български футболисти - Никола Котков. С времето станах заклет локомотивец. Ние сме една такава партия, която е готова да се отрече от всичко - от жени, от политика, от приятели, от неприятели. Само от “Локомотив” никога няма да се отрека!

- Бихте ли разказали нещо за Котков?
- Той беше велика личност. Роден спортист. Можеше всичко. Навремето играехме заедно волейбол. Той беше разпределител. Аз имах много висок отскок. Котков обикновено ми се подиграваше, че не мисля, като скачам. Неговият ум беше спортен. Той просто разбираше игрите.
Помня го като уникален човек и бохем. Така и изгоря...

- Здрав човек ли е българинът?
- Как да не е здрав?! Той не се спира! Ходи болен на работа. Самолекува се. По Коледа ме свали грип. Да ми мине, да ми мине, но той не минава. 4-5 дни не отидох на лекар. Поради тази причина пропуснах нещо, което беше много важно за мен. Разболея ли се отново, още на втория ден ще отида на лекар. Той ще ми каже какво да правя. На въпроса ви - българите се хранят с некачествени храни, пият ментета, работят в нехигиенични помещения. Господ ни е дал прекрасна държава, на която можем само да се радваме. Но всичко, на което бихме се зарадвали, бавно и последователно ни го взимат политиците. Човек е издръжлив, но донякъде...

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА