Достатъчно добре защитени ли са спестяванията на гражданите и фирмените депозити? Какви мерки взимат банките, за да противодействат на кибер престъпниците? Какво се крие зад истерията с криптовалутите? Това са само част от въпросите към главния изпълнителен директор на Сибанк и ОББ Петър Андронов в интервюто му пред Ивайло Крачунов. (Първата част от разговора по горещите теми от икономиката може да видите в Още по темата).
- Г-н Андронов, съгласен ли сте с твърдението, че голяма част от едрия бизнес в България се крепи на обществените поръчки?
- Категорично не. Обществените поръчки имат своето значение, място и роля, но това, което представлява мотора на икономическия растеж вече толкова години е износът.


Износът не е свързан с обществени поръчки. Общо взето, фирмите, които израснаха, натрупаха сили, устойчивост и зрялост, почти не общуват с държавата, освен да си плащат данъците.
 

- Ще бъде ли преодоляна нулевата лихва по депозитите на гражданите?
- Тогава, когато лихвите по депозити тръгнат нагоре, това означава, че и лихвите по кредитите са тръгнали нагоре, те се движат паралелно.
 
Цената на парите е една и съща. Поведението на Европейската централна банка в зависимост от факторите, които определят нейното решение, най-вече инфлацията в Еврозоната, са същите, които ще повлияят върху цената на парите било за кредити, било за депозити.
 
- В каква валута е най-удачно българските граждани да държат своите спестявания?
- Не в една валута в никой случай.
 
Зависи с колко спестявания разполагаш. Ако спестяванията са незначителни, усилието да ги разпределиш в различни валути е излишно. Но ако имаш достатъчно спестявания, е желателно да използваш поне 2 или 3 валути, а не да залагаш само на една.
 
И аз, разбира се, ще се въздържа да посоча конкретно която и да е валута, защото само след 6 месеца обстоятелствата, които сега изглеждат причина за този или онзи избор, ще се променят.
 
Понеже малките пазарни участници нямат възможност да следят всички развития на пазарите, не могат да предвидят какво ще се случи. Ако им кажа да изберат долари, защото сега лихвите са по-високи, нищо чудно след 6 месеца това вече да няма значение.
 
Затова най-доброто решение, когато нямаш такива възможности, е да не се спекулира, а по-скоро да се предпазиш от пазарите, като избереш възможности, които те поставят равномерно във всички възможни позиции, така че да не си изложен на отделен риск.
 
С други думи, е добре парите да се държат в 2-3 или в 3-4 валути, ако можеш да държиш други активи – това е нормалната логика за структуриране на спестявания.
 
 


- Достатъчно добре защитени ли са депозитите на гражданите по отношение на софтуерите, които използват банките?
- Да. Аз предполагам, че Вашият въпрос е свързан с нещо, което беше тема през последните дни.
 
Ние се опитахме да направим кампания с ДАНС на тази тема.
 
Истината е, че 99% от пробивите в спестявания на граждани и фирми се случват тогава, когато се проникне през техните собствени защитни стени, т.е. в техния софтуер и компютри. Това се оказва много лесно и когато се случи, става ясно, че можеш да проникнеш и в паролите и в потребителското име, а с тях да влезеш и в банковите сметки.
 
Банките могат да защитят собствените си софтуерни системи, но не могат да направят това за своите клиенти. Това трябва самите хора да направят.
 
Фирмите и гражданите трябва да се стараят да пазят собствените си компютри, чрез които имат достъп до сметките си, от атаки на кибер престъпници. Там уязвимостта е най-висока!
 
- Предприемат ли адекватни действия банките, за да противодействат на новите тенденции в кибер измамите?
- Абсолютно! Банките инвестират огромни суми в софтуерна защита, в софтуер, който пази от кибер атаки.

От друга страна, кибер престъпниците винаги са с крачка напред, те също измислят нови неща. Това е едно състезание, което върви непрекъснато.

Едно от нещата, които кибер престъпността отдавна практикува, е да се създава софтуер, който да се продава на много висока цена на престъпници, които го използват многократно, а не отделен хакер, който използва софтуер само за себе си.

Хакерският софтуер се превръща в стока, която се търгува в момента в пространството. От друга страна, банките влагат огромни ресурси, за да се пазят от атаки.

Една от практиките, които банките правят, е да наемат външни компании, които се занимават със софтуерни атаки и да им плащат умишлено, за да атакуват техните софтуерни платформи и по този начин да откриват кои техни
точки са уязвими, за да ги защитят.

Наемаш си специализирани фирми, които много разбират от хакерство, поставяш им задача да пробият твоята система и ако успеят, ти показват слабите й места, които след това ти поправяш.

Банките практикуват това.
 
- По случая с криптовалутите се разгаря истерия. Оправдани ли са очакванията, че бийткойнът ще повиши стойността си десетки пъти?

- Този сюжет е познат в историята. В една от симпатичните европейски страни – Холандия,  през 18 век лалетата са се продавали на цената на къща.
 
Такива истерии са се случвали много пъти.
 
Ние, банките, гледаме на този сюжет с опита на многото такива познания и, общо взето, не проявяваме сериозен интерес към тези неща, защото те са по-скоро за любителите на лотарии, томболи и тото игри, а не за сериозни инвестиции.
 
- Има ли опасност хората, които влагат парите си в криптовалути, да ги загубят?

- Има опасност да се качиш на някакъв влак, който отдавна си е разпределил местата и няма място за теб, и да платиш, без изобщо да си си използвал билета.
 
Това са схеми, които историята познава добре! Хората трябва да са внимателни с такива неща!
 
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
 
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!