Какви съкровища крие един от хълмовете на Пловдив? (ВИДЕО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД)

Небет тепе е едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе на него е бил разположен античния град. Археологическият комплекс „Небет тепе“ е признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което датира от каменно-медната епоха IV-III хил. пр. н.е., съобщава trafficnews.bg.

Името Небет произлиза от турските думи „невбет“, т.е. „стража“ и „тепе“ – „хълм“. Предполага се, че през античността на хълма е бил разположен гарнизонът, който охранявал античния град. Друго наименование на хълма е „Музеев хълм“, като това име е свързано с най-даровития ученик на Орфей – тракиеца Музей. В по-късни времена се използва и името Евмолпия, с което античните автори са наричали Пловдив.

Предполага се съществуването на няколко праисторически селища в Пловдив, като най-старото и най-значимото е това, разположено върху Небет тепе. Първоначално селището възниква в естествено укрепеното и защитено място на предната част на северния хълм. Постепенно то се разширява и към останалите хълмове. По това време градът е бил населяван от тракийското племе беси, като учените все още не могат да дадат еднозначно мнение за името на града – Евмолпия или Пулпудева.

През 342 г. пр.н.е. Филип Македонски превзема тракийското селище на Небет тепе и го прекръства на Филипопол. През периода на елинизма градът се разраства в източна посока, предимно в пределите на Трихълмието и тяхното подножие.
Комплексът Небет тепе продължава да играе важна роля като елемент от укрепленията на града до XIV век, с множество допълнения и подобрения по време на Античността и Средновековието.

Ето ВИДЕО от птичи поглед, което показва красотата на тепето:



При разчистване на Небет тепе са открити останки от крепости стени и кули, а също и от други постройки. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.

Едно от най-интересните разкрития е уникална потерна от римско време – таен тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век). Според предположение през него е преминавал апостол Павел. В тунела има запазено стълбище, отвеждало до десния бряг на реката: историци смятат, че някога оттам е минавала река Марица, чието корито е било толкова голямо, че е заемало днешния бул. „Шести септември“.
Запазени са също така и водохранилища, използвани при вражески обсади. Съхраненото и до днес правоъгълно водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от 350 куб.м. Той е изграден от редуващи се пояси от камъни и тухли, а стените и подът му са с хидрофобна замазка. В подножията на хълма се намират църквите „Свети Константин и Елена“ и Света Неделя.

През 2017 година
Екипът на археоложката София Христева е разкрила и установила траекторията на западната крепостна стена, още 2 кули и други крепостни съоръжения на Небет тепе. Това показва, че интензивният градеж на Небет тепе е от 1 - 2 век, т.е. ранноримската време. Доказват го и множество открити римски монети и апликации от конска сбруя.

Тази година проучването на Небет тепе приключи, но разкопките ще продължат поне още няколко години. Това не пречи туристите да посещават обекта, заяви за радио Пловидв директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Така е по цял свят - туристите наблюдават разкопките, които продължават, и така дори се превръщат в атракция за посетителите. Откритията, направени през миналата и тази година, ще бъдат подготвени за експонирането им.

Приключиха разкопките и на най-голямата тракийска могила у нас Малтепе край с. Маноле, финансирани от община Пловдив. След 4-месечна работа археолозите откриха основите на сграда от 3 век след Христа, 2 гроба, култови ями, над 40 римски монети и множество метални предмети. Сградата е била с размери 8 на 5 метра, изградена от дървени колове, стените измазани с глина, а подът - тухлен. Вероятно е била временно жилище, обслужвала е процеса по издигането на могилата. Там може би са живели хората, охранявали или издигали могилата, разказа още директорът на РАМ – Пловдив, който е и ръководител на разкопките. Направено е и пълно геофизично проучване на Малтепе, което е много важно за бъдещото изследване на могилата. Така имаме пълна представа какви съоръжения има вътре в нея. Самата могила е свързана с покриването и съхраняването на монументално гробно съоръжение, което ще разкрием вероятно следващата година. Смятам, че съвсем скоро Малтепе ще бъде една от сензациите в българската археология, заяви доц. Кисьов.