10 неща, които научихме от президентските избори във Франция
Британският вестник "Гардиън" коментира изхода от първия тур на президентските избори във Франция, цитиран от news.bg. В коментара на Сюзан Мур се предлагат 10 неща, които британците са научили от изборите:
1. Без значение кой всъщност е спечелил повече гласове в първия тур, Марин льо Пен е описвана като щурмуваща финалната фаза на френските избори. Разлистването на много британски вестници днес би ни накарало да мислим, че тя е победител или предпочитания кандидат - когато всъщност нещата изглеждат като сигурна победа за Еманюел Макрон. Мълчаливата подкрепа от нашата дясна преса за една фашистка е повече от тревожна. Тя е определяна просто като културен и икономически протекционист, но е с цялата си душа срещу имигрантите и говори за сблъсък на цивилизации. Съвсем наскоро тя отрече участието на Франция в арестите на евреи и изпращането им лагерите на смъртта. Това напомня на твърденията на баща ѝ, че Холокостът бил "подробност" от историята.
2. Разказът за надигането на крайнодесните в Европа може да е ако не напълно разбит, то поне разколебан. Предпочитаният кандидат на Доналд Тръмп и Найджъл Фарадж не спечели. Герт Вилдерс в Холандия не спечели. Крайната десница в Австрия не спечели. Макрон спечели, сформирайки нова партия. Очевидно неопитен, може да се окаже трудно да управлява парламента: някои казват, че Франция ще бъде неуправляема. Но неговата победа със сигурност окуражи проевропейските глобалисти.
3. Социологическите агенции бяха повече или по-малко точни в прогнозите си. Ще се помирим ли със социологическите агенции отново, ще простим и ще забравим ли?
4. Макрон направи важна разлика между патриотизма и национализма. Можеш да обичаш страната си, без да искаш да се превърнеш в расистка антиимигрантска партия. Този вид центристки популизъм, уподобяван на този на бившия британски премиер Тони Блеър, е безмилостно либерален през цялото време и в края на краищата опровержение на сценария, за който ни беше казано, че е неизбежен: кривването на целия континент надясно.
5. Отхвърлянето на елитите се проявява по няколко начина. Във Франция това стана явно отхвърляне на традиционните управляващи партии. "ПАСОКификацията" на лявото продължава (от гръцката социалистическа партия ПАСОК, която практически изчезна от гръцкия политически пейзаж). Британските лейбъристи трябва внимателно да следят този процес. Някога големи партии могат да загубят влиянието си доста бързо. Фантазията за британски Макрон - описван понякога като центрист, понякога като лявоцентрист, понякога отхвърлян като банкер от върхушката - е силна. Дали това е нов вид центристки популизъм?
6. Французите изглеждат забележително спокойни на фона на последните актове на тероризъм. Само Марин льо Пен се опита да се възползва от тях, за да засили подкрепата за себе си. Френските избиратели изглеждат способни на нюанс и разум.
7. Отказът на крайнолевия Жан-Люк Меланшон да подкрепи Макрон (поне засега) беше шокиращ и подъл. Силното колебание на левицата открито да заклейми фашистката Марин льо Пен оставя горчив вкус в устата.
8. Великобритания леко ревнува от избирателната система на Франция.
9. Безразборните обобщения за това как младите хора гласуват се оказаха напълно погрешни. Разказът за това, че възрастните хора, гласуващи за Брекзит, консерваторите или Британската партия за независимост, не се повтори във Франция. Льо Пен спечели на своя страна доста млади избиратели; те са резервоар и за предстоящите избори. Така че въпреки че има известна утеха във вероятната победа на Макрон, "Националният фронт" на Марин льо Пен се превърна в уважаван избор.
10. Френският народ е просто френски. Което означава по-изтънчен. Харесвах, че Макрон често беше определян като "култивиран". Това означава, че той чете книги и е имал любовна връзка с френската си учителка, когато е бил на 16 години. Тя се развела със съпруга си и баща на трите ѝ деца. Това е мъж, който знае какво иска. Да се надяваме, че ще го получи. Да живее различието.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!