Алкохолизмът – заболяване или прищявка?

„На следващата планета живееше един пияница. Това посещение беше много кратко, но потопи малкия принц в дълбока тъга.

- Какво правиш? – каза той на пияницата, когото завари седнал мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.
- Пия - отвърна мрачно пияницата.
- Защо пиеш? - попита го малкият принц.
- За да забравя - отговори пияницата.
- Да забравиш какво? - поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше.
- Да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава.
- Срам от какво? - попита малкият принц, който искаше да му помогне.
- От това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
А малкият принц си тръгна в недоумение.
"Възрастните наистина са много, много странни", каза си той, докато пътуваше”.

Откъс от „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери

Днес обаче не е никак трудно да разбереш хората, които не могат без да употребяват алкохол. 

Той е навсякъде – по телевизията, на гърба на билетите за кино, по билбордовете, в рекламите. И не само, че е навсякъде около нас, но е придружен и с така въздействащи слогани като „Мъжете знаят защо.”; „Приятел с бира се познава.”

Както у нас, така и в повечето култури по света алкохолът е сред най-често употребяваните и легални субстанции, въздействащи върху всички органи и системи в човешкия организъм. 
В алкохола и неговата употреба няма нищо лошо до момента, в който пиещият, славейки се с умението „да носи” много на пиене, започне да търси алкохолни ситуации и поводи за пиене, а след това загуби контрол над употребата си и неговото безпроблемно пиене прерасне в продължителни запои, водещи до крайно изтощение на организма.

Каква е причината за всичко това?

Една от най-разпространените теории за развитието на алкохолизма е т.нар. „хипотеза за намаляване на напрежението”, според която хората с алкохолни проблеми са започнали употребата за да редуцират стреса в живота си. В този случай обаче става въпрос за изграждане на операционален рефлекс или навик, тъй като е доказано, че алкохолът по-скоро засилва напрежението отколкото да го намалява.

Друга разпространена теория за произхода на алкохолизма се основава на идеята, че хората пият и понякога развиват проблеми с алкохола защото той предизвиква удоволствено преживяване, засилва социализацията и намалява тревожността им. Според тази концепция, логично е да се предположи, че алкохолизмът се развива при тези, които имат високи нива на тревожност и липса на социални умения, свързани с общуването, справянето с житейски ситуации и промяната.

Споменах промяната не случайно, тъй като именно тя е решението на проблема.

Добре знаем, че чрез употребата не само на алкохол, но и на наркотици, злоупотребяването с храна и отдадеността на хазарта, повечето хора намаляват или избягват негативни състояния като безсилие, конфликти, стрес, напрежение, преумора и неудовлетвореност. 

Решението е ПРОМЯНА! Тази промяна обхваща всичко – преодоляване на собствените съпротива, промяна на качеството и стила на живот; промяна на нагласата, мирогледа, начина на мислене; поемане на отговорност за собствения си живот, изграждане на идентичност, автономност; развитие на собствения потенциал; развитие на знания и умения, подпомагащи успешната реализацията както в емоционален, личен, така и в професионален план.

Истината, обаче е, че хората мразят промяната! Те са готови да повярват в една лъжа, да я прегърнат и да я превърнат в своя истина, унищожавайки себе си и своите близките. 

Не случайно първата фаза от процеса на промяната започва с убеждението „Аз нямам нужда да се променям!” Това убеждение е толкова силно, че дори понякога се налага вярването в него да бъде защитавано без оглед на средствата. Жалко е, че малко хора успяват да преминат в следващият етап на размисъл, в който сблъсквайки се с негативите от употребата, намират смисъл да спрат, казвайки си „Ще спра, защото не искам да загубя близките си.”

Решението „Ще го направя!” не е достатъчно, защото едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. В практиката ни до сега сме били свидетели на много хора, които наистина имат желанието да спрат употребата, да се променят, но понякога години им отнема да преминат в етапа на действието или същинската промяна, която е немислима без усилия и инвестиции.

В обществото се шири твърдението, че няма бивш наркоман или алкохолик. От една страна, това наистина е така, тъй като зависимостта е болест като диабета и рака, във всеки момент може отново да рецидивира, но сред нас има и достатъчно хора, справили се с този проблем, радвайки се на едни добри, пълноценни отношения и удовлетвореност от живота.