Арестът на Тато: Легендата на червената папка и истината за...

Любопитното е, че агентурно-оперативният план е утвърден едва 41 дни след ареста - чак на 28 февруари. В тях Живков е наречен с кодовото име "Директор"

На 18 януари се навършиха 33 години от арестуването на първия държавен глава в годините на демокрация Тодор Живков. Само два месеца след свалянето му от партийния връх бившият Първи се оказва ВИП арестант, срещу когото прокуратурата отправя възможно най-тежките обвинения и в следващите 7 години води срещу него пет дела.

Накрая той е оневинен, а две години по-късно умира. С него се заравят и тайните около процеса, за да избуят митове и легенди.

1. Покорният главен прокурор 

Евтим Стоименов е назначен за главен прокурор на 14 декември 1989 г., повече от месец след свалянето на Живков на Ноемврийския пленум, припомня Standartnews.com.

По онова време бил зам. министър на правосъдието. Самият Живков разказвал, че не успял да си спомни като го виждал по-рано. Стоименов, който почина преди години, разказваше, че научил, че Политбюро ще го предлага за главен прокурор едва ден преди назначението си от тогавашния шеф на НС Станко Тодоров.

Стоименов първоначано отказал,  наложило се среща с Андрей Луканов и Петър Младенов. На нея Младенов бил емоционален, а Луканов - хладнокръвен.

Първият ден на новия главен прокурор също бил незабравим. Вечерта се провел пред НС големият митинг срещу управлението на Живков, на който Петър Младенов произнася историческата реплика: "Да дойдат танковете".

2. Червената папка за Живков

Легенди се разказват какви доказателства е имало в папката с материали, която приятелите-предатели на Живков са връчили на Стоименов.

Самият той обаче развенча митовете за томовете с материали като призна преди смъртта си, че е съдържала предимно справки за извършени проверки от Комитета за държавен и народен контрол по сигнали на граждани за действията на Тато. Имало и серия от справки и за т.нар. безотчетни суми, които всяка година са раздавани на висши партийни и държавни дейци.

По-голямата част били жалби за възродителния процес. В папката обаче нямало никакви данни за виновници за "новата икономическа катастрофа”. Имало обаче документ, че Живков е получавал големи хонорари за многотомно издание, както и е взел около 1,8 млн. лв. за разноски за кола.

Общо бил получил 600 000 повече от заплатата си, което било използвано за обвинението, че е използвал служебното си положение за лично облагодетелстване.

3. Кибритлията Петър Младенов

Няколко дни след като прокурорът получава папката, Петър Младенов и Андрей Луканов започват да го натискат по-бързо да предприеме мерки за подвеждането на Тато под съдебна отговорност. Стоименов обаче се оправдава, че няма достатъчно доказателства.

Впоследствие той разказва как го привиквали в стая с маса, отрупана с шотландска ракия, а между сериозните глътки Петър Младенов удрял с юмрук по масата и искал незабавен арест с железния аргумент: "Народът се вълнува от съдбата на Живков".

Независимо, че тогавашният шеф на следствието Кацамунски твърди, че са събирали доказателства повече от месец, Стоименов признава, че са скалъпили обвинението между 8 и 10 дни. След години той признава, че това била голямо негова лична драма, защото още тогава бил наясно, че то няма да мине.

Оправда се, че бил станал жертва на покорността си, защото бил примерен партиец.

А месеци по-късно подава и оставка като главен прокурор.

4. Виновникът за кризата

Най-големият мит, който върви и до днес, е че Тото бил арестуван за икономическата и финансова криза, в която вкарва България в края на 80-те години на миналия век.

Вярно е, че по време на ареста му липсва стратегическия валутен резерв, а валутните сметки са източени, но обвиненията по съвсем различни теми -  едното касае ползваните от него привилегии и начислените високи хонорари, а другото - за възродителния процес, при който се прави насилствена смяна на турските имена.

5. Кои са в заверата

Евтим Стоименов подписва на 18 януари 1990 г. а още на следващата сутрин обвинител №1 утвърждава т.нар. План на разследването, отпечатан в един екземпляр и съгласуван с началника на Главно следствено управление генерал Леонид Кацамунски и началника на Националната служба за защита на Конституцията генерал Красимир Саманджиев.

Любопитното е, че агентурно-оперативният план е утвърден едва 41 дни след ареста - чак на 28 февруари. В тях Тато е наречен с кодовото име "Директор", а Милко Балев е обект "Секретар".

В своите мемоари бившият Първи никъде не е назова тези, които са искали задържането му.

Споменава постоянно само името на Луканов и говори за дългата ръка на Кремъл - силният човек Михаил Горбачов. Знае се обаче, че в заверата са Младенов, Джуров, Станко Тодоров, Атанас Семерджиев.

Живков твърди, че арестът е бил съгласуван и с Горбачов. Това станало след като Петър Младенов като Неслучайно новоизбран генерален секретар на БКП отишъл на инструктаж в Москва през първите дни на декември 1989 г. Евтим Стоименов отрича намеса от Москва,

6. В полите на Витоша без телефон и одеяло

Знае се, че първоначално Живков е бил държан във вила в “Павлово”, която била на ДС и се ползвала за специални мероприятия.

Живков твърди, че го държали изолирано, за да няма никой достъп до него. Да не компроментира Горбачов. Нямало телефон, нямало и резервно одеало, било пълно само с охрана.

Според него го местели постоянно, но тогавашното обвинение твърди, че само е бил на едно и също място, но тъй като Стоименов ходил всеки ден да взима показания, съседите се усъмнили и се наложило да преместят в Централния софийски затвор.

Там обаче условията били мизерни и отчайващи. Носят се легенди как накрая му намерили подходяща стая, в която обособили нещо като канцелария, за която генерал Кацамунски изпратил бригада от майстори да й направят ремонт.

Това е и единственото кратко пребиваване на Живков в затвора. Макар че присъдата му влиза три години по-късно, Темида му прави подарък - на 2 февруари 1994 г. Главна прокуратура отлага изпълнението й „по здравословни причини”.

7. Кой е искат да го отрови

В затвора бившият Първи изпаднал в депресия и бил сигурен, че искал да го убият. Тогава започнал да отказва храна и лекарства.

Явно обаче това не е бил само негов страх, защото прокурорът Евтим Стоименов свикал консилиум от висококвалифицирани лекари, които да кажат какво е състоянието му и решил да повери здравето на Тато на шефа на ВМИ ген. Йовчо Топалов.

Петър Младенов лично привикал болничния директор да му даде нареждания, но докторът поискал писмена заповед от министъра - по онова време това бил Добри Джуров. След като получил разрешение и от главния прокурор, преместил Тато на 6-ия етаж на болницата.

Стаята била малка и охраната недоволствала, защото наблизо имало и други пациенти. Така преместили ВИП госта на 13-ия етаж, който бил изцяло освободен. Преградили половината от етажа, а след това сложили дори мрежи на прозорците, за не се хвърли Тато оттам.

Шефът на болницата още в началото събрал личния състав и ги предупредил: "Ако се влоши състоянието му, преди да предприемете каквато и да е манипулация, ще му вземете три кръвни проби".

8. Болестта на Живков

Митове и легенди се разказваха за здравето на Тато още през есента на 1989 година, малко преди да напусне горещия пост. Твърдеше се, че бил болен, затова не се появявал месеци наред, а ходел по резиденции за спа и възстановителни процедури.

Когато влязъл във ВМА, направили му пълни изследвания, за да проверят здравния му статус.

Резултатите така стреснали лекарите, ще те правили седмици наред нови и нови изследвания, а резултатите ги консултирали отвъд границата. Не ги показвали на руснаците, но ги пращали на немски, френски и американски лекари, с които се познавали от симпозиуми.

Всички били категорични - Тато е здрав като бик. Има само нормални за възрастта изменения -лека до умерена хипертония, без сериозни заболявания. За да има на разположение най-добрите специалисти, началникът наВоенномедицинската академия по онова време получил и ново назначение - оглавил и Правителствената болница.

9. Разплаканата съдийка

Най-зрелищното съдебно събитие в края на отминалия век си остана мегапроцеса срещу Живков, който започна на 25 февруари 1991 г.

Обвинен за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни, той се изправя за първи път срещу доскорошните си съратници, станали новите му душмани.

Внушителното дело със 74 страници, 248 свидетели през следващите две години ще се превърне в арена за спекулации, слухове и интриги. В съдебната зала Младенов и Луканов не посмяват да погледнат Живков в очите, останалите им авери стоят с наведени глави, а  Живков се държи надменно, често се разсейва.  

Медицинската му сестра Ани Младенова произнася хитовата реплика за закърпените чорапи. А гвоздеят на слуховете е за разплаканата съдийка, докато произнася присъдата за 7 години затвор.

Това е председателката Стефанка Стоянова. Твърди се, че се е оправдала в тесен кръг с думите: „Какво да правя?! И аз трябва да работя!".

В мемоарите си Живков й пожелава спокоен сън и се надява съдбата да отреди полагаемото й се.  

10. Съдбата на прокурора

Прекратяване на делото се случва на 9 февруари 1996 г., когато Живков и Милко Балев са оправдани с думите: "Невинни по всички обвинения". Две години по-късно Живков умира и всичко приключва.

Месец след края на мегапроцеса срещу Живков, баш прокурорът по делото - Красимир Жеков, настоява да го освободят от длъжност. Твърди се, че тихомълком се изнася в Пазарджик, където умира през 2013 година с пенсия от 385 лева - прикован от тежка болест на легло, изолиран и забравен от света. Живков не.

11. Разказите на Борисов

Многобройни са легендите как Бойко Борисов се учил какво значи да си на върха на държавата, докато прекарвал часове с охранявания под домашен арест Живков. Самият Борисов споделя, че чувал еднакви истории и от Тодор Живков, и от царя, впоследствие. "Има дори една сентенция, която съм чул от двамата, но казана с различни думи.

Царят казваше: "Бойко, не се ядосвай, а прави другите да се ядосват!", а Тодор Живков: "Недей псува, а накарай другите да те псуват!". В общи линии смисълът е един и същ, но е казано в единия случай с народния език на Тодор Живков, а в другия - с по-аристократичния език на царя", казва Борисов.

12. Репликата на Желю Желев

Когато главна прокуратура започва срещу Тато 5 дела, главен прокурор е Евтим Стоименов, но когато напуска, на голещият пост сяда Мартин Гунев. Твърди се, че още преди да започне зрелищния процес, тогавашния президент Желю Желев го привикал, за да се осведоми как върви разпитването. След като изслушал прокурора, се ядосал и повишил тон с думите: „Какви са тези кокошкарски дела”. Това е по разказ на сина му години по-късно.

13. Омразата на Луканов

Враждата между Луканов и Живков не завърши с ничия победа. Двамата се пренесоха в друг свят почти по едно и също време. Но митовете и слуховете остават. Твърди се, че Луканов оплел добре московската си кошница и така държал в ръцете си главния лост за въздействие върху ръководството на БКП.

Бил образован, интелигентен, с пъргав ум, но много злопаметен и отмъстителен. Членове от тогавашното политбюро на ЦК на БКП разказват как Живков го недолюбвал и се страхувал от него, защото не знаел какво точно докладва в Москва.

Луканов му говорил със сервилен език, защото се боял от коварствата на първия човек в държавата, но накрая успял да му забие нож в гърба и да го свали от власт. Кой от двамата е бил перфектният интригант, остава загадка.

14. Дългата ръка на Москва

Митовете как СССР е обърнал палеца за Живков се разказват и до днес от очевидци в Москва по онова смутно време. Едни твърдят, че Кремъл не е имал планове да сваля Тодор Живков от власт, а други припомнят как в месеците преди промените в България съветското ръководство му отказало среща.

Последният съветски посланик у нас, генералът от КГБ Виктор Шарапов малко преди да умре разказа как Живков разбирал, че Перестройката, изисквала промени във висшето ръководство. Затова вътрешно бил готов да се оттегли.

Бившият посланик твърдял, че решението на Москва било българите да се справят сами. Той обаче потвърдил, че Москва не желаела среща с Тато.

Шарапов казал още, че Живков сам споменавал кандидатите за приемник, сред които били и Александър Лилов, и Петър Младенов. Бившият съветски посланик отрича Младенов да е бил избран за наследник с предварителното одобрение от Москва. Но пък поведението на Младенов след падането на Живков говори точно обратното.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук